Решение по дело №130/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 152
Дата: 28 май 2021 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20217270700130
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 28.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 130 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 260116/12.03.2021г., постановено по ВАНД № 85/2021г. по описа на Районен съд – Шумен е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-003677/24.11.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на Ж.М.З. е  наложено административно наказание «глоба» в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Недоволен от въззивното решение, Ж.М.З., действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв. Н.В.от Адвокатска колегия – Шумен, депозира настоящата касационна жалба, с която моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Касаторът сочи, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено административно нарушение, поради което решението се явявало необосновано и незаконосъобразно. Инвокират се и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно наказателното производство, които в своята съвкупност обосновават незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на съдебното решение, съответно за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация  - ОД на МВР – гр. Шумен, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрискосулт И.С., оспорва касационната жалба. В пледория по същество сочи, че съдебното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

За да постанови решението, предмет на оспорване в настоящото производство, въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа и правна страна, че на 21.10.2020г. около 17,06 часа служители в сектор «ПП» при ОДМВР – Шумен извършили проверка на товарен автомобил «Мерцедес 412 Д Спринтер», с регистрационен №*******, движещ се по ул.Университетска  в посока бул.С.Велики в гр.Шумен, като констатирали, че водачът управлявал автомобила, като не е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. За установеното нарушение на ЗДвП против Ж.М.З. бил съставен АУАН серия GA №320412, за нарушение на чл.137а, ал.1 от , а именно за това, че като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан с който МПС е оборудвано. АУАН бил съставен на място при проверката и бил предявен и връчен на лицето, което го подписало без възражения. Такива не били депозирани и впоследствие. Въз основа на съставения акт и материалите, съдържащи се в административно наказателната преписка, административно наказващият орган издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

При изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърдил издаденото наказателно постановление, като приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, както от обективна, така и от субективна страна и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е приложил съответната административно наказателна разпоредба на ЗДвП, а наложената санкция съответства на законоустановената. По изложените мотиви въззивният съд потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е извършено. Правилно съдът е приел, че с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Давайки вяра на доказателствена сила на техните свидетелски показания, съдът е взел предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието, за което е санкциониран Ж.М.З., като наведените доводи за наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение са неоснователни.

Касационният състав намира за обоснован от фактическа страна изводът на съда досежно безспорност на визираното в НП нарушение на чл.137а, ал.1 от . Цитираната норма разпорежда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители сочат, че Ж.М.З. е управлявал товарния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който същият е оборудван. Нарушението е установено непосредствено от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са имали пряка и непосредствена видимост към автомобила, управляван от жалбоподателя. Съответно на констатираното нарушение е наложеното на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП наказание «глоба» в размер на 50 лева. Въз основа на посоченото касационната инстанция намира, че при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя в съответствие с обективираната от него деятелност и не е допуснал нарушение на материалния закон. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото.

Шуменският административен съд споделя напълно правните изводи на въззивната инстанция относно обосноваността и законосъобразността на наказателното постановление. При касационната проверка не са констатирани процесуални нарушения, както при постановяване на съдебния акт, така и в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание от административно наказващия орган. Въззивният съд е извършил пълна и задълбочена проверка на законосъобразността на обжалваното НП и не е установил наличието на съществени процесуални нарушения, които да опорочат НП и да доведат до неговата отмяна.

Неоснователно е поддържаното от касатора становище за незаконосъобразност на съдебното решение, аргументирано с твърдението, че съдът не е приел неговото възражение, а именно, че обезопасителният колан е махнат, след като е спрян за проверка и неправилно е кредитирал показанията на полицейските служители. Изложените от първоинстанционния съд аргументи, с които е отхвърлил като неоснователни доводите на санкционираното лице, са подробни, изчерпателни и изцяло се споделят от настоящия състав. Както правилно е посочил съдът, показанията на свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача още при движението на МПС, преди спирането му. Видно от свидетелските показания на актосъставителя И.П.С., същият заявява, че поводът за спирането на управлявания от касатора товарен автомобил е именно фактът, че водачът не е поставил обезопасителен колан. Поради констатираното нарушение полицейските органи са предприели действия по спиране на ППС и извършване на проверка. Касационният състав отчита и обстоятелството, че подобни възражения не са направени при запознаване със съдържанието на АУАН, който е съставен на място при проверката, което е индиция, че твърдението съставлява защитна теза. Наред с това настоящият състав се солидализира с извода на въззивния съд, че по делото липсват данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на двамата свидетели, или да сочат на наличие на мотив да набедят касатора в нарушение, което не е извършил.

Предвид изложеното Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон, поради което Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и обективираната претенция за присъждане на деловодни разноски от страна на ответника, касаторът Ж.М.З. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260116 от 12.03.2021г., постановено по ВАНД № 85/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Ж.М.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................      ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................

                                                            

                                 2. ...........................

 

 

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.05.2021 г.