№ 733
гр. Благоевград, 25.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500506 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 500504/27.02.2023г. и
допълнителна жалба с вх.№ 500773/31.03.2023г., подадена от И. П. А., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. Р. Л., със съдебен адрес гр. София, ул.
„***, против Решение № 500078/23.01.2023 г., постановено по гр. д. №
329/20191 г. по описа на РС Р..
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като се сочи, че е
постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и
неподкрепен от доказателствата по делото. Оспорва се като неправилен
извода на съда, че липсва годен обект, предмет на делба, както и че не се е
сбъднало условието за произнасяне по искането по чл.344, ал.2 ГПК. Изтъква
се, че неправилно е прието, че ищцата няма право на собственост върху тази
площ, която представлява разликата между обем на застрояването, посочен в
договора за учредяване правото на строеж и действително построеното.
Подробно се обосновава тезата за необоснованост на извода на съда, относно
обстоятелствата, които са довели до увеличаване на застроената площ, като е
приел, че същата не е обектна право на собственост спрямо ищцата. Изтъква
се, че построеното извън отстъпеното право на строеж, макар и на основание
утвърден архитектурен проект и и дадено строително разрешение има
юридическо основание да се придобие от собственика на земята по
приращение, на основание чл.92 ЗС. Поддържа се твърдението, че 389,77
кв.м. не само са самостоятелен обект, но надвишават почти на 100 %
квадратурата, за която ищцата е учредила право на строеж, което оборва
презумпцията, че ако построеното не представлява самостоятелен обет се
счита собственост на строителя.
При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което се допусне исканата
делба но описаната вещ при посочените квоти.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на
допълнителна СТЕ.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна - „***“
1
ЕООД, която е подала писмен отговор. Поддържа се твърдението за водено
между страните преюдициално производство по гр.д.№ 97/2018г. по описа
БОС с пр.основание чл.108 ЗС, по което въззивната страна е направила отказ
от иска, който отказ се твърди, че е формирал сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността на процесната сгР., което се разпростира и по
отношение на настоящия спор.
Твърди се липса на пасивна процесуална легитимация на ответното
дружество, което се обосновава с твърдението, че въззиваемата страна не е
била носител на правото на строеж, нито е осъществявало СМР по него.
Въззиваемата страна оспорва, че е ненадлежна страна по спора. Твърди
недопустимост на иска за делба на идеални части от вещ, което се обосновава
с твърдението на ищеца, че претендира 2/5 ид.ч. от процесния имот.
Подробно се изтъкват фактически твърдения във връзка с учредяване
правото на строеж и реализирането му и въвеждане на обекта в експлоатация
със съответните строителни книжа, фактът, че до 11.08.2011г. възложител на
строежа е била въззивната страна, както и се изтъкват подробни твърдения за
извършените промени след издаване на разрешението за строеж
№146/29.12.2010г. и се поддържа, че изградените котелно за газ и 3
бр.складове са под терена, под кота нула, не е предмет на строителното
разрешение и съответно на суперфицията, няма самостоятелно обекти, а са
свързани функционално със сгР.та и не включват в РЗП. Изтъкват се
съображения по съществото на спора.
Оспорва се получаване на 28.02.2018г. на нотариална покана, поддържа
се възражение за придобиване на имота при добросъвестно владение от пет
години за периода от 12.10.2012г. до 29.03.2019г.
Възразява се по доказателственото искане на въззивника за допускане
на СТЕ по изложени съображения.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като освен иск за
делба от ищеца е поддържано и искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК. В
мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл по това
искане и е изложил аргументи по съществото му, но в диспозитива на
решението липсва произнасяне по него. При липса на произнасяне в
диспозитива на част от искането на ищеца за защита и при оспорване изцяло
на съдебния акт в тази част липсва годен предмет на въззивна проверка. При
липсата на диспозитив по искането по чл.344, ал.2 ГПК, което е оспорено от
ищеца, а от ответната страна във въззивната жалба е изложено становище по
същество, настоящата инстанция счита, че е налице основание за връщане на
делото на първоинстанционният съд за преценка наличието на основание за
произнасяне по реда на чл. 247 ГПК – за отстраняване на явна фактическа
грешка.
Според съдебната практика несъответствие между формираната
истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване
в диспозитива на съдебния акт представлява явна фактическа грешка /така
решение № 3202 от 29.Х.1982 г., по гр. д. № 2762/82 г. на II г. о. ; № 507 от
16.12.2011 г., по гр. д. № 1575/2010 г. на IV г. о., № 72 от 14. 02. 2011 г.,по гр.
д. № 1647/2009 г. на I г. о., № 3359 от 29.12.1977 г., по гр. д. № 2466/77 г., II г.
о., № 334 от 21.07.2010 г., по гр. д. № 2328 / 2008 г. на II г. о.; № 38 от
1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., I г. о. и мн. Др./. С други думи –
налице е очевидна фактическа грешка, в случаите, когато в диспозитива на
съдебния акт не отразява точно мотивите, както и в случаите, когато съдът
има мотиви, но в липсва отразяването им в диспотизива на постановения
съдебен акт.
При преценка наличието на основание за отстраняване на явна
фактическа грешка в решението първоинстанционният съд следва да
съобрази и обстоятелството, че между страните е извършена размяна на
2
книжа по реда на чл.247, ал.2 ГПК и същите са изразили становище по
същество по искането по чл.344, ал.2 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.07.2023г., с което е даден под
на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 506/2023г. по описа на ОС
Благоевград.
ВРЪЩА делото на РС Р. за преценка наличието на основание за
отстраняване на явна фактическа грешка в решение № 500078/23.01.2023г. по
гр.д.№ 329/2019г. по описа на с.с., след което делото незабавно да се върне за
произнасяне по въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3