№ 1402
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220102646 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата М. АЛ. П. се явява лично, редовно призована и с адв. Х.,
редовно упълномощен да го представлява, с приложено пълномощно към
исковата молба.
За ответника Прокуратура на Република България, редовно призовани
се явява прокурор Б. П..
АДВ. Х.: Моля да дадете ход на делото.
ПРОКУРОР П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Х.: Поддържам подадената искова молба. Моля да направите една
констатация с оригиналния вестник, тъй като аз съм приложил копие, за да
видите, че това което съм представил е в този вестник от 05.11.2015 г.
„Разследващите влизат в Община Септември“. В конкретния случай е
записано „другата счетоводителка - М.П. е измислила друга схема за
възползване от общинската хазна“. Водим свидетелите С. К. Т. и В. И. А. за
1
следните обстоятелства: те имат най непосредствени впечатления как е
понесла ищцата П. предаването й на съд и непрекъснатите призовавания в
съдебни заседания.
ПРОКУРОР П.: Поддържам подадения писмен отговор. След
запознаване с представеното пълномощно считам, че е завишено
адвокатското възнаграждение.
АДВ. Х.: С цялото ми уважение към колегата П., но той не познава
Наредба № 1, която регламентира адвокатските хонорари. Моят хонорар в
размер на 1000лв. е законустановения минимум по нашата наредба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е исковата молба, с която е предявен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В подадената искова молба ищцата твърди, че в периода 2010-2014 г.
изпълнявала длъжността „счетоводител“ към Археологически музей
„*********“ – гр. Септември. Изпълнявала добросъвестно служебните си
задължения. Твърди, че при извършвани плащания, отнасящи се до музея
била стриктна.
Твърди, че срещу нея било образувано досъдебно производство №
216/2016 г., по повод на което на 23.07.2018 г. била привлечена в качеството
на обвиняема. Било й вменено във вина престъпление, очертало хипотезата на
чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 21.06.2011 г. до
27.02.2013 г. в качеството й на счетоводител на музея, е присвоила
обществени движими вещи – пари в размер на 19 410 лв. – сума, връчена й да
пази и управлява.
Твърди, че след приключване на досъдебното производство прокурор от
Районна прокуратура – Пазарджик изготвил обвинителен акт, който бил
внесен в районния съд с обвинение по цитираните материално правни
наказателни състави. По образуваното НОХД № 1198/2018 г. на 13.07.2020 г.
съдът издал присъда, с която била призната за невиновна и оправдана. В
законоустановения срок на 21.09.2020 г. прокурор от Районна прокуратура
сезирал Окръжния съд с протест, основанието за който били чл. 336, ал. 1, т.
2, във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК с цел оправдателната присъда да бъде
отменена и вместо нея – постановена нова, с която да бъде призната за
2
виновна.
Сочи, че по образуваното въззивно наказателно дело № 516/2020 г.,
съставът на окръжния съд оставил без уважение прокурорския протест,
потвърджавайки оправдателната присъда.
Сочи, че изложените обстоятелства обосновават отговорността
Прокуратурата на Република България, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че досъдебното производство, образувано срещу ищцата е
било наблюдавано от прокурор към районна прокуратура. Впоследващ
момент е изготвен обвинителен акт, въз основа на който е поддържал
обвинението. След оправдателната присъда прокурор е изготвил протест,
който е поддържан пред състава на Окръжния съд. Посредством своето
решение Окръжният съд е обосновал отговорността на Прокуратурата на
Република България.
Твърди, че влязлата в законна сила оправдателна присъда
характеризира като незаконно обвинението. Твърди, че за един
продължителен период от време й били причинени морални вреди, словесно
трудно изразими.
Твърди, че с предаването й на съд били поставени на изпитание
професионалната й репутация и обществен престиж. За дълъг период от
време се намирала в съС.ие на стрес, подсилен от вестникарска публикация.
Сочи, че е налице причинна връзка между незаконния акт – в случая
изготвянето на обвинителен акт и предаването й на съд и моралните вреди,
които не биха били настъпили, ако прокуратурата беше анализирала стриктно
изискванията на НПК за недоказаност на обвинението.
Цитира „Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани“
от В. Г., стр. 93 - „Влязлата в законна сила оправдателна присъда
характеризира като незаконно обвинението. Каквито и да са били
доказателствата в предшестващата фаза на досъдебното и съдебно следствие,
щом като е завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че
повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно“.
Ищцата предявява граждански иск срещу Прокуратурата на Република
България за причинените й морални страдания, които са в резултат от
предаването й на съд, като искът е в размер на 25000 лв., който иск моли да
бъде уважен в претендирания размер.
3
Сочи, че ноторен факт е, че правото на обезщетение възниква от
момента на влизането в законна сила оправдателната присъда – в случая от
15.01.2021 г., от когато започва да тече законната лихва върху предявената
сума, която лихва следва да бъде заплатена.
Сочи разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като моли, при уважаване
на исковата претенция, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
разноските по производството, включващи и адвокатското възнаграждеине.
Направени са доказателствени искания.
Към исковата молба е приложена извадка от вестник „Пазарджишка
Марица“.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който иска се
оспорва изцяло по основание и размер.
Твърди се, че както исковата молба, така и приложеното към нея
извлечение от вестник „Пазарджишка Марица“, не установяват по никакъв
начин наличието на претърпени неимуществени вреди. В тежест на ищцата е
да докаже по безспорен начин всяка една от твърдените вреди, техния размер,
както и че те са пряка и непосредствена последица от конкретни действия на
прокуратурата.
Сочи се, че не е представена нито първоинстанционната присъда, нито
решението на въззивната инстанция. Предвид липсата на доказателства за
влизането на оправдателната присъда в сила, прокуратурата ще може да вземе
становище относно началния момент на поисканата от ищцата лихва, едва
след представянето на надлежни писмени доказателства.
Твърди се, че напълно неоснователни са наведените твърдения за
търпени вреди в резултат на медийна публикация. От нейното съдържание е
очевидно, че се интерпретира изявление на временния кмет на общината за
констатирани злоупотреби, но никъде не става въпрос за образувано
наказателно производство спрямо ищцата.
Твърди се, че размерът на претендираните неимуществени вреди за
сумата от 25 000 лв. е прекомерно завишен и ярко не съответства с принципа
за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, с установената съдебна практика
на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в
Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република
4
България.
Сочи се, че следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно
твърденията на ищцата, същата е била оправдана още на първата съдебна
инстанция.
Относно искането за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане, във връзка с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, се иска от съда да
задължи ищцата да посочи имената на свидетелите, дали същите се намират в
родствени връзки с нея, както и да уточни какви точно обстоятелства по
исковата молба ще се установяват с техните показания.
Твърди се, че относно претенциите за заплащане на възнаграждението
за ангажиран адвокат, към исковата молба за ответника няма приложен
договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно какъв е размера
на адвокатския хонорар, поради тази причина прокуратурата ще може да
вземе отношение едва след надлежно представяне на въпросния документ.
Завява се, че след запознаване с изисканите наказателни производства и
другите писмени и устни доказателства, при преценка, ще ответната
прокуратура ще направи искане за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от
ЗОДОВ.
Направени са доказателствени искания.
С Определение № 2069/22.10.2021 г. постановено в производството по
делото съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
Указал е и разпределението на доказателствената тежест.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ПРОКУРОР П.: Нямам възражения по доклада и правната
квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба на ищцата писмени
доказателства.
ИЗВЪРШВА констатация от днес представения от адв. Х. вестник
„Пазарджишка Марица“ и констатира, че представената към исковата молба
извадка на статия със заглавие „Разследващи влизат в община …“ се намира
именно в посочения брой на този вестник, а именно броят от 05.11.2015 г.
5
След извършената констатация броят на вестник „Пазарджишка
Марица“ бе върнат на адв. Х..
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата С. К.
Т. и В. И. А..
СЪДЪТ констатира, че по делото е постъпило изисканото НОХД
№1198/2018 г. по описа на РС – Пазарджик. Същото първоначално е
изпратено, ведно с проведеното въззивно наказателно от общ характер дело
№ 516/2020 г., но днес в съдебната зала е налично и проведеното по същото
това наказателно производство, досъдебно производство.
АДВ. Х.: Да се приложат по настоящото дело.
ПРОКУРОР П.: Не възразявам да се приложат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело НОХД № 1198/2018 г. по
описа на РС – Пазарджик, ведно с проведеното въззивно производство по
делото и досъдебното производство към същото.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. К. Т. – родена на 01.03.1964 г., в гр.Панагюрище, живуща в гр.
Септември, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство с ищцата, с висше образование, работи като управител в игрална зала
в гр. Септември.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Т.: Познавам ищцата по две направления. Тъй като бях преди
управител на охранителна фирма „Егида“ с нея имахме професионални
отношения, а по второто направление сме приятелки от доста години.
Известно ми, е че М. бе дадена на съд, тъй като аз също бях привлечена по
това обвинение като свидетел. Мисля, че беше за престъпление от рода на
присвояване на средства от Община Септември, даже мисля, че беше
оправдана. Имам впечатления как тя понесе даването й на съд. Като лични
приятелки споделям, че това много зле й понесе. Изпадаше в стрес. Да не
греша, но един, два пъти имаше паник атаки в мое присъствие. Тя загуби
6
работата си. Не мога да си спомня точно кога си загуби работата. Мисля, че
обвинението беше през 2018 г. Тя остана без работа. В детайли не сме
говорили. Присъствах с нея за нейна подкрепа. Моята задача беше да я
успокоявам, а не да проучвам факти. Тя беше в абсолютен стрес от
обвинението, също и от оставането без работа. Мисля, че беше освободена от
работа, но мога и да греша. Не съм питала в интерес на истината. Тя беше
достатъчно притеснена, за да разпитвам за такива неща. Факта беше, че е
остана работа. Делото, по което беше съдена не зная кога приключи. Аз бях
свидетел, но не мога да кажа кога приключи. Делото приключи с
оправдателна присъда. Делото започна 2018 г. Аз първо бях викана в
следствието, след това се явих като свидетел. Свидетелствах пред полицията
и в съда.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. И. А. – родена на ***** г. в гр. Ихтиман, живуща в гр. Септември,
българка, българска гражданка, омъжена, осъждана за присвояване, с условна
присъда за същото обвинение, бяхме три по три различни дела, без родство
със страните, работи в Община Септември, с висше образование.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. А.: Всичко започна през 2015 г. Първо в пазарджишките
вестници излезе, че М. е присвоила пари и след това се наложи тя да си
изгуби работата, поради причини свързани с делата, а като дойдеха призовки
нямаше случай да не ми се обади и да ми каже, че е притеснена и изплашена.
Тя прие всичко това много тежко, защото нищо не беше направила. Като
свидетел по нейното дело са ме разпитвали много пъти.
АДВ. Х.: Нямам други искания. Моля да приключите делото.
ПРОКУРОР П.: Нямам други искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаема госпожо Председател, посредством съдебният акт,
който ще постановите моля да уважите предявената искова претенция в
7
претендирания размер, а именно 25000лв., ведно с последиците от това –
заплащане на начислени законни лихви, течащи от датата на образуването на
исковото производство до окончателното изплащане на сумите и адвокатски
хонорар, възлизащ на 1000 лв., осъждайки Прокуратурата на Република
България.
Основанието на иска е чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ. Отговорността на
Прокуратурата на Република България се основава на следните
обстоятелства:
Досъдебното производство, образувано срещу П. е било наблюдавано
от прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик. По този повод е бил
изготвен обвинителен акт, във връзка с вменено на ищцата престъпление от
общ характер. С постановяване на оправдателната присъда, прокурор е
сезирал въззивната съдебна инстанция с нарочен протест, настоявайки П. да
бъде призната за виновна и осъдена.
В монографията „Отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани“, написана с изискан стил, авторът й В. Г. не без основание пише:
„Влязлата в законна сила оправдателна присъда характеризира като
незаконно обвинението“ и по-нататък „каквито и да са били доказателствата в
предшестващи фази на предварителното разследване и съдебното следствие,
щом като то е завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че
повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно“.
Цитираното съчинение, стр. 93 /и за това доводите на прокуратурата в
писмения отговор, изготвен при съблюдаване на разпоредбата на чл. 131 от
ГПК са неубедителни и лишени от правно основание.
Видно от гласните доказателствени средства – свидетелските
показания, П. се е почувствала унизена и потисната. Болезнено е изживяла
предаването й на съд в наказателен процес, началото на който е от далечната
2018 година.
Да се огласи името на ищцата в средство за масово осведомяване,
каквото е вестник „Марица“, в който е написано покрай всичко останало:
„М.П. измислила друга схема да се възползва от обществената хазна“, е
недопустим упрек, засягащи нейната чест и достойнство.
Предаването й на съд, поддържане на обвинение за престъпление, което
не е извършила, а в последващ момент прокурорски протест срещу
8
оправдателна присъда, е повлияло върху нейното психическо и морално
страдание.
В „Отговорността на държавата за причинени вреди на граждани“
авторите С. и А. Т. пишат: „Вреди са всички неблагоприятни неимуществени
последици от незаконния акт – предаването на съд“.
Били са подложени на изпитание професионалната репутация и
обществен престиж на ищцата.
Нека не се забравя, че морална вреда е накърняване на
неимущественото благо. То може да се изрази в различни форми, едната от
които е съС.ие на стрес.
В цитираната по-горе монография е развита следната теза: „Причинната
връзка е налице между незаконният акт – изготвянето на обвинителен акт и
предаването на съд, обуславят вредите. А, те, като неблагоприятни последици
нямаше да настъпят при условие, че представителя на прокуратурата се беше
съобразил стриктно изискванията на НПК за недоказаност на обвинението“.
Влизането в законна сила на оправдателна присъда е моментът, в който
възниква и обезщетението. Аз ще се позова на две решения, които
имплицитно са свързани с настоящия казус. Първото е Решение
№139/28.03.2001 г. на ВКС. То е повече от категорично: „При определяне
размера на обезщетението за претърпени морални вреди, съдът трябва да
изхожда от презумпцията за честността на увредения“. Решение
№545/05.10.2004 г. отново на ВКС напомня: „Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от критериите на закона, които включват
степента и характера на преживените от пострадалия болки и страдания “.
Припомням принципните постановки на Постановление № 4/1968 г на
пленума на ВКС, което има за пряк адресат обезщетенията за причинени
морални вреди. Там ВКС по убедителен начин е твърдял и твърди, че
размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, но ВКС
казва: „справедливостта не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката
на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, характера и
степента на увреждането, болките и страданията, които е търпял този, който е
предаден на съд и съден“.
В заключение припомням един от най-великите писатели на
съвременността, какъвто е Достоевски казва: „Няма по-тежко посегателство
9
върху човека от това програмирано да му се внушава чувство за вина“.
Моля да осъдите Прокуратурата на Република България с представител
И. Г., към който изпитвам най-добри чувства, защото е класен прокурор, но
фактите са далеч не толкова благоприятни за самата прокуратура, на която
той е представител.
ПРОКУРОР П.: Уважаема госпожо Председател, напълно съм съгласен
с теоретични и практически постановки, които са потвърдени от съдебната
практика, както в съдилищата в страната, така и от ВКС, но следва да се
придържаме към кориците на настоящото дело. Мисля, че на фазата на
гражданския процес по това дело не бяха представени достатъчно
доказателства какви точно вреди е претърпяла ищцата. В гражданския процес
следва да бъде доказано най-малко размера на наказанието. Ще се спра
подробно в писмените си бележки. Моля да ми бъде дадена възможност да
представя писмени бележки в определен от Вас срок.
АДВ. Х.: Свидетелките по категоричен начин доказаха какви морални
страдания е изпитала ищцата. Вън от това тя е изгубила своята работа. В
отговора се застъпва тезата, че едва ли не най- съществения момент е
огласяването във в-к „Марица“ на определен факт, ала въпреки това ще
припомня, написано е: „М.П. измислила е друга схема да се възползва от
общинската хазна“. Това е недопустим упрек, засягащ нейната чест и
достойнство.
ПРОКУРОР П.: Действително, това което е било записано в медийната
публикация би могло да се изтълкува този начин, а това означава, че ищцата
има възможност да си търси правата спрямо самото медийно издание. Аз не
съм твърдял никога, че това е основния факт, който подлежи на доказване,
дали представлява вреда или не. Така или иначе ние нямаме конкретни
доказателства как, кога и какво точно е усещала ищцата.
АДВ. Х.: Представям списък на разноските. Не претендирам
държавната такса. Представям и писмена защита.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът дава едноседмичен срок на РП
- Пазарджик за представяне на писмена защита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:05
часа.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11