О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 400 10.06.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при
секретар и с
участието
на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 429 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал.1 от Закона
за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Н.С.Т. ***, с искане за
обявяване нищожността на Решение
№ 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински
съвет-Стара Загора, с
което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на
гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му за
квартал/парк „Бедечка” при граници: юг-ул. „Христина Морфова”, север-алеята към
предприятие „Труд”, запад-ул. „Иван Вазов”, изток-ул. „Хан Тервел”, в частта му относно територията, в която
попадат поземлен имот - УПИ V-102 в кв.805 по ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв.
„Бедечка“, одобрен с Решение №283 от 28.06.2012г. на ОбС – Стара Загора, с
идентификатор 68850.513.6791 по КККР на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед
№ PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г. на Началник на CГКК – Стара Загора и
поземлен имот - УПИ VI-102 в кв.805 по ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв.
„Бедечка“, одобрен с Решение №283 от 28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора, с
идентификатор 68850.513.6792 по КККР на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед
№ PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г. на Началник на CГКК – Стара Загора.
Съдът намира, че оспорването с искане
за обявяване нищожността в обжалваната част на Решение № 1115 от 28.09.2017г.
на Общински съвет-Стара Загора, с
което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план на гр.
Стара Загора и прилежащите крайградски територии, е процесуално недопустимо, по
следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и
съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за която съдът
следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за
законосъобразност.
Обжалваемостта на административния акт се урежда от процесуалния закон, действащ към момента на издаването на акта. Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.6 от ЗУТ, в действащата към момента на приемане на оспореното Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора редакция, решението на общински съвет за одобряване на общ устройствен план се обнародва, ако областният управител не го е върнал за ново обсъждане или не го е оспорил пред съответния административен съд, а ако е оспорено - след приключване на съдебното производство. Съответно в нормата на чл.215, ал.6 от ЗУТ изрично е било предвидено, че не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения. Анализът на действалата към релевантния момент нормативна регламентация сочи, че общите устройствени планове и техните изменения не са подлежали на обжалване, с изключение правомощието на областния управител да върне за ново обсъждане или да оспори пред съответния административен съд при условията на чл. 45 от ЗМСМА незаконосъобразно решение за одобряване на ОУП. Доколкото съдебният контрол по отношение на административните актове не функционира върху основата на обща клауза, а по силата на изрично овластяване на съда, и след като оспореното Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора е издадено и обнародвано при действието на чл. 215, ал. 6 от ЗУТ, следва извода, че към момента на издаване и обнародване на решението на общинския съвет за одобряване на проекта за изменение на действащия ОУП на гр. Стара Загора, това решение е изключено от обхвата на съдебен контрол, съотв. оспорването на този акт е било недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, освен в хипотезата на чл. 45 ЗМСМА. Служебно известно на съда е, че Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора, е било оспорено от Областния управител на област Стара Загора и с влязло в сила на 01.06.2018г. решение по адм. дело № 529/2017г. на Административен съд – Стара Загора, оспорването е отхвърлено. Следователно Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора за одобряване изменението на ОУП на гр. Стара Загора, е влязло в сила, а жалбата на Н.Т. против този акт е подадена при отсъствие на право на съдебно оспорване както по отношение на законосъобразността на решението на общинския съвет, така и по отношение на доводите за неговата нищожност, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.6 от ЗУТ в приложимата й редакция.
Не води до друг правен извод обявяването
за противоконституционна на разпоредба на чл. 215,
ал. 6 от ЗУТ с Решение № 14 от 15.10.2020г. на Конституционния съд
по конст. дело № 2/ 2020г., обн. ДВ бр. 92 от 27.10.2020г. и последвалата
законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 16 от 2021г.), допускаща обжалването на ОУП и на техните
изменения по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Решението на Конституционния съд и новото правило на
закона, въведено с нормата на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ, нямат обратно действие
спрямо одобреното и влязло в сила през 2018г. изменение на ОУП на гр. Стара
Загора. По аргумент от разпоредбата на чл. 151, ал.
2, изр. последно от Конституцията на РБългария /актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила/,
посоченото решение на Конституционния съд действа занапред, а доколкото новата
норма на чл. 127, ал.
12 от ЗУТ е процесуална и с изрична законова разпоредба не й е
придадено обратно действие, тя също има действие занапред. Според
задължителното тълкуване на чл.151, ал.2 от Конституцията на РБългария, дадено
в Решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по конст. дело № 5/2019г.,
решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ
закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, а
противоконституционният закон не се прилага по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства.
Настоящият случай не е такъв - Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара
Загора за одобряване изменението на ОУП на гр. Стара Загора, е влязло в сила
през 2018г. и не е налице висящо правоотношение. След като произтичащата от Решение
№ 14 от 15.10.2020г. на Конституционния съд по конст. дело № 2/2020г. и от новата
разпоредба на ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 16 от 2021г.) възможност за
оспорване по съдебен ред на ОУП и техните изменения, не е приложима по отношение
на общите устройствени планове, приети при предходното законодателно разрешение,
оспореното Решение № 1115 от 28.09.2017г.
на ОбС-Стара Загора за одобряване на проект за изменение на действащия Общ
устройствен план на гр. Стара Загора, се явява изключено от обхвата на съдебния
административен контрол и оспорването на този акт, вкл. по съображения за
неговата нищожност, е недопустимо на основание чл. 159, т. 1
от АПК. (В този смисъл Определение № 2043 от 02.03.2022г. по адм.
дело № 1821/ 2022г. на ВАС, Определение 1921/ 01.03.2022г. по адм. дело № 1480/
2022г. на ВАС; Определение № 3055/ 31.03.2022г. по адм. дело № 2556/ 2022г. на
ВАС; Определение № 2822/ 24.03.2022г. по адм. дело № 2206/ 2022г. на ВАС и др.).
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата на Н.Т., като подадена против акт, неподлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно приложимата към
датата на издаването му нормативна регламентация, е процесуално недопустима, поради
което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Предвид развитието на
производството, следва да бъде отменено протоколно определение от 15.12.2021г. за
допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза, възложена за
изпълнение на вещото лице инж. Н.П., заключение по която експертиза не е изготвено
и представено по делото, като внесеният по набирателната сметка на АС – Стара
Загора за изпълнението на тази експертиза от Общински съвет – Стара Загора
депозит в размер на 200 лева, следва да бъде възстановен.
Във връзка с изготвеното и представено в срок заключение по
допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице
арх. С.Я., съдът намира, че следва да определи възнаграждение на вещото лице за
извършената експертиза. Съгласно чл. 19
от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица, вещото лице има право на възнаграждение за
извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали,
консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други
необходими разходи, като в нормата на чл. 31, ал. 2
от същата Наредба е регламентирано, че възнаграждението на вещото
лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаване
на делото, какъвто е и случая. При прилагането на чл. 19 и
чл.31, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, изпълнилото назначената СТЕ вещо лице
арх. Я. има право на възнаграждение за изготвянето на заключение по тази
експертиза, независимо, че делото следва да се прекрати преди изслушването й.
Възнаграждението на вещото лице следва да е в размер на действително
отработените от него часове, посочени в представената със заключението справка
– декларация, изключая посоченото възнаграждение за явяване в съдебно заседание
в размер на 19.50 лева. В този смисъл на вещото лице следва да се определи възнаграждение
в размер на 490 лева, платимо както следва: 200 лева от внесения от
жалбоподателката депозит, като за остатъка
до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице
/290 лева/ жалбоподателката следва да бъде задължена да внесе посочената сума
по набирателна сметка на Административен съд – Стара Загора.
С оглед изхода на
делото искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 3 от АПК, Н.С.Т. следва
да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора направени разноски за
адвокатско възнаграждение, но в редуциран спрямо заплатения размер от 1 700
лева. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл.8, ал.2, т.1 т Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по административни дела
без определен материален интерес, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела по ЗУТ и ЗКИР, минималното адвокатско възнаграждение е
900лв. С оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия при разглеждането му при проведено едно съдебно заседание
преди спирането на производството по делото и впоследствие неговото
прекратяване, съдът намира, че не са налице основания за присъждане на пълния
размер на възнаграждението. По тези съображения жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 950 лева за разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.159, т.1 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в
публично съдебно заседание на 15.12.2021г., за допускане и назначаване на
съдебно-техническа експертиза, възложена за изпълнение на вещото лице инж. Н.П..***
внесеният по набирателната сметка на Административен съд – Стара Загора за
изпълнението на тази експертиза депозит в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за
изготвеното и представено по делото
заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза,
изпълнена от вещото лице арх. С.Я., в размер на 490 /четиристотин и деветдесет/
лева, платимо както следва: 200 лева от внесения от жалбоподателката депозит,
като за остатъка до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на
вещото лице ЗАДЪЛЖАВА Н.С.Т. да внесе сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева по
набирателна сметка на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от
получаване на препис от определението и в същия срок да представи платежния
документ по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Н.С.Т. ***, с искане за
обявяване нищожността на Решение
№ 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински
съвет-Стара Загора, с
което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на
гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му за
квартал/парк „Бедечка” при граници: юг-ул. „Христина Морфова”, север-алеята към
предприятие „Труд”, запад-ул. „Иван Вазов”, изток-ул. „Хан Тервел”, в частта му
относно територията, в която попадат поземлен имот - УПИ V-102 в кв.805 по ПУП
по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от 28.06.2012г.
на ОбС – Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6791 по КККР на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г.
на Началник на CГКК – Стара Загора и поземлен имот - УПИ VI-102 в кв.805 по ПУП
по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от 28.06.2012г.
на ОбС - Стара Загора, с идентификатор 68850.513.6792 по КККР на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № PД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-24-424 от 14.10.2013г.
на Началник на CГКК – Стара Загора, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 429/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
ОСЪЖДА
Н.С.Т., ЕГН **********
***, да заплати на Община Стара Загора сумата от 950 /деветстотин и петдесет/
лева – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: