№ 459
гр. Шумен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630102375 по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, ап.1, представлявано от Б.И.Н. –
управител, чрез юрисконсулт А.С.Г. излага, че по ч.гр.д.№1151/2024 г. на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата от 2 071, 74 лева, от която 1 675, 83 лв. – главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №433040 от 10.04.2023 г. и 395, 91 лева
- договорна лихва за периода от 08.08.2023 г. до 04.05.2024 г., като е присъдена
и законна лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на
заявлението в съда. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което и след дадени указания от съда, ищецът предявява
настоящите искове.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на сключен на
10.04.2023 г. договор за кредит от разстояние, по реда на ЗПФУР, ищецът
предоставил на ответника, чрез посочения от последния начин /по банкова
сметка/ сума в размер на 2 000.00 лева. Страните били уговорили ответникът
да погасява кредита чрез вноски, като във вноската била включена и
договорена възнаградителна лихва, в размер на 395, 91 лева. Страните били
1
уговорили ответникът да погаси задължението си посредством 24 вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че до датата
на подаване на молбата е погасена главница в размер на 416, 65 лева, с която
сума били погасени вноските за периода от 10.05.2023 г. до 07.09.2023 г. С
електронно писмо, изпратено до пощата на ответника, ищецът бил обявил
предсрочна изискуемост на вземането по договора.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1 675.83 лв. - главница по сключен между страните Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №433040/10.04.2023 г. и 395.91 лв. -
договорна лихва за периода от 08.08.2023 г. до 04.05.2024 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, действащ чрез процесуалния си представител депозира
писмен отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но
изцяло неоснователни, за което излага аргументи.
В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№1151/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, за следните суми: 1 675, 83 лв. – главница по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №433040 от 10.04.2023 г. и 395, 91
лева - договорна лихва за периода от 08.08.2023 г. до 04.05.2024 г., като е
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Присъдени са и
извършените по делото разноски. Заповедта е надлежно връчена на длъжника,
който в законоустановения срок е депозирал възражение по реда на чл.414 от
ГПК. В указания му от съда срок, заявителят предявява настоящите
установителни искове за установяване на вземанията си по заповедта.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговското дружество и ответника са налице
валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 10.04.2023 г.
2
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №433040 /договор за заем/, с
размер на заемната сума 2 000.00 лева. Ответникът не оспори получаването на
сумата. Видно от представения по делото препис от цитирания по- горе
договор, страните са уговорили, че ответникът, в качеството му на
кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата сума и
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,
15 %. Определен е и годишен процент на разходите в размер на 48, 44 %.
Срокът на кредита е определен на 720 дни /последната погасителна вноска е с
дата 30.03.2025 г./, а общата сума, която ответникът се е задължил да върне,
включваща главница и възнаградителна лихва, се равнява на 2 824, 69 лева. В
договора е предвидено и задължение на кредитополучателя да осигури
описано обезпечение в срок до пет дни от датата на сключването му. При
неизпълнение на последното задължение е предвидена неустойка в размер на
709, 38 лева, като размерът на задължението по договора в този случай е
определен на сума от 3 534, 07 лева. Ищецът изрично признава
недействителността на клаузата за неустойка, като заявява, че не претендира
описаната в договора неустойка. Няма спор, че длъжникът е извършвал
плащания по договора. Ответникът не оспори и спиране на плащанията. На
длъжника, по електронна поща, са изпращани писма, с които му е напомняно
задължението за погасяване на сумите по договора. От приетото по делото
заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че
по договора за кредит са платени суми в общ размер на 1 307, 56 лева, като
последната, платена сума е в размер на 200.00 лева и плащането е извършено
на 07.06.2024 г. С така платените суми кредиторът е погасил 416, 65 лева-
главница, 302, 45 лева- лихва, 543, 46 лева- неустойка и 45.00 лева- такси
просрочие. Заключението не е оспорено от страните.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В случая, предвид безспорния факт, че договорът е сключен от
разстояние, чрез използване на средства за изпращане и получаване на
изявления в електронен вариант, приложение намират разпоредбите на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Според
легалната дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
3
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. В разглеждания казус, от представените от страните доказателства,
безспорно се установи, че процесният договор е сключен чрез предоставена от
ищцовото дружество на ответника финансова услуга от разстояние, чрез
средства за масова комуникация /безспорно установен е фактът на получаване
на сумата по договора от ответника/. Няма ангажирани доказателства, нито
наведени твърдения, че ответникът, след сключване на договора, надлежно е
упражнил правото си на отказ от същия /чл.12 и чл.15 от ЗПФУР/.
На следващо място, при преценка валидността на договора, респ. на
негови клаузи, съдът съобрази следното:
С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки,
задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са
абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и
трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да
се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение
№50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др. Предвид
тези разяснения, съдът счита, че следва да извърши и преценка относно
валидността на договора, респ. на клаузи от същия. При конкретния договор,
съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
4
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за
потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 48, 44 %, а от текста на
договора става ясно, че кредитополучателят е следвало да плаща
допълнително вноска от 118, 23 лева месечно, обозначена като неустойка по
чл.3 от договора, поради непредставено обезпечение. От приетото заключение
по делото се установи, че кредиторът е търсел и приемал плащания за
предвидената в договора неустойка. Ето защо счита, че тази допълнителна
уговорка увеличава и годишния процент на разходите над предвидения в
закона максимум. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го
в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая,
процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.
е. по-висок от 50.00 %. С уговарянето на това допълнително задължение по
договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар. „неустойка“ се
предвижда допълнително възнаграждение за кредитора, а не обезщетение за
някакви, претърпени от него вреди. Поради изложеното, съдът заключава, че
така сключеният договор за кредит е недействителен и като такъв не поражда
задължения за страните по него. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
5
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ето защо, съдът счита, че в случая ответникът
дължи връщане единствено на предоставената му парична сума, като следва
да се приспаднат платените от него суми, възлизащи общо на 1 307, 56 лева.
Предвид изложеното, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 692, 44 лева, като в тази част искът за главница е
основателен, като за остатъка, до пълния предявен размер следва да се
отхвърли. Следва да се отхвърли и претенцията за възнаградителна лихва.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва за забава,
съобразно искането на ищеца в исковата молба, считано от датата на
получаване на исковата молба от ответника- 06.01.2025 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и тези, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер
на 205, 18 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Р. Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата
от 692, 44 лева /шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща остатък от предоставена от ищеца на ответника
парична сума по недействителен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №433040 от 10.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
06.01.2025 г. до окончателното й изплащане, присъдена по ч.гр.д. №1151/2024
г. по описа на ШРС, като отхвърля иска в останалата му част, до пълния
предявен размер, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на договорна лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
“Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 205, 18 лева
6
/двеста и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7