О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ І-260550 14.10.2020
г град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети октомври, две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 2399 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“№ 46, ет. 4, представлявано
от Елин Руменов Димитров, чрез адв. адв. Иван Лазов от САК, с адрес за връчване
на съобщения: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №21 против Разпореждане №
1381/31.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 448/2020г. по описа на РС Поморие,
с което районният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против П.М.А., ЕГН **********
за сумата от 30.62 лева – главница, представляваща дължима сума за
телекомуникационни услуги по фактура №**********/22.07.2017 г., издадена на
основание Договор за телекомуникационни услуги от 19.05.2017 г. сключен между
длъжника и БТК ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.45 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2017 г. до
27.04.2020 г.
С
оспореното разпореждане, Поморийският районен съд е отхвърлил подаденото
заявление, тъй като в същото липсва посочена банкова сметка, по която може да
бъде платено задължението. Приел е, че в тази хипотеза не са налице условията
за оставяне на заявлението без движение и даване на указания, а заявлението
подлежи на отхвърляне.
Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно и моли да бъде отменено. Позовава се на
разпоредбата на чл. 410, ал. 2, изречение второ от ГПК, съгласно която в
заявлението по чл. 410 от ГПК задължително следва да бъде посочен един от двата
алтернативни начина за плащане - банкова сметка или друг начин на плащане.
Изборът относно това кой начин за плащане да бъде посочен в заявлението
принадлежал на заявителя. В случая, в т. 8 от заявлението бил посочен начин за
плащане, а именно: „на всички каси и офиси на Изипей АД в Република България и
чужбина по клиентски номер №**********“. Възразява срещу извода на съда, че
подаденото заявление било на това основание нередовно и счита, че съдът не
разполага с компетентност да ограничи предоставената от закона възможност за
избор на предпочитан от него начин за плащане на дължимите суми.
Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на акт, с който да бъде
указано на РС Поморие да издаде заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми.
Препис
от обжалваното разпореждане е връчен на заявителя на 15.09.2020г. като частната
жалба е постъпила с пощенско клеймо от 23.09.2020г., поради което същата се
явява допустима - подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалбата
не е бил връчен на ответната страна.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и след като се
запозна с материалите по делото и в частност със съдържането на подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК, както и като съобрази относимите законови
разпоредби, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения.
Съгласно
изменената редакция на чл. 410, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, заявителят е длъжен да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане. Целта на това законодателно разрешение бе да се осигури възможност на
длъжниците да заплатят извънсъдебно и по един облекчен ред дължимата по
заповедта за изпълнение сума. По този начин от една страна длъжникът няма да
бъде изправен пред допълнителни затруднения във връзка с издирване на кредитора
за изпълнение на паричното задължение, доколкото същото по смисъла на чл. 68 от ЗЗД е носимо. А от друга страна би осуетил предприемането на действия от
взискателя по принудителното събиране на дължимите суми, което неминуемо е
свързано с увеличаването на дълга с разноските по изпълнението. Поради което
посочването на банкова сметка или друг начин на плащане в заявлението по чл.
410 от ГПК е въведено като задължителен реквизит на същото, а информацията къде
и как може да плати длъжника пряко се възпроизвежда и в издадената от съда
заповед за изпълнение. Така указания от заявителя начин за плащане,
възпроизведен и от самия съд в заповедта за изпълнение, представлява валидно
съществуващ за длъжника способ да погаси задължението си. Ето защо, съдът е
задължен да извърши проверка относно редовността на заявлението, включително и
в частта касаеща този задължителен реквизит. Като освен формална проверка от
външна страна - дали е попълнена изискуемата информация, съдът следва да
провери и редовността на изявлението, т.е. доколко указанията относно избрания
от взискателя са годни да осигурят на длъжника възможност да изпълни надлежно
като плати именно в полза на взискателя. В този смисъл съдът намира, че
информацията относно начина на плащане следва да е ясна и да не оставя у
потребителя съмнение дали плащането е извършено надлежно, и в полза именно на
кредитора по делото.
В
настоящия случай, в т. 8, б. „а“ на подаденото заявление липсва информация за
посочена банкова сметка, като заявителят е избрал да посочи друг начин за
плащане, каквато възможност чл. 410, ал. 2 изречение последно действително
урежда. Указанията на заявителя относно избрания начин на плащане са следните:
„плащането може да се извърши на всички
каси и офиси на Изипей АД в Република България и чужбина по клиентски №**********.“
Липсват допълнителни пояснения относно конкретните платежни услуги, които
платецът може да използва, липсват каквито и да било данни относно получателя
на плащането, както и на кого е регистриран посочения клиентски номер. Допълнителна
информация в тази насока не е представена и пред настоящата инстанция, като и
за настоящия съд остава неясно по какъв начин посочения клиентски номер се свързва
с кредитора „Евро финанс колект“ ЕООД, доколкото липсва каквато и да било друга
индивидуализираща информация за реалния получател на плащанията, осъществени
чрез „Изипей“ АД. Изискването за ясна и прозрачна информация относно начина, по
който може да бъде извършено плащането на дължимата сума, в това число и
относно лицето, в полза на което се плаща,
е от значение за гарантиране на точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати на овластено от закона лице, което единствено би довело до освобождаването
му от последиците на неизпълнението.
Дейността
на „Изипей“ АД в качеството му на лицензиран доставчик на платежни услуги по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, се осъществява под
регулацията, съдържаща се в Закона за платежните услуги и платежните системи
/ЗПУПС/. В същия изрично са
регламентирани видовете платежни операции и изискванията за тяхното
осъществяване, като прави впечатление, че отделните начини на плащане са
конкретизирани посредством вида на платежната услуга, които също са
изчерпателно изброени. Следва да се посочи, че нито в специалния закон, нито в
оповестените на електронния сайт на „Изипей“ АД общи условия е предвиден начин
на плащане чрез клиентски номер. Платежни операции могат да бъдат извършвани чрез
платежни сметки, които съгласно новоприетата норма на чл. 69а в сила от 14.02.2020 г.
също се обозначават с международен номер
на банкова сметка (IBAN). Законът предвижда възможност за извършване и на
еднократни платежни плащания, които не са обвързани с наличие на платежна
сметка, но в този случай наредителят трябва да разполага с друга информация,
която еднозначно да идентифицира получателя на превода чрез уникален идентификатор, съдържащ комбинация от букви,
цифри или символи /съгласно легалното определение, съдържащо се в общите
условия на Изипей АД/.
Предвид изложеното, съдът намира, че посочената в
заявлението по чл. 410 от ГПК , възможност длъжникът да заплати дължимата сума във
всички каси и офиси на Изипей АД не удовлетворява изискването за посочване на
начин на плащане. Необходимо е на потребителя да бъде предоставена ясна и
конкретна информация както относно вида на платежната услуга, чрез която може
да бъде извършено плащането, така и относно лицето, в чиято полза се извършва
плащането. Липсата на индивидуализираща информация относно лицето, за което е
регистриран посочения клиентски номер, както вече бе посочено по – горе,
поражда съмнения относно това дали ще бъде обезпечено правото, а и задължението
на длъжника да изпълни надлежно, с желания от него незабавен погасителен ефект.
В
допълнение, съдът намира, че за търговец като заявителя „Евро Финанс Колект“
ЕООД, който по занятие се занимава с цедиране и цесиране, събиране на банкови и
междуфирмени задължения /видно и от обявения в търговския регистър предмет на
дейност/, е повече от логично и необходимо да разполага с банкова сметка. В
действителност, в закона е предвидена възможност за заявителят да посочи освен
банкова сметка и друг начин на плащане, но както вече бе посочено, този начин
следва от една страна да осигури постигането на целта на закона и да гарантира
извършването на сигурно и надлежно плащане от длъжника в полза на кредитора.
Съдът
намира, че в случая правилно районният съд е процедирал като не е
обездвижил подаденото заявление с даване
на съответни указания, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2 т. 1 от ГПК основание
за това е искането да не отговаря на изксванията на чл. 410 от ГПК. В случая
информация в т. 8 от заявлението не липсва, такава е посочена, но преценена по съдържание,
съдът приема, че не удовлетворява изискването на закона за посочване на друг
начин на плащане.
Ето
защо, въззивният съд намира, че разпореждането на Поморийския районен съд
следва да бъде потвърдено.
По
аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1381/31.08.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 448/2020г. по описа на РС Поморие, с което районният
съд е отхвърлил заявлението, подадено от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Елин Демиров за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК против П.М.А., ЕГН ********** за сумата от
30.62 лева –главница по Договор за телекомуникационни услуги от 19.05.2017 г.
сключен между длъжника и БТК ЕАД въз основа, на който е издадена фактура
№**********/22.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.45
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2017
г. до 27.04.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.