Номер 1523 20. 07.2021г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо
отделение,І състав в публично заседание на двадесет и девети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело
№ 2074 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на от „Стийл Перфект“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
призоваване: с. Войводиново, Пловдивска област,ул.Александър Стамболийски“
№11,представлявано от *** М.К.Ж.против Заповед № РД-09-923 от 23.07.2020г. на
кмета на община „Марица“,с която на основание чл.57а,ал.3 във връзка с
чл.57а,ал.1,т.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем
обект“Стационарен кулоклан на анкерно ниво“,намиращ се в УПИ IV-44,цех за
заготовка на арматура и склад за строителни материали,кв.13 по плана на
Стопански двор 1/ПИ11845.59.262 по КК на с.Войводиново,област Пловдив,монтиран
в южната част на имота,собственост на „Петкови 2004“ЕООД.
Претендира
се отмяната на заповедта поради
противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването й.Оспорва се,че
разпореденият за премахване обект представлява премествааемо съоръжение по
смисъла на чл.56 от ЗУТ.
Ответникът – Кмет на Община „Марица“, чрез
процесуалния си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а
оспореният акт – за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния
срок по чл.
149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от
обжалването.
Въз основа
на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С
оспорената заповед е наредено да бъде премахнат преместваем обект “Стационарен
кулоклан на анкерно ниво“,намиращ се в УПИ IV-44,цех за заготовка на арматура и
склад за строителни материали,кв.13 по плана на Стопански двор 1/ПИ11845.59.262
по КК на с.Войводиново,област Пловдив,монтиран в южната част на имота,собственост
на „Петкови 2004“ЕООД.
Посочено
е,че обектът е собственост на „Стийл Перфект“ЕООД, ,като същият е разположен в
имот собственост на „Петкови 2004“ЕООД като тези обстоятелства не са спорни.
“Стационарен
кулоклан на анкерно ниво“ е монтиран в южната част на имота,върху бетонова
настилка ,като не са представени доказателства ,че кулокранът е монтиран на
фундамент.За съоръжението не са представени от собственика одобрена схема и
разрешение за поставяне.
Горните
обстоятелства са констатирани при извършена проверка от длъжностни лица по
строителството в община „Марица“,като същите са съставили Констативен акт /КА/№
12/07.07.2020г./л.15 и сл./ и така е
сложено началото на административното производство.
Както вече
се посочи,констатирано е неспазване на изискванията на чл.57а,ал.1,т.1 от ЗУТ,във връзка с чл.6 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община
„Марица“ –Пловдив,приета с решение №45,взето с Протокол №3/04.03.2014г. на Общински
съвет „Марица“,изменена с Решение №2/29.01.2015г. на ОбС „Марица“ и Решение
№64,взето с Протокол №3/25.02.2016г. на ОбС „Марица“.
Срещу КА е
подадено възражение от управителя на„Стийл
Перфект“ЕООД /л12/ .
Последвало
е издаването на оспорената заповед,като не е взето предвид постъпилото възражение.
По делото
е приобщена административната преписка в нейната цялост.
За
изясняване на делото от фактическа и правна страна ,е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза,като са приети две заключения-основно и
допълнително.
Вещото
лице констатира,че процесният кулокран е монтиран в южната част на поземлен
имот с идентификатор 11845.59.262 по КК на с.Войводиново и се ползва за
производствената дейност в имота - цех за заготовка на арматура. Кранът е стационарен
и е монтиран за постоянно ползване по предназначение. Височината на стрелата е
на 26м. от терена, дължината на стрелата е 65м., а максималната му
товароподемност е 8 тона. Кулокранът е модел "FM Gru 1760 ТСК - Р8".
Измерванията на място на надземната част на крана показаха, че решетката в
най-долната част отстои на 6,70м. от южната имотна граница и на 23м. от
западната в най-близкия до тях ъгъл. Кранът е статичен, от типа за монтаж
към дълбок стоманобетонов фундамент, на горния край на който се осъществява
монтажа на анкерното звено. Фундаментът може да е монолитен или сглобяем В
конкретния случай, по информация на жалбоподателя, фундаментът е монолитен.
Фундаментът
на процесния кулокран не е достъпен за визуален оглед, тъй като е изпълнен
дълбоко в земята. Видимо е само, че над фундамента и зоната на анкериране има
задигане спрямо нивото на двора, получено от бетоновия кожух на анкерните
устройства вътре в него. Над терена е видимо само анкерното звено, доставено с
комплекта модули от производителя като най-долен монтажен модул.
Съоръжението
е описано от експерта като подземна част - фундамент и надземна част - модулна
стоманена конструкция за кулокран ,като същите представляват взаимно свързани
части за изпълнение на конкретната площадка. Що се отнася до
отделянето на надземната част от фундамента, това може да бъде извършено, без
да се нанесат повреди върху модулите на крана.
В
допълнителното заключение вещото лице Я.Р.
е посочила каква строителна документация е необходима и налична по отношение на разглеждане и одобряване на
технически и работни проекти за строеж: "Кулокран в УПИ IV - 44, цех за
заготовка на арматура и склад за строителни материали, кв.13 по плана на
Стопански двор 1 /ПИ 11845.59.262 по КК на с.Войводиново/.
Съдът
кредитира изцяло и двете заключения на експерта,като изготвени
компетентно,обективно и неоспорени от страните.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед
препращането от чл. 213 от ЗУТ, по см. чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл.
146 от АПК, направи следните
правни изводи:
Разгледана по същество,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Видно от
текста на чл. 57а ал.3 от ЗУТ компетентен да
издаде заповед за премахване на обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ е кметът на
Общината. Обжалваната заповед № №РД-09-923 от 23.07.2020г. е издадена от кмета
на община „Марица“.Ето защо, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Видно е,че
оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в Констативен акт №
12/07.07.2020г.
Констативният
акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е акт с две основни функции в административното производство –
сезираща и доказателствена. Както следва от чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, констативният акт сезира административния орган да издаде заповед за
премахване, но същевременно се явява и доказателство за наличието на
обстоятелствата по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ както и за осъществените от длъжностните лица процесуални действия,
чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства.
Макар ,че констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по
ал.3, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал.5 от АПК, поради което
пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за
премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт
е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв води до неспазване на
процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1 /при които се премахват обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ/, се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл. 223, ал.2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка
община (район). В конкретния случай КА е издаден от такива служители.
От
гореизложеното следва извод, че в производството по издаване на заповедта са
спазени процесуалните правила. Фактическите основания за премахване – в случая
това по чл. 57а, ал.1,
т.1 от ЗУТ – са установени с констативен акт, като срещу него
жалбоподателят е подал възражение,с което е била осигурена възможност да
участва в производството.
Оспорената
заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма.
Основният спорен
въпрос по делото е дали обектът е преместваем или е строеж. Преместваемите
обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя
характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се
съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Според
дефиницията, дадена с нормата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в относимата
редакция, обнародвана в ДВ бр. 25 от 2019 г., "преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. С разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в
поземлени имоти, но с конкретно предназначение: преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2
на цитираната разпоредба за поставяне на тези обекти се издава разрешение за
поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При липса на
разрешение за поставянето им, преместваемите обекти се премахват (чл. 57а, ал.
1, т. 1 от ЗУТ).
С оглед
характеристиките на процесния стационарен кулокран на анкерно звено ,
установени посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът
счита, че същият не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната
норма. Съоръжението е описано от експерта като подземна част - фундамент и
надземна част - модулна стоманена конструкция за кулокран ,като същите
представляват взаимно свързани части за изпълнение на конкретната площадка. Що
се отнася до отделянето на надземната част от фундамента, това може да бъде
извършено без да се нанесат повреди върху модулите на крана,но горното не прави
така описаното съоръжение преместваем обект. Касае се за строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ .Ето защо съдът приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Водим
от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Стийл Перфект“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на призоваване: с. Войводиново, Пловдивска област,ул.Александър Стамболийски“
№11,представлявано от *** М.К.Ж., Заповед № РД-09-923 от 23.07.2020г. на кмета
на община „Марица“.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: