О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ИВАН СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
1557 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх.№ 29688/14.08.2019г.
по описа на ВОС, подадена от А.Г.Х., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. П., срещу определение №9904/02.08.2019г., постановено по
гр.д. № 11873/19г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, с което е оставено без разглеждане направено в исковата
молба от 25.07.2019 г. и уточнено с молба от 01.08.2019 г. искане,
като привременна мярка да бъде дадено заместващо съгласие по чл. 127а от СК
детето Сияна Петкова Стефанова да напуска многократно пределите на Република
България, придружавано от своята майка и да пътува в чужбина до навършване на
пълнолетие, без ограничение на държавите които посещава. В жалбата се излага, че с исковата молба са предявени искове с правно
основание чл.127 и чл.127а СК, като ВРС не е допуснал привременни мерки дори и
по исковете по чл.127 от СК. Твърди се, че не е в интерес на детето да бъде
ограничавано в правото си да осъществява регулярно контакт и с двамата си
родители, които живеят в различни държави, както и да бъде възпрепятствано
свободно да се напуска България и да се установи в друга държава. Твърди се, че
вътрешното законодателство не е съобразено с акт, който е ратифициран- ЕКПЧ,
поради което и предимство има последния. Моли се за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново, с което да бъдат постановени привременни
мерки, като упражняването на родителските права по отношение на детето Сияна
бъдат предоставени на майката А.Х., при която да бъде определено и
местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични отношения на детето
Сияна с бащата П.С.Д., както и да бъде осъден последния да заплаща издръжка в
размер на 300 лв. месечно, да бъде издадено разрешение , заместващо съгласието
на бащата детето Сияна да напуска многократно РБългария, придружавана от
нейната майка до навършване на пълнолетие
до неограничен кръг държави.
Препис от жалбата не е
изпратен до ответника по същата П.С.Д..
Жалбата е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.276 ГПК, който
факт се установява въпреки липсата на върнати съобщения, поради
обстоятелството, че датата на депозирането й е в седмичния срок от
постановяване на определението.
Жалбата е допустима в частта, с която се обжалва определението, с което е
оставено без разглеждане искането за постановяване на привременни мерки, даване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата П.Д.. В останалата част, с която
се иска постановяване на привременни мерки по предявения иск с правно основание
чл.127 СК, а именно – за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето Сияна бъдат на майката А.Х., при която да бъде определено и
местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични отношения на детето
Сияна с бащата П.С.Д., както и да бъде осъден последния да заплаща издръжка в
размер на 300 лв. месечно, жалбата има характера на ново искане за определяне
на привременни мерки. Искане за привременни мерки по иска с правно основание
чл.127 СК не е направено нито в исковата молба, нито в уточнителната такава от
01.08.2019г. Искането за привременни мерки, с което ВРС е бил сезиран в
исковата молба, както и допълнително в молбата от 01.08.2019г., касае
единствено даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника, детето
Сияна да напусне България, придружавано от своята майка. Тези привременни мерки
ищцата е искала да бъдат постановени до влизане в сила на решението по иска с
правно основание чл.127а СК. С искане за определяне на местоживеене на детето, титуляра на родителските права,
издръжката и режима на лични отношения до постановяване на решение по чл.127 СК, ВРС не е бил сезиран. Това се прави едва пред въззивната инстанция, на
която искането не е подсъдно. Затова и в тази си част молбата следва да бъде
препратена и докладвана на съдията-докладчик, пред който е предмет на
разглеждане иска с правно основание чл.127 СК и който е компетентен да се
произнесе по спора.
В останалата си част частната жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият състав, като разгледа преписката по делото, установи
следното:
Пред ВРС е подадена искова
молба от А.Г.Х. срещу П.С.Д. с правно основание чл. 127а от СК за постановяване
на решение заместващо съгласието на бащата детето Сияна Петкова Стефанова да
напуска многократно пределите на Република България, придружавано от своята
майка и да пътува в чужбина до навършване на пълнолетие, без ограничение на
държавите които посещава, както и искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за предоставяне на родителските права по отношение на детето Сияна, родена
на *** г. на молителката, определяне местоживеенето на детето при майката на
адрес Кралство Белгия: Затегем, 9620, Леонс Рулсстраат 20/2012, за определяне
на режим на личен контакт на детето с бащата, както следва: един месец през
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и през първата
половина от пролетната ваканция, за осъждане на бащата да заплаща в полза на
детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 300,00 лв., с падеж
първото число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване
на молбата до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето или до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването ѝ. С
исковата молба е направено спешно искане за произнасяне по чл. 127, ал.3 от СК
като в интерес на детето се определи привременна мярка да напусне територията
на Република България със своята майка. Искането е аргументирано с твърденията,
че оттегляйки даденото на 01.10.2014 г. съгласие за пътуване в чужбина, бащата
нарушил интереса на детето да се върне в Белгия и да започне училище на
01.09.2019 г. Наред с това ищцата била бременна, а женската консултация и
проследяването на бременността ставала в Белгия. В уточняваща молба от
01.08.2019 г. се сочи, че детето ще повтаря учебната година, ако отсъства
повече от тридесет дни от занятия.
С атакуваното определение ВРС приел, че молбата е недопустима и я оставил
без разглеждане.
Определението е законосъобразно.
Настоящият състав напълно споделя изложените от ВРС аргументи за
недопустимост на поисканата обезпечителна мярка.
Изрично нормата на чл.323 ал.1 ГПК предвижда, че по молба на всяка от
страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на
брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и
ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно
грижата за децата и тяхната издръжка. Нормата е изрична и императивна. Същата
определя конкретно въпросите, по които е допустимо съдът да определи как ще
бъдат същите разрешени до влизане в сила на съдебен акт, който окончателно да
ги разреши. Изрично са определени и видовете искове, които могат да бъдат
„обезпечени“ чрез постановяване на привременни мерки- развод или унищожаване на
брака. Искът по чл.127а ГПК за даване на разрешение, заместващо съгласие на единия
родител детето да напуска страната, придружавано само от другия си родител,
който по съществото си представлява спорна съдебна администрация, не е
предвидена възможност за постановяване на привременни мерки. Императивният
характер на нормата на чл.323 ал.1 ГПК, както и нейната изчерпателност,
изключват възможността за разширително тълкуване. Че се налага изричното й
регламентиране, извод може да бъде изведен по аргумент, че изрично
законодателят е предвидил предварително изпълнение на решенията по чл.127а СК.
Регламентирана изрична възможност за постановяване на привременна мярка, която
на практика, ще постигне целения от ищеца с иска по чл.127а СК ефект- а именно
извеждане на детето от страната, обаче няма в законодателната уредба.
Възраженията, че националното ни законодателство противоречи на нормите на
ратифицирани актове, съдът намира за неоснователни. В жалбата се цитират
материални разпоредби от ЕКПЧ, гарантиращи най-добрия интерес на детето. Липсва
обаче изрична норма, предвиждаща процесуална възможност за защита на тези
права, която да е в противоречие с норма от националното ни законодателство.
Затова и съставът намира, че възраженията са неоснователни.
Предвид това и доколкото липсва законова възможност по иска с правно
основание да бъдат постановени привременни мерки такива, даващи разрешение,
заместващо съгласието на ответника, детето да напуска страната, то и искането
по чл.323 ал.1 ГПК е недопустимо.
Определението на ВРС в горния смисъл е законосъобразно, а подадената срещу
него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 29688/14.08.2019г. по описа
на ВОС, подадена от А.Г.Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П.,
срещу определение №9904/02.08.2019г., постановено по гр.д. № 11873/19г. по
описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, с което е оставено без разглеждане направено в
исковата молба от 25.07.2019 г. и уточнено с молба от 01.08.2019 г. искане,
като привременна мярка да бъде дадено заместващо съгласие по чл. 127а от СК
детето Сияна Петкова Стефанова да напуска многократно пределите на Република
България, придружавано от своята майка и да пътува в чужбина до навършване на
пълнолетие, без ограничение на държавите които посещава.
Препраща
частната жалба в частта, в която е поискано определяне на
местоживеене на детето Сияна,
титулярството на родителските права, издръжката и режима на лични отношения, в
която част жалбата има характера на искане по чл.323 ал.1 ГПК по предявените
искове по чл.127 ал.2 СК, на ВРС,
който е компетентен да се произнесе по спора.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.