№ 26627
гр. С., 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110106575 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от Т. М. Б. , ЕГН: **********, с адрес: с. Н.Х., ул. „С.“ № 2А,
срещу В. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. А. П. Ч.“ № 28, ет. 3, ап. 6, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 800,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в разлика между
пазарната цена и цената, на която ищецът е продал недвижим имот, находящ се в с. Н.Х.,
община Е.П., сграда № 10, „С.П. I Резорт“, ет. 3, ап. 24, с цел набавяне на финансови
средства, поради невъзможност да получи кредит за довършване на започнат строеж на
къща в с. Н.Х., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.02.2023 г./ до
окончателното плащане на дължимото, и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /шум в главата, загуба на работоспособност за една година, влизане
в болница и др./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.02.2023 г./ до
окончателното плащане на дължимото, които вреди са настъпили вследствие от виновно и
противоправно поведение на ответника, който, в качеството си на законен представител на
„Еднофамилни къщи“ ЕООД, недобросъвестно подал молба за допускане на обезпечение по
ч. гр. д. № 4063/2017 г. по описа на САС на бъдещи искове, знаейки че са неоснователни,
чрез запор върху банкови сметки на ищеца, които искове са отхвърлени с влязъл в сила
съдебен акт.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, като
развива доводи за недопустимост на предявените искове. Поддържа, че не следва да носи
отговорност в лично качество, тъй като е действал от името и за сметка на „Еднофамилни
къщи“ ЕООД.
Съдът е изискал служебно и по делото е постъпило Решение №20045967/04.07.2022г.
по гр.д. №65611/2020г. по описа на СРС, с което, на основание чл. чл. 403, ал. 1 ГПК
„Еднофамилни къщи“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. М. Б. сумата от 6103,22 лв. и сумата
от 3972,15 лв., представляващи обезщетение за претърпени от имуществени вреди,
вследствие допуснато с Определение № 2728 от 14.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4063/2017г. по
описа на САС, ГО, 2-ри състав, обезпечение на бъдещи искове.
Съдът, след като се запозна обстоятелствата изложени в исковата молба, както и в
отговора на исковата молба и като взе предвид постановеното Решение
№20045967/04.07.2022г. по гр.д. №65611/2020г. на СРС, намира че предявеният иск е
недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 299 ГПК, спор разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В
1
настоящия случай ищеца е предявил искове за причинени имуществени и неимуществени
вреди, срещу ответника- физическо лице, представляващ юридическото лице, срещу което
вече има постановено решение по чл. 403 ГПК. В исковата молба се излагат съображения, че
претенциите на ищеца се основават на твърдения за понесени вреди от неоснователно
наложеното обезпечение, във връзка с което е постановено и Решение
№20045967/04.07.2022г. по гр.д. №65611/2020г. на СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, вреди от наложено обезпечение на иск
може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно
изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде
предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по
обезпечения иск бъде прекратено. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК, увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от
страна на молителя в обезпечителното производство. В настоящия случай не са изложени
такива съображения, нито се твърди да е налице злоупотреба с право от страна на молителя
„Еднофамилни къщи“ ЕООД. Ищеца навежда съображения, че са налице извършени такива
управителя на дружеството, като физическо лице, но доколкото съображенията се основават
на допуснатото с Определение № 2728/14.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4063/2017г. на САС,
обезпечение на бъдещи искове, то съдът счита, че в случая е налице предпоставката чл. 299
ГПК, като спора е разрешен с влязло в сила решение и исковете са процесуално
недопустими. Ищеца не навежда други или различни основания, освен тези, че
претърпените вреди са вследствие на допуснатото обезпечение, поради което съдът намира,
че производството е недопустимо и като такова следва да се прекрати.
Водим от горното, на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА вх. № №32307/06.02.2023г, подадена от Т. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес: с. Н.Х., ул. „С.“ № 2А, чрез адв. Д..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 6575/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, І ГО, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2