№ 227
гр. Кюстендил, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 4049/04.04.2025 г. от С. И. С. с ЕГН
********** и И. С. С. с ЕГН **********, и двамата с поС.нен адрес гр. Кюстендил,
*** насочена против Решение № 239 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. №
2410/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е обявил за
недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД Договор за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на
нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на действие РС – Кюстендил, по
силата на който С. И. С. е прехвърлил на дъщеря си И. С. С. притежаваните от него 25
дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки, на обща стойност 2 500 лева,
от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********. Осъдил е С. И. С. и И. С. С. да заплатят
на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, сумата от 140,00 лв., представляваща направени
разноски в наС.щото и в обезпечителното производство.
Въззивниците релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради неговата незаконосъобразност, постановен при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че И. С.
е добросъвестен купувач, независимо от обС.телството, че е дъщеря на С. С., като
същевременно тя не е длъжник по изп.д. № 175/2013 г. и изп. д. № 201/2013, по описа
на ЧСИ Е.Х., респ. не е знаела за наличието на тези изпълнителни дела. Подчертава се,
че липсват извършени целенасочени действия по разпореждане с придобито
1
наследствено имущество. Въззивниците се аргументират, че дължимите по двете
изпълнителни дела суми са били погасени по давност към момента на прехвърляне на
дружествените дялове – 05.09.2022 г., като твърдят, че в периода от 17.10.2016г. до
07.02.2024 г. не били предприемани валидни действия по принудително изпълнение.
Изтъкват, че при настъпила перемпция и изтекли 5 години от извършване на
последното валидно изпълнително действие, вземането е погасено по давност и
взискателят няма право да иска образуване на ново изпълнително дело срещу
длъжника. Заключават, че с оглед факта, че дългът по изпълнителното дело е погасен
по давност, липсват доказателства за увреждане на кредитор.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение. Претендират се разноските по делото.
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. С. А. от САК, с който се изразява
становище за неоснователност и необоснованост на депозираната въззивна жалба и се
оспорват изложените в нея твърдения.
Въззиваемата страна счита, че с оглед установеното от свидетелските показания
наличие на добри отношения и поС.нна връзка между двамата ответници,
презумпцията за знание относно увреждане на кредиторовите интереси не би могла да
бъде оборена. Допълва, че подобен тип сделки между двамата били практика помежду
им в годините. Изразява становище, че възраженията на ответниците за погасяване на
спорното право по давност са недопустими за разглеждане в наС.щото производство
по чл. 135 ЗЗД, доколкото предмет на делото не е вземането на ищеца - кредитор, нито
протеклия процес на принудително изпълнение, и се позовава на ТР № 2/09.07.2019 г.
по тълк.д. №2/2017г. на ОСГПК на ВКС. Аргументира се, че погасителната давност за
вземането е прекъсвана многократно с поискването на изпълнителни действия, респ.
извършени такива, въз основа на молби от м. 12/2016г., м. 05/2017г., м. 02/2018г., м.
06/2020г., м. 05/2021г., м. 04/2022 г., м. 06/2022 г., м. 07/2022г., м. 11/2023 г., м. 02/2024
г. и м. 07/2024 г.
Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение.
Доказателствени искания не се ангажират.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя, а представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
наС.щата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред наС.щата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано заедно от управителите Д.М. и З.С., чрез
адв. С. А. от САК против С. И. С., ЕГН ********** и И. С. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Кюстендил, ж. к. ***, съдържаща иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 и 2 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност по отношение на ищеца
на Договора за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на
подписите на страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.П., с рег.
2
№188 в рег. на НК, с район на действие РС - Кюстендил, съгласно който И. С. С. е
получила в дял и станала единствен собственик на целия капитал на „И. 09“ ЕООД,
ЕИК *********, а С. И. С. е получил „друго“ наследствено имущество за уравняване
на дяловете, представляващи обС.телства вписани в партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847. Претендират се сторените по делото разноски, в т. ч.
и направените такива в обезпечителното производство.
В исковата молба са били наведени доводи, че по силата на договор за цесия от
29.12.2020 г., сключен с „Централна кооперативна банка“ АД в качеството си на
цесионер, ищцовото дружество придобило вземанията на банката спрямо първия
ответник, произтичащи от Договор за кредит оборот, обезпечен с ипотека № 81500РО-
АА-0250/24.07.2008 г. и Договор за кредитна карта № 81500ККК-АА-00912/08.02.2011
г., като вземанията били прехвърлени ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Към датата на извършената цесия вземанията по първия договор
възлизали в размер на 186 022, 06 лв., а по втория – 12 751, 08 лв.
За цесията ответникът бил надлежно уведомен.
В полза на първоначалния кредитор били издадени изпълнителни листове и
били образувани изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. и изпълнително дело
№ 20137430400201, присъединено към предходното, по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743
на КЧСИ, с район на действие – ОС – Кюстендил, по които били предприети
множество принудителни действия по изпълнение, вкл. запор върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове. Към 31.07.2024 г. вземанията на ищеца спрямо
ответника по Договор № 81500РО[1]АА0250/24.07.2008 г. възлизали на 240 129, 70
лева, а по Договор № 81500ККК-АА00912/08.02.2011 г. – на 15 402, 57 лева. В хода на
принудителното изпълнение било установено, че ответникът С. С. бил предприел
целенасочени действия по разпореждане с придобитото наследствено имущество –
дружествени дялове, останали в наследство от К.Г. С. /М./, ЕГН **********, от
капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, като на 05.09.2022 г. по силата на Договор
за делба на дружествени дялове се разпоредил в полза на дъщеря си И. С., със
собствените си 25 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки или на обща
стойност от 2 500 лева. Сделката била обективирана в Договора за делба на
дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните,
под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на НК, с район
на действие РС-Кюстендил, съгласно който И. С. С. е получила в дял и станала
единствен собственик на целия капитал на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, а С. И. С. е
получил „друго“ наследствено имущество за уравняване на дяловете, представляващи
обС.телства вписани в партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847.
Ищецът е поддържал, че очевидната цел на посочената сделка била да го увреди
в качеството му на кредитор като се намали имотното съС.ние на длъжника и
съответно се осуети възможността му да събере вземанията си. Посочил, че С. С. бил
недобросъвестен по отношение на кредитора и в негова вреда се разпоредил с
притежаваното от него недвижимо имущество.
Намерението за увреждане се доказвало и от факта, че с Договор за покупко-
продажба на недвижим имотq обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на нотариус Е.П., с рег.
№188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх. рег. №3559 от 20.09.2022 г.,
акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г. С. С. прехвърлил на дъщеря си И. С. С.
придобитите от него по наследство идеални части от следните недвижими имоти: ½
ид. част от Поземлен имот с идентификатор 29026.33.25, ведно с ½ ид. ч. част от
3
следните сгради попадащи върху имота – Сграда с идентификатор 29026.33.25.1 и
Сграда с идентификатор 29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1,
като си запазил правото на ползване до живот.
С оглед изложеното е било отправено искане до съда да постанови съдебно
решение, с което да обяви за относително недействителен по отношение на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД, Договора за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, под рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на
нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на действие РС-Кюстендил, съгласно
който И. С. С. е получила в дял и станала единствен собственик на целия капитал на
„И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, а С. И. С. е получил „друго“ наследствено имущество
за уравняване на дяловете, представляващи обС.телства вписани в партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847.
Претендират се и сторените разноски, вкл. и тези направени в развилото се
обезпечително производство, предхождащо подаването на наС.щата искова молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата
молба, в който са застъпили тезата за допустимост, но неоснователност на предявените
претенции. Признавали са, че след смъртта на К.Г. С., съпруга на С. С., същият се е
разпоредил с оставените му като наследство дружествени дялове.
Оспорено е било обаче твърдението, че са извършени целенасочени действия, с
които да бъде увреден кредиторът. Изложени се подробни съображения за погасяване
на вземанията по образуваните изпълнителни дела по давност.
Предвид изложеното са искали предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претендирали са и деловодни разноски.
С атакуваното съдебно решение КРС е уважил исковата претенция, като е
обявил за недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано заедно от управителите Д.М.
и З.С., Договор за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка
на подписите на страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.П., с рег.
№188 в рег. на НК, с район на действие РС – Кюстендил, по силата на който С. И. С. е
прехвърлил на дъщеря си И. С. С. притежаваните от него 25 /двадесет и пет/
дружествени дяла с номинална стойност 100 /сто/ лева всеки, на обща стойност 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********.
Разпределил е и отговорността за разноски като в тежест на ответниците е
възложил сумата от 140,00 лв., представляваща направени разноски в наС.щото и в
обезпечителното производство.
За да постанови този краен резултат КРС е приел липсата на спор досежно това,
че на 05.09.2022 г. по силата на разпоредителна сделка, обективирана в Договора за
делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на
страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на
НК, с район на действие РС – Кюстендил, С. И. С. прехвърлил на дъщеря си И. С. С.
собствените си 25 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки, на обща
стойност 2 500 лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, оставени му като
наследство от покойната му съпруга К.Г. С. /М./, починала на 24.07.2022 г.
Установено било, че е налице вземане в полза на „Централна Кооперативна
4
Банка“ АД, за което бил издаден и изпълнителен лист от 28.02.2013 г. въз основа
влязла в сила Заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч. гр. д. №497/2013 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил, като С. И. С. бил осъден да заплати на „Централна
Кооперативна Банка“ АД сумите: 138 000 лева – предсрочно изискуема главница по
Договор за предоставяне на кредит оборот № 81500РО-АА-0250/24.07.2008 г.; 13 938,
52 лева – просрочена договорна лихва за периода от 31.05.2012 г. до 26.02.2013 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2013 г. до изплащане на вземането;
3 038, 77 лева – деловодни разноски, представляващи платена държавна такса.
Въз основа на посочения изпълнителен лист на 06.03.2013 г. било образувано
изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 на
КЧСИ, с район на действие – ОС – Кюстендил. По това дело били извършвани
изпълнителни действия, сред които: проведена публична продан на 16.09.2013 г.;
нестанала публична продан на 12.01.2015 г.; извършена публична продан на недвижим
имот на 15.04.2016 г.; молба за налагане на възбрана от 06.12.2016 г.; изпратени от ЧСИ
съобщения до НАП на 19.10.2018 г.; молба от взискателя за справки от 25.06.2020 г.;
молба от ищеца да бъде конституиран като взискател по делото от 10.05.2021 г.; молба
за справки от 08.06.2022 г.; молба за налагане на запор от 01.08.2024 г.
Установено било и вземане по изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила Заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г. по ч. гр. д. №492/2013
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като С. И. С. бил осъден да заплати на
„Централна Кооперативна Банка“ АД парично вземане в общ размер на 7 475, 55 лева,
дължимо по Договор за издаване и използване на Международна кредитна карта
„MASTER CARD/VISA“ от 29.01.2009 г. и договор за разплащателна сметка и
издаване на международна кредитна карта MASTER CARD/VISA Фаворит №
81500ККК-АА[1]00912/08.02.2011 г., от която сума общо главница 6 415, 73 лв., в т.ч.
просрочена главница в размер на 999, 75 лв. и предсрочно изискуема главница в
размер на 5 415, 98 лв.; лихви в размер на 1 059, 82 лв. – договорна лихва в размер на
917, 57 лв. за периода 30.04.2012 г. до 26.02.2013 г., наказателна лихва за забава в
размер на 142, 25 лв. за периода от 21.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2013 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в размер на 149, 51 лв. – платена държавна
такса.
По този изпълнителен лист на 28.03.2013 г. било образувано изпълнително дело
№ 20137430400201 по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие –
ОС – Кюстендил. В производството по това изп. дело са изпращани запорни
съобщения на 22.02.2018 г.
„Финас инфо асистънс“ ЕООД депозирало молба за конституирането си като
взискател по делото, т.к по силата на представения по делото Договор за цесия от
29.12.2020 г., сключен между „Централна Кооперативна Банка“ АД в качеството на
цедент и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД като цесионер, и приложения към същия
списък на вземания, вземанията на цедента срещу ответника С. С. по Договор за
предоставяне кредит оборот № 81500РО[1]АА[1]0250/24.07.2008 г. и Договор за
кредитна карта № 81500ККК[1]АА[1]00912/08.02.2011 г. били прехвърлени на
цесионера.
В чл. 9 от договора за цесия било уговорено, че цедентът се задължава да
изпрати уведомления за извършената цесия до длъжниците по прехвърлените
вземания.
5
От представените от ищеца с исковата молба уведомления по чл. 99 ЗЗД и
известие за доставяне не било установено редовното съобщаване на длъжника за
цесията, но е прието, че това и сторено на 25.05.2021 г. по изпълнително дело №
175/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 /л. 753 от том III на и. д./.
От приетата като доказателство по делото справка № 138255/30.01.2025 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето С. И. С. за периода от
01.01.1991 г. до 30.01.2025 г. било установено, че същият е прехвърлял на ответницата
И. С. свои и съсобствени недвижими имоти шест пъти. В този смисъл била и
представената справка от Служба по вписванията – гр. Кюстендил по персонална
партида №249 на лицето С. С..
Събрани по делото били и показанията на свидетеля И.Н.А., във фактическо
съжителство с ответницата И. С., според които свидетелят живее с ответницата от
лятото на 2022 г. Присъствал на разговор, дори скарване, между двамата ответници
относно процесните задължения, съС.л се след получаване на книжата по делото, от
който съдел, че И. С. не е знаела за задълженията на баща си. Посочва още,
ответницата се виждала с баща си, който живее в с.Жабокрът, ходела му на гости и той
се радвал на гостуванията й.
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено
от правна страна следното:
Съгласно задължителните указания на чл. 259 от ГПК, както и разясненията в т.
1 и мотивите към нея от ТР №1/2013 г. на ОСКТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -
само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с
нея искане за произнасяне от въззивния съд.
В изпълнение на тези си задължения наС.щият въззивен състав приема, че
решението, предмет на наС.щата въззивна проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, е неоснователна, поради следните
съображения:
Според законодателното решение на чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането - т. н. “Павлов
иск”. За основателността на подобна претенция законът изисква да бъдат установени
със средствата на ГПК: 1. Наличие на вземане; 2.Извършване на действие, което
уврежда кредитора (eventus damni ); 3. Знание за увреждане ( consilium fraudis ).
6
Не е спорно в случая, че вземането на кредитора към длъжника е налично и е
възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се
иска.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът има качеството
на кредитор по отношение на ответника за придобити с Договор за цесия от 29.12.2020
г., сключен между „Централна Кооперативна Банка“ АД в качеството на цедент и
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД като цесионер, и приложения към същия списък на
вземания, вземания по договори за банков кредит, а именно: 138 000 лева –
предсрочно изискуема главница по Договор за предоставяне на кредит оборот №
81500РО-АА-0250/24.07.2008 г.; 13 938, 52 лева – просрочена договорна лихва за
периода от 31.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2013 г. до изплащане на вземането; 3 038, 77 лева – деловодни разноски,
представляващи платена държавна такса, както и 7 475, 55 лева, дължимо по Договор
за издаване и използване на Международна кредитна карта „MASTER CARD/VISA“ от
29.01.2009 г. и договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MASTER CARD/VISA Фаворит № 81500ККК-АА[1]00912/08.02.2011 г.,
от която сума общо главница 6 415, 73 лв., в т.ч. просрочена главница в размер на 999,
75 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 5 415, 98 лв.; лихви в размер на 1
059, 82 лв. – договорна лихва в размер на 917, 57 лв. за периода 30.04.2012 г. до
26.02.2013 г., наказателна лихва за забава в размер на 142, 25 лв. за периода от
21.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.02.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в
размер на 149, 51 лв. – платена държавна такса. Посочените суми са били предмет на
издадени по реда на чл. 417 от ГПК заповеди за незабавно изпълнение, като
събирането на сумите са били образувани изпълнителни дела пред частен съдебен
изпълнител - изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег.
№ 743 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Кюстендил, както и изпълнително дело
№ 20137430400201 по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие –
ОС – Кюстендил.
С горното следва да се приеме, че в качеството си на цесионер ищецът е
легитимиран да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД, като безспорно е доказал наличието на
вземане към длъжника, произтичащо от посочените по-горе влезли в сила заповеди за
изпълнение.
По спорния и пред въззивния съд въпрос дали дължимите по двете
изпълнителни дела суми са били погасени по давност към момента на прехвърляне на
дружествените дялове – 05.09.2022 г., следва да се посочи, че възражението в подобен
смисъл е неотносимо към спора по чл. 135 от ЗЗД и не следва да се разглежда от съда.
То не засяга материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка, а
ответниците могат да се позовават на погасителна давност за упражняване на правото
по чл.135 ЗЗД, но не и за погасяване на вземането на кредитора. (така Решение № 552
от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 131 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 328/23.04.2010г.
по гр. д. № 879/09г., ІІІ г. о., Решение № 122/14.03.2011г. по гр. д. № 1028/2010г. на ІV г.
о. и др.). Приема се в практиката, че в производството по иска по чл.135 ЗЗД съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените
факти. Съдът може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо, което обС.телство не е установено да е налице по делото. Освен това
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото по чл.135, ал.1
7
ЗЗД не е направено от ответниците в срока за отговор на исковата молба, а дори и да е
било заявено то би било неоснователно.
За пълнота на мотивите ще се посочи още, че досежно това дали в периода от
17.10.2016г. до 07.02.2024 г. са били предприемани, или не, валидни действия по
принудително изпълнение също е без правно значение т.к. правна последица от
евентуално настъпилата перемпция е необходимостта съдебният изпълнител да
образува по това искане ново изпълнително производство, тъй като старото е
прекратено по право. Дори и да не е образувано ново изпълнително производство,
новото искане за пристъпване към принудително изпълнение има за последица
прекъсване на погасителната давност относно вземането, в който смисъл са и
разрешенията, дадени в Решение № 37/04.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на
ВКС, IV ГО.
Освен това, според нормата на чл.115 от ЗЗД с изтичане на пет годишен срок от
момента в който задължението е станало ликвидно и изискуемо, започва да тече така
наречената „погасителна давност“, като с изтичане на законовия срок за ищеца се
погасява правото на иска съдебна защита на вземането си. Съдебната практика приема,
че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането по нея съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, т.е последици близки и характерни за силата
на пресъдено нещо. Поради това приложение за присъденото с нея вземане следва да
намери общата петгодишна давност.
Според задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС, касаещо приложението на института на давността в изпълнителния
процес, давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело на основание чл.
116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или
служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
И доколкото в случая заповедите са били издадени на 28.02.2013 г. - съответно
Заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч. гр. д. №497/2013 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, Заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г. по ч. гр. д.
№492/2013 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като са предприети действия по
принудително събиране на присъдените с тях суми по посочените изпълнително дело
№ 20137430400175/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на
действие – ОС – Кюстендил, както и изпълнително дело № 20137430400201 по описа
на ЧСИ Е.Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие – ОС – Кюстендил, значимо е
действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на
новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г.,
давност по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл. 115, б.“ж“ от
ГПК. След този момент и занапред в действие са именно постановките на ТР № 2/2015
г. на ОСГТК на ВКС, като съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. При това положение давността за
процесните вземания, считано от 26.06.2015г. следва да изтече на 26.06.2020 г. По
изп.д. №175 са постъпвали регулярно суми до 07.10.2016 г. На 25.06.2020 г. кредиторът
е поискал извършването на справки и налагането на запори върху сметки на длъжника.
Внесени са и разноски за това, като са предприемани действия от съдебния
8
изпълнител в т.см. На 10.05.2021 г. е депозирана и молба от цесионера - наС.щ
въззиваем и ищец в първоинстанционното производство, който е посочил себе си като
частен правоприемник на кредитора на длъжника. С това е налице осъществяване на
правото по изпълнителния лист чрез заявяване на желание за участие в конкретно
изпълнително дело и новият взискател ясно посочва, че е заинтересован да води това
дело. В последствие е поддържана висящността на изпълнителните дела, като до
постъпването на исковата молба не е изтекъл срок, който да погаси правото на иск
досежно вземанията на кредитора.
Наред с горното налице е и следващата предпоставка за уважаване на иска - за
наличието на извършено действие, което да уврежда кредиторът може да се съди от
приобщения по делото Договор за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на
нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на действие РС – Кюстендил, по
силата на който С. И. С. е прехвърлил на дъщеря си И. С. С. притежаваните от него 25
/двадесет и пет/ дружествени дяла с номинална стойност 100 /сто/ лева всеки, на обща
стойност 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК
********* г. С това действие е препятствана възможността на кредитора да реализира
правата си по чл. 96 ТЗ, като се удовлетвори от стойността на ликвидационния дял на
длъжника, респ. вземането му да се удовлетвори от останалите съдружници в
хипотезата на чл. 96, ал. 2 ТЗ. Чрез извършеното правно действие длъжникът е
увеличил неплатежоспособността си, поради което разпоредителната сделка е
увредила ищцовото дружество.
Налице е и третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни действията на длъжника, т.к. действието е било възмездно
като се предполага, че неговата дъщеря – ответницата С., е знаела за увреждането —
чл.135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а презумпцията, уредена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, не бе
оборена в хода на производството. Друго не следва и от показанията на свидетеля
И.Н.А., във фактическо съжителство с ответницата И. С., който е посочил, че
съжителства на семейни начала с нея от лятото на 2022 г. Присъствал на разговор,
дори скарване, между двамата ответници относно процесните задължения, съС.л се
след получаване на книжата по делото, от който съдел, че И. С. не е знаела за
задълженията на баща си. Показанията му се ценят корективно на основание чл. 172 от
ГПК, като в същото време не дават представа за това ответницата да е била в
неизвестност за вземанията, които ответникът С. е имал към 05.09.2022 г. с оглед и
данните за поддържана близост между нея и баща й.
Изложеното обосновава извод за основателност на исковата претенция.
До идентични крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на правния спор разноски се следват само на въззиваемата
страна. Тя обаче не поддържа искане в т.см., поради и произнасяне в тази част не се
следва.
По обжалваемостта:
НаС.щото съдебно решение не подлежи на касационен контрол - спр.
императивната разпоредба на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК, според която от обхвата на
касационното обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до
9
5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. с
електронен № 20241520102410по описа на Районен съд – Кюстендил за 2024 г., с което
Кюстендилският районен съд е обявил за недействителен, на основание чл. 135, ал. 1
ЗЗД, по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД Договор за делба на
дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните,
под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.П., с рег. №188 в рег. на НК, с район
на действие РС – Кюстендил, по силата на който С. И. С. е прехвърлил на дъщеря си
И. С. С. притежаваните от него 25 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева
всеки, на обща стойност 2 500 лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, и е
осъдил С. И. С. и И. С. С. да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, сумата от
140,00 лв., представляваща направени разноски в наС.щото и в обезпечителното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване – арг. от разп. на чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10