ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията частно адм. дело № 2185 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 153 ал. 7 ДОПК. Образувано е по жалба на П.Д.Д. срещу
решение № 200/22.08.2022 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с което по подадено
от Д. искане с вх. № Ф-200/16.08.2022 г. по регистъра на
отдел „Обжалване“
в Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е отказано спиране на
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г. на
органите по приходите при ТД на НАП – Варна в обжалваната му част в размер на 54 799, 64 лв., от които 37 561, 42 лв. главница
по ревизионния акт и 17 019, 09 лв. – изтекли лихви до датата на
издаването му 25.07.2022 г., както и
219,13 лв. изтекли лихви към датата на подаване на искането. С твърдения за
формално изпълнение на задълженията на административния орган по чл. 153 ал. 5 ДОПК, който според жалбоподателя е извършил непълна и незадълбочена преценка на
действията на публичния изпълнител по налагане на предварителни обезпечителни
мерки, както и неправилно е преценил стойността на имуществото на ревизираното
лице, върху което е наложено обезпечението, се иска обжалваното решение да бъде
отменено от съда и наместо него той да постанови друго, с което да спре
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г.
Като прецени процесуалната допустимост на
жалбата, която е предявена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 153 ал. 7 ДОПК, пред родово и местно компетентния съд и срещу
подлежащ на съдебен контрол административен акт, съдът намира следното по
нейната основателност:
На 16.08.2022 г. П.Д.Д. е подал
до директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП жалба срещу издадения от
органите по приходите при ТД на НАП – Варна ревизионен акт №
Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г., в частта, в която са му установени
задължения в общ размер на 54 799,64 лв., от които 37 561, 42 лв.
главница по ревизионния акт и 17 019,09 лв. – изтекла лихва до датата на
издаването му 25.07.2022 г. Жалбата е регистрирана в ТД на НАП – Варна под вх.
№ 30741-1/16.08.2022 г. като в нея е направено и искане за спиране изпълнението
на ревизионния акт, заведено в регистъра на отдел „Обжалване“ в Дирекция „ОДОП“
– Варна под вх. № Ф-200/16.08.2022 г. По него директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Варна се е произнесъл в срока по чл. 153 ал. 6 ДОПК с решение № 200/22.08.2022
г., с което е отказал спиране на изпълнението на ревизионния акт с мотив, че
въпреки наложените от публичния изпълнител предварителни обезпечителни мерки,
стойността на наложеното обезпечение не покрива размера на установените с
ревизионния акт задължения на ревизираното лице.
Преценяйки изложените в решението
доводи, обусловили отказа на административния орган да спре изпълнението на
ревизионния акт, съдът намира, че той се е произнесъл по направеното искане по
чл. 153 ал. 2 ДОПК с обосновано и законосъобразно решение, неподлежащо поради
това на отмяна от съда.
Съгласно чл. 153 ал. 1 ДОПК
обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира изпълнението му.
С чл. 153 ал. 2 ДОПК е регламентирано
отстъпление от въведеното общо правило за предварително изпълнение на ревизионния
акт, според което изпълнението на ревизионния акт в частта, която е
обжалвана, може да се спре по искане на
жалбоподателя като предпоставките за това и органът, пред който трябва да се
подаде искането, са уредени в следващата ал. 3 на чл. 153.
Чл. 153 ал. 4 ДОПК регламентира
задължение на решаващия орган да спре изпълнението на ревизионния акт в
случаите, в които към искането по ал. 3 е приложено доказателство за наложено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни
книжа и те са в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт към датата
на подаване на искането.
Когато искането се основава само
на предложение за обезпечение в размера на главницата и лихвите по ревизионния
акт към датата на подаването му, без самото обезпечение да е наложено, или пък
наложеното обезпечение не покрива изцяло този размер, чл. 153 ал. 5 ДОПК
изисква от решаващия орган преди да се произнесе да извърши предварителна
преценка като в този случай според резултата от нея той може да спре изпълнението
на ревизионния акт и да задължи компетентния публичен изпълнител в определен
срок да наложи обезпечителните мерки върху предложеното като обезпечение
имущество, като спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на
обезпечителните мерки от публичния изпълнител, следователно в хипотезата на ал.
5 на чл. 153 ДОПК органът упражнява правомощията си при оперативна
самостоятелност.
Решението, с което директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна се е произнесъл по отправеното до него искане за спиране
на изпълнението на ревизионния акт, е постановено от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 153 ал. 6 вр. ал. 3 ДОПК като се има
предвид, че съгласно чл. 152 ал. 2 ДОПК решаващ орган, компетентен да се
произнесе по жалбата срещу ревизионния акт, в случая е директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна.
Съответен на данните по
преписката е изводът на административния орган, че стойността на имуществото на
ревизираното лице, върху което е наложено обезпечението, е недостатъчна за
покриване на задълженията му по ревизионния акт.
Според приложените по преписката документи, за обезпечаване на вземането в предполагаем размер от 81 471, 28 лв. във връзка с възложената със ЗВР № Р-03000321007119-020-002/08.04.2022 г. ревизия на данъчно задълженото лице П.Д.Д. главният публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е издал по реда на чл. 121 ал. 1 ДОПК Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С220003-023-0001819/24.06.2022 г. С него е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на ревизираното лице в „Уникредит булбанк“ АД и в „Банка ДСК“ АД за сумата от 81 471, 27 лв. Със същото постановление е наложен и запор върху собствени на ревизираното лице моторни превозни средства, а именно: 1/лек автомобил марка SUBARU, модел ТРИБЕКА, рег. № В2324ВМ, рама № 4S4WX97D384409323, двигател № EZ36U249485, година на производство 2008 г., мощност 191kw, с посочена в постановлението цена на придобиване 0, 00 лв.; 2/ лек автомобил марка MERCEDES, модел МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК, рег.№ В3533НХ, рама № WDC1660241А135740, двигател № 64282641349156, година на производство 2012 г., мощност 190 kw, с посочена в постановлението цена на придобиване 0, 00 лв.; 3/ лек автомобил марка AUDI, модел А 4, рег. № В9195КР, рама WAUZZZ8E34A035095, двигател № AVF460667, година на производство 2003 г., мощност 96 kw, с посочена в постановлението цена на придобиване 0, 00 лв.; 4/ товарно ремарке и полуремарке марка KOLESAR, модел КОЛЕСАР, рег. № В7834ЕК, рама № 08123703, година на производство 2008 г., с посочена в постановлението цена на придобиване 0,00 лв.
На основание чл. 201 ал. 3 ДОПК
до КАТ е изпратено запорно съобщение, в отговор на което с писмо УРИ
819000-35397/13.08.2022 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР –
Варна е посочил, че запорът е наложен върху превозните средства с
регистрационни номера № В2324ВМ; В3533НХ и В7834ЕК.
На основание чл. 202 ал. 1 ДОПК
до „Уникредит булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД
са изпратени запорни съобщения, откъдето с писма № 316652/04.07.2022 г. и №
312646/30.06.2022 г. банките са уведомили, че вземанията по откритите при тях
сметки на длъжника са запорирани, без обаче да посочват точния размера на
средствата по тези сметки.
За обезпечаване на вземането в
предполагаем размер от 81 471, 28 лв. във връзка с възложената със ЗВР № Р-03000321007119-020-002/08.04.2022 г. ревизия на
данъчно задълженото лице П.Д.Д. главният публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна е издал по реда на чл. 121 ал. 1 ДОПК и Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С220003-023-0001828/24.06.2022 г., с което
е наложил възбрана
върху следните недвижими имоти на ревизираното лице: 1/ поземлен имот с идентификатор
по КККР 04426.503.28, с площ 550 кв. м., находящ се в с. Близнаци, община
Аврен, област Варна, ул. „Захари Стоянов“ № 1, ведно с всички насаждения,
подобрения и приращения в него, както и с построената в горната му част сграда
на допълващото застрояване,
представляваща навес и лятна кухня, заснета по КККР с идентификатор
04426.503.28.2, с посочена в постановлението цена на придобиване на имота 12
434, 58 лв.; 2/ еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор
по КККР 04426.503.28.1, с площ 124 кв.м. и РЗП 165, 70 кв.м., придобита по
нотариален акт №192, т. II, рег. № 3455, дело № 254, с посочена в
постановлението цена на придобиване 261 381,
62 лв.
На основание чл. 205 ал. 1 ДОПК
постановлението за налагане на възбраната е вписано в Служба по вписванията - Варна
под № 54, том VІІІ, вх. Регистър № 21542/05.07.2022 г., дело № 8687.
В резултат на възложената им ревизия
със ЗВР № Р-03000321007119-020-002/08.04.2022 г. органите по приходите при ТД
на НАП-Варна са издали процесния ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022
г., след което главният публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, позовавайки
се на установените с ревизионния акт задължения на ревизираното лице в общ
размер на 81 797, 48 лв. , от които главница по РА /54 213, 41 лв./ и
изтекли лихви /27 584, 07 лв./, е продължил, на основание чл. 121 ал. 6 ДОПК с Постановление
изх. № С220003-139-0001851/22.08.2022 г. и с Постановление изх. № С220003-139-0001852/22.08.2022
г. действието на наложената възбрана с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С220003-023-0001828/24.06.2022 г. и на
наложения с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№ С220003-023-0001819/24.06.2022 г. запор върху банковите сметки на
ревизираното лице в „Уникредит булбанк“ АД и в „Банка ДСК“ АД.
Във връзка с направеното искане
за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022
г. в свое становище изх. № С220003-180-0003271/19.08.2022 г. главният публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна е посочил, че размерът на
наложеното обезпечение не покрива размера на установеното по ревизионния акт задължение.
За да направи този извод се е позовал от една страна на факта, че от
извършената проверка в ПП REGIX
по партидата на
задълженото лице П.Д.Д. е установено, че върху възбранените недвижими имоти има
вписана договорна ипотека, учредена в полза на „Уникредит булбанк“ АД – обстоятелство,
което се потвърждава от приложената по административната преписка справка от
Агенция по вписванията № 1066591/19.08.2022 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода 01.01.2028 г. – 19.08.2022 г. за лицето П.Д.Д., ЕГН ***********,
от която е видно, че вписването на ипотеката в полза на кредитора „Уникредит
булбанк“ АД датира още от 2018 г. От друга страна в становището на публичния
изпълнител е посочено, че от върнатите от търговските банки отговори на
изпратените запорни съобщения не става ясно какъв е размерът на наличните
средства по запорираните банкови сметки – факт, който се потвърждава от
съдържанието на получените и приложени по преписката писма № 316652/04.07.2022
г. и № 312646/30.06.2022 г.
При тези данни и съобразявайки
разпоредбата на чл. 136 ал. 1 ЗЗД, според която вземанията, обезпечени със
залог или ипотека, се удовлетворяват от стойността на заложените или
ипотекирани имоти като се ползват с право на предпочтително удовлетворение пред
вземанията на държавата, решаващият административен орган правилно е приел, че
стойността на наложеното от публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – Варна обезпечение не покрива размера на установените с ревизионния акт
задължения.
Тъй като спирането на изпълнението
на ревизионния акт е уредено от законодателя като възможност, ползваща изцяло
ревизираното лице, подало жалба срещу ревизионния акт, и е в отстъпление от
прогласеното с чл. 153 ал. 1 ДОПК общо
правило, че обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира изпълнението
му, изцяло в тежест на жалбоподателя е при подадено искане по чл. 153 ал. 2 ДОПК да установи, че имуществото, върху което е наложено обезпечението, е
достатъчно, за да гарантира удовлетворяването на установените с ревизионния акт
задължения. В случая нито с подаденото до директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
искане, нито с жалбата до съда жалбоподателят е представил доказателства за
това: не е установил, че вземането, за което още на 27.07.2018 г. е вписана в
полза на „Уникредит булбанк“ АД договорна ипотека
върху същите недвижими имоти, които са възбранени от публичния изпълнител, е
погасено, нито е представил доказателства, че размерът на запорираните вземания
по банковите му сметки в „Уникредит булбанк“ АД и в „Банка ДСК“ АД покрива този
на задълженията му по ревизионния акт.
Отделно от това, освен че жалбоподателят
не е приложил към искането по чл. 153 ал. 2 ДОПК доказателства за направено
обезпечение в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт към датата на
подаване на искането, но той не е
направил и предложение за обезпечение. При това положение нито едно от
предвидените в чл. 153 ал. 4 и 5 ДОПК условия за спиране изпълнението на
ревизионния акт в обжалваната му част не е налице, поради което решаващият
орган съответно на законните разпоредби е отказал спирането.
Изложеното в своята съвкупност
сочи на неоснователност на подадената жалба срещу решение № 200/22.08.2022 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, поради което тя следва
да се отхвърли.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Д. срещу
решение № 200/22.08.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП, с което по подадено от Д. искане с вх. № Ф-200/16.08.2022 г. по регистъра
на отдел „Обжалване“ в Дирекция „ОДОП“ – Варна е отказано спиране на
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г. на
органите по приходите при ТД на НАП – Варна в обжалваната му част в размер на
54 799, 64 лв., от които 37 561, 42 лв. главница по ревизионния акт и
17 019,09 лв. – изтекли лихви до датата на издаването му 25.07.2022 г.,
както и 219, 13 лв. изтекли лихви към датата на подаване на искането за спиране.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: