РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, трети
състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД № 127
по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Т.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 521, взето с Протокол № 22 от 24.11.2022 г., на Общински съвет
- Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен
план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и
правила и нормативи за прилагане.
Съдът
като се запозна с материалите по делото установи следното: С обжалваното
Решение № 521, обективирано в Протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет -
Пловдив, е одобрен окончателен проект за
изменение на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони,
устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане.
В
жалбата подадена от Т.С.С. са развити
съображения относно неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Обосновава
правен интерес, като се изтъква Решение № 14 от 15.10.2020 г. на
Конституционния съд на Република България, Решение № 21/1995г. по к.д. №
18/1995г., както и чл. 9, &
2, б.а от Орхуската конвенция.
Съдът,
в проверката по чл. 159 от АПК, намира, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати, тъй като оспорващата не притежава
активна процесуално легитимация, предоставяща й правото да оспорва подобен акт.
Атакуваното
решение е издадено по реда на Глава шеста от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, Раздел трети, чл. 124 и сл. от ЗУТ - Създаване, обявяване и
одобряване на устройствените планове. В чл. 127, ал. 12 (Нова – ДВ, бр. 16 от
2021 г.) от ЗУТ е очертан кръгът от лица, които могат да обжалват общия
устройствен план: Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл.
215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на
акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти,
непосредствено засегнати от неговите предвиждания.
С
изрични указания, дадени с Разпореждане от 13.01.2023г., съдът е предоставил
възможност на жалбоподателката да представи доказателства, с които да докаже
правото си на обжалване на общия устройствен план, а именно, че към датата на
подаване на жалбата е собственик на
недвижими имоти на територията на град Пловдив, непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В предоставения срок такива доказателства не са
представени. Жалбоподателката, в молбата с вх. № 1835 от 24.01.2023 г., изрично
заявява, че не е собственик на имот и развива съображения, с които се опитва да
замести изрично предвидените от ЗУТ предпоставки, относно допустимостта на
жалбата.
Съдът
намира, че след като не е собственик на имот, засегнат от предвижданията на
плана, то това обстоятелство я изключва от кръга на лицата, които могат да
обжалват общия устройствен план.
Колкото
до Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса
на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда
(Орхуската конвенция/Конвенцията), която според жалбоподателката й предоставя
право на оспорване на ОУП, следва да се посочи следното: При наличие на
специална национална правна уредба, регламентираща правото на оспорване на ОУП
от ограничен кръг правни субекти, то същата не може да се игнорира. Правният
интерес за оспорване на ОУП за жалбоподателката не произтича пряко от нормите
на Орхуската конвенция. Последната е ратифицирана от Република България със
закон (Обн. ДВ. бр. 91/14.10.2003 г.), поради което е част от вътрешното ни
право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има
предимство спрямо националното право, което й противоречи. С решение
2005/370/ЕО на Съвета Орхуската конвенцията е приета от Европейския съюз. В
изпълнение на поетите ангажименти от ЕО (ЕС) са приети и в момента действат на
общностно ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28
януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната
среда и отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕИО (чл. 6 от нея е за приложение
на чл. 9, параграф 1 от Конвенцията), Директива 2011/92/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието
на някои публични и частни проекти върху околната среда (чл. 11 от нея е за
приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция) и Директива 2010/75/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от
промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (чл. 25
от нея е за приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция). Според практиката на
Съда на Европейския съюз разпоредба 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма
непосредствено действие съгласно правото на Съюза. (Решение на Съда (голям
състав) от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09). В
цитираното решение СЕС посочва, че при
все това запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно,
процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване
на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие, както с целите на
член 9, параграф 3 от тази конвенция, така и с тези на ефективната съдебна
защита на правата, предоставени от правото на Съюза.
В
случая националното процесуално право не предоставя на жалбоподателката като
физическо лице възможност за жалба срещу решение, с което е одобрен ОУП с
изложените в жалбата доводи и основания. Допълнително следва да бъде посочено,
че съдебен контрол относно спазване на правото в областта на околната среда, по
инициатива на засегнатата общественост, е допустим и възможен спрямо програми и
проекти, но по отношение на административните актове, издавани на други етапи
от тяхната реализация. Използваните от националния законодател критерии за
определяне на кръга на лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за
нарушения на законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от
вида на оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние
върху околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за
възможно най-ранно информиране и включване на засегната общественост в
процедурите по повод всеки един план или програма, както и инвестиционно
предложение, с което да се гарантира публичност и спазване на законодателството
в областта на околната среда, респективно вземането и на най-правилното от
екологична гледна точка решение. Проявление на този принцип в националното
законодателството е установената разлика в кръга на заинтересованите лица с
право да оспорват различните административни актове и в зависимост от етапа, на
който се осъществяват отделните административни производства по издаването им. Съгласно
непротиворечивата практика на Върховния административен съд в производството по
одобряване на устройствени планове, актът с решаващо значение за околната среда
и постановен на най-ранен етап от процедурата, е издаденият по реда на чл. 82 и
сл. от Закона за опазване на околната среда, който несъмнено подлежи на
самостоятелен съдебен контрол, включително и от засегната общественост.
Съдът
намира, че подадената жалба от Т.С.С. против Решение №521, взето с Протокол №
22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен
проект за изменение на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с
устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане,
е недопустим на основание чл. 159, т.4 от АПК и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Обявяването
за противоконституционна на разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ с Решение № 14
от 15.10.2020 г. на Конституционния съд по к. д. № 2/2020 г., обн. ДВ бр. 92 от
27.10.2020 г. не е основание да се приеме обратен извод, тъй като е последвала
законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), допускаща обжалването на ОУП по реда на чл. 215,
ал. 1 ЗУТ.
Не
са претендирани своевременно разноски по делото от ответника и Съдът не дължи
произнасяне в тази посока.
Така мотивиран и на основание чл.
159, т. 4 от АПК Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.С.С., с ЕГН **********,
против Решение № 521, взето с Протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет -
Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен
план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и
правила и нормативи за прилагане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 127
по описа на Административен съд - Пловдив
за 2023 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд, в 7-
дневен срок от получаване на съобщението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/