№ 1302
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501333 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по по
въззивна жалба вх. № 29963/04.05.2022г. от А. П. Д., ЕГН **********, ******
срещу решение №921/04.04.2022г., постановено по гр.дело №
20213110112942/2021г. на Варненския районен съд, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 в качеството си
на потребител на В и К услуги сумата от 1294.10лв. представляваща остатък
от сбора на главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
16.05.2018г. до 28.04.2021г. на адрес гр.Варна, ж.к. “Възраждане“, бл.29, вх.А,
ап.7, по партида с абонатен номер ****** и сумата от 178.64лв.,
представляваща остатък от сбора от обезщетенията за забава върху тези
главници за периода от 19.07.2018г. до 18.05.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 21.05.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
1
№1918 от 25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
7174/2021г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че не e установено
наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника
въз основа на писмен договор, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №9/14.09.1994г.
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Липсват и
доказателства за одобрени от ищеца общи условия, според изискването на
чл.8, ал.1 от цитираната наредба. Посочва се, че представените справки не са
официален документи, нито представляват титул за собственост.
Възразява се, че не е изчислено правилно начисленото служебно
количество вода, като по делото не е установено броя лица, които живеят в
жилището. Поддържа се оспорването, че ищецът не е доказал, че
индивидуалният водомер е с изтекъл срок на метрологична проверка и
годност. Ответникът не е уведомяван за това обстоятелство, поради което
липсва основание за служебно начисляване на количество потребена вода.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че не се оспорва
обстоятелството, че въззивникът е собственик на имота, на който се води
абонатния номер. Няма оспорване на факта, че в този имот се ползват ВиК
услуги през процесния период. За несъстоятелно се счита оспорването на
възникнала облигационна връзка, поради липса на писмен договор.
Аргументира се, че доставката и ползването на ВиК услуги се осъществява
при публично известни Общи условия, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ.
За неоснователно се счита твърдението за липса на основание за
начисляване на служебна консумация. Излага се, че на 19.07.2016г. на
ответника Д. е връчено уведомително писмо №**********, с което същият е
информиран за изтеклия срок на метрологична проверка на индивидуалния
водомер. На 17.09.2018г. е връчено повторно уведомително писмо
2
№**********, поради неизпълнение на задължението по чл.11, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ за подмяна на измервателното устройство.
Сочи се, че към настоящия момент въззивникът не изпълнил това си
задължение, поради което препятства отчитането на реално ползваните ВиК
услуги в имота.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД срещу А. П. Д. да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1294.10лв. представляваща сбора на
главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.05.2018г.
до 28.04.2021г. на адрес гр.Варна, ж.к. “Възраждане“, бл.29, вх.А, ап.7, по
партида с абонатен номер ****** и сумата от 178.64лв., представляваща
сбора от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от
19.07.2018г. до 18.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.05.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №1918 от
25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 7174/2021г. по
описа на ВРС, 33-ти състав.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида
3
с абонатен № **** за имот, находящ се в ********. За релевираните периоди
на ответникът му е начислена сумата от 1294.10лв. за ползвани и незаплатени
В и К услуги на основание чл.39, ал.5, т.1, вр. ал.6 от Наредба №4 от
14.09.2004г. на МРРБ – по 5 куб.м./месечно за всеки обитател в имота, при
двама живущи в имота, ведно със съответното разпределение по чл.25 от ОУ.
Служебното начисление е извършено поради това, че водомерът е с изтекъл
срок на метрологична годност и ищецът не му е извършил метрологична
проверка за годност и не го е подменил с нов.
Поради не плащане в срок ответникът дължи освен главниците и
мораторна лихва за посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответникът А. П. Д. е депозирал отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът твърди, че между страните няма договор за предоставяне на
ВиК услуги, както и че, е консумирал начислените количества вода, които са
неправилно определени. Оспорва се годността на измервателния уред.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради
неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
4
Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника е
установено качеството на потребител, съобразно вписаното в чл.2 от Общите
условия на оператора.
Безспорно в Наредба № 9 от 14.09.1994г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (отм.) чл.1, ал.2 е
дефинирано, че абонати по смисъла на този нормативен акт са: юридически
или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван
имот, отделните собственици на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други абонати след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. Тази наредба е предвиждала писмена форма на договора за
водоснабдяване, пречистване и отвеждане на отпаднали води при
първоначално включване / чл.3, ал.1/, а при промяна на собствеността този
договор е обвързвал следващия приобретател на основание ал.6 на чл.3.
Към настоящият момент действа Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която в чл.3 определя, че
потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Получаването на
ВиК услуги по тази наредба по силата на чл.8 от нея става при публично
известни общи условия предложени от оператора и одобрени от КЕВР.
Съгласно извършената справка в Агенцията по вписванията А. Д. е
собственик по силата на договор за покупко – продажба от 1998г. на имота,
където се намира обекта на потребление. Няма спор, че обектът е бил вече
присъединен за водоснабдяване, пречистване и отвеждане на отпаднали води.
Между страните е налице влязло в сила решение № 493/06.02.2014г. на
5
ВРС по гр.д. № 7293/2013, с което със сила на пресъдено нещо е установено,
че въззивникът Д. е бил в договорни отношения с ВиК оператора за обект,
находящ се в ********* по абонатен номер ****** през периода 15.09.2008г.
до 23.03.2013г., като със същото решение е прието за установено, че дължи
стойност на ползваните ВиК услуги за същия период, ведно с начислените
лихви за забава.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е се разпоредил с
недвижимия имот за периода от 24.03.2013г. до настоящия момент.
Съответно не твърди и, че е извършил действия на чл.9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи след промяна на
собствеността да заяви промяна на партидата по реда на чл.61 от Общите
условия на оператора.
От изложеното следва, че за процесния период между страните
продължава да съществува възникналата облигационна връзка.
Следователно въззивникът следва да отговаря за начислените суми,
като стойност на ползвани ВиК услуги.
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на другия
спорен въпрос от делото процесният водомер с изтекла метрологична годност
ли е и съответно следва ли да се начислява служебно количеството
консумирана вода.
Съдът съобрази, че съгласно чл. 34а, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост се извършват през 10 години. Операторите извършват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране.
На основание чл.34а, ал.5 от цитираната наредба когато длъжностно
лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е
три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
6
начислява по реда на чл.39, ал.6.
Съгласно представената справка за облога и плащанията на частен
абонат, водомер №***** е с датата на първоначална метрология 01.01.2003г.
Следователно срокът за метрологичната му годност е изтекъл към
01.01.2013г., като в тежест на ответника е, който е и собственик на процесния
водомер да установи, че е сертифицирал същия.
Във връзка с изтекла метрологична проверка е и уведомително писмо от
длъжностното лице на оператора от 19.07.2016г., което е било поставено на
вратата на обекта на потребление в присъствието на свидетелка, тя и
положила подпис. В последствие е изпратено ново такова, което е връчено
срещу подпис на абоната на 17.09.2018г.
Предвид изложеното съдът намира, че за оператора е възникнало
основанието да начислява количеството потребена вода по реда на чл.39, ал.6
от наредбата. Цитираната норма предписва, че до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съответно според чл.39, ал.5, т.1 се начислява количество вода по 6 куб.
м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател.
За доказано съдът приема, че обектът на потребление е бил обитаван от
въззивника Д. и от неговата съпруга, тя и пълномощник по настоящото дело.
Всички съобщения и призовки в заповедното производство и в исковото
такова пред първоинстанционния съд са били получени от съпругата Е. Д., в
това число и през работни дни.
Липсват и твърдения, че поради това, че жилището не се обитава е
подадено искане от страна на абоната по реда на чл.42 от ОУ и чл.41, ал.3, т.9
от коментираната наредба за временно преустановяване на доставката на
питейна вода чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за
посочения период, като данните на водомера се нанасят в констативен
протокол.
Начислените служебно количества за месец са по – малко от това, което
е следвало за бъде разпределено за обекта, само по 10 куб.м. месечно, които
остойностени се равняват 1294.10лв., съгласно заключението по допусната
7
съдебно – счетоводна експертиза за процесния период. Ако се приложи
стриктно методиката на чл.39, ал.5, т.1, вр. ал.6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи за процесния
период би се дължала сумата от 3284.10лв., изчислена от вещото лице Т..
Поради неплащане на падежа /30-дневен срок от датата на фактуриране
по чл.33, ал.1 от ОУ/, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху установените главници.
Следователно и при кредитиране на съдебно счетоводната експертиза
въззивникът дължи сумата от 1294.10лв. главница само в претендирания
размер и сумата от 178.48лв., лихва за забава върху нея.
Предявените установителни искове са основателни в посочените по –
горе в мотивите размери, поради което и обжалваният първоинстанционен
акт постановил същия резултат следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 300лв., от които 200.00лв. възнаграждение за вещо лице
и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, след преценка за фактическата и правна сложност на
въведения въззивен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №921/04.04.2022г., постановено по гр.дело
№ 20213110112942/2021г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация” ООД-Варна, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 сумата от 300.00лв.
/триста лева/, представляваща съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9