РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000401 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* –
чрез пълномощника на дружеството адв. М. Г. против решение
№260106/20.04.2022г., постановено по търг.д. № 674/2020г. по описа на О.С.-
П., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати на П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес: **** – чрез Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ сума над 20 000
лева до присъдения размер от 48 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.01.2020г., причинено противоправно и
виновно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. №
** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ с №********, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.06.2020г. до окончателното и изплащане, а на
Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“, с адрес на кантората - **** сумата
1
2 109.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищеца П. Р. А..
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и е
прекомерно завишено с оглед действителния характер на травмите и периода
на възстановяването на ищеца от тях. Оплакванията са свързани с приетия от
съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в
размер на 20 % - според жалбоподателя този процент следва да бъде 50 %.
Моли съда да отмени решението и да намали размера на обезщетението.
Претендира се присъждане на разноски в размер на 1680 лева за защита пред
въззивния съд по предявената жалба.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от П. Р. А. - чрез
пълномощника на същия адв. Е. П., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер
на обезщетението от 60 000 лева е дори занижен, а приетото съпричиняване
не почива на доказателствата по делото. Моли съда да потвърди решението.
Постъпила е въззивна жалба и от П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес: **** – чрез Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ против решение
№260106/20.04.2022г., постановено по търг.д. № 674/2020г. по описа на О.С.-
П., в частта с която е отхвърлен предявеният от П. Р. А. против ЗД „Б.И.“ АД
– гр. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди,
които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
24.01.2020г., причинено противоправно и виновно от В. И. А. при управление
на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е
обект на застраховка „Гражданска отговорност“ с №********, сключена с
ответника, за разликата над 48 000 лева до предявения размер 80 000 лева,
частично от 150 000 лева. Счита, че съдът неправил е приел, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е пресичал пътното
платно на необозначено място. Твърди, че е пресичал на място , което
представлява немаркирана пешеходна пътека, тъй като е мислено
продължение на тротоара и банкета върху платното за движение. Счита, че в
определения размер от 60 000 лева с приложен процент на съпричиняване от
2
20 % обезщетението не репарира причинените вреди вследствие ПТП. Иска
се допълнително да бъдат присъдени още 32 000 лева. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. –
чрез пълномощника на дружеството адв. Г., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски
в размер на 1800 лева за защита пред въззивния съд по жалбата на П. А..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът П. Р. А., ЕГН **********, от **** твърди, че е пострадал при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2020г., в гр. А.,
причинено противоправно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“
модел К. с рег. № ** **** **. Твърди, че отговорността на водача на МПС е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица
№********, със срок на действие от 02.03.2019г. до 01.03.2020г. Твърди, че
вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в
контузио капитис, контузио церебри, фрактура аркус вертебре С5 и фрактура
осис зигоматици декстра нон дислоката. Причинен му е бил и психически
дискомфорт и емоционален стрес – изпитва страх да остава сам, има
проблеми със съня, станал раздразнителен, избухлив, лесно раним. Има
оплаквания, свързани с отпадналост, трудна концентрация, световъртежи,
трудности при храненето и говоренето, нарушения във вниманието,
затруднения в движенията, смущения на паметта. Твърди, че заради многото
охлузвания по лицето, то било обезобразено. За известен период от време е
бил поставен в зависимост от близките си, тъй като не е можел да се
обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. Твърди, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет
на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД – гр.
С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба-
претенция вх. №ОК-307471/08.06.2020г., който е образувал преписка по щета.
Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетението до
предявяване на иска на 21.10.2020г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да
3
му заплати 80 000 лева, частично от 150 000 лева - обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.01.2020г., причинено противоправно и
виновно от В. И.а А. при управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. №
** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ с №********, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.06.2020г. до окончателното и изплащане, както и
разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 60 000 лева. Намалил е
същото с 20 %, доколкото е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат и от пострадалия и е уважил претенцията в размер на 48 000 лева за
неимуществени вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 19.06.2020г.,
когато е приел, че е сезиран застрахователя с искане за обезщетение.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”,
както и настъпването на ПТП. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на МПС А.. Твърди, че ударът е бил
непредотвратим за нея. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено място и в момент, когато това не е било безопасно, предвид
разстоянието до приближаващия автомобил. Претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, предявена като
частична от 150 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за
критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. №ОК-307471/08.06.2020г. и
отговор от 19.06.2020г., застрахователната претенция е получена от
ответника. С нея ищецът е отправил искане до ЗД „Б.И.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
08.06.2020г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е
заплатено на ищеца. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
4
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против
застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на
увреждането. В. И.а А. като водач на лекия автомобил се явява застрахована
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила Наказателно постановление №21-0239-
000003/05.01.2021г. /стр.97 от делото на ОС/ на В. И.а А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че като водач
на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** на 24.01.2020г. около
11.20 ч. в гр. А., по улица „***“ в посока от изток към запад, стигайки до
кръстовище с ул. „****“, извършва маневра ляв завой и удря пресичащия
пътното платно за движение в посока запад – изток пешеходец П. Р. А. като
допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че водачът на МПС виновно е
нарушил чл.119 ал.4 от ЗДвП – като водач на завиващо пътно превозно
средство не е пропуснала пешеходците. Основанието за наложеното
административно наказание е прекратяване на наказателното производство
№178/2020г. на РП – А. с Постановление от 11.08.2020г. /стр.98-99 от делото
5
на ОС/. Видно от постановлението – производството е прекратено на
основание чл.343 ал.2 т.2 от НК – пострадалият е заявил, че желае това. Така
В. И. А. е освободена от наказателна отговорност като и е наложено
административно наказание с влязлото в сила наказателно постановление.
С оглед на изложеното да се приеме, че В. И.а А. е действала виновно и
противоправно, тъй като като водач на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. №
** **** ** на 24.01.2020г. около 11.20 ч. в гр. А., по улица „***“ в посока от
изток към запад, стигайки до кръстовище с ул. „****“, извършва маневра ляв
завой и удря пресичащия пътното платно за движение в посока запад – изток
пешеходец П. Р. А. като допуска ПТП с пострадало лице, поради това, че
водачът на МПС виновно е нарушил чл.119 ал.4 от ЗДвП – като водач на
завиващо пътно превозно средство не е пропуснала пешеходците. В резултат
на това поведение същата е причинила по непредпазливост средни телесни
повреди на ищеца. Противоправното и поведение се изразява в нарушение
чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП, изискващи водачът да е внимателен и предпазлив
към пешеходците, а при извършване на маневра завой е следвало да а
пропусне преминаващите по пътното платно нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. В случая водачът А. не се е съобразила с тези изисквания
като не е реагирала навреме, установявайки пресичащия пътното платно
пешеходец. Горното се установява и от заключението на вещото лице инж.
С.М. по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза. От него се
установява също, че ПТП е настъпило в условия на дневна светлина, на
хоризонтален и равен участък от пътя, на суха асфалтова настилка.
Пешеходецът А. е пресичал платното за движение, когато водачката А. е
предприела маневра завой наляво. Пешеходецът се е намирал на западния
тротоар, от където около 0.5 сек. След потегляне на автомобила, е предприел
пресичане на платното за движение от дясно на ляво пред лекия автомобил.
Водачът на лекия автомобил не е реагирал в момента на навлизане на
пешеходеца на платното, а в по-късен момент като е задействала спирачната
система, но в края на процеса на спиране е настъпил удар с пешеходеца в
предната част на автомобила. Пешеходецът е паднал на платното за движение
в близост до автомобила. Експертизата е категорична, че не се касае за
внезапно навлизане на пешеходеца на пътя, водачката е имала достатъчно
време да възприеме движението на пешеходеца и да установи автомобила
преди мястото на удара като по този начин да предотврати произшествието.
6
Доколкото пешеходецът е тръгнал да пресича, след като автомобилът вече е
бил потеглил за извършване на маневрата и то не по пешеходна пътека, а на
необозначено място, настоящата инстанция намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Мястото, на което е
пресичал не е пешеходна пътека, както се твърди във въззивната му жалба, не
е обозначено като такава. Това се установява от протокола за оглед, от
заключението на вещото лице инж. С.М. по допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза и от разпита на свидетеля Г.Д.Б., който е
пристигналия на мястото на ПТП автоконтрольор, изготвил схемата на
произшествието. Подобни данни за мястото на произшествието липсват и в
приложеното наказателно производство. Не може да се приеме, че
пешеходната пътека в случая е продължението на тротоара, тъй като такава
изобщо не е сигнализирана на място чрез пътен знак /пар.1, 17 от Правилника
за прилагане на ЗДвП/. Налице е съпричиняване и то правилно е определено в
процентно отношение от първоинстанционния съд.
От заключението на вещото лице д-р З.Н. по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза /стр.191 от делото на ОС/ се установява каква е била
поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има
ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били
причинени травматични увреждания: контузия на главата с малко
контузионно огнище в ляво челно, счупване на дясната ябълчна кост без
разместване, разкъсно-контузна рана на носа, охлузване на лицето, контузия
на дясното рамо, счупване на бодлестия израстък на пети шиен прешлен без
разместване. Периодът на болничното лечение е продължил 7 дни като
имобилизацията на шията е продължила по-дълго. За период от около 10-12
дни е било необходимо да приема само мека, кашава и студена храна.
Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП.
От заключението на вещото лице д-р Д.К. по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че при пострадалия от 2006г. са били
налице тревожно депресивни оплаквания, за които е бил лекуван. Наличието
на органична генеза определя повишената чувствителност на ищеца към
външни фактори. Травматичните увреждания при ПТП са задълбочили
неговите оплаквания – както телесни, така и психически. Непосредствено
след ПТП е преживял състояние на остър стрес и разстройство в адаптацията
– смесено тревожно депресивно разстройство. Тревожността и безсънието
7
при ищеца са продължили няколко месеца. Това е довело и до промяна в
назначената му терапия. В резултат на лечението е постигнато подобрение на
тревожно депресивната симптоматика. Острият стрес след ПТП е продължил
няколко дни, а разстройството в адаптацията около три месеца. Тъй като
ищецът страда от мозъчно-съдова болест, травматичните увреждания, които е
понесъл са задълбочили неговите оплаквания. Задълбочили са се и
характеровите особености – станал избухлив, раздразнителен, сънят му бил
трайно нарушен.
От заключението на вещото лице д-р Х.М. /неврохирург/ по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че причинената в
резултат на ПТП черепно-мозъчна травма е довела до липса на ясен спомен за
случилото се, главоболие и световъртеж. Вещото лице посочва, че периодът
на възстановяване след контузия от тепа на тази, причинена на ищеца е около
12-18 месеца при липса на усложнения. При пострадалия е налице утежнена
Паркинсонова симптоматика след травмата. По отношение на другата травма
– мозъчното сътресение – при правилно лечение пълно възстановяване би
следвало да настъпи след 2-3 седмици. Описаното в епикризата на ищеца
„малко хеморагично огнище“, според вещото лице, следва да се разглежда
като част от цялостната черепно-мозъчна травма, която има характер на
мозъчна контузия. На нея се дължат описаните оплаквания – обща слабост,
сънливост, главоболие и частична ретроградна амнезия. По отношение на
фрактурата на шийния прешлен – установена е такава на дъгата /бодилест
израстък/ на пети шиен прешлен. Касае се за стабилна прешленова фрактура,
без увреждане на формата и размерите на гръбначния канал, респ. без
увреждане на гръбначния мозък. Довела е до локални болки в шийния отдел
на гръбначния стълб, ограничение на движенията за продължителен период
от време, наличие на коренчеви болки и изтръпване, нарушена кожна
чувствителност по С6 дерматом двустранно. Относно шийната травма е
проведено лечение с имобилизираща шийна яка за период от три месеца. В
този срок е било необходимо спазване на охранителен двигателен режим и
обезболяващо медикаментозно лечение.
Показанията на разпитания свидетел Ш. А. са обсъдени от окръжния
съд. От тях може да се направи извод, за това, че през първите дни след
инцидента ищецът е имал силни болки, бил целият ожулен, въобще не можел
8
да стъпи на крака, първият ден изобщо не можел да отговаря на въпросите на
свидетелката, на следващия ден споделил, че всичко го боли. Бил отекъл и
окото му било посиняло. След инцидента треморът на ръцете му много се е
увеличил. Преди е имал само слаб тремор на дясната ръка и малко по-силен в
лявата. Психическото му състояние също се влошило, което наложило
посещение при психиатър и промяна в лекарствената му терапия. Имал и
нарушения в съня. След инцидента около два месеца се е хранил с кашава
храна, тъй като не е можел да дъвче. Три месеца е носел яка на шията, за да
заздравеят. Синините под окото, на челото и на бузата са минали за около 20
дни, но на носът му, който бил цепнат, останал белег. Оплаквал сее от
световъртеж и главоболие, залитал и бързо де уморявал. Страхувал се да
остава сам.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката е съпруга на ищеца, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелката има непосредствени впечатления от състоянието му след
инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите два – три месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил с месеци. Понастоящем е настъпило
възстановяване, но по отношение на психиката му - не в пълна степен
предвид страданието му страда от мозъчно-съдова болест, като
травматичните увреждания са задълбочили неговите оплаквания. Всичко това
навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, наличието на няколко отделни
травми, настъпилото, но не - пълно възстановяване, преживения остър стрес и
разстройство в адаптацията, които са повлияли в негативна степен на
съществуващото му заболяване, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60000 лева е справедливо. То следва да се редуцира с 20 %, предвид приетото
9
в този размер съпричинаване на вредоносния резултат от ищеца.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „Ч.П. и И.“, с адрес на кантората - **** сумата 1 644 лева / 830
лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, т.е. 3% върху 18 000 лева с оглед
обжалваемия интерес/ плюс 20 % ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на
ищеца П. Р. А. пред въззивната инстанция.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден П. Р. А., ЕГН
**********, от ****, със съдебен адрес: **** – чрез Адвокатско дружество
„Ч.П. и И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 1800
лева – разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба
на П. А.. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като претендираното такова е в размер на минимума по
Наредба №1/2004г. – определен съобразно обжалваемия интерес.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260106/20.04.2022г., постановено по
търг.д. № 674/2020г. по описа на О.С.-П., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати
на П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес: **** – чрез
Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ сума над 20 000 лева до присъдения размер
от 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди,
които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
24.01.2020г., причинено противоправно и виновно от В. И.а А. при
управление на лек автомобил „Т.“ модел К. с рег. № ** **** ** и чиято
10
отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ с №********,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.06.2020г. до окончателното и изплащане, а на Адвокатско дружество „Ч.П.
и И.“, с адрес на кантората - **** сумата 2 109.60 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца П. Р. А..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“, с адрес на кантората - **** сумата 1 644
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищеца П. Р. А. пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П. Р. А., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес: **** –
чрез Адвокатско дружество „Ч.П. и И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД – ****,
ЕИК ********* сумата 1800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
защита по въззивната жалба на П. А..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11