Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 10.04.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно
заседание на седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 857 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Застрахователно АД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, твърди, че на
14.05.2015г. В.Д.Г. управлявал лек автомобил „Форд Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА по
републикански път II-51 Бяла – Попово. Непосредствено преди с.Копривец,
автомобилът преминал пред необозначена неравност – дупка в асфалтовото
покритие, разположена по средата на пътното платно, в резултат, на което била
увредена предна лява гума „Hankook 235/55/R17”. На 26.03.2015г. между него в
качеството му на застраховател и собственика на увредения автомобил „Огнеупорни
глини” АД, бил сключен договор за застраховка “Каско” със застрахователна
полица № 4704150300001350 за притежавания от последното дружество лек автомобил
„Форд Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА, който бил увреден в описаното ПТП. По подадена
от водача на лекия автомобил декларация при ищеца била образувана
застрахователна преписка № 470415151521504. След извършен оглед на лекия
автомобил било установено, че е увредена неговата предна лява гума „Hankook
235/55/R17” и след направена оценка на причинените материални щети, техният
размер бил определен на 155.34 лева, които на 28.05.2015г. били изплатени на
собственика, чрез превод по посочена от него банкова сметка. ***, че съгласно
разпоредбите на българското законодателство – чл.30 от Закона за пътищата и
чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за прилагане на същия, изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват и са задължение на
Агенция „Пътна инфраструктура”. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило на пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и
Агенция „Пътна инфраструктура” не е изпълнила задължението си да поддържа или
поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък, то тя следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с
виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Съгласно
чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът в качеството си на застраховател и изплатил
застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил и е встъпил
в правата на застрахования да предяви претенцията си срещу виновния за
настъпилото ПТП. С писмо, получено на 30.06.2016г. ответникът бил поканен от
ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което той до
момента не е сторил. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура, че му
дължи сумата от 155.34 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на
лек автомобил „Форд Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА, собственост на „Огнеупорни глини”
АД при ПТП на 14.05.2015г. при движение по републикански път II-51 Бяла –
Попово, непосредствено преди с.Копривец, обл.Русенска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.213, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура”оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е доказано твърдяното
ПТП от 14.05.2015г., къде е настъпило то, както и че са налице щети по
превозното сродство в резултат на такова и то поради виновно поведение на
Агенция „Пътна инфраструктура”. Дори и да е настъпило такова ПТП, то е по вина
изцяло на водача на автомобила, който не се е съобразил с атмосферните и пътни
условия, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост, с което е нарушил
правилата на ЗДвП. Водачът не се е съобразил и с поставените на пътя пътни
знаци за неравности по платното за движение и ограничение на скоростта на
движение. Твърди и че застрахователят е платил непокрит риск по застраховката
„Каско“, с което е извършил плащане без основание.
Третото лице, подпомагащо ответника –
„Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Н.П., не взема становище по иска.
Третото лице, подпомагащо ответника –
„Пътинженеринг” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Олимпи
Панов” № 14, Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Е.К. и В.В., оспорва иска по същите съображения
изложени от ответника по делото. Твърди и че е изпълнил задълженията си
произтичащи от договор за възлагане на обществена поръчка № ДС 1/2014г., за
което на възложителя са изготвени отчети за извършените видове работа и
гаранционни протоколи.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2015г. между ищеца в качеството му
на застраховател и “Огнеупорни глини” АД – застрахован, е бил сключен договор
за застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704150300001350 за
притежаван от последното търговско дружество лек автомобил „Форд Куга” с рег.№
ЕН 5373 КА. Представен е и добавък 1 към застрахователната полица с валидност
30.03.2015г. – 27.03.2016г., съгласно което застраховката допълнително покрива
и увреждане на гуми.
На 14.05.2015г. свидетелят В.Д.Г., който към
него момент изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ на „Огнеупорни глини“
АД, управлявал застрахования лек автомобил „Форд Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА по
републикански път II-51 Бяла – Попово. Непосредствено преди с.Копривец, на ляв
завой, автомобилът преминал през необозначена неравност – дупка в асфалтовото
покритие, разположена по средата на пътното платно, в резултат, на което била
увредена предна лява гума „Hankook 235/55/R17”. По подадена от водача на лекия
автомобил декларация при ищеца била образувана застрахователна преписка №
470415151521504. След извършен оглед на лекия автомобил било установено, че е
увредена неговата предна лява гума „Hankook 235/55/R17” и след направена оценка
на причинените материални щети, техният размер бил определен на 155.34 лева,
които на 28.05.2015г. били изплатени на собственика, чрез превод по посочена от
него банкова сметка. ***ветника и получена от последния на 30.06.2015г., първия
поканил втория да му заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
Съгласно констативен протокол за монтаж на
пътни знаци от 01.04.2009г., било констатирано от представители на Областно
пътно управление – Русе, Областна дирекция на МВР – Русе и Районно полицейско
управление – Бяла, че участъка от пътя от км.5+050 /гр.Бяла – с.Копривец/ е с
нарушено асфалтово покритие – мрежовидни пукнатини, дупки, ускорено износване
на покритието, слягания и коловози, поради което се създава реална опасност за
движещите се автомобили от пътни инциденти. За това решили да се поставят пътни
знаци описани в протокола и тяхното местоположение, а именно Т2 – 2 700 м.
неравности по платното за движение и Б26 – забранено е движението със скорост
над 60 км.ч. Представен е и констативен протокол за монтаж на пътни знаци от
01.04.2009г. по пътя гр.Бяла – гр.Попово, съгласно който били монтирани
горепосочените пътни знаци и на какво местонахождение.
С договор за възлагане на обществена поръчка
№ ДС 1/2014г., Агенция „Пътна инфраструктура“ възложила на Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014“, състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД да
извърши дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на територията на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Към
договора за представени месечни задания за извършване на дейностите по договора
от възложителя, отчети за извършените работи от изпълнителни гаранционни
протоколи. Съгласно единия от отчетите за м.април 2015г. на път II-51 Бяла –
Попово било извършено изкърпване на единични дупки от 6 до 8 см. – ръчно от
89.46 кв.м.
По делото не се спори, че път II-51 Бяла –
Попово е път от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл.30 от Закона за
пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за прилагане на същия, изграждането,
ремонтът и поддържането на този път се осъществява и е задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
В показанията си свидетеля В.Д.Г., обяснява,
че видял дупката на неговото пътното платно, по което се движел в близост до
осевата линия и в последния момент, която не могъл да избегне поради насрещно
движещи се автомобили. Автомобилът преминал през дупката, която се намирала на
по-малко от 1 км. преди с.Копривец и около половин час след това установил, че
предната лява гума на автомобила била спихнала и се виждало, че има,
т.нар.“Жабка“ от удар на гумата в ръб. Започнал да помпи гумата и видял, че тя
изпуска и не може да се напомпи. Пътят гр.Бяла – гр.Попово тогава бил в ужасно
състояние, а когато преминал през дупката предполага, че се е движел със
скорост 70 км.ч. или максимум 80 км.ч. Не е виждал преди да премине през
дупката да има поставени пътни знаци за неравност на пътното платно или такива
за ограничение на скоростта за движение. Твърди и че в заявлението през
застрахователя – ищец е сбъркано мястото на произшествието като грешно е
посочено преди с.Козаревец, вместо преди с.Копривец. На 14.05.2015г. е пътувал
по маршрута гр.Плевен – гр.Бяла – гр.Попово – гр.Разград до гр.Сеново, като не
е преминавал през с.Козаревец.
В показанията си свидетеля К.Д.Ц. твърди, че
към момента на произшествието също работел в „Огнеупорни глини“ АД и се возел в
автомобила управляван от В.Г.. Обяснява същите обстоятелства, като последния
свидетел, както и че когато преминали през дупката на пътното платно преди
с.Копривец се чул трясък, но продължили движението на автомобила и не са
спирали. Според него водача е управлявал автомобила с не повече от 50-60 км.ч.,
но не може точно да опише големината на тази дупка. Заявлението до
застрахователя е било подадено от него, а в него той посочил като място на
произшествието с.Козаревец, тъй като така му било казано, че се казва
населеното място от свид.Г. и поправката в заявлението не била извършена от
него. В деня на произшествието не са минавали през с.Козаревец, а след това
установил, че селото е Копривец, което преди това не му било познато като име.
Твърди, че не е виждал пътни знаци, които да обозначават, че има препятствие на
пътя, като не си спомня дали е имало знаци за ограничаване скоростта на
движение в него район.
В показанията си свидетеля В.И.П.твърди, че
към датата на произшествието 14.05.2015г. работел в Агенция „Пътна
инфраструктура“ на длъжността „изпълнител“. Длъжностната му характеристика
включвала и отговорност на пътната безопасност и поддръжка на републиканската
пътна мрежа. Пътят гр.Бяла – с.Копривец бил от 0 до 15-ти километър по път
II-51 Бяла – Попово. От 12-ия до 15-ия километър, т.е. до с.Копривец го
обозначавали от ляво и от дясно със знака за неравности по пътя. Имало и знак
за ограничаване на скоростта до 60 км.ч. Имало и указателна табела, че тези
знаци важат 3 000 метра и в двете посоки от с.Копривец за гр.Бяла и
обратно. Тези знаци били поставени още през 2009г. с протокол, съгласуван с
полицията. Непосредствено, на около 1 километър от с.Копривец, това било 14-ия
километър на пътя II-51. През м.април 2015г. били извършени ремонтни дейности
по пътя около с.Копривец от 8-мия до 15-тия километър. Ремонтът се изразявал в
изкърпване на дупките по пътното платно, но пътните знаци за неравности
останали на мястото си и след това, защото въпреки изкърпването на дупките,
неравностите си останали. Последните се изразявали в образуване на коловози и
неравности от горещото време. Твърди и че 2015г. дупка преди с.Копривец не бил
виждал, а дори и да е имало такава, тя веднага се изкърпвала. „Пътинженеринг“
АД извършвали дейността по изкърпване дупките на пътното платно, като след това
подавали отчет към Агенция „Пътна инфраструктура“.
От заключението на
изготвената по делото авто-техническа експертиза, се установява, че стойността
за разходите за ремонт на автомобила включват нова гума – 190.00 лева и разходи
за труд от 19.00 лева. Когато колелото на автомобил преминава през вдлъбната
неравност на пътя възникват два удара. Първият е от пропадането на колелото, а
вторият – в насрещния ръб на неравността. По-силен и с по-големи увреждания е
втория удар. Тогава се получава увреждане на гумата. Възможни са и увреждания
по окачването на колелото. Причина за увреждането на процесната гума е
преминаването на левите колела на автомобила през неравност /дупка/ върху
платното за движение. Няма конкретни данни по делото за размерите на
неравността. В район на произшествието пътят е равен и хоризонтален. Платното
за движение е широко 7.0 метра. Пътната настилка е от асфалтобетон, суха към
момента на произшествието. Видимостта е била в границите на осветеност от
фаровете на автомобила. Според показанията на свидетелите скоростта на
автомобила е била от 50 до 80 км.ч. Свидетелят Володя Павлов е обяснил какви
пътни знаци е имало от 0 до 15-ти километър, но не е конкретизирано тяхното
положение по дължината на пътя. Възможно е ако налягането в гумата е спадало
бавно, пътуващите в автомобила да не са възприели, че тази гума е спукана и
автомобилът да се е движил около 25 минути след инцидента. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че широчината на неравността трябва да бъде равна или
по-голяма от широчината на профила на гумата, а тя е 235 мм. По делото обаче
няма данни за размера на дупката. За да се стигне до това увреждане на
процесната гума скоростта на автомобила е било достатъчно да е 40-50 км.ч.При
по-малка скорост не би могло да се стигне до такова увреждане. Не може да се
каже към м.април 2015г. дали посочените пътни знаци са били на пътя, тъй като е
било възможно да са били премахнати от злонамерени лица.
От заключението на
назначената повторна авто-техническа експертиза се установява, че към дата
14.05.2015г. по пътя от гр.Бяла към с.Копривец са били поставени пътни знаци
А12 – неравности на платното за движение, В26 – забранено е движение със
скорост над 60 км.ч. и т2 – дължина на участъка. Конкретното им разположение е
посочено в повторната експертиза.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема за доказано от показанията на
свидетелите Г. и Ц., че на 14.05.2015г. управлявания от първия лек автомобил „Форд
Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА по републикански път II-51 Бяла –
Попово,непосредствено преди с.Копривец, на по-малко от 1 км. от селото,
автомобилът е преминал през дупка в асфалтовото покритие, разположена по
средата на пътното платно, в резултат, на което била увредена предна лява гума
„Hankook 235/55/R17”. Механизмът и начина на получаване увреждането на гумата
са подробно описани от вещото лице по първоначалната авто-техническа
експертиза. Неоснователно е възражението на ответника и третото лице, което го
подпомага, че тези свидетели били заинтересувани от изхода на делото, поради
което показанията им не следвало да се ценят. Тези двама свидетели нямат
никаква заинтересуваност от изхода на настоящото съдебно производство, тъй като
спора по настоящото дело е чужд за тяхната имуществена и правна сфера. Първо,
собственик на автомобила е търговско дружество, а не някой от свидетелите, това
търговско дружество е получило дължимото му се застрахователно обезщетение и
какво ще бъде развитието и решаването на настоящия правен спор е без никакво
значение за тях. Съдът изцяло цени показанията им, тъй като те са
непосредствени и се подкрепят изцяло от авто-техническата експертиза относно
механизма и начина на увреждане на гумата, както и веда на самото увреждане. От
показанията им съдът намира за доказани фактите относно начина и мястото на
получаване спукването на гумата. Показанията им са допустими и достатъчни за
установяването на тези факти, тъй като съгласно ЗДвП водачите на ППС нямат
никакво задължение да индивидуализиран точно мястото, където е настъпило
увреждането, тогава когато, както и в настоящия случай при движение по
републикански път е настъпило увреждане на ходова част на автомобила в резултат
на преминаване на превозното средство през дупка на пътното платно. Такова
произшествие се явява пътно транспортно такова, но то не се посещава от Пътна
полиция, защото няма пострадали хора по него или значителни материални вреди.
Водачите при такива произшествия нямат задължението да спрат, да изчакват
органи на Полицията, да им се съставят протоколи, в които да се посочват
размери, дълбочина или характеристики на неравността или да се изследват такива
от участниците в произшествието. Действително в заявлението и декларацията до
застрахователя е видно, че грешно е посочено мястото на произшествието – преди
с.Козаревец. И двамата свидетели обаче са категорични, че се касае за
техническа грешка и местопроизшествието е преди с.Копривец. И двамата посочват
конкретния маршрут, по който са пътували, че не се преминава през с.Козаревец,
а през с.Копривец, което е непосредствено след гр.Бяла и преди гр.Сеново и
гр.Попово. По тази причина и съдът приема за несъмнено установено мястото на
настъпилото произшествие. От автотехническата експертиза по делото съдът намира, че е доказано и по
категоричен начин, че това увреждане на гумата на автомобила е в пряка и
причинно следствена връзка от преминаването му през дупка на пътно платно. В
тази връзка съдът не цени показанията на Павлов, в частта, където твърди, че
2015г. дупка преди с.Копривец не бил виждал, а дори и да е имало такава, тя
веднага се изкърпвала, а и м.април 2015г. били изкърпени всички дупки.
Действително за изкърпване на такива дупки е представен отчет за м.април 2015г.
на път II-51 Бяла – Попово за извършено изкърпване на единични дупки от 6 до 8
см. – ръчно от 89.46 кв.м. От тях обаче не е видно нито местонахождението на
процесните дупки, нито точно датата на която е било извършено това изкърпване.
След като свидетелите са категорични, че на 14.05.2015г. автомобилът е преминал
през дупка на платното за движение, същата е била възприета от тях в последния
момент и двамата са усетили преминаването през нея, този механизъм на
спукването на гумата се потвърждава от авто-техническата експертиза, то
очевидно е че към датата на произшествието тази дупка не е била изкърпена. В
тази връзка е не случайно по този път е бил поставен знак за неравности на
пътното платно, а тези неравности не се изразяват само в коловози, а и дупки.
Неравности /без дупка/ на платното за движение не биха довели до спукването на
гумата по този начин. Съдът като взе предвид и че свид.Павлов е служител на
ответника, намира, че не следва да цени показанията му поради предубеденост и
заинтересуваност от изхода на настоящия правен спор. Неоснователно е и възражението,
че автомобилът е бил управляван над ограничението за скоростта от 60 км.ч.
Категорични данни за това по делото няма. Действително показанията на двамата
свидетели Г. и Ц.
са противоречиви за това. Първия твърди, че скоростта на автомобила е била 70 км.ч. или максимум 80
км.ч., а втория 50-60 км.ч. Двамата не могат да посочат точната скорост, поради
която следва да се приеме следната такава от около 60 км.ч., което е в
границите на ограничението. Следва да се отбележи и че по-висока скорост би
довела само до намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния
резултат, което съдът в случая не възприема, а не и до изключване отговорността
на ответника. Първо от показанията на свидетелите е видно, че дупката е била на
ляв завой преди селото, при преминаване, на който водачът намалява скоростта на
движение на превозното средство, а на следващо Г. е бил водача, който е следил
пътната обстановка /още повече и че пътят е бил тогава в ужасно състояние от
неравности/, а не скоростомера на автомобила, поради което и другия свидетел
може да даде по-точни данни за скоростта на движение, тъй като той се е возел и
не е управлявал. От авто-техническата експертиза е видно, че за да се стигне до
това увреждане на процесната гума скоростта на автомобила е било достатъчно да
е 40-50 км.ч., тъй като при по-ниска скорост не би могло да се стигне до
увреждането. Т.е. дори и въведеното ограничение от 60 км.ч. за движение на
превозните средства не е отговаряло на състоянието на пътя.
На 26.03.2015г. между ищеца в качеството му
на застраховател и “Огнеупорни глини” АД – застрахован, е бил сключен договор
за застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704150300001350 за
притежаван от последното търговско дружество лек автомобил „Форд Куга” с рег.№
ЕН 5373 КА. Представен е и добавък 1 към застрахователната полица с валидност
30.03.2015г. – 27.03.2016г., съгласно което застраховката допълнително покрива
и увреждане на гуми. При ищеца е била образувана застрахователна преписка №
470415151521504, като след извършен оглед на лекия автомобил било установено,
че е увредена неговата предна лява гума „Hankook 235/55/R17” и след направена
оценка на причинените материални щети, техният размер бил определен на 155.34
лева, които на 28.05.2015г. били изплатени на собственика, чрез превод по
посочена от него банкова сметка. ***ето на авто-техническата експертиза относно
размера на вредите, като вещото лице дава и по-висок размер.Предвид направеното плащане от
застрахователя съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, ищецът встъпва в правата
на застрахованото лице срещу причинителя на вреда на застраховано имущество.
Встъпвайки в правата на застрахованото лице, застрахователя става субект на
правата на последния и съответно следва да търпи всички възражения, които могат
да се направят против застрахованото лице във връзка с настъпването на
застрахователното събитие.
По делото не се спори, че път II-51 Бяла –
Попово е път от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл.30 от Закона за
пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за прилагане на същия, изграждането,
ремонтът и поддържането на този път се осъществява и е задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Доколкото процесното ПТП е реализирано поради
неизпълнението на цитираните по-горе законови задължения от служителите на
ответника и на основание чл.213 от КЗ във вр.с чл.49 от ЗЗД, причинителя на
вредата по застрахования автомобил се явява последния и ищецът е встъпил в
правата на увредения срещу него. Поради това съдът намира, че по делото е доказан факта, че
ответникът следва да отговаря за изплатените от застрахователя вреди на
автомобила на застрахования, поради неизпълнение от страна на служители Агенция
„Пътна инфраструктура“ – да поддържат и ремонтират процесния път в нормално за
движение състояние. Поради това съдът намира, че искът е доказан по своето
правно основание, както и по размер и ответникът дължи на ищеца обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Форд Куга” с рег.№ ЕН
5373 КА, собственост на „Огнеупорни глини” АД при ПТП на 14.05.2015г. при
движение по републикански път II-51 Бяла – Попово, непосредствено преди
с.Копривец, обл.Русенска. По тази причина и предявения иск следва да се уважи
изцяло. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2017г. до окончателното й
изплащане.
По отношение участието на третите лица,
подпомагащи ответника в настоящото съдебно производство, съдът намира за
установено следното: Действително с договор за възлагане на обществена поръчка
№ ДС 1/2014г., Агенция „Пътна инфраструктура“ възложила на Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014“, състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД да
извърши дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на територията на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Към
договора за представени месечни задания за извършване на дейностите по договора
от възложителя, отчети за извършените работи от изпълнителяи гаранционни
протоколи. Съгласно единия от отчетите за м.април 2015г. на път II-51 Бяла –
Попово било извършено изкърпване на единични дупки от 6 до 8 см. – ръчно от
89.46 кв.м. Тези факти обаче не изключван отговорността на ответника в
настоящото съдебно производство по предявения срещу него регресен иск. Ако се
твърди, че има неизпълнение на договорни задължения от страна третите лица,
довели до процесното увреждане на гумата, то това са облигационни правоотношения
между ответника и третите лица, които не са предмет на делото. Това не изключва
горецитираната отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“ за неизпълнение
назаконово вменени му задължения по поддържането и ремонта на републиканските
пътища, спрямо ищцовото дружество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид
уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 600.00 лева –
заплатени 50.00 лева държавна такса за производството по делото, 150.00 лева
възнаграждение на вещо лице, 100.00 лева разноски за свидетели и 300.00 лева
възнаграждение на един от редовно упълномощените адвокати.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски, поради което искането им в тази насока е
неоснователно.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” със
седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК *********, да заплати на
Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на
управление: гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Н.Ч.и К.Р., със съдебен адрес:***, сумата от 155.34 лева /сто петдесет и пет
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на
лек автомобил „Форд Куга” с рег.№ ЕН 5373 КА, собственост на „Огнеупорни глини”
АД при ПТП на 14.05.2015г. при движение по републикански път II-51 Бяла –
Попово, непосредствено преди с.Копривец, обл.Русенска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.02.2017г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 600.00 /шестстотин/ лева – направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на
трети лица, подпомагащи ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********
- „Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Н.П. и „Пътинженеринг” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Е.К. и В.В..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: