Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1278 Година 28.11.2012 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети октомври Година
2012
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: С.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2329 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 74, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 344, ал. 1,
т. 1 - 3 от КТ.
Ищцата К.Б.Б. твърди в
исковата си молба, че по силата на трудов договор № 04/16.09.2010 г., сключен с
ответника, заемала при него длъжността „старши възпитател", с място на
работа - О., при условията на осем часов работен ден. Трудовият й договор бил
сключен за определен срок до 15.06.2011 г., като правното основание за
сключването му било чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 70 от КТ. След
изтичане на срока на действие на този договор, на 15.06.2011 г. трудовото й
правоотношение било прекратено поради изтичане на уговорения срок. На
20.06.2011 г. между нея и ответника бил сключен друг трудов договор №
04/20.06.2011 г., по силата на който била натоварена да заема при него
длъжността „старши учител", с място на работа - О. с. П.. Този трудов
договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - до завръщане на
титуляра Р.К.Х.. След завръщането на последния трудовото й правоотношение
отново било прекратено. На 15.09.2011 г. тя отново била поканена от
работодателя си О. с. П. за изпълнение на длъжността „старши възпитател" в
училището. Трудовото й правоотношение възникнало въз основа на трудов договор №
4/15.09.2011 г., по силата на който й било възложено изпълнение на длъжността
„старши възпитател", с място на работа О. с. П., при условията на осем
часов работен ден. Трудовият договор бил сключен за определен срок до
15.06.2012 г., като в него повторно било посочено, че основанието за неговото
сключване било чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ в полза на
работодателя. Преди изтичане на уговорения срок на действие на повторното й
трудово правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател" в О.,
с. П., същото било прекратено със заповед № 88/27.02.2012 г. на директора на
това училище, от която и извършеното от работодателя й с нея едностранно
прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата не била доволна, поради което
считала, че за нея бил налице правен интерес да оспори същото, като защити
правата си по съдебен път. Със заповед № 88/27.02.2012 г. на директора на О. с.
П. трудовото й правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател"
било прекратено незаконосъобразно. Като правно основание за прекратяването му
била посочена нормата на чл. 71, ал .1 от КТ, а като мотиви в издадената
заповед било записано: „прекратявам без предизвестие трудов договор №
05/15.09.2011 г. с К.Б. Б. на длъжност „старши възпитател" в Основно
училище „Б.", с П., считано от 27.02.2012 г. преди изтичането на срока за
изпитване, уговорен в полза на работодателя." Заповед № 88/27.02.2012 г. и
извършеното с нея едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение били
извършени в нарушение на чл. 71 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 5 от КТ. На първо
място между нея и работодателят й не бил сключван посочения в уволнителната
заповед трудов договор № 5/15.09.2011 г., поради което за нея било неизвестно
съдържанието на последния, с който работодателят й бил мотивирал заповедта си.
На следващо място и доколкото между нея и ответника било налице едно единствено
трудово правоотношение за заемане на длъжността „старши възпитател", то
основанията за неговото прекратяване следвало да произтичат от подписания между
нея и работодателя й трудов договор № 4/15.09.2011 г. Трудов договор №
4/15.09.2011 г. за заемане на длъжността „старши възпитател" в О. бил
сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което посочената в него
клауза за изпитване в полза на работодателя била недействителна, като
противоречаща на забраната трудов договор със срок за изпитване да се сключвал
повторно за една и съща работа с един и същи работник в едно и също
предприятие. Уговорената с трудов договор № 4/15.09.2011 г. длъжност „старши
възпитател" заемала за периода от 16.09.2010 г. до 15.06.2011 г. , т.е. в
рамките на учебната 2010/2011 г. Клаузата за изпитване била уговорена в
първоначално сключения трудов договор между нея и О. и работодателят нямал
възражения относно качеството на изпълнение на трудовите й задължения.
Доказателство за това бил както факта, че след изтичане на максимално
установения в КТ срок за изпитване работодателят й не прекратил трудовото й
правоотношение на основание чл. 71 от КТ, така и обстоятелството, че след
изтичане на срока на действие на договора работодателят й я поканил и я наел на
работа за изпълнение на длъжността „старши учител„ по заместване, а в началото
на учебната 2011/2012 г. отново я поканил да заеме длъжността „старши
възпитател" в О. с. П.. С издадената заповед работодателят й незаконосъобразно
прекратил едностранно трудовото й правоотношение в срока за изпитване, какъвто
срок незаконосъобразно бил уговорен в повторно сключения договор за заемане на
длъжността „старши възпитател". В резултат на незаконосъобразното
прекратяване на трудовото й правоотношение, тя останала без работа и била
лишена от доходите, които щяла да получава по силата на сключения трудов
договор. Искането е да се обяви за недействителна, като противоречаща на чл.
70, ал. 5 от КТ, клаузата за изпитване уговорена в сключения между страните
трудов договор № 4/15.09.2011 г., да се признае уволнението на ищцата за
незаконно и се отмени посочената уволнителна заповед на ответника, с която е
извършено, да се възстанови ищцата на заеманата преди това уволнение длъжност и
се осъди ответникът да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер
на 4526.52 лева за времето от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г., през което
останала без работа поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата й молба в съда до изплащането й, както и
направените по делото разноски.
Ответникът Основно училище „Б.”
с. П. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли като
неоснователни и му присъди сторените по делото разноски с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото по
същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По исковете по чл. 74, ал. 4, във вр.
с ал. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
На 16.09.2010 г. страните
са сключили в писмена форма представения по делото трудов договор № 04/16.09.2010
г. за определен срок по смисъла чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ – до 15.06.2011 г., с
уговорен в него полза на работодателя и срок за изпитване по смисъла на чл. 70
от КТ. По силата му ответникът възложил, а ищцата приела да изпълнява при него длъжността
„старши възпитател” (л. 4). Тъй като продължителността на срока за изпитване не
е посочена в този договор, следва да се приеме, че същата е максималната
такава от 6
месеца (чл. 70, ал. 1 от КТ). Този договор е прекратен на 16.06.2011 г. на
основание чл. 325, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения в него срок,
видно от представената с ЛТД на ищцата заповед № 238/15.06.2011 г. на
ответника.
След няколко дни на 20.06.2011
г., страните са сключили в
писмена форма и представения по делото друг трудов договор № 04/20.06.2011 г.,
който е сключен за заместване на посочения в него служител – Р.К.Х., който
отсъства от работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. По силата му ответникът
възложил, а ищцата приела да изпълнява при него длъжността „старши учител” (л.
7). Този договор е прекратен на 30.06.2011 г. с представената с ЛТД на ищцата
заповед № 249/29.06.2011 г. на ответника на основание чл. 325, т. 3 от КТ –
поради завръщане на замествания на работа.
На 15.09.2011 г. страните
са сключили в писмена форма и представения по делото процесен трудов договор №
04/15.09.2011 г., който също е сключен от тях за определен срок по смисъла чл.
68, ал. 1, т. 1 от КТ - до 15.06.2012 г., като и в този договор е уговорен в
полза на работодателя срок за изпитване по смисъла на чл. 70 от КТ (чрез
посочване на тази норма в него, като основание за сключването му и израза след
нея – „в полза на О. - л. 5). Тъй като продължителността на срока за изпитване
не е посочена и в този договор, следва да се приеме, че същата е максималната
такава от 6
месеца (чл. 70, ал. 1 от КТ). С този договор ответникът е възложил, а ищцата
приела да изпълнява при него същата длъжност „старши възпитател” като тази,
която е изпълнявала при него в периода от 16.09.2010 г. до 16.06.2011 г. въз
основа на сключения между тях на 16.09.2010 г. горепосочен предходен срочен трудов
договор № 04/16.09.2010 г., с уговорен и в него срок за изпитването й по смисъла на чл. 70 от КТ
(л. 4-5).
На 27.02.2012 г. директорът
на ответника е издал представената по делото заповед № 88/27.02.2012 г., с
връчването на която на ищцата на същата дата е прекратил считано от последната сключения между страните на 15.09.2011 г.
трудов договор № 04 на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ и без предизвестие – л. 6 (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищцата искове по чл. 74, ал.
4, във вр. с ал. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ са основателни. Според
императивната норма на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключи само веднъж. Още преди създаването на тази норма
(ДВ бр. 25/2001 г.) ВКС приемаше, че е недопустимо сключването на повече от
един договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ
работодател (Р № 98-2000-III г.о. и Р № 178-2000-III г.о.). Това следва от
целта на тази клауза и тя е да се провери годността на работника или служителя
да изпълнява съответната работа. Поради това, ако годността му да
изпълнява тази работа е вече проверена от същия работодател в рамките на предходно
трудово правоотношение със срок за изпитване между същите страни, е недопустимо
между последните да се сключва след това друг трудов договор със същата клауза за изпитване за същата тази
длъжност/работа, а ако такъв е сключен – то тази уговорена в него клауза за
изпитване е недействителна съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ, защото противоречи на забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ.
Случаят е именно такъв.
При него за една и съща
работа/длъжност „старши възпитател” при отвеника, между страните по делото са
сключени два трудови договора с № 04/16.09.2010 г. и № 04/15.09.2011 г. Докато при първия от тях обаче с № 04/16.09.2010 г. е
нямало законова пречка да се включи и тази уговорената в него в полза на
ответника клауза по чл. 70 от КТ за изпитване на ищцата за заемане на тази
длъжност „старши възпитател”, то включването на същата тази клауза по чл. 70 от КТ за изпитване на годността на ищцата да заеме при ответника същата тази длъжност
„старши възпитател” и в процесния трудов договор № 04/15.09.2011 г., е недопустимо, защото
противоречи на забраната за това на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което е недействителна (чл. 74, ал.
4, във вр. с ал. 1 от КТ). Ето защо искът на ищцата за обявяване на
недействителността й се явява основателен и следва да бъде уважен. Понеже недействителността
на този
уговорен в него модалитет по чл. 70 от КТ няма за последица недействителността
на целия процесен
трудов договор № 04/15.09.2011 г., следва да се счете съгласно чл. 74, ал. 4, изр. 2 от КТ, че
в него не е била уговорена такава клауза за изпитване по чл. 70 от КТ в полза
на ответния работодател. А след като е така и прекратяването му от последния на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ се явява незаконно (в този смисъл са и мотивите
на Р № 178-2000-III г.о. на ВКС). Поради това съдът не може да приеме да е
осъществен към момента на това му прекратяване на 27.02.2012 г., когато на ищцата е
връчена издадената на същото основание уволнителната заповед № 88/27.02.2012 г.
на ответника, към който се преценява законността й - фактическият състав на чл. 71,
ал. 1 от КТ. А след като е така то съдът очевидно не би могъл и да приеме, че
уволнението на последната почива на тази вписана в тази заповед правно значима причина, посочена в чл. 71, ал. 1
от КТ. Следователно е незаконно. Ето защо и предявеният от нея иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на тази му незаконност и неговата отмяна съдът също
намери за основателен и като такъв следва да го уважи.
Неоснователни са доводите
за противното на ответника, че забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ не се отнасяла
до последващите трудови правоотношения между същите страни за същата работа, а
само за включването на клаузата за изпитване в съществащо между тях правоотношение
по време на действието му, преди да бъдело прекратено. Именно противното следва
от нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ и то е, че за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключи само веднъж и то преди окончателното му приемане на
тази работа. Поради това тази клауза е еднакво недействителна, както ако бъде включена
в трудовия договор по време на действието му, така и ако след прекратяването му страните
сключат за същата работа нов трудов договор след това за същата длъжност със същата клауза. Именно в
този смисъл е и посоченото в отговора на ответника решение на ВКС №
178-2000-III г.о., а доводите му за противното са неоснователни.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
С
този иск се упражнява потестативното право на незаконно уволнения работник да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа. Последният е акцесорен по
отношение иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, защото уважаването му предпоставя
признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. За
уважаването на този иск обаче е необходимо още работникът или служителят да
бъде и носител на потестативното право за възстановяване на предишната работа,
което не е така ако междувременно в хода на делото е изтекъл уговорения в
срочния му трудов
договор срок, защото изтичането му е факт, който е от значение за възникването и
съществуването на това спорно потестативно право и който поради това съдът следва да вземе
предвид незавасимо от настъпването му след предявяването на този иск (чл. 235, ал.
3 от ГПК).
В случая уволнението на ищцата
е незаконно и подлежи на отмяна, а в сключеният между страните трудов договор № 04/15.09.2011 г. е
уговорен срок до 15.06.2012 г. на действието му по смисъла на чл. 68, ал. 1, т.
1 от КТ, който е изтекъл на 15.06.2012 г. Докато обаче уговорката за изпитване
може да се направи както при първоначалното сключване на трудов договор за
неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор стига
последното да е изрично посочено в него (Р№98-2000-IIIг.о.ВКС), то сключване на
срочен трудов договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ е
допустимо само в две групи от случаи, нито една от които в случая не е налице. Първата е уредена в чл.
68, ал. 3 от КТ и включва две хипотези. Едната от тях е с оглед на видовете
работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а
именно – временни, сезонни и краткотрайни, каквито са дейностите, които имат случаен и
еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на работодателя, зависят
от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Другата
хипотеза на тази група е сключване на срочни трудови договори независимо от
естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници или служители
в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от
случаи, при които законът допуска сключване на трудови договори за определено
време е уредена в чл. 68, ал. 4 от КТ, според който по изключение е допустимо
да се сключва срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 от КТ, но най-малко за една
година или за по-кратък срок, но само при писмено искане на работника или
служителя, за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. За да не
стане това изключение правило, законодателят го е дефинирал в §1, т. 8 от ДР на
КТ, а според този текст изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице
при конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия
договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
В
случая по делото няма никакви данни за спазването на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ при сключване от страните на процесния трудов договор
№ 04/15.09.2011 г. От една страна в него не само не са посочени никакви
причини, които да обуславят срочността му по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, но и
данни за наличието на такива към момента на сключването му няма по делото. На първо място
по делото няма данни този договор да е сключен за изпълнение на временна,
сезонна или краткотрайна работа. Не е установено длъжността „старши възпитател”,
която е заемала въз основа на него ищцата при ответника, да отговаря на тези
характеристики. Нещо повече, от представената длъжностна характеристика за тази
длъжност е видно, че тя не е нито временна, защото такива са само работите,
които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на
работодателя (като например въвеждането на компютъризация на необходими данни
за болните в болнично заведение, поправка на инсталация, ремонт на машини и
прочие), а в случая основния предмет на дейност на ответния работодател е именно обучение и
възпитание на ученици, тъй като е училище, при което
заеманата от ищцата при него длъжност „старши възпитател”, въобще не би могла
да се приеме за временна, нито пък за сезонна, защото такава е само работата,
извършването на която е свързана/обусловена от четирите годишни времена, а в случая по делото няма никакви
данни заеманата от ищцата длъжност „старши възпитател” при ответника да е била
обусловена от някое от четирите
годишни времена, нито пък да е краткотрайна, защото такава е само работата,
която има епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение (примерно товаро-разтоварни
работи, възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими
обстоятелства), а по делото няма данни заеманата от ищцата длъжност да има
такъв краткотраен характер. По делото няма данни процесния трудов договор №
04/15.09.2011 г. между страните по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ да е сключен и в
хипотезата на чл. 68, ал. 3, пр. 2 от КТ – с новопостъпващ работник или служител в обявени в
несъстоятелност или ликвидация предприятия, защото същата хипотеза намира приложение само
когато има влязло в сила съдебно решение за обявяване на работодателя в
несъстоятелност или ликвидация, какито данни за ответника по делото няма. От
друга страна по делото няма и данни да е било налице дефинираното в §1, т. 8 от
ДР на КТ – изключение, което да е обусловило сключването на процесния срочен трудов договор и в
някоя от хипотезите на чл. 68, ал. 4 от КТ. Нещо повече, в него не са посочени конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни или други обективни причини от
подобен характер, които да са съществували към момента на сключването му и да
обуславят уговорения в него срок на действието му до 15.06.2012 г., а само при
наличие на такива причини, съществуващи към момета на сключването му, посочени
в него и обуславящи срочността му, е налице изключението на чл. 68, ал.
4 от КТ (§1, т. 8 от ДР на КТ). След като такива в него не са посочени, а по
делото няма и данни да са съществували към момента на сключването му, то само
на това основание сключването му като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ се явява в нарушение на чл. 68, ал.
4 от КТ. В случая обаче това е така и защото този договор е сключен за срок,
който е по-малък от една година (от сключването му на 15.09.2011 г. до
15.06.2012 г.), а
такъв трудов договор може да се сключи за по-малък от предвидения в чл. 68, ал.
4 от КТ едногодишен срок само при ясно и безусловно изразено писмено искане на работника
или служителя за това, а по делото няма никакви данни за наличие и на такова писмено
искане на ищцата за сключването на този трудов договор за по-краткия срок от 15.09.2011
г. до 15.06.2012 г., за който е сключен, от предвидения минимален такъв от 1 година в
чл. 68, ал. 4, изр. 1 от КТ (чл. 68, ал. 4, изр. 2 от КТ).
Ето защо съдът намери за
установено по делото, че този срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ (в този смисъл Р №
359-2009-IVг.о.ВКС). Поради това по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 от КТ –
той се смята за сключен за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1
от КТ. А след като е така, ищцата се явява носител на потестативното право да бъде
възстановена на заеманата преди незаконното му прекратяване работа на
длъжността „старши възпитател” при ответника, поради което и искът й по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването й на същата се явява основателен и следва да се
уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
По същество този иск е предвиден
за реализация на възможностите посочени в чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за заплащане
на обезщетение при незаконно уволнение. Поради това е допустимо да се присъди
за една част от 6-месечния период обезщетение за обезвреда по чл. 225, ал. 1 от КТ, а за останалата - по чл. 225, ал. 2 от КТ и обратно, в зависимост от фактите по
делото от значение в тази насока и без да е изменян от ищеца този му иск, защото практически това
води до намаляване на тази му претенция (от по-голяма към по-малка) и се
включва във вече заявената от него за обезвреда на вредите, които е претърпял поради
незаконното му
уволнение (чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ). Последните са съизмерими с липсата на
получено от него трудово възнаграждение, ако е останал без работа през този период и/или с разликата в
заплатите, ако е работил през същия и/или част от него на по-ниско платена работа. Затова и
обезщетението за тези вреди се дължи в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече
от шест месеца и/или в размер на разликата в заплатите, ако за част или за
целия този 6-месечен период
е работил на по-ниско платена работа. Именно такова разрешение на този въпрос е дадено и в
решение № 944-
Уважаването на този иск предпоставя установена
по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е
налице. Фактическият състав на чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ изисква още да са
установени по делото и другите две предпоставки – доказано оставане на ищцата без работа по трудово
правоотношение и/или постъпване й на по-ниско платена такава и причинно
– следствена връзка между последното и незаконното й уволнение. Тежестта да
докаже по делото тези предпоставки пълно и пряко, лежи върху ищцата при този й
иск (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
В случая от извършените от
съда констатации в съдебно заседание от представения от същата оригинал на трудовата й
книжка, преценен съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се устанявава, че след прекратяване на
трудовия й договор ищцата не е работила по трудово правоотношение в периода от
27.02.2012 г. до 28.03.2012 г., като на 28.03.2012 г. е постъпила на работа в
ОУ „Х.Б.” с. Б.К. по срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ на
длъжността „старши учител”, по който е работила в периода от 28.03.2011 г. до
02.04.2012 г., когато същият е бил прекратен от работодателя й на основание чл.
325, ал. 1, т. 5 от КТ, за което време е получила брутно трудово възнаграждение
от 102.95 лева, след което не е работила по трудово правоотношение в периода от
02.04.2012 г. до 07.05.2012 г., като на 07.05.2012 г. е постъпила на работа в Д.
на длъжност „възпитател” и няма данни по делото трудовото й правоотношение на същата да е било прекратено до края
на исковия период на 27.08.2012 г., като за времето от 07.05.2012 г. до 27.08.2012 г. е получила
от
същото правоотношение брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева (л. 76 и 92).
Предвид застъпеното от ВКС горепосочено становище в решението му с № 944-2009 г–IV г.о. по
чл. 290 ГПК, със
задълижителен характер, следва и в случая да се приеме, че постъпването на
ищцата на работа по посочените две трудови правоотношения през посочените части от исковия
шестмесечен период, не е прекъснало причинно - следствената връзка между
незаконното й уволнение и причинените й вреди от това. С полагането на труд по
тези две правоотношения за исковия период ищцата само е ограничила размера на тези вреди от незаконното й
уволнение, което обстоятелство има отношение единствено към размера на
дължимото й се за същите обезщетение по чл. 225 от КТ, от което следва да се
приспаднат в случая съгласно
чл. 225, ал. 2 от КТ реализираните от същата доходи от 102.95 лева и 610 лева. Или
казано иначе. Тъй като в случая в рамките на шестмесечният исков период от
27.02.2012 г. до 27.08.2012 г. след незаконното й уволнение, ищцата е постъпвала
два пъти на работа при други двама работодатели, при които е работила за следните
части от този период от 28.03.2011 г. до 02.04.2012 г. и от 07.05.2012 г. до
27.08.2012 г., за същите ответникът й дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ
в размер на разликата в заплатите й, а за останалата част от този период от 27.02.2012 г.
до 28.03.2011 г. и от 02.04.2012 г. до 07.05.2012 г., през който тя е останала без работа по
трудово правоотношение поради незаконното й уволнение, същият й дължи обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ (Р № 944-2009 г–IV г.о.ВКС). Поради това, след като от изчисления
от вещото лице в ЗСИЕ размер от 4814.52 лева на дължимото й се обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за целия исков шестмесечен период от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г., се приспадне съгласно чл.
225, ал. 2 от КТ реализирания от същата през посочените части от този период
доход от общо 712.95 лева, следва, че ответникът й дължи за исковия период обезщетение по чл.
225 от КТ за незаконното й уволнение в размер на 4101.57 лева (л. 92). До този
размер предявения от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за плащането му
следва да се уважи,
като основателен, а в останалата му част над тази сума, до претендираната с него
по – голяма от 4526.52 лева, същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен (чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ).
Тъй като ищцата е осободена
от внасяне на държавна такса и разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК),
при този изход на същото следващата се държавна такса по предявените искове следва
да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от същите
или сумата от 254.06 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК). На същото основание в тежест
на ответника следва да се възложи съразмерно с уважанета част от иска и
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице или сумата от 90.61
лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК). При този изход на делото ищцата има право на
сторените от нея разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, но
понеже по делото няма данни уговореният между нея и представляващият я адвокат
в договора за правна защита и съдействие № 33175/07.06.2012 г. адвокатски
хонорар от 360 лева същата да е заплатила на този адвокат до приключване на
устните състезания, на ищцата не следва да се присъждат разноски (чл. 78, ал. 1
от ГПК). При този изход на делото в тежест на същата следва да се присъдят
сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлентата част от иска или сумата от 9.39 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна
клаузата за срок за изпитване, уговорена в полза на работодателя в сключения на
15.09.2011 г. трудов договор № 04/15.09.2011 г. между Основно училище „Б.” с. П.,
Община -, с Булстат ---, като работодател и К.Б.Б.,***, с ЕГН **********, като работник/служител.
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на К.Б.Б.
с п.с. ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ заповед № 88/27.02.2012 г. на директора Д.В. И. на
Основно училище „Б.” с п.а., с която то е извършено на 27.02.2012 г. без
предизвестие и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Б.Б. с п.с.
на заеманата преди това уволнение длъжност „старши възпитател” в Основно училище
„Б.” с п.а.
ОСЪЖДА Основно училище „Б.”
с п.а., да заплати на К.Б.Б. с п.с., сумата от 4101.57 лева за обезщетение по
чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за времето от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г. и законна
лихва върху тази сума считано от 02.04.2012 г. до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен този иск на К.Б.Б. с п.с., против Основно училище „Б.” с п.а., В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 4101.57 лева до претендираната 4526.52 лева.
ОСЪЖДА Основно училище „Б.”
с п.а., да заплати в полза на Държавата по бюждета на съдебната власт, сумата
от 254.06 лева за дължима се за произодството държавна такса съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Основно училище „Б.”
с п.а., да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 90.61 лева
за разноски по делото за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото
лице съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Б.Б. с п.с., да
заплати на Основно училище „Б.” с п.а., сумата от 9.39 лева за направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: