РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Нови пазар, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100590 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1
от ГПК – отрицателен установителен иск, за установяване спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумите по изп.дело № *** г. на ЧСИ Д.З., с рег.№*** и РД - ОС Ш., образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на *** г., съгласно Заповед №***/*** г. по ч.гр.д. №
*** г. на НПРС, за главница от 3700 лв. законна лихва от 1341,51 лв. за периода от *** г. до
*** г., 470,88 лв. неолихвяеми вземания и 150 лв. разноски по изпълнителното дело и
съответните такси по тарифата към ЗЧСИ, поради погасяването на вземанията по давност.
Ищецът е освободен от заплащане на дължими държавни такси и разноски по
делото с Определение *** г.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист на *** г. съгласно
Заповед №***/*** г. по ч. гр. д. № *** г. от Районен съд - Н., срещу него е било образувано
изпълнително дело № ***. По това изп.дело му е била връчена ПДИ, а на *** г. е бил
наложен запор на банкови сметки, което било последното извършено изпълнително действие
по делото. Ищецът твърди, че от този момент нататък в продължение на повече от 2 години
от страна на взискателя по изпълнителното дело не е правено искане за предприемане на
никакви изпълнителни действия, поради което същото е било прекратено поради перемпция
по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
От датата на последното извършено изпълнително действие по делото е започнал да
тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл през *** г. С Постановление от *** г. ЧСИ
З. е прогласила вече настъпилото прекратяване и е прекратила изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По молба на взискателя изпълнителният лист му е бил
върнат, а запорите вдигнати на *** г.
1
Ищецът сочи, че на *** г., след изтичане на давностния срок, въз основа на същия
изпълнителен лист е било образувано ИД № *** при ЧСИ Д.З., за което на *** г. му е
връчено Уведомление Изх.№***/*** г. Установено било, че с договор за цесия от *** г.
„УниКредит Булбанк” АД е прехвърлила заеманията си на „Микроадванс” АД. От връченото
Уведомление по ИД № *** се установило, че е бил наложен запор на банковите ми сметка в
„Банка ДСК” АД и Изипей АД. както и че задължението му по изпълнителното дело
възлизало на 6 394.59 лева, от които главница в размер на 3 700 лв., законна лихва в размер
на 1 341.51 лв. за периода *** г.-*** г., 470.88 лева неолихвяеми вземания, 150.00 лв.
разноски по изпълнителното дело и 732.20 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Ищецът твърди, че след налагането на запор на банковата му сметка в „Банка ДСК”
АД, получаваната от него месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9
ППЗСП в размер на 260.37 лв. е била преведената по сметка на ЧСИ З., въпреки, че
представлявала несеквестируем доход и без него не можел да си осигурява основни средства
за живот.
Ищецът твърди, че бил подал молба за възстановяване на сумата, като приложил
Заповед № *** г., ЕР № *** от *** г. на МБАЛ-Ш. АД и извлечение от сметката за периода
*** Г.-*** г., но до момента сумата не била възстановена.
Ищецът сочи, че вземанията по горепосочения изпълнителен лист на ответникът са
погасени по давност, поради следното:
Процесиите вземания не са признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за
същите е издаден на въз основа на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение няма
последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на
кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство. Приложим за процесиите вземания за главница по договор за кредит и
разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за
обезщетение за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е З-годишен.
Твърди, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ЗКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14,
давността се прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, но не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Ищецът твърди, че вземанията на ответника са погасени, поради изтичане на
законопредвидения давностен срок, започнал да тече от прекъсването на давността с
предприемане на последното извършено изпълнително действие по изпълнително дело №
***, който е изтекъл преди образуване на ИД № *** по описа на ЧСИ Д.З..
Поради това, че последното изпълнително действие било извършено на *** г. по
изпълнително дело № ***, а следващото изпълнително действие-налагане на запор по
новообразуваното ИД № *** било извършено на *** г., счита, че от влизане в сила на
решението, с което е осъден, респ. от прекъсване на давността, е започнала да тече
петгодишна давност на вземането, до датата, на която е образувано второто изпълнително
дело /08.04.2024 г./, т.е. датата, на която са предприети действия за принудително
изпълнение на вземанията на ответникът по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност. Предприетите по изпълнителното дело действия след изтичане на срока по чл. 433,
ал. 1 т. 8 ГПК не били валидни и годни да прекъснат теченето на срока на погасителната
давност.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че не дължи сумите по изп.дело № *** г. на ЧСИ Д.З., с рег.
№*** и РД - ОС Ш., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г.,
2
съгласно Заповед №***/*** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, за главница от 3700 лв. законна
лихва от 1341,51 лв. за периода от *** г. до *** г., 470,88 лв. неолихвяеми вземания и 150 лв.
разноски по изпълнителното дело и съответните такси по тарифата към ЗЧСИ, поради
погасяването на вземанията по давност.
От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения
месечен срок. С него се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца относно издаването на Заповед за
изпълнение №***/****** г. и изпълнителен лист от *** по ч.гр. д. № *** по описа на
Районен съд - гр. Н., въз основа на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ Д.З. с peг. №*** при КЧСИ, което било прекратено, както и че впоследствие
„Макроадванс“ АД е образувал изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З. с peг. №***
при КЧСИ, което към момента е висящо.
Ответникът не оспорва и това, че на *** г. между „УниКредит Булбанк“ АД и
„Макроадванс“ АД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по който
„УниКредит Булбанк“ АД като продавач е прехвърлил на „Макроадванс“ АД всички свои
вземания по отношение на Й. Н. Г., съгласно Договор за потребителски кредит на частни
лица без поръчителство № *** г. (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията,
лихвите и другите му принадлежности).
Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца относно процесуалните
действия по изп.д. № *** на ЧСИ Д.З. с peг. №*** при КЧСИ. Ответникът твърди, че
последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № *** г. е от *** г.,
когато била подадена молба от взискателя за налагане на запори, а не както твърди ищеца по
делото *** г., когато бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Ответникът сочи, че след прекратяването на първото изпълнително дело, на
***г. бил върнат на „Макроадванс“ АД изпълнителния лист и въз основа на него на
*** г. е било образувано ново ИД № *** г. при същия ЧСИ. Твърди, че това ИД било
образувано преди изтичането на 5-годишната давност.
Твърди, че по второто ИД е било поискано от взискателя извършване на справка и
налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и
извършване на справка и налагане на запор върху банковите сметки открити на името на
длъжника, което според ответника представлявало процесуални действия, които прекъсват
давността. На *** г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Оспорва твърденията на ищеца за липса на сила на пресъдено нещо на издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е ВЗС.
Сочи, че посочената от ищеца сума, която той получавал като социална помощ не е
постъпвала по сметката на ответника.
Оспорва твърдението, че ищецът не бил уведомен за извършената цесия.
3
Оспорва като неоснователни твърденията за изтекла 5-годишна давност за образуване
на ИД № *** по описа на ЧСИ Д. З., с peг. №***.
Ответникът оспорва исковата претенция по размер, като сочи, че посочените от
ищеца такси в размер на 732.20 лева не са вземане на отвентика, а такова на ЧСИ, съгласно
Тарифата към ЗЧСИ вр. чл. 79 ГПК.
Предвид на горното, отвентикът моли съда да отхвърли предявения иск на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и
съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Срещу ищеца Й. Н. Г., е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК №***/*** г. по ч.гр.д.
№ *** г. на НПРС, л. 39 от ИД № *** г. на ЧСИ Д. З., приложено по настоящето дело, въз
основа на която е издаден ИЛ от *** г., л. 42 от ИД № *** г.
Съгласно иззазения изпълнителен лист, длъжникът по него и настоящ ищец е осъден
да плати на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 3700 лв. главница, 1691,88
лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 10.11.2010 г., както и направените по
делото разноски в размер на 108,17 лв. за ДТ и 362,71 лв. за адвокатско възнаграждение.
По молба на взискателя, кредитор по издадената Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на *** г. е образувано ИД № *** г.
След образуване на изпълнителното дело № *** г. на ЧСИ Д. З. са били извършени
следните процесуални действия:
На 22.12.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника по
ИД, л. 35 от ИД. Писмото с поканата не са получени от длъжника, а на посочения адрес на
06.01.2011 г. е залепено уведомление. Уведомлението е залепено на посочения в
удостоверение за декларирани данни адрес, л. 23 от ИД, в гр. Н., ул. ***. ПДИ е изпращана и
на установения по делото след справка в НБД Население постоянен и настоящ адрес на
длъжника, този в гр. Н., ул. ***.
По ИД № *** са извършвани справки за движимо и недвижимо имущество, банкови
сметки и МПС-та и др.
На 17.03.2011 г. е изпратена нова ПДИ, л. 62, която отново е останала невръчена и на
адреса в гр. Н., ул. *** е залепено на 05.04.2011 г. уведомление.
По делото е изготвена и справка НАП за установяване на трудови договори за
месторабота на длъжника, и от справката на л. 75 е установено, че лицето няма трудови
договори, няма и банкови сметки.
От последваща справка от *** г. е било установено, че на *** г. длъжникът е бил
сключил трудов договор с „Преслав-агро“, който обаче бил прекратен на *** г. Така към
датата на изготвяне на справката същия е нямал действащи трудови договори.
4
Впоследствие са извършвани множество справки за установяване на имущество,
сметки и месторабота на длъжника, за да могат да се предприемат изпълнителни действия
спрямо него.
На 18.01.2013 г. по ИД е постъпила молба от настоящия ответник „Макроадванс“ АД,
който е посочил, че по силата на договор за цесия от *** г. между него и „УниКредит
Булбанк“ АД е придобил вземанията на последния, вкл. и това по образуваното ИД.
Приложен е договорът за цесия.
На 04.04.2014 г. цесионера е поискал справка за трудови договори на длъжника, както
и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, в случай, че се установи такъв, л.
110. Справката от НАП не е посочила нови трудови договори. Въпреки това на 26.08.2015 г.
е било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК, на което банката е посочила, че лицето
не е клиент на банката и няма открити сметки заети сейфове.
На *** г. е била изготвена нова справка НБД Население и е установен нов настоящ
адрес на длъжника, в гр. Н., ул. „Ст. Караджа“ № 35, л. 134.
На *** г. на длъжника е била изпратена нова ПДИ на установения адрес и същата е
била получена лично от него на 12.11.2015 г.
На посочената дата е била връчена на длъжника и издадената срещу него Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, л. 151. На длъжника по ИД са били връчени и уведомление за
извършената цесия.
Изпратени са нови запорни съобщения, като това от ПИБ, л. 146, и от Банка ДСК АД,
л. 149, са върнати, с посочване, че длъжникът не е клиент на банката.
От „УниКредит Булбанк“ на 01.11.2015 г. е върнато съобщение, с което се сочи, че се
признава вземането срещу длъжника и притежаваната от него банкова сметка е блокирана, л.
147. Налагането на запора е станало на *** г.
На 26.04.2017 г. е изготвена нова справка от НАП, от която е установено, че
длъжникът няма имущество, няма трудови договори, няма имоти и няма данни за
осигуряване, л. 189.
От нова справка РБСС (регистъра на банковите сметки и сейфове) е установено, че
има открита през 2017 г. сметка в Банка ДСК АД. Посочено е още, че има сметка и в
„УниКредит Булбанк“, както и че двете сметки са запорирани.
Ново запорно съобщение до банките не е изпращано.
На *** г., л. 194, е била подадена молба от взискателя за извършване на нова справка
за банкови сметки на длъжника и налагане на запор, ако се установят такива.
5
На *** г. е постановено от ЧСИ Д. З. с рег. №*** на КЧСИ, прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съобщението за прекратяване на изпълнителното дело е изпратено на взискателя на
20.05.2019 г.
Постановлението за прекратяване на ИД не е било обжалвано и след неговото влизане
в сила са изпратени са съобщения до банките за вдигане на наложените запори.
На 13.07.2023 г. кредиторът „Макроадванс“ е поискал връщане на изпълнителния
лист в оригинал, с отбелязване на последното извършено действие по делото и датата на
връчване на ПДИ.
На *** г. е била подадена молба от кредитора „Макроадванс“ АД за образуване на
ново изпълнително дело и такова е било образувано под № *** г.
ИД № *** г. на ЧСИ Д. З. с рег. №*** на КЧСИ е образувано по представения
първоначален ИЛ, на гърба на който са отбелязани следните действия: ПДИ е била връчена
на 12.11.2015 г., а като последно изпълнително действие е посочена молба от *** г.
По ИД № *** г. са били извършени следните изпълнителни действия:
На *** г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД, както
и до Изипей АД върху притежавана там сметка.
На длъжника по ИД е изпратено уведомление за наложените запори на *** г. и същия
го е получил на *** г., л. 32 от новото ИД.
На 16.04.2024 г. от името на длъжника е постъпила молба, в която сочи, че
притежаваната от него банкова сметка в Банка ДСК е за получаване на пенсия по болест,
съгласно решение на ТЕЛК и социални помощи, като получената сума от 260,37 лв. е била
изцяло преведена от банката по изпълнителното дело. Сочи, че получаваните от него
доходи, представляват несеквестируем доход, поради което е поискал възстановяване на
получените по изпълнителното дело средства.
Към молбата длъжникът е приложил Заповед от 04.04.2024 г. на ДСП Н. за отпускане
на месечна социална помощ от 260,37 лв., както и ЕР № *** от *** г. за 78% трудова
неработоспособност.
С молба – становище от взискателя от 18.06.2024 г., л. 48, същия е изразил становище
по искането за възстановяване на удържаната сума, като е посочил, че ако сумата е в
действителност несквестируема следва да се върне, както и това, че по негова сметка такава
сума не е постъпвала.
При така установените факти, съдът прие от правна страна следното:
6
Установи се, че в полза на първоначалния взискател „УниКредит Булбанк“ е бил
издаден изпълнителен лист ИЛ от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, въз основа на който е
било образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д. З. с рег. №*** на КЧСИ.
Изпълнителният лист е за сумите 3700 лв. главница, 1691,88 лв., договорна лихва за
периода от *** г. до *** г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението - 10.11.2010 г., както и направените по делото разноски в размер на 108,17
лв. за ДТ и 362,71 лв. за адвокатско възнаграждение.
В рамките на първото по време изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ Д. З. с рег.
№*** на КЧСИ до неговото прекратяване през 2019 г. като валидни изпълнителни действия
са следните:
На *** г. върху разкритата от длъжника в „УниКредит Булбанк“ сметка е бил наложен
запор, л. 139 от ИД № *** г. и който на 01.11.2015 г. е признат от банката, съгласно писмо на
л. 147.
На 12.11.2015 г. е била връчена поканата за доброволно изпълнение.
Това е последното изпълнително действие по изпълнителното дело.
Всички останали справки, запитвания, писма и пр., приложени по ИД № *** г. не
представляват валидни изпълнителни действия.
По това изпълнително дело не са постъпили суми за удовлетворяване вземането на
кредитора.
Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка,
изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно посоченото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите към посоченото решение е посочено, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Посочено е още, че когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. В този смисъл са и постановените Определение №
7
2303 от 24.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 132/2023 г., Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 19 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 776 от 12.11.*** г. на ВКС по гр. д. № 2230/*** г.,
III г. о., ГК и др.
В мотивите към т. 10, втори абзац, от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
е посочено още, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл са и постановените многобройни други
решения на ВКС, Решение № 114 от 21.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 280/2023 г., Решение
№ 114 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 280/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50094 от
16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 133 от 10.08.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 562/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV
г. о., ГК, Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК и мн.др.
Съдът намира, че посоченото от ответника в писмения отговор, че счита за последно
изпълнително действие това от *** г., когато била подадена молба от взискателя за налагане
на запори за неоснователно. Подаването на тази молба е станало след като е настъпила
перемпцията, т.е изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, поради което
и на основание чл. 64, ал.1 ГПК извършените процесуални действия, след като са изтекли
установените срокове, не се вземат предвид от съда. Поради горното, съдът приема, че в
действителност прекратяването на изп.дело е настъпило на 28.10.2017 г. и от този момент
започва да тече нов давностен срок за предявяване на вземането по изпълнителния лист.
От горното излиза, че дори и изпратената и получена от длъжника ПДИ не
представлява валидно изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността, а като
такова следва да се приеме единствено налагането на запор от *** г.
Съобразявайки разпоредбата на закона, чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК и посоченото в т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съдът приема, че
прекратяването на изпълнителното производство по ИД № *** г. е настъпило на 28.10.2017
г., когато са изтекли 2 години от посоченото изпълнително действие (*** г. е изтекъл
последният ден от двугодишния срок на бездействие).
За да се прецени дали е изтекла погасителна давност за принудително събиране на
присъденото по изпълнителния лист вземане, следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства:
Изпълнителният лист е издаден на *** г. и от тогава започва да тече изпълнителната
давност по чл. 110 ЗЗД от пет години.
Изпълнителното дело е образувано на *** г., т.е само един месец след издаване на
8
изпълнителния титул.
Образуваното ИД № *** г. прекъсва давността на основание чл. 116, б. „в ЗЗД до
момента на неговото прекратяване, конкретно в случая по силата на закона на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, което е станало на 28.10.2017 г.
Считано от 28.10.2017 г. е започнала да тече нова давност, съгл. чл. 117 ЗЗД. Съгласно
изрично посоченото в ал.2 на чл. 117 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. съгласно трайната съдебна практика
установеното със заповед за изпълнение вземане, има характер на ВЗС решение, поради
което и по отношение на него се приема, че се прилага общата петгодишна давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Заповедта за изпълнение е ВЗС на 13.12.2015 г., доколкото на 12.11.2015 г. тя
е била връчена на длъжника, заедно с ПДИ и срещу издадената заповед за изпълнение не е
било подадено възражение в едномесечния срок от връчването й, който изтича на 12.12.2015
г. В този смисъл е Определение № 994 от 6.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1528/2023 г.,
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК и др.
Следователно, новата петгодишна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД изтича на 28.10.2023 г.
Новообразуваното изпълнително дело е от *** г., по молба подадена на 02.01.2024 г.
Към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Д.
З. с рег. №*** на КЧСИ, е била изтекла погасителната давност за реализиране на
принудителното събиране на вземането, присъдено по издадената заповед за изпълнение.
Така образуваното изпълнително дело е след изтичането на давността по чл. 117, ал.2 ЗЗД,
поради което и предприетите по него изпълнителни действия са били недопустими.
Въпреки че е била изтекла погасителната давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД, е образувано
ИД № *** г., поради това, че съдебният изпълнител не притежава правомощия да откаже
образуване на изп.дело, вкл. и поради недопустимост на основание изтекла давност, което е
обусловено от обстоятелството, че давността не се прилага служебно, съгл. чл. 120 ЗЗД.
По това дело на *** г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка
ДСК АД, както и до Изипей АД върху притежавана там сметка.
По тази сметка длъжникът е получавал единствено социални помощи, което се
установява от справката по ИД № *** г.
Съдът намира, че искът на ищеца е основателен и доказан в пълен обем.
Образуваното след изтичане на общата погасителна изпълнителска давност от 5
години, съгл. чл. 110 ЗЗД и чл. 117, ал.2 ЗЗД изпълнително дело № ***3 г. на ЧСИ №*** на
КЧСИ, Д.З. е образувано след погасяване на правото на взискателя да претендира
принудителното изпълнение на присъденото му вземане.
Настъпилото на 28.10.2017 г. по право основание за прекратяване по чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК на изп.дело № *** г., не е било пречка за образуване ново изпълнително дело, но в
9
рамките на срока по чл. 117, ал.2 ЗЗД, пет години от прекратяването. Въпреки, че кредитора
е получил уведомление от ЧСИ за извършено през 2019 г. прекратяване на изпълнителното
дело, то същото е направено много след настъпването на действителния срок за това съгл.
чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК и с аргумент на по – силното основание, по – късното постановяване
на акта на ЧСИ не може да отмени факта на настъпилата перемпция.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че ищецът не дължи на
ответника претендираните по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ
суми, въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
Предвид на всичко гореизложено, съдът приема, че искът на ищеца е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло, като се признае спрямо ответника, че ищецът не дължи
по изпълнително дело № *** г. ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ сумата от 3700 лв. главница,
1691,88 лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 10.11.2010 г., както и направените по
делото разноски в размер на 108,17 лв. за ДТ и 362,71 лв. за адвокатско възнаграждение,
поради изтекла погасителна давност.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на дължими по делото държавни такси и
разноски с нарочно Определение № *** г.
По делото е представен договор за правна помощ и защита и пълномощно, л. 53 от
делото, съгласно което се установява, че на ищеца е била предоставена безплатна адвокатска
защита от адв. С.Б. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Приложени са поделото и справка
декларация за доходите и имуществото на ищеца.
Ответникът претендира общо 360 лв.
Ответникът е представил списък на разноските.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявения иск се
уважава изцяло, но от своя страна ищецът не е направил разноски, то няма разноски, които
ответникът следва да плати на ищеца.
Разноски по чл. 78, ал.6 ГПК.
Поради това, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото с нарочно Определение № *** г., то ответникът следва да заплати дължимите
държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт.
За предявените вземания в общ размер на 5862,76 лв. се дължи ДТ в размер на 234,51
лв., съгл. чл. 69, ал.1 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК.
10
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите държавни такси от 234,51 лв. по сметка на съда.
Относно искането за разноски за адвокатска защита на ищеца, на основание
Относно искането на Пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение по чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА за оказана правна помощ по предявения от ищеца иск. Съгласно чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Според чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. и спрямо общия размер на
предявения иск от 5862,76 лв., се дължи минимално възнаграждение в размер на 886,28 лв.
Съдът намира искането за разноски за оказаната от пълномощника на ищеца правна
защита и помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА за допустимо и основателно. Съгласно
посоченото в чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. Посоченото от пълномощника на ищеца основание по т.
2 „материално затруднени лица“ не е подкрепено с каквито и да е доказателства. Същите не
биха били необходими само при условие, че не се претендира възнаграждение в посочения
от него размер. Претенцията на пълномощника на ищеца се основава на произтичащото от
Закона за адвокатурата, материално право на адвоката, да получи възнаграждение за
положения труд съгл. чл. 36 от ЗАдв. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. е специална
хипотеза, която сочи, кой заплаща дължимото на адвоката възнаграждение, при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на страна по делото, конкретно в случаите когато
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което от своя страна се определя по реда на Наредба № № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде в размер по-
нисък от предвидения в наредбата. В тези случаи възнаграждението се дължи от другата
страна и съдът следва да я осъди да го заплати. Реализирането на правото да получи
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.е резултат от упражненото от адвоката
право да окаже безплатна правна помощ на страна (pro bono), при наличие на посочените от
закона предпоставки. Това изисква от страна на пълномощника на ищеца, законосъобразно
упражняване на процесуалните права, така както го изисква чл. 5 от ГПК, който е функция
на чл. 4, ал.1 от КРБ. Спазването на този принцип е гаранция от най – висока степен и за
спазването на останалите принципи на гражданския процес, вкл. и състезателното начало,
съгласно което и на основание чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които
основават исканията си, и представят доказателства за тях. При несъответствие със самото
материално право и/или неспазване на изискването за доказаност на защитаваното
материално право (чл. 8, ал.2 ГПК), съдът може само да отхвърли претенцията. Спазвайки
принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) всяка страна следва да установи фактите, от
11
които черпи права, което отговаря на принципа на установяване на истината (чл. 10 ГПК).
Този принцип засяга не само провеждането на процесуалните действия по основния процес,
предмет на делото, но и свързаните с него действия на останалите участници и правата,
които те имат. Това включва, съгл. чл. 3 от ГПК и задълженията на защитниците на страните
и техните представители, които следва да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само
истината. Единствено формално доказаните, а не предполагаеми, твърдени от страните или
техните представители факти пораждат и т.н материална доказателствена сила, липсата на
която, прави твърдените обстоятелства недоказани.
Претенцията на пълномощника на ищеца се явява посвоему една адхезионно
съединена с основната претенция на самата ищца, претенция на нейния пълномощник,
основана на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 и вр. чл. 36 от ЗАдв. За да се приеме, че същата е
основателна, следва пълномощникът на страната да докаже наличието на посочените в чл.
38, ал.1 от ЗАдв. факти. Това следва да се направи при условията на пълно и пряко
доказване. Това означава, че ако пълномощникът на ищеца е оказал безплатна адвокатска
помощ, той трябва да докаже основанията за това и конкретно, с оглед на посоченото от него
по делото и в пълномощното, че ищеца а е лице в затруднено материално положение. За
доказване на това обстоятелство, пълномощникът на ищеца е представил подписана
декларация за доходите и имуществото, от която се установява, че ищеца получава
единствено социални помощи в размер на 359,63 лв., както и че същия е със 78% ТНР,
съгласно ЕР на ТЕЛК.
Съдът намира, че получаването от ищеца единствено на социални помощи,
установява посоченото в договора за правна помощ, че същия е „материално затруднено
лице“ по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което, съдът намира, че ищецът не е в
състояние да заплати дължимото се минимално възнаграждение за адвокат.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал.1 ГПК и съгл. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. следва ответникът да бъде осъден да
заплати на адвокат С.Б. от АК Ш. възнаграждение в размер на 886,28 лв.
На ответника не се дължат разноски поради пълното уважаване на предявените
срещу него искове.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК спрямо
„Макроадванс” АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 147, ет. 5,
ап.14, представлявано от В. Г. С., че длъжникът по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ с
рег. №*** на КЧСИ, Й. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. *** ***, не дължи
вземанията въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС,
както следва: 3700 лв. главница, 1691,88 лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.;
12
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 10.11.2010
г., както и направените по делото разноски в размер на 108,17 лв. за ДТ и 362,71 лв. за
адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Макроадванс” АД с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 147, ет. 5, ап.14, представлявано от В. Г. С., ДА ЗАПЛАТИ
НА Районен съд Н., по сметка BIC: ***, дължимата по делото държавна такса в размер на
234,51 лв. (двеста тридесет и четири лева петдесет и една ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал.1 ГПК и съгл. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9.07.2004г., „Макроадванс” АД с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Г.С.Раковски” № 147, ет. 5, ап.14, представлявано от В. Г. С., ДА ЗАПЛАТИ
НА адвокат С.Б. от АК Ш., с адв. Номер ***, възнаграждение в размер на 886,28 лв.
(осемстотин осемдесет и шест лева двадесет и осем ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните, съгласно чл.259, ал.1 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
13