№ 1188
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500070 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ******, срещу решение №3437 от
25.10.2023г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. №13893/2022г. по
описа на ВРС, с което е прието за установено, че полза на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, съществува вземане за следните
суми: 1125.07 лв., главница за периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № 1294126, за което са издадени фактури за периода от
16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-имот, находящ се в: ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 156.76 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10708/2022г. на ВРС, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е постановено по недопустим иск,
поради предявяването му само срещу един от съсобствениците на жилището.
Поддържа се, че през 2016г. ответницата е осъществила посещение в офиса на
ищеца, с което е изпълнила задължението си да го уведоми, че титулярът на
партидата е починал. Твърди се, че ответницата неправилно е записана като
1
единствен титуляр на партидата в нарушение на чл.62, ал.2 и чл.59, ал.4 от ОУ,
тъй като заявлението за смяна на титуляра е подадено не от нея, а от нейния
племенник и защото като титуляри е следвало да бъдат вписани всички
наследници и отчетените количества да се разпределят по равно между тях.
Излага се, че представеното нотариално заверено споразумение от 06.02.2018г.
неправилно е прието от съда за протокол за делба на наследствената маса, тъй
като обвързва само страните по него и не доказва, че племенниците на
ответницата са били лишени от ползването на имота. Оспорва се наличието на
договорно правоотношение както с първоначалния титуляр Анка К., така и с
ответницата. Доставчикът не е изпълнил задължението си да извърши
вписване на тримата съсобственици и да им предложи подписване на нов
договор с приложени актуални ОУ. На следващо място се поддържа, че имотът
е бил необитаем поради спряно електроподаване и осъществени пътувания за
подробно описани дати и периоди, че реално потребление не е осъществявано
и че същевременно не са налице основанията на чл.20, ал.1 от ОУ и чл.33 от
Наредба 4 за начисляване на служебна консумация. Липсват данни за
констатирана неизправност или метрологична негодност на водомера, изтекъл
10 годишен срок от монтирането му, отправеното предписание и срок за
подмяна, за да е налице основание за служебни начисления съгласно чл.25,
ал.8 и 10 от ОУ при “липса на индивидуален водомер“. Представеното
уведомително писмо 1000/14.04.2016г. неправилно е квалифицирано от съда
като предписание по чл.33 от Наредба 4 и чл.20, ал.1 от ОУ, тъй като същото
не се предхожда от констатации за неизправност на СТИ, обективирани в
констативен протокол. Неизправност не се установява и от допуснатата СТЕ.
Съгласно чл.34а от Наредба 4 извършването на метрологична проверка е в
правомощията на оператора, а не на потребителя. Липсва и изготвен съгласно
чл.24 от ОУ протокол за невъзможност за извършване на отчет поради
отсъствие на потребителя или за отказан достъп въз основа на реално
посещение на адреса. Без да спази някоя от тези процедури, дружеството
директно е приложило методиката за изчисление в хипотезата на липса на
СТИ. Видно от представения карнет, подписан от ответницата от 13.12.2018г.,
същата е предоставяла достъп за отчитане на водомера. Съставеният на
същата дата протокол за отказан достъп за смяна на водомер се оспорва като
недостоверен, тъй като е бил съставен в административния офис на ищеца, а
не чрез проверка на място от подписалите го служители, за които не се
съдържат достатъчно индивидуализиращи данни (ЕГН, презиме, адрес).
Твърди се, че същите не са присъствали на отчитането на водомера, нито са
изготвили и подписали протоколите в присъствието на ответницата. Нещо
повече, начисляваните служебно без основание, недоставени реално и
непотребени количества многократно надвишават теоретично възможните за
ползване и изчислените от вещото лице 6 куб. м. вода месечно на човек.
Служебно начислените количества не отговарят и на методиката. Сочи се, че
начислените служебни количества вода включват и загубите при аварии в
целия район, които участват при формиране на задължението. Поддържат се
възраженията, че фактури за процесния период не са издавани и
осчетоводявани. Конкретните релевирани в жалбата оплаквания са, че в
решението липсва описание на представените от ответницата доказателства;
описани са доказателства, които не съществуват по делото (процесните
фактури); неправилен доклад поради липсата на указания, че ищецът е длъжен
да докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение и на
предпоставките за прилагане на методиката за служебно начисляване;
2
непроизнасяне по възраженията на ответника; отхвърляне на относими
доказателствени искания – свидетел, че ответницата не е препятствала
достъпа на служители на ВиК; възражение срещу приемането на ССЕ,
въпреки че е основана на погрешни и недостоверни данни; отклоняване на
въпрос към СТЕ относно честите аварии в района; нарушаване на принципа за
равенство поради обсъждане единствено на доказателствата на ищеца;
непроизнасяне по направеното със становище от 07.04.2023г. искане за
откриване на производство по оспорване на представените от ищеца
констативни протоколи за отказан достъп и за разпит на свидетели в тази
връзка. Поддържа се, че липсва идентичност между сумите в исковото и
заповедното производство, както и че липсва представено пълномощно от
новия управител на дружеството (от 18.01.2023г.) и за юридическата
правоспособност на юрисконсулта.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че
И. К. К., ЕГН: ********** дължи следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 10708/2022г. на ВРС: 1125.07 лв., главница за
периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г., представляваща незаплатена сума за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1294126, за
което са издадени фактури за периода от 16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-
имот, находящ се в ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 156.76 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г.
Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги в имота на ответника,
остойностени по служебна консумация съгласно Наредба 4/11.09.2004г. на
МРРБ, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за
предоставянето на ВиК услуги. Ответникът не е оспорил вземанията чрез
писмено възражение в срока по чл.40, ал.2 от Наредба 4/11.09.2004г.
Неизпълнението на задълженията на ответника е мотивирало ищеца да
пристъпи към принудителното им събиране, като за целта се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение, с което обосновава правния си интерес от търсената защита.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че притежава имота - обект
на потребление, в съсобственост с други лица - М.В.В. и И.В.В., поради което
предявеният срещу нея иск се явява недопустим. Твърди, че не са изпълнени
изискванията на чл.59, ал.3 от ОУ, тъй като не е представено споразумение
между съсобствениците, че имотът се ползва само от един от тях. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като
навежда доводи за липса на писмен договор за предоставяне на ВиК услуги.
Счита за неприложими ОУ на ищцовото дружество и Наредба 4 от 2004г.
Оспорва претендираните количества вода да са от редовен отчет. Твърди, че не
са налице основания за служебна консумация, тъй като не се установява отказ
за достъп до отчетния водомер на жилището от страна на потребителя, което
се доказва с констативен протокол. Поддържа, че от представената справка за
3
недобора не може да се направи извод, че описаните кубици доставена вода
съответстват на реално отчетените по индивидуалния водомер или на
служебно начислените. Възразява, че претендираните вземания са погасени по
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Искът е предявен по реда на чл.415 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 от ГПК, поради което
се явява процесуално допустим. Противно на изложеното в жалбата
идентичност в предмета на исковото и заповедното производство е налице, с
тази разлика, че искът по чл.422 от ГПК е предявен само за онази част от
вземането по заповедта за изпълнение, която не е покрита от давността.
Предявяването на установителния иск за част от вземането по заповедта е
допустимо, тъй като не води до изменение на претенцията по основание или
увеличаването й по размер. Дали ответницата отговаря в пълен размер или
само съобразно с квотата си в съсобствеността е въпрос на пасивна
материална легитимация, който има касателство към основателността, а не
към допустимостта на иска, поради което релевираните в жалбата доводи в
тази насока се явяват неоснователни.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма. Следва да се има
предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези посочени
в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в
първата инстанция твърдения и възражения.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество
– въззиваем в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, наличието на предпоставките за
начисляване на служебна консумация и нейния размер. Ответникът –
въззивник в настоящото производство, от своя страна следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Фактът, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на града, не е спорен между страните. С
присъединяването на процесния имот към водопреносната и канализационна
мрежи, е възникнала валидна облигационна връзка по доставка на ВиК услуги
с неговия собственик и/или ползвател. В случая безспорно процесният имот е
съсобствен между три лица, но негов единствен ползвател се явява
4
ответницата, която нито твърди, нито доказва имотът да се владее от друго
лице. Напротив твърденията й са, че трайно обитава имота, но временно е
отсъствала през процесния период. Индиция, че ответницата е отблъснала
владението на останалите съсобственици, се съдържа в представения по
делото протокол Акт № 77, том 1, рег. № 2183/06.02.2018г., съставен на
06.02.2018г. в кантората на нотариус Р.К., рег. № 212, в който е обективирано
изричното й изявление, че няма да предоставя достъп до апартамента на
останалите наследници. С оглед изложеното съдът приема, че считано от тази
дата, именно ответницата е единствен ползвател на процесния имот и в
качеството си на потребител на ВиК услуги отговаря в пълен обем за
заплащането им. Предвидените в общите условия правила за разпределение на
отговорността между съсобствениците не намират приложение в случаите, в
които само един от тях ползва еднолично водоснабдения имот.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР
Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от
публикуването им. С оглед ноторно и служебно известния факт на
публикуване на общите условия, следва да се приеме, че същите са влезли в
сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително
спрямо въззивницата.
Съгласно чл. 23 ал. 4 от Общите условия отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия,
потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за
извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя,
или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Следователно простото оспорване на начислената
служебна консумация в карнета не е достатъчно за опровергаване на
доказателствената му стойност, при липса на данни за инициирана процедура
по чл. 24, ал.3 от ОУ, за което задължение има потребителят. По делото не са
ангажирани единствено допустимите съгласно чл.67, ал.1 от ОУ, чл.5, т. 13 от
ОУ и чл.42 ОУ писмени доказателства за уведомяване на ВиК оператора за
дългосрочно отсъствие на абоната, но дори това обстоятелство да бе доказано,
не изключва предоставянето на ползването на трето лице и не е равнозначно
на искане за определяне на точен ден за реален отчет. Налага се извод за
проявено бездействие от ответника за период от най-малко три години.
Съобразно ал.4 на чл.24 от ОУ, при отказ на потребителя да осигури
достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното
лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на
протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна
вода по реда на чл. 49 от ОУ. Посочените клаузи възпроизвеждат съдържащата
се в чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. нормативна регламентация. В
случая липсата на оказано от потребителя дължимо съдействие за период по-
дълъг от една година е удостоверена по надлежния ред с представените по
делото констативни протоколи от 13.12.2018г., 14.11.2019г. и 17.05.2021г. за
отказан достъп за отчитане и подмяна, изготвени съобразно предвидената в
5
общите условия форма и подписани от свидетел, поради което процедурата по
чл.24, ал.4 от ОУ следва да се приеме за спазена. Оспорването на документите
не е направено от ответницата в съдебното заседание, в което са представени и
приети, а с последваща молба, поради което се явява несвоевременно. Освен
това въззивницата оспорва единствено обстоятелствата, при които са
съставени, но не и верността на удостоверения в тях факт – отказът да
предостави достъп за смяна на водомера. Необходимостта от подмяна на
водомера поради изтекла валидност на метрологична проверка е сведена до
знанието на наследодателката на ответницата още на 14.04.2016г., видно от
представеното уведомително писмо, подписано от абоната единствено с
възражението, че не е в състояние да плати. Действия по изпълнение на
предписанията ответницата е предприела едва през 2024г. в хода на процеса.
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл.34а от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. задължение на потребителя е да инициира на всеки 10 години
проверка от БИМ на собствения си индивидуален водомер и без да е налице
нарочно предписани за това от ВиК доставчика.
В хипотезите на отказано от потребителя съдействие, невъзможността да
бъде отчетено с точност количеството потребени ВиК услуги налага да бъде
начислена служебна консумация, определена съобразно предвидените в
общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. методики. С оглед събраните
доказателства за неоказано от страна на абоната дължимо съдействие, са
налице всички основания потребеното количество ВиК услуги да бъде
определено съобразно предвидената в цитираната норма фикция.
Досежно размера на претенцията заключението на приетата в първата
инстанция ССЕ не констатира прилагане на неправилна методика или
допуснати грешки в математическия алгоритъм. Възраженията на ответника,
основани на съпоставяне на служебната консумация със средното
потребление, са несъстоятелни, тъй като същата има фингиран и санкционен
характер. Отделно от изложеното в случая в представения по делото карнетен
лист срещу начислената на 13.12.2018г. служебна консумация от 9 куб.м. е
положен подпис на абоната, който не е оспорен по авторство, поради което
следва да се квалифицира като признание за съответствие с реално
потребеното количество. Нещо повече начислената служебна консумация не
надхвърля съществено установеното по делото действително потребление от
средно 8,74 куб.м. месечно, изчислено от съда на база събраните данни, че на
14.04.2016г. показанията на водомера са били 2365 куб.м. (л.48), а на
23.05.2023г. - 3099 куб.м., засечени от вещото лице.
Останалите поддържани в жалбата оплаквания са преклудирани, тъй като
са релевирани за първи път едва с въззивната жалба или се основават на
твърдения, които не са направени в срока по чл.131 от ГПК, поради което не
следва да бъдат обсъждани. Пропускът на страната да се позове своевременно
на тези факти, не може да бъде саниран във въззивната инстанция.
Възражението за давност не се поддържа в настоящата инстанция, а и
процесните вземания попадат извън рамките на изтеклата давност.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че всички фактурирани
количества ВиК услуги за процесния период от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г. на
обща стойност 1125.07 лева са начислени законосъобразно. Искът по чл.86 от
ЗЗД също се явява доказан по основание и размер с допуснатата в първата
инстанция ССЕ.
6
По изложените съображения предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 100 лева, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3437 от 25.10.2023г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д. №13893/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ******, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 100 лева,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7