РЕШЕНИЕ
№............./.............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2981/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, БУЛСТАТ *********, предявена чрез пълномощника на
сдружението адвокат А.П., член на САК, срещу мълчалив отказ на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ по предявено по
електронен път на официалния електронен адрес на Агенцията заявление на жалбоподателя
от 02.10.2019 г. за достъп до обществена информация, свързана с получено на
01.10.2019 г. на мейла на Сдружение за развитие на българското здравеопазване писмо
от ИАЛ без изходящ номер с цитирани в него уведомления за преустановяването на
продажбите на определени лекарства. Вземайки предвид това писмо, с подаденото
по реда на ЗДОИ на електронната поща на ИАЛ заявление от 02.10.2019 г.
Сдружение „Асоциация Хипофиза“ е поискало да получи изрично посочени в
заявлението уведомления за преустановяване на продажбите на определени
лекарства заедно с входящите им номера в ИАЛ.
С писмено становище с. д. №
18660/17.12.2019 г. пълномощникът на ответника юрисконсулт Русинова е оспорила
процесуалната допустимост на жалбата с твърдение за отсъствието на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяването й поради липсата на правен интерес, предвид
факта, че на 18.10.2019 г. ИАЛ е изпратила на електронния адрес на Сдружението писмо
изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. на изпълнителния директор на ИАЛ, с което поисканата
със заявлението обществена информация е предоставена на заявителя. В писменото
становище не се оспорва обстоятелството, че подаденото на основание ЗДОИ
заявление на Сдружение „Асоциация Хипофиза“ е получено на електронния адрес на Агенцията
на датата 02.10.2019 г., но е регистрирано в ИАЛ на следващия ден 03.10.2019 г.
В писмени бележки с. д. №
18598/16.12.2019 г. пълномощникът на жалбоподателя адв. А.П. се позовава на антидатирането
на писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. като същевременно сочи, че то не
удовлетворява искането на заявителя, тъй като предоставената с него информация
не отговаря на търсената, а представлява единствено препис на цитираните в
заявлението срокове, в които се преустановяват продажбите на съответните
лекарствени продукти. Въз основа на това поддържа първоначално заявеното искане
за отмяна на оспорения с жалбата мълчалив отказ на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лекарства по подаденото до него заявление за достъп до
обществена информация от 02.10.2019 г. като моли на основание постановяването
му в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените
правила да се отмени и обективираният в писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г.
изричен отказ на административния орган да удовлетвори искането на
заявителя.
В проведените по делото открити
съдебни заседания страните, редовно призовани, не се представляват.
Съдът като съобрази, че като родово
и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл. 40 ал. 1 ЗДОИ индивидуален
административен акт, което е предявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 2 АПК, намира производството по делото за процесуално
допустимо и поради това – за подлежащо на разглеждане по основателността на
заявеното с жалбата оспорване.
Относно наличието на предмет на
първоначално заявеното с жалбата оспорване на мълчалив отказ на
административния орган по подаденото от Сдружение „Асоциация Хипофиза“ заявление
за достъп до обществена информация съдът намира следното: Между страните по
делото няма спор, че заявлението по ЗДОИ е получено на електронна поща на ИАЛ
на датата 02.10.2019 г. /работен ден/. При това, видно от приложеното към
жалбата извлечение от електронната поща на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, то е
било изпратено в 13:28 ч., т. е. в рамките на работното време на Агенцията.
Фактът, че е заведено с регистрационен номер в системата за документооборот на
ИАЛ на следващия ден 03.10.2019 г. под вх. № ИАЛ 43082/03.10.2019 г., не повлиява
на началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на
административния орган по отправеното до него искане по ЗДОИ, който съгласно
чл. 28 ал. 1 ЗДОИ е 14-дневен. Действително, според разпоредбата този срок
започва да тече от датата на регистриране на заявлението, но това не следва да
се отнася до случаи като процесния, в които то не е регистрирано веднага след
получаването в администрацията на задължения по закон субект. Противното би
означавало да се предостави неограничена възможност на администрацията да бави
постъпилите заявления за предоставянето на достъп до обществена информация.
След като началният момент на срока за произнасяне по заявлението е 02.10.2019
г., то съгласно чл. 28 ал. 1 ЗДОИ най-късно до 16.10.2019 г. /работен ден/
компетентният административен орган е следвало да се произнесе по него. Произнасянето
извън този срок обаче не е недействително волеизявление, тъй като с изтичането
му не се погасява правомощието на административния орган да вземе решение по отправеното
до него искане, т. е. не е налице определена от закона времева компетентност на
органа. В случая от представената от страна на ответника и приобщена към
доказателствения материал по делото писмена справка-извлечение от База данни на
Официален документен регистър на ИАЛ в Информационната система DOCMAN 2,5 за периода 17 – 18.10.2019 г.
се установява, че писмо изх. № ИАЛ-45251, с което изпълнителният директор на
ИАЛ се е произнесъл по отправеното до него от Сдружение „Асоциация Хипофиза“ заявление
по ЗДОИ, е регистрирано в системата DOCMAN на датата 17.10.2019 г., но същото е изпратено на електронна
поща на заявителя на следващия ден 18.10.2019 г. Както се посочи, фактът, че
произнасянето е направено след изтичането на 14-дневния срок по чл. 28 ал. 1
ЗДОИ не повлиява на действителността на волеизявлението, поради което за
преценката дали към момента на предявяването на жалбата до съда е бил налице
мълчалив отказ, а оттук и предмет на оспорването, или вече е имало изрично
произнасяне на административния орган, което единствено би могло да бъде
предмет на съдебен контрол посредством предявяването на жалба срещу него, от
значение е към кой момент произнасянето с писмо изх. № ИАЛ-45251 поначало е в
състояние да произведе правното действие, към което е насочено. Тъй като в чл.
28 ал. 2 ЗДОИ е предвидено задължение за компетентния да се произнесе по
заявлението административен орган да направи това в срока по ал. 1 като в същия
срок и да уведоми писмено заявителя за решението си, то началният момент, от
който решението може да произведе правно действие е този на уведомяването на
заявителя за него. След като в случая това е станало в деня след предявяването
на жалбата до съда /според пощенското клеймо върху приложения на л. 12 от
делото пощенски плик тя е изпратена до ИАЛ, на основание чл. 152 ал. 1 АПК, на
датата 17.10.2019 г., а писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. е съобщено на
жалбоподателя на 18.10.2019 г./, то към момента, в който е предявил оспорването
по съдебен ред, жалбоподателят правилно го е насочил срещу мълчалив отказ на
директора на ИАЛ. Поради това не е налице основание за недопустимост на
съдебното производство по смисъла на чл. 159 т. 4 АПК вр. чл. 40 ал. 1 ЗДОИ.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното:
Съгласно чл. 172 ал. 3 АПК,
когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за
отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
Изхождайки от това общо правило,
съдът ще съсредоточи преценката си по делото върху направеното от
административния орган с писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. изрично произнасяне
по отправеното до него заявление вх. № ИАЛ-43082/03.10.2019 г. Според
жалбоподателя писмото обективира изричен отказ на административния орган да
удовлетвори искането му за достъп до
обществена информация, тъй като преповтаря съдържанието на заявлението, а
същевременно като краен резултат му се отказва да получи достъп до търсената обществена
информация, а именно до изпратените до ИАЛ уведомления от притежателите на
разрешения за употреба на съответните лекарствени продукти за временно преустановяване
на продажбите им заедно с входящите номера, под които уведомленията са заведени
в ИАЛ.
Съдържанието на приложеното на л.
5 и 6 от адм. преписка писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. потвърждава становището
на жалбоподателя, че то обективира изричен отказ на изпълнителния директор на
ИАЛ да предостави на сдружението подадените в ИАЛ по реда на чл. 54 ал. 2 и 4
ЗЛПХМ уведомления от притежателите на разрешения за употреба на лекарствените
продукти, което е и същността на отправеното до административния орган искане с
приложеното на л. 2 и 3 от адм. преписка заявление вх. № ИАЛ-43082/03.10.2019 г.
По материалната законосъобразност
на така постановения изричен отказ съдът намира следното:
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗДОИ всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация по
реда и при условията на този закон, освен ако в друг закон е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространение на информацията.
Изключенията от приложното поле на закона са изчерпателно изброени в чл. 8 ЗДОИ
и процесният случай не попада между тях.
Изхождайки от чл. 3 ал. 1 ЗДОИ,
съдът намира, че заявлението за достъп до обществена информация правилно е
адресирано до изпълнителния директор на ИАЛ, който е задълженият да предостави търсената
информация субект като се има предвид, че съгласно чл. 5 ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата тя се ръководи и
представлява от изпълнителен директор, а същевременно съгласно чл. 54 ал. 2 и 4
ЗЛПХМ при преустановяване на продажбите на лекарствени продукти уведомленията
за това се подават именно в ИАЛ. Поради това издаденото от изпълнителния
директор на ИАЛ писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. е акт на компетентен
административен орган.
На основание чл. 38 ЗДОИ
решението, с което се отказва предоставяне на достъп до търсената обществена
информация, задължително следва да се мотивира като се посочат правното и
фактическото основание за отказа. Съобразявайки това изискване, в писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019
г. административният орган е мотивирал отказа си да предостави на заявителя
поисканите уведомления по чл. 54 ал. 2 и 4 ЗЛПХМ с твърдението, че като материален
носител на информацията самите те не представляват обществена информация,
поради което не подлежат на предоставяне по реда на ЗДОИ.
Така мотивиран, отказът е
материално незаконосъобразен. Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗДОИ обществена по смисъла
на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за
дейността на задължените по закон субекти, като съгласно ал. 2 информацията по
ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. ЗДОИ не
дефинира легално понятието обществен живот, но като такъв следва да се
разглеждат всички проявни форми на организиран живот на обществото или на част
от него, при които се ангажира отношението му и които по какъвто и да било
начин оказват влияние върху състоянието, развитието и просперитета му. Освен че
трябва да е свързана с обществения живот, за да се квалифицира като обществена,
информацията по чл. 2 ал. 1 ЗДОИ трябва да осигурява възможност на гражданите
да си съставят благодарение на нея собствено мнение за дейността на задължените
субекти, кръгът на които е очертан в чл. 3 ЗДОИ и между които безсъмнено попада
Изпълнителна агенция по лекарствата като създаден към министъра на
здравеопазването държавен орган, съгласно чл. 1 ал. 1 от Устройствения й правилник.
Налице са в кумулативност и двете
предпоставки на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ, защото с получаването на копия от
уведомленията по чл. 54 ал. 2 и 4 ЗЛПХМ с поставените им в ИАЛ входящи номера
заявителят безсъмнено ще си състави
мнение за своевременното и точно изпълнение на правомощията на Агенцията
във връзка с тях като не би следвало да буди съмнение обстоятелството, че
информацията, на която те са материален носител, е свързана с обществения живот
в страната в сферата на държавната политика в здравеопазването. За дължимостта на
тази информация, след като отговаря на легалното дефиниране за обществена и
същевременно не попада в изключенията на чл. 8 ЗДОИ, е ирелевантно
обстоятелството дали се иска предоставяне на материалния й носител или само на описанието
й. Това по какъв начин трябва да се даде – на оригиналния си материален носител
посредством предоставянето на копие от документа, в който е обективирана, или описателно – зависи от конкретната
преценка на заявителя и на задължения субект като не следва да се забравя, че съгласно
чл. 25 ал. 1 т. 3 ЗДОИ заявителят е в правото си да посочи предпочитаната форма
за предоставяне на достъпа до търсената информация, което той в случая е сторил.
Изложеното, обсъдено и в
контекста на отсъствието на правоизключващите предпоставки на чл. 37 ал. 1
ЗДОИ, обуславя извод за основателност на жалбата, поради което оспореният с нея
мълчалив отказ, последван от изричен такъв с писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019
г., следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за
ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Предвид крайния изход на спора и
изрично заявеното с жалбата искане за присъждане на сторените по делото
разноски, Изпълнителна агенция по лекарствата следва да бъде осъдена, на
основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 40 ал. 1 АПК, да заплати на жалбоподателя
направените в съдебното производство разноски в общ размер на 610 лв. /600 лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна
такса за предявяване на жалбата/, съгласно приложените на л. 11, 19 и 21
доказателства.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата по адресираното
до него и изпратено на 02.10.2019 г. на електронната поща на Изпълнителна
агенция по лекарствата заявление вх. № ИАЛ-43082/03.10.2019 г., както и
последвалия го с писмо изх. № ИАЛ-45251/17.10.2019 г. изричен отказ по
заявлението.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата административната преписка по
заявление вх. № ИАЛ-43082/03.10.2019 г. при спазване на задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по
лекарствата да заплати на Сдружение „Асоциация Хипофиза“, БУЛСТАТ *********, направените в съдебното
производство разноски в общ размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: