РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100041 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 от
Кодекса на труда /КТ/ от Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К. К. Г. –
управител против „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“№ 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. - управител,
съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково.
Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение в ответното дружество по
силата на трудов договор, сключен на 05.07.2021 г., като заемала длъжността „Крояч
текстил“ с код по НКИД 1329 и код по НКПД 75322002, а работното време било нормирано
на 8- часов работен ден.
Поддържа се в исковата молба, че на 19.07.2023 г. ищцата била на обичайното си
работно място в шивашкия цех на фирмата в гр. Хасково. Около 12:40 часа, тя изпълнявала
служебните си задължения, като разкроявала платове с машина с режещ диск. Внезапно
лявата й ръка се оказала пред режещия диск на машината, вследствие на което същата
минала през ръката й и отрязала (ампутирала) част от 2-ри и 3- ти пръст на лявата й ръка.
Процесната злополука била декларирана пред компетентните органи, като с
Разпореждане № 5104-26-29 от 04.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ-Хасково, злополуката
била призната за трудова такава. Въпросното разпореждане не било обжалвано от
пострадалата и от нейния работодател, като съответно същото влязло в сила на 02.09.2023 г.
1
Посочено е още в исковата молба, че непосредствено след настъпване на злополуката,
ищцата била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково“ АД, където нараняванията й били
обработени, кръвотечението било спряно и пръстите на лявата й ръка били бинтовани и
превързани. Тъй като състоянието й не налагало пострадалата да бъде хоспитализирана,
същата била освободена от болничното заведение. Ищцата започнала възстановяването и
лечението си в домашни условия, като предвид получените наранявания, тя изпитвала
множество силни и непрестанни болки, поради което й се налагало постоянно да приема
силни обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от това и предвид обстоятелство,
че лявата ръка на ищцата била увредена, болезнена и бинтована, същата не можела да
борави пълноценно с нея, както и да се обслужва самостоятелно. Поради тази причина се
налагало да бъдат ангажирани почти денонощно близките й, който да й помагат при
извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици и нужди.
Твърди се в исковата молба, че възстановителният период при ищцата продължавал и
към момента на депозиране на исковата молба, като същата била в болнични и временно
нетрудоспособна. Според лекарските прогнози, с времето болките, които ищцата изпитвала
щели да намалят своя интензитет, но съществувала вероятност в областта на ампутираните й
пръсти да се появяват така наречените усещания за „фантомен крайник и/или фантомна
болка“. Също така, становището на лекарите било, че захватът с лявата ръка при Р. С. ще
остане пожизнено ограничен и непълен. Тоест ищцата, до края на живота си, нямало да
може пълноценно да си служи с лявата си ръка. Извън гореизложеното и в резултат на
преживяната трудова злополука, здравословното състояние на ищцата се влошило, което
дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок и към настоящия момент тя
се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката,
изпитвала нарушения на съня и вниманието, поради което й се налагало да приема
сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Отделно от това и предвид частичната
ампутацията на показалеца и средният пръст на лявата й ръка, ищцата изпитвала срам и
неудобство от вида на ръката си, поради което всячески се опитвала да я прикрива и да не се
вижда дефектът й. Това обстоятелство и създавало чувство за малоценност, потиснатост и й
създавало изключително травмиращи комплекси.
Освен претърпените от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания, се сочи в
исковата молба, че същата понесла и имуществени такива, възлизащи до момента на сумата
в общ размер на 116,81 лв. За въпросните имуществени разходи ищцата разполагала и
представя следните счетоводни документи:
-Фактура № ********** от 22.07.2023 г., издадена от „ГАЛЕН 2009“ ЕООД, на
стойност 78,86 лв., придружена с фискален бон;
-Фактура № ********** от 22.07.2023 г., издадена от „ГАЛЕН 2009“ ЕООД, на
стойност 37,95 лв., придружена с фискален бон;
До датата на подаване на искова молба, представител на ответника не потърсил, не
предложил и не изплатил на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, вследствие от настъпилата трудова злополука. Така, във връзка с
2
разпоредбата на чл. 200 КТ, за нея възниквала възможност да търси по съдебен ред
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, настъпили
вследствие на трудовата злополука от 19.07.2023 г., пряко от своя работодател, а именно от
ответното търговско дружество.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева и сумата от 116,81 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.07.2023 г. гр. Хасково, ведно с лихва за
забава върху горепосочените суми, считано от датата на непозволеното увреждане -
19.07.2023 г., до окончателното им изплащане /по арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.
3 ЗЗД/.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, че ищцата е работила по трудово
правоотношение в ответното дружество на длъжността „крояч текстил“; че на 19.07.2023 г. с
ищцата е станала злополука, приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО, съгласно
разпореждане № 5104-26-29/04.08.2023 г., както и че възникналото внезапно увреждане на
здравето на ищцата е довело до временна неработоспособност, с диагноза „Открита рана на
пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите“, съгласно първичен болничен лист № Е
20230772807.
Твърди се в отговора, че трудовата злополука е настъпила поради неспазване от
ищцата на правилата за работа с автоматичната ножица. Режещият инструмент се намирал в
дясната част на машината и не се налагало използването на лявата ръка за извършване на
операцията. За да се стигне до травматичното увреждане на меката част на 2-ри и 3-ти пръст
и нокти на лявата ръка, лявата ръка следвало да бъде поставена умишлено или поради
допусната груба небрежност в обсега на режещия инструмент. С оглед на това, ответникът
заявява, че са налице предпоставките за изключване отговорността на работодателя по
смисъла на чл.201, ал.1 КТ, поради умишлено причиняване на увреждането, респ. за
намаляването й по чл.201, ал.2 КТ, тъй като пострадалата е съпричинила злополуката при
груба небрежност.
Освен това, в исковата молба не били изложени обстоятелства, обосноваващи
твърдяното продължително възстановяване на ищцата, което налагало продължаване на
болничните за временна нетрудоспособност. Не били изложени обстоятелства, сочещи на
влошаване на състоянието в областта на травматичното увреждане 2-ри и 3-ти пръст и
нокти на лявата ръка. В тази връзка се оспорва посоченото в исковата молба, че режещия
диск на машината е минал през лявата й ръка и отрязал (ампутирал) част от 2-ри и 3-ти
пръст на лявата ръка.
Според ответника, от представените към исковата молба амбулаторни листове и
издадените въз основа на тях болнични листове, се установявало, че:
3
За твърдяното посещение в МБАЛ Хасково, веднага след злополуката липсвали
представени медицински документи.
На 24.07.2023 г. (5 дена след злополуката) бил извършен преглед от д-р В. Н. и в
съставения амбулаторен лист № 23205С05СВАА била посочена основна диагноза: МКБ S
61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите СЕМИАМПУТАЦИО
ВУЛНУС ДИСТАЛИС ДИГИТИ 2-3 МАНИ СИНСТРА. Посочено било обективно състояние
- проведено ПХО в ОТО на МБАЛ Хасково хирургично обработена - раната е спокойна.
Изписани били обезболяващи и била посочена дата за сваляне на конците - 04.08.2023 г.
След прегледа не бил издаден болничен лист.
На 25.07.2023 г. (6 дена след злополуката) бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и д-р В.
Н., и в съставения амбулаторен лист № 23206А007ЕАЕ била посочена основна диагноза:
МКБ S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите. Посочено било
обективно състояние - проведено ПХО в ОТО на МБАЛ Хасково хирургично обработена -
раната е спокойна. В амбулаторния лист било посочено, че е издаден болничен лист №
Е20230772770 (който не бил представен по делото) за 30 дни, от 20.07.2023 г. до 18.08.2023
г., а в графа „терапия“ било посочено решение на ЛКК № /30/20.07.2023 г.
За същия период - 30 дни от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г., с исковата молба бил
представен болничен лист № Е20230772807 (различен от посочения болничен лист в
амбулаторния лист от 25.07.2023 г.), отбелязан като продължение, а не първичен, при
домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния лист било посочено решение на ЛКК
№ 797/25.07.2023 г. (което било различно от решението на ЛКК - № 30/20.07.2023 г.,
посочено в амбулаторния лист) и диагноза по МКБ - S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на
ръката с увреждане на ноктите.
Изложеното налагало изводът, че през м. юли 2023 г. са били издадени два различни
болнични листове № Е20230772770 и № Е20230772807 за 30 дни през един и същ период от
време - 20.07.2023г. - 18.08.2023г., които болнични листове били издадени въз основа на две
различни решения на ЛКК - решение № 30/20.07.2023 г. и решение № 797/25.07.2023 г. за 30
дни (от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г.).
На 22.08.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения
амбулаторен лист № 232351047А13 била посочена основна диагноза: МКБ S 61.1 - открита
рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите. Посочено било обективно състояние -
зарастваща вторично разкъсно-контузна рана на 2-ри и 3-ти пръст. След прегледа бил
издаден болничен лист № Е20230773094 (представен с исковата молба) продължение, въз
основа на решение на ЛКК № 932/22.08.20231 г. за 30 дни (от 19.08.2023 г. до 17.09.2023 г.)
при домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния лист била посочена диагноза по
МКБ - S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.
На 19.09.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения
амбулаторен лист № 23262D006D7B била посочена основна диагноза: МКБ S 68.1 -
травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). Посочено било
4
обективно състояние -разкъсно-контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на
2-ри и 3-ти пръст на лявата длан. В амбулаторния лист било посочено, че е издаден
болничен лист № Е20230773349 (който не бил представен по делото) за 30 дни, от
19.09.2023 г. до 18.10.2023 г., а в графа „терапия“ било посочено решение на ЛКК №
1099/60+30/от 18.09.2023 г.
За същия период -30 дни, но от 18.09.2023 г. (а не от 19.09.2023 г.) до 17.10.2023 г. (а
не до 18.10.2023 г.), с исковата молба бил представен болничен лист № Е20230773612
(различен от посочения болничен лист в амбулаторния лист от 19.09.2023 г.), отбелязан като
продължение, а не първичен, при домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния
лист било посочено решение на ЛКК № 1099/19.09.2023 г. и диагноза по МКБ - S 68.1 -
открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.
Изложеното налагало изводът, че през м. септември 2023 г. били издадени два
различни болнични листове № Е20230773349 и № Е20230773612 за 30 дни през различен
период от време, които болнични листове били издадени въз основа на едно и също решение
на ЛКК - решение № 1099/19.09.2023 г.
На 24.10.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения
амбулаторен лист № 23297700D65F била посочена основна диагноза: МКБ S 68.1 -
травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). Посочено било
обективно състояние - разкъсно-контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на
2-ри и 3-ти пръст на лявата длан. В графа „терапия“ било посочено решение ЛКК № 1282
/90+30/ от 19.10.2023 г. След прегледа бил издаден болничен лист № Е202303177405
(представен с исковата молба) продължение, въз основа на решение на ЛКК № 1282 от
24.10.2023 г. за 30 дни (от 18.10.2023 г. до 16.11.2023 г.) при домашно- амбулаторен режим на
лечение. В болничния лист била посочена диагноза по МКБ - S 68.1 - открита рана на пръст
(-и) на ръката с увреждане на ноктите.
На 17.11.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения
амбулаторен лист № 23321C08D712 била посочена основна Диагноза: МКБ S 68.1 -
травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). Посочено било
обективно състояние - разкъсно-контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на
2-ри и 3-ти пръст на лявата длан. В графа „терапия“ било посочено решение ЛКК № 1433
/120+30/ от 17.11.2023 г. След прегледа бил издаден болничен лист № Е202303177672
(представен с исковата молба) продължение, въз основа на решение на ЛКК № 1433 от
17.11.2023 г., за 30 дни (от 17.11.2023 г. до 16.12.2023 г.) при домашно- амбулаторен режим
на лечение. В болничния лист била посочена диагноза по МКБ - S 68.1 - открита рана на
пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.
На 19.12.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения
амбулаторен лист № 23353800АСА6 е посочена основна диагноза: МКБ S 68.1 - травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). Посочено било обективно състояние -
разкъсно-контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на
лявата длан. В графа „терапия“ било посочено решение ЛКК № 1577 /150+30/ от 17.12.2023
5
г. След прегледа бил издаден болничен лист № Е20233178007 (представен с исковата молба),
продължение, въз основа на решение на ЛКК № 1577/19.12.2023 г. за 30 дни (от 17.12.2023 г.
до 15.01.2024 г.) при домашно- амбулаторен режим на лечение. В болничния лист била
посочена диагноза по МКБ - S 68.1 открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на
ноктите.
Ответникът счита, че анализът на амбулаторните листове от 19.09.2023 г., 24.10.2023
г., 17.11.2023 г. и 19.12.2023 г. и издадените след решението на ЛКК болнични листове за
периода от 18.09.2023 г. до 15.01.2024 г., налага извод, че са с невярно съдържание в частта
на посочената основна диагноза: МКБ S 68.1 - травматична ампутация на друг пръст на
ръката (пълна) (частична), защото диагнозата S 68.1 по МКБ (Международна класификация
на болестите), не отговаряла на обективното състояние, посочено в амбулаторните листове -
разкъсно- контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на
лявата длан. Понятието „гранулация“ в медицината означавала фаза от заздравяване на
раната, през която фаза раната се изпълва с нова тъкан. Този етап на заздравяване на раната
бил установен още в амбулаторния лист от 22.08.2023 г. Първите прегледи от 24.07.2023 г.,
25.07.2023 г. и 22.08.2023 г. установили основна диагноза S 61.1 по МКБ описана, като
открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, при обективно състояние -
зарастваща вторично разкъсно- контузна рана на 2-ри и 3-ти пръст. В амбулаторните листове
след тези дати не били предписани терапии, лекарства или изобщо някакво лечение, които да
определят наложителността на ампутация на пръст на ръката (пълна) или (частична). Още
повече, че въпреки смяната на основната диагнозата от „открита рана на пръст“ S 68.1 (при
първите два прегледа и два болнични листа) на „травматична ампутация на пръст“ S 61.1 не
бил променен режима на лечение „домашно-амбулаторен“.
С оглед изложеното, ответникът оспорва амбулаторните листове от 19.09.2023 г.,
24.10.2023 г., 17.11.2023 г 19.12.2023 г. и издадените след прегледа и решението на ЛКК
болнични листове за периода от 18.09.2023 г. до 15.01.2024 г., в частта на посочената
основна диагноза: МКБ S 68.1 - травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна)
(частична), с твърдения, че в тази част документите били неистински като се иска да бъде
открито производство по оспорването им.
Оспорва се и болничен лист № Е20230772807, за 30 дни от периода 20.07.2023 г. -
18.08.2023 г., продължение, издаден на основание решение № 797/25.07.2023 г. и болничен
лист № Е20230773612 за 30 дни, от 18.09.2023 г. до 17.10.2023 г., издаден на основание
решение на ЛКК № 1099/19.09.2023 г., като ответникът твърди, че те били неверни, защото
били издадени без да са извършвани прегледи от ЛКК, преди издаването им, което било в
нарушение на Наредбата за медицинската експертиза. В представените с исковата молба
амбулаторните листове от извършените прегледи през м. юли и м.септември, били посочени
други болнични листове (по номер и период на отпуск), различни от представените с
исковата молба за периода м. юли - август и за периода септември - октомври.
Ответникът оспорва размера на претендиралите имуществени вреди по основание и
размер. Част от лекарствата, предмет на претенцията за имуществени вреди били за
6
медикаменти, които не били посочени от д-р В. Н. в раздел „терапия“ на амбулаторния лист
от 24.07.2023 г., поради което в тази част, претенцията се явявала неоснователна.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че възстановителният период на ищцата е
бил продължителен и продължава и към датата на предявяване на исковата претенция; че
ищцата не е можела да борави пълноценно с лявата си ръка и да се обслужва самостоятелно,
за което е ангажирала свои близки почти денонощно. Оспорва се твърдения от ищцата обем
на болки и страдания, както и тяхната продължителност, както и това, че ищцата е с
влошено психическо състояние, че изпитва усещанията за „фантомен крайник“, както и че
изпитва неудобство от вида на ръката си, с оглед на твърдяната частична ампутация.
Оспорва се твърдението, че захватът на лявата ръка на ищцата ще остане пожизнено
ограничен и непълен и тя няма да може да си служи пълноценно с лявата ръка. Тези
твърдения се опровергавали от обстоятелството, че ищцата веднага след злополуката, през
м. август 2023 г. отишла на море за около 1 месец, което налагало извода, че тя не чувствала
непоносими болки, невъзможност да се обслужва сама, не изпитвала срам и неудобство от
раната. С установяването си на морето през м. август 2023 г. за около 1 месец, ищцата
нарушила режима на лечение - „домашно-амбулаторен“, което вероятно се отразило на
състоянието й.
Съгласно чл. 15 от Наредбата за медицинската експертиза, при определяне на
„домашен режим“ лекуващият лекар бил длъжен да се информирала от болния за
възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без
опасност за влошаване на състоянието му от пътуването и когато се разреши ползването на
домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписвало в болничния.
Когато болничният лист, с който е определен домашният режим, бил издаден, а нуждата и
възможностите за гледане на болния в друго набелено място се установявали след неговото
издаване, промените в режима по условията на ал. 2 се извършвали преди заминаването на
болния в другото населено място, като издаденият болничен лист и данните в електронния
регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване се анулирали, след което
се издавал нов болничен лист. В представените болнични листове не било посочено, че
ищцата ще се лекува при „домашен режим“ в друго населено място. Нямало и следваща
промяната болничните листове, с определяне на друго населено място, в което ще продължи
лечението на ищцата при определения „домашен режим“, след преценка на рисковете от
влошаване на състоянието, с оглед на което с действията си, ищцата сама допринесла за
влошаване на състоянието си, ако такова влошаване действително било налице.
По така изложените съображения, ответникът счита, че предявените искове са
неоснователни.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от адвокат Александър М.
от АК – София, който пледира за уважаване на исковата молба, претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, за което представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание, ответното дружество се представлява както от законния си
7
представител – управителя Д. Д., така и от процесуален представител в лицето на адвокат
М.Г. от АК Хасково. Считат предявените искове за неоснователни и недоказани и в тази
връзка молят за отхвърлянето им. Предявеният иск за неимуществени вреди считат за
изключително завишен по размер. В писмени бележки на първо място адв. Гунчева развива
аргументи за наличието на самопричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
водещо до отпадане на отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от
настъпилата трудова злополука. На второ място и в случай че съдът не възприеме тезата за
наличието на предпоставките на чл. 201, ал.1 от КТ, развива съображения за съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради допусната от същата груба
небрежност, при съотношение на обективния принос на пострадалия за настъпване на
травматичното увреждане от ½, с който моли да бъде намалено дължимото обезщетение от
работодателя. Счита, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определено по справедливост и намира за справедлив размер на обезщетението този за
сумата от 5 000 лева, от която сума на основание чл. 201 ал. 1 КТ, отговорността на
работодателя следва да се намали с обективния принос на ищцата в посочения размер на
съпричиняване. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 200 ал.3 КТ счита, че размера на
отговорността на работодателя за неимуществените вреди (след отчитане на
съпричиняването) 2 500 лева и за имуществените вреди -116,81 лева, следва да се намали с
получената от ищцата сума като обезщетение за временна неработоспособност в общ
размер на 5 382,08 лева. С оглед по-високата сума на полученото обезщетение за временна
неработоспособност, моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото 38497НИЧЕН ЛИСТа
временна неработоспособност, както следвата болнични листове, от което е видно , че
способностТрудов договор от дата 05.07.2021 г., се установява, че ищцата Румана Н. С. е
работила в ответното дружество „ Леда-Петко Диневски“ЕООД на длъжност „Крояч
текстил“, с код по НКПД 75322002, при условията на 8 – часов работен ден, като видно от
отразяването в трудовия договор, тя е постъпила на работа считано от 06.07.2021 г.
Липсва спор на следващо място, че на 19.07.2023 г., с ищцата е станала злополука по
време на изпълнение на трудовите й задължения в шивашки цех на ответното дружество.
Видно от Справка от ЦСМП-Хасково от 19.07.2023 г. и такава, изготвена на 16.05.2024 г.,
след злополуката, в 12:49 часа е бил подаден сигнал до ЦСМП-Хасково с описание
„отрязани пръсти на ръката“, като след отиване на екип на ЦСМП-Хасково на място, същият
е транспортирал пострадалата до Спешно отделение при МБАЛ-Хасково, където е съставен
Фиш за спешна медицинска помощ за пациент с № 29552, с имена Р. С., на 66 г., в който,
след извършения преглед на пострадалата, са отбелязани анамнеза „отрязани пръсти“ и
работна диагноза „травма на ръка – ампутация на ІІ и ІІІ пръст на лява ръка“.
8
За злополуката ответникът е съставил Декларация № 1 от 24.07.2023 г. за трудова
злополука Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Обр. О-11/2006/НОИ/ с вх.№ 5101-26-
30/26.07.2023г., досие № 20232600030 при ТП на НОИ. В нея като пострадал е посочена
ищцата в настоящото производство, постъпила в предприятието на 06.07.2021 г. на
длъжност „крояч“. В полето „Данни за злополуката“ е посочено, че е станала в 12 часа и 40
минути на 19.07.2023 г., в рамките на работното време, на обичайното стационарно работно
място в шивашки цех, намиращ се в гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 66, при следния вид
работа: настилане на платове за разкрояване на изделия. Посочено е специфичното действие,
извършвано от пострадалата и свързаният с това материален фактор – работа с машина за
отрязване края на настила /дискова ножица/, а в графата „отклонение от нормалните
действия /условия/ и материален фактор, свързан с това отклонение е вписано „Няма“, като
за начин на увреждането и материален фактор, причинил го е посочен контактът с режещия
диск на машината за отрязване края на настила“. Отразено е още, че злополуката е по чл.55
ал.1 от КСО, а относно вида на увреждането е налице отразяване – отрязани краищата на
два пръста на лявата ръка, увредени части – пръсти на лявата ръка. В декларацията се сочи и
свидетел на злополуката – А.З.К..
С Разпореждане № 5104-26-29/04.08.2023 г. на ТП на НОИ гр. Хасково, на основание
чл.60 ал.1 от КСО, процесната декларирана от работодателя „Леда - Петко Диневски“ ЕООД-
Хасково злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 КСО. Допълнително в разпореждането
е посочено, че според протокол за резултати от извършено вътрешно разследване от
осигурителя и обясненията на пострадалия и свидетели, злополуката с ищцата е станала в
12:40 часа на 19.07.2023 г. в шивашки цех на осигурителя „Леда-Петко Диневски“ ЕООД гр.
Хасково, докато при извършване на служебните си задължения, при разкрояване на изделия,
пострадалото лице отрязва краищата на двата пръста на ръката с увреждане на ноктите с
режещия диск на машината. Посочено е, че така възникналото внезапно увреждане на
здравето е довело до временна неработоспособност, съгласно копие на първичен болничен
лист № Е20230772807 с диагноза „Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на
ноктите“ и приложените към досието по чл. 59, ал. 1 от КСО документи. При така
установените факти и обстоятелства злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО
от длъжностното лице, а именно - през време и във връзка или по повод на извършваната
работа в интерес на осигурителя „Леда-Петко Диневски“ ЕООД, гр.Хасково. Според
допълнително извършеното отбелязване в описаното разпореждане, същото е влязло в сила
на 02.09.2023 г., което е удостоверено с подпис на длъжностно лице – старши юрисконсулт в
ТП на НОИ-Хасково. Липсват данни разпореждането да е било обжалвано.
На 24.07.2023 г. на ищцата Р. Н. С. е издаден Амбулаторен лист № 23205С05СВАА за
проведен амбулаторен преглед от дата 24.07.2023г., от д-р В. Н., с посочена основна диагноза
„Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, СЕМИАМПУТАЦИО
ВУЛНУС ДИСТАЛИС ДИГИТИ 2-3 МАНИ СИНИСТРА“, МКБ S61.1. В същия е вписана
терапия „Аугументин 1000 мг 2х1, Флажил 250 мг, на 8 ч по 1 таб, Нимезил 2х1, Веносмил
9
3х1, Алфа Силвър, Сваляне на конци 04.08.2023г. За провеждане на медикаментозна терапия
на ищцата е издадена Рецептурна бланка от 19.07.2023г. от медицински специалист - д-р Н.,
с която са й изписани „Augmentin“ (Amoxiclav) 1000 мг 2х1, Flagyl 250 мг, Nimezyl 6 бр. 2х1,
Venismil 3х1.
На 24.07.2023 г. на ищцата е издаден Талон за медицинска експертиза №
23205А05СС80 от д-р В. Н. с посочена основна диагноза МКБ S61.1 и с направление към
ЛКК.
На 25.07.2023 г. на ищцата Р. Н. С. е издаден Амбулаторен лист № 23206А007ЕАЕ за
проведен амбулаторен преглед от дата 25.07.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-р Георги
Атанасов Фотев и подписан от д-р Г.Ф. и д-р В. Н., с посочена основна диагноза: Открита
рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, диагноза по МКБ S61.1. В полето
„Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст на
лява длан, в поле „Обективно състояние“: проведено ПХО в ОТО на МБАЛ - Хасково.
Хирургично обработена - раната е спокойна, а в поле: „терапия“ – Получих екземпляр от
Амбулаторен лист. ЛКК № /30/ от 20.07.2023 г.
Представен по делото е и първичният Болничен лист № Е20230772807, за периода от
20.07.2023 г. до 18.08.2023 г., издаден на 25.07.2023г. от ДКЦ 1-Хасково, ЛКК-ортопедична, с
членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н., на името на ищцата, с посочена причина: злополука - трудова
по чл.55 ал.1 от КСО и домашен - амбулаторен режим на лечение, диагноза „Открита рана на
пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите“, диагноза по МКБ: S61.1. В същият е посочено
Решение ЛКК № 797 от 25.07.2023г., със забележка: издава се за минало време: ЛКК заседава
по график.
На 22.08.2023 г. на ищцата е издаден Болничен лист № Е20230773094 – продължение,
от „ДКЦ 1-Хасково“ ЕООД, ЛКК – ортопедична, с членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н., с
продължителност от 30 дни за периода от 19.08.2023 г. до 17.09.2023 г., с посочена диагноза:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, диагноза по МКБ S61.1 и
посочен режим на лечение – „домашен-амбулаторен“. В същия е отразена бележка - издава
се за минало време: ЛКК заседава по график.
На същата дата е издаден Амбулаторен лист № 232351047А13 от дата 22.08.2023 г., на
пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф., с посочена основна диагноза: Открита рана на пръст (-и) на
ръката с увреждане на ноктите, диагноза по МКБ S61.1. В полето „Анамнеза“ е отразено:
след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст на лява длан, в поле
„Обективно състояние“: зарастваща вторично, разкъсно –контузна рана на 2-ри и 3-ти пръст,
а в поле: „терапия“ – Получих екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 932 /30 +30/ от
19.08.2023 г.
По делото от страна на „ДКЦ 1-Хасково“ ЕООД е представен и втори Амбулаторен
лист от същата дата - 22.08.2023 г. и със същите отразявания, но с вписан № 3348 от
22.08.2023 г. и положен подпис в полето „Пациент“.
Видно от Талон за медицинска експертиза № 23261805СС08 от 18.09.2023 г. на
10
ищцата е издадено направление за ЛКК от д-р И.В. с посочена основна диагноза S61.1 .
На 19.09.2023 г. на ищцата е издаден Болничен лист № Е20230773612– продължение,
от ЛКК – ортопедична, с членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н., с продължителност от 30 дни за
периода от 18.09.2023г. до 17.10.2023 г., с посочена диагноза: Травматична ампутация на
друг пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, посочен режим на лечение
– „домашен-амбулаторен“ и отразено Решение ЛКК № 1099 от 19.09.2023 г. В същия е
отразена бележка - издава се за минало време: ЛКК заседава по график.
На същата дата е издаден и Амбулаторен лист № 23262D006D7B от дата 19.09.2023 г.,
на пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф.; с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, придружаващи заболявания:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, Диагноза по МКБ S61.1. В
полето „Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст
на лява длан, в поле „Обективно състояние“: разкъсно – контузна рана, зарастнала вторично,
гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан, а в поле: „терапия“ – Получих
екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 1099 /60 +30/ от 18.09.2023 г. Представен в копие от
ищцата и в копие от ДКЦ -1 Хасково ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
Видно от Талон за медицинска експертиза № 232937066D17 от 20.10.2023 г. на
ищцата е издадено направление за ЛКК от д-р И.В. с посочена основна диагноза S61.1.
На 24.10.2023г. на Р. Н. С. е издаден Болничен лист № Е2023177405 - продължение,
от ЛКК – ортопедична, с членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н.; с продължителност от 30 дни за
периода от 18.10.2023 г. до 16.11.2023 г., с посочена диагноза: Травматична ампутация на
друг пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, посочен режим на лечение
– „домашен-амбулаторен“ и отразено Решение ЛКК № 1282 от 24.10.2023 г. В същия е
отразена бележка - издава се за минало време: ЛКК заседава по график.
На същата дата е издаден Амбулаторен лист № 23297700D65F/24.10.2023 г., на
пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф.; с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, придружаващи заболявания:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В полето
„Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст на
лява длан, в поле „Обективно състояние“: разкъсно –контузна рана, зараснала вторично,
гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан, а в поле: „терапия“ – Получих
екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 1282 /90 +30/ от 19.10.2023г. Представен в копие от
ищцата и в копие от „ДКЦ -1 Хасково“ ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
Видно от Талон за медицинска експертиза № 23317С078734 от 13.11.2023г. на ищцата
е издадено направление за ЛКК от д-р И.В. с посочена основна диагноза МКБ S61.1.
На 17.11.2023 г. на Р. Н. С. е издаден Болничен лист №Е2023177672- продължение, от
ЛКК – ортопедична, с членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н.; с продължителност от 30 дни за периода
от 17.11.2023 г. до 16.12.2023г., с посочена диагноза: Травматична ампутация на друг пръст
на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, посочен режим на лечение –
11
„домашен-амбулаторен“ и отразено Решение ЛКК № 1433 от 17.11.2023г. В същия е отразена
бележка - издава се за минало време: ЛКК заседава по график.
На същата дата е издаден Амбулаторен лист № 23321C08D712/17.11.2023 г., на
пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф., с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, придружаващи заболявания:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В полето
„Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст на
лява длан, в поле „Обективно състояние“: разкъсно –контузна рана, зараснала вторично,
гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан, а в поле: „терапия“ – Получих
екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 1433 /120 +30/ от 17.11.2023г. Представен в копие от
ищцата и в копие от ДКЦ -1 Хасково ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
На 19.12.2023 г. на Р. Н. С. е издаден Болничен лист № Е2023178007 - продължение,
от ЛКК – ортопедична, с членове: д-р Г.Ф. и д-р В. Н.; с продължителност от 30 дни за
периода от 17.12.2023 г. до 15.01.2024г.; с посочена диагноза: Травматична ампутация на
друг пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, посочен режим на лечение
– „домашен-амбулаторен“ и отразено Решение ЛКК № 1577 от 19.12.2023г. В същия е
отразена бележка - издава се за минало време: ЛКК заседава по график.
На същата дата е издаден Амбулаторен лист № 23353800ACA6/19.12.2023 г., на
пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф., с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, Придружаващи заболявания:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В полето
„Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене наранява втори и трети пръст на
лява длан, в поле „Обективно състояние“: разкъсно –контузна рана зараснала вторично,
гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан, а в поле: „терапия“ – Получих
екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 1577 /150 +30/ от 17.12.2023г. Представен в копие от
ищцата и от ДКЦ -1 Хасково ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
Видно от Талон за медицинска експертиза № 24004404В826 от 04.01.2024г. на ищцата
е издадено направление за ЛКК от д-р И.В. с посочена основна диагноза S61.1.
Във връзка със същия, на 09.01.2024 г. е издаден Амбулаторен лист № 24009000D764,
на пациент Р. Н. С. от д-р Г.Ф., с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, придружаващи заболявания:
Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В полето
„Анамнеза“ е отразено: след работа с машина за кроене получава травматична ампутация на
втори и трети пръст на лява длан, в поле „Обективно състояние“: разкъсно –контузна рана
зараснала вторично, гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан, а в поле:
„терапия“ – Получих екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 33 Протокол за ТЕЛК.
Представен е в копие от „ДКЦ -1 Хасково“ ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
Представено по делото от страна на ищцата е издадено й от Териториална експертна
лекарска комисия при „МБАЛ – Хасково“ АД Експертно решение на ТЕЛК № 27 от зас. №
12
13 от дата 31.01.2024 г. за освидетелстване на Р. Н. С., с което й е определена временна
неработоспособност за срок от 60 дни. В същото е отразена водеща диагноза: Травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична), МКБ S68.1, Придружаващо
заболяване: Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична), МКБ S68.1.
В полето „Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за
експертното решение, приложения“ са отразени: Анамнеза - по време на работа с машина за
кроене получава ампутация на втори и трети пръст на дясна ръка на ниводистална фаланга;
Ортопедичен статус - наличие на гранулации и незарастнали рани и Мотив на комисията:
Налична ампутация /травматична/ на дясна ръка – втори и трети пръст, и все още
незарастващи рани, наличие на гранулации, прави лицето временно нетрудоспособно,
поради което се продължава отпуска по болест със шестдесет дни.
Въз основа на това решение на ТЕЛК, на ищцата Р. С. от ДКЦ 1-Хасково, ЛКК
ортопедична, в състав д-р В. Н. и д-р Г.Ф., е издаден Болничен лист – продължение с №
Е20240526497 от 06.02.2024 г., с продължителност на временната неработоспособност от 60
дни, за периода от 16.01.2024 г. до 15.03.2024 г. В същия е посочена диагноза: Травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична), Диагноза по МКБ S68.1, посочен
режим на лечение – „домашен-амбулаторен“ и отразено Решение ТЕЛК № 179 от
06.02.2024г. В болничния лист е отразена бележка - Издава се за минало време: ЛКК заседава
по график, други: коригиран б.лист поради грешка в програмата същия ден.
Същият ден на ищцата като пациент е издаден Амбулаторен лист №240371009ЕС3 от
06.02.2024 г., издаден от д-р Г.Ф. с посочена основна диагноза: Травматична ампутация на
друг пръст на ръката (пълна) (частична), МКБ S68.1, придружаващи заболявания и
усложнения: Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В
полето „Анамнеза“ е отразено: по време на работа с машина за кроене получава ампутация
на втори и трети пръст на лява длан на ниво дистална фаланга, в поле „Обективно
състояние“: разкъсно –контузна рана зараснала вторично. Ниво на гранулации и незрастнали
рани, а в поле: „терапия“ е посочено – Получих екземпляр от Амбулаторен лист. ЛКК № 179
/180+60/ от 16.01.2024 г. по решение на ТЕЛК № 27 от 31.01.2024 г. Представен в копие от
ищцата и в копие от „ДКЦ -1 Хасково“ ЕООД с положен подпис в полето „Пациент“.
Видно от Талон за медицинска експертиза № 24061903ВDD9 от 01.03.2024 г. на
ищцата е издадено направление за ЛКК от д-р И.В. с посочена основна диагноза S61.1.
На 05.03.2024 г. на ищцата като пациент е издаден Амбулаторен лист №
24065201А1С2 от 05.03.2024 г., издаден от д-р Г.Ф. с посочена основна диагноза:
Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична), МКБ S68.1,
Придружаващи заболявания и усложнения: Открита рана на пръст (-и) на ръката с
увреждане на ноктите, МКБ S61.1. В полето „Анамнеза“ е отразено: по време на работа с
машина за кроене получава ампутация на втори и трети пръст на лява длан на ниво дистална
фаланга, в поле „Обективно състояние“: разкъсно –контузна рана зараснала вторично. Ниво
на гранулации и незрастнали рани, а в поле: „терапия“ е посочено – Получих екземпляр от
Амбулаторен лист. ЛКК № 309 протокол за ТЕЛК.
13
След изискване от страна на съда от РЗИ-Хасково бяха представени и приети като
доказателства по делото Медицински протокол на ЛКК към “ДКЦ 1 – Хасково” №
4/09.01.2024 г., Медицински протокол на ЛКК № 275/05.03.2024 г., Експертно решение на
ТЕЛК № 00027/31.01.2024 г. и Експертно решение на ТЕЛК № 00106/03.04.2024 г., касаещи
ищцата Р. Н. С..
Видно от Медицински протокол № 4/09.01.2024 г. на ЛКК към “ДКЦ 1 – Хасково” с
членове д-р Г.Ф. и д-р В. Н. за освидетелстване на ищцата Р. С., в същият е посочена
диагноза на водещото заболяване: Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна)
(частична) МКБ S68.1, Диагноза на придружаващи заболявания: Открита рана на пръст (-и)
на ръката с увреждане на ноктите МКБ S61.1, обективно състояние: Разкъсно – контузна
рана зараснала вторично. Гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лява длан. С този
протокол ищцата се изпраща на ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност.
Представено е и издаденото в тази връзка Експертно решение на ТЕЛК № 00027/31.01.2024
г., описано по-горе, с което на ищцата е определена временна неработоспособност за срок от
60 дни.
От Медицински протокол № 275 от 05.03.2024 г. на ЛКК към “ДКЦ 1 – Хасково” с
членове д-р Г.Ф. и д-р В. Н. за освидетелстване на ищцата Р. С., се установяват посочена
диагноза на водещото заболяване: Травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна)
(частична) МКБ S68.1, Диагноза на придружаващи заболявания: Открита рана на пръст (-и)
на ръката с увреждане на ноктите МКБ S61.1; както и обективно състояние: Разкъсно –
контузна рана зараснала вторично. Ниво и гранулации и зараснали рани. С този протокол
ищцата е изпратена на ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност. Във
връзка с това е издадено второ Експертно решение на ТЕЛК № 00106 от зас. № 047 на ТЕЛК
Първи състав от 30.04.2024г., с което при вписана Водеща диагноза: Травматична ампутация
на друг пръст на ръката (пълна) (частична) МКБ S68.1; Общо заболяване: Травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична) МКБ S68.1 и отразен Ортопедичен
статус: оформен импотационен чукан добре зараснали, ищцата е освидетелствана като
работоспособна със следните мотиви на комисията: наличните травми подлежат на
прецизиране за трайна неработоспособност и не обуславя продължаване на временната
нетрудоспособност.
От страна на ответника в производството се представиха и приеха като доказателства
по делото и такива за ползване на платен годишен отпуск от същата за времето след
изтичане на временната неработоспособност, както и за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника. Видно от Молба от 18.03.2024 г. за ползване на платен
годишен отпуск до Управителя на „Леда-Петко Диневски“ ЕООД от Р. Н. С. на длъжност
„крояч“, същата е поискала да й бъде разрешено ползването на 20 дни платен годишен
отпуск, считано от 18.03. до 12.04.2024 г. включително, която й е разрешена със Заповед
№1/18.03.2024 г. на ръководителя на „Леда-Петко Диневски“ ЕООД за времето от 18.03.2024
г. до 12.04.2024 г.
Приета по делото е също и молба от Р. Н. С., с вписана дата на подаване 12.04.2024 г.
14
до управителя на дружеството - работодател, с която същата иска да бъде освободена от
длъжността – крояч по взаимно съгласие, считано от 15.04.2024 г. Въз основа на същата е
издадена Заповед №25 от 15.04.2024 г., подписана от Д. Д., с която на основание чл. 325,
ал.1, т.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с Р. Н. С., на длъжност
крояч, считано от 15.04.2024 г. Заповедта е връчена на работника на 15.04.2024 г.
За разходваните от нея суми за лечение, от ищцата са представени и приетикато
писмени доказателства по делото Фактура № ********** от дата 22.07.2023 г. за сумата от
78,86 лева с издател „Гален 2009“ ЕООД и получател Р. Н. С., ведно с Фискален бон от дата
19.07.2023 г., издаден от „Гален 2009“ ЕООД за сумата от 78,86 лева и Фактура №
********** от дата 22.07.2023 г. за сумата от 37,95 лева с издател „Гален 2009“ ЕООД и
получател Р. Н. С., ведно с Фискален бон от дата 22.07.2023 г., издаден от „Гален 2009“
ЕООД за сумата от 37,95 лева.
По искане на ответника към доказателствения материал беше приобщено и Писмо с
изх.№ 1019-26-279-1/21.02.2025г., издадено от НОИ, Териториална дирекция на НОИ -
Хасково, съдържащо информация относно представени и изпратени на ищцата болнични
листове, от което е видно, че на същата са били изплатени суми за обезщетения за временна
неработоспособност по представени болнични листове за временна неработоспособност с
причина 04- злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, както следва:
- по болничен лист № Е20230773013, издаден за периода от 20.07.2023 г. до
18.08.2023 г. /вкл./ - 631,23 лв.;
- по болничен лист № Е20230773094, издаден за периода от 19.08.2023 г. до
17.09.2023 г. /вкл./ - 631,23 лв.;
- по болничен лист № Е20230773612, издаден за периода от 18.09.2023 г. до
17.10.2023 г. /вкл./ - 697,67 лв.;
- по болничен лист № Е20233177405, издаден за периода от 18.10.2023 г. до
16.11.2023 г./вкл./- 730,90 лв.;
- по болничен лист № Е20233177672, издаден за периода от 17.11.2023 г. до
16.12.2023 г. /вкл./ - 697,68 лв.;
- по болничен лист № Е20233178007, издаден за периода от 17.12.2023 г. до
15.01.2024 г. /вкл./ - 564,79 лв.;
- по болничен лист № Е20240526497, издаден за периода от 16.01.2024 г. до
15.03.2024 г. /вкл./ - 1438,58 лв.
По искане на ответника по делото се прие и Епикриза, издадена на ищцата от
Отделение по ортопедия и травматология на Болница „Медлайн“ гр.Пловдив, към ИЗ: 58628
от 2022 г., постъпила на 23.12.2022 г. и изписана на 26.12.2022 г., с окончателна диагноза –
други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. В анамнезата се сочи –
Касае се за жена на 58 г. Извършена оперативна интервенция по повод халукс валгусна-
деформация на ляво ходило и метална остеосинтеза с Киршнерова игла. От няколко дни
15
забелязала зачервяване подуване и отделяне на гноевидна секреция от входното отвърстие
около иглата. Постъпва за оперативно лечение по спешност. Подробно са описани
назначените й изследвания и резултатите от тях, проведените консултации с кардиолог и
анестезиолог, както и назначената медикаментозна терапия. Посочено е, че след
необходимата предоперативна подговорка пациентът е опериран, следоперативният период е
протекъл гладко, афебрилен; Изход от заболяването: Добро общо състояние. Оперативна
рана суха и спокойна-добре зарастваща. Направи се стерилна превръзка. Изписва се със
заключение за липса на медицински риск въз основа на обективни данни за стабилно
състояние /клинични и параклинични/. Липса на значими субективни оплаквания. Липса на
фебрилитет в последните 24 ч. Дадени са препоръки за ХДР след изписването: Да се следят
пръстите на оперирания крайник да бъдат топли и подвижни и добре кръвоснабдени. Да не
мокри оперирания крайник. Сваляне на конците на 15- тия ден след операцията. Препоръки
към ОПЛ: Превръзка на 3 дни.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на двете страни, по делото
се събраха и гласни доказателства посредством разпити на свидетелите Е.Н.С., А.З.К.,
М.С.К., Х.М.Б., Д.А.Д. и Г. Г. Г..
Свидетелите А.З.К. и М.С.К. били колеги с ищцата, като св. Караджова сочи, че е
работила при ответника три години и е заемалата длъжност „организатор производство“.
Когато постъпила на работа, ищцата вече работела там имала дългогодишен опит. В деня на
инцидента, свидетелката замествала отсъстващ служител на длъжността „помощник –
крояч“ и работела срещу ищцата, отделно била и организатор в производството. Посочва, че
на 19-ти юли през целия ден имало напрежение във фирмата, което датирало от няколко
месеца, тъй като имало недоволство от работата - че трябва да се работи все по-бързо и да не
се губи нито сантиметър от плата. Сочи, че този ден, след като се наобядвали, продължили
да кроят. Използваната от ищцата машина представлявала автоматична ножица с бутон,
който се обслужва от ищцата, а свидетелката стояла отсреща за плата. Р. работела всеки ден
с тази ножица, това й било работата. Свидетелката забелязала, че ищцата била под някакво
напрежение. Предстояло й да излиза в отпуск, тъй като й останали няколко дни от 19-ти юли
и споделила, че не знае как ще издържи до края на месеца, но това, че ще излезе в отпуск и
ще си почине един месец я крепяло. Относно инцидента свидетелката посочва, че ищцата
нагласяла плата, като винаги си задържала плата далеч от ножа, но този път незнайно как за
свидетелката - предполага от напрежението през последния месец, ищцата се разсеяла и
докато тя й каже: „Руми, пръстите!“, ищцата натиснала копчето на ножицата. Тъй като тя
нямала предпазител, минала през пръстите й, при което двата пръста на лявата й ръка
изскочили във въздуха. Свидетелката минала от другия край, а ищцата ги хванала и
затиснала. Самата тя не знаела какво е станало с парченцата, но сочи, че и от двата пръста
на Р. имало липсващи части. След случилото се извикали шефовете, но тъй като Д. Д. го
нямало, при тях дошла Деана. Техни колежки извикали Бърза помощ и ищцата била
откарана с линейка в болницата, като никой не я придружил до там. Свидетелката сочи, че
от нея знае, че след бърза помощ се е прибрала с такси, както и че никой от управата на
16
фирмата не й се обадил и не е питал как е и дали се е прибрала от бърза помощ. Същият ден
свидетелката лично й се обадила, след като изчакала да минат всички процедури, при което
ищцата й разказала, че пръстите вече са започнали да я болят. Св. Караджова посочва, че
след инцидента се обаждала по телефона на ищцата от време на време, и се е виждала с нея
и на кафе, при което все още била превързана. Доскоро й се оплаквала, че няма как да
работи и че й продължавали много време болничните. Във връзка с условията на труд
свидетелката споделя, че от тях изисквали бързина и да пестят плата. След инцидента Р.
излезнала в болнични и предполага, че няма как да е била в отпуск, затова тя не знаела дали
е отишла на море. Чували се от време на време по телефона, но не знае дали са се чували
точно през месец август и не знае дали Р. е ходила на море тогава.
От своя страна, свидетелката М.С.К. твърди в своите показания, че работи при
ответника като шивачка, от месец март 2023 г. На въпросната дата – 19.07.2023 г. св.Кадиева
била на работа, на шевната машина. Шефката влезнала, не казала нито „добро утро“, нито
нищо и започнала да се заяжда с Р. и Алина, които накатавали и крояли. Не се чувало какви
думи използва „шефката“, но цял ден постоянно се заяждала и се отнасяла много грубо с Р..
Свидетелката сочи, че от своето работно място е имала видимост към работното място на Р.,
но тя не гледала постоянно към нея. В един момент Р. започнала „да пищи“, да подскача от
болки и да си държи ръката, според свидетелката - лявата ръка. Същата възприела, че
ищцата се е порязала на това, което кроят. Не може да посочи точно как се казва тази
машина, на която кроят, но било на лентата на тази машина. Посочва, че колежките
започнали да плачат заедно с нея, а други да се обаждат на бърза помощ, след което
„шефката“ я изпратила до линейката, но не я придружила до болницата. Сочи, че тя била на
мястото по време на инцидента и постоянно „й наваляше и й се караше“. По-късно на място
дошли от полицията и от „Инспекция по труда“. На следващия ден се обадила на Р. по
телефона, за да я попита как се и тя й отговорила, че има болки. Свидетелката я попитала за
шефката и тя й отговорила, че не я е придружила нито до болницата, нито до тях, на
следващия ден също не й се била обадила. От нея разбрала, че чак 3 дни след инцидента й се
обадила. Точно преди процесния инцидент свидетелката разбрала, че шефката се заяждала с
Р., защото се чувало каране, но не и точните думи, защото не се чувало от бученето на
машината, но нямало как да се разбере когато някой се кара на друг. Сочи, че лошото
отношение и поведение било ежедневно, а тя била там 3-4 месеца. На следващия ден се
опитали да говорят с нея, че не бива да се отнася към работниците с такова лошо отношение,
но тя им казала да стават и да си тръгват и ги изгонила всички, а на следващия ден
напуснали 6 човека по взаимно съгласие. Посочва, че след инцидента често се обаждала на
Р. и се чували докато започнала да се чувства по-добре. Обадила й се в деня след инцидента
и на по-следващия ден, след това й звъняла веднъж в седмицата, а по-нататък във времето
обажданията се разредили, но е нямало такъв момент, в който Р. да й каже, че вече е добре.
Свидетелката Х.М.Б., която също работела по това време в цеха на ответното
дружество, продължавала да работи и към момента там, като шивачка поддържа в своите
показания, че въпросният ден тя била на работа и била на шевната си машина, а ищцата и
17
св. А.К. работели на кроялната маса в цеха. След обедната почивка св. Б. чула, че ищцата
вика: „Пръстчетата ми! Пръстчетата ми“. Предполага, че машината е минала през пръстите
на Р., но самата тя не отишла до там да види и не знае какво се е случило. Сочи, че след като
Р. се развикала, тя седнала, а после се преместила в офиса. Някой извикал Бърза помощ, след
което Р. излезнала от цеха и после не знаела какво е станало, тъй като останала в цеха. След
инцидента, Р. не се е връщала на работа. Самата св.Б. продължавала да работи в цеха и
нямала проблеми с началника, но не може да каже за другите. Сочи, че познава св. М.К.,
която работела на машината, която била пред нейната. Твърди, че пред работното й място
имало колона, която пречела на видимостта към работното място на Р. и предполага, че от
мястото на св. Б. също е нямало добра видимост. Сочи, че ако се води разговор на кроялната
маса, където работела Р., нямало как да той се чуе заради шума от машините - чувало се, че
някой говори, но не и какво точно. Св. Б. посочва, че тя също е работела на машината, на
която станала злополуката, като помощник-крояч, чието място било от другия край на
машината – там където въпросният ден се намирала св. А.К. по време на злополуката.
Свидетелката описва процеса на работа на тази машина, като посочва, че по принцип плата
се хващал с двете ръце и се разпъвал. Работели с едни същи платове и материи и материалът
се разстилал от самия топ и когато се разгърнел, той имал гънки, но можел и трябвало да се
поизправи, но свидетелката не знае дали за това трябва да се използват и двете ръце или
може да се направи само с една ръка. След това според нея лявата ръка вече нямала участие
в процеса на работа, защото с дясната се натискало копчето и машината тръгвала. След като
бил сложен плата, ножът бил близко до дясната ръка. Св. Б. смята, че е пострадала лявата
ръка на Р., тъй като я видяла привързана приблизително месец след инцидента, но не може
да каже точно кога. Чула от някой, че през месец август ищцата ходила на почивка, но не е
сигурна дали това се е случило, тъй като двете не поддържали връзка след инцидента.
Св. Д.А.Д., съпруга на законния представител на ответното дружеството, посочва, че
със съпруга си имат семеен бизнес, по повод на който ищцата доста години работела в
нейната фирма, а след това и във фирмата на съпруга й. Твърди, че ищцата работела като
кроячка и задълженията й били да работи на кроячна машина, с ръчна ножица и това били
инструментите, с които работела. Посочва, че въпросният ден на инцидента след
разпределение на работата ищцата и св. А.К. трябвало да кроят, тъй като вторият крояч бил
в отпуск. Тъй като св.Караджова работела като организатор производство, тя била наясно с
всички задължения на всички работници. Св. Д. била там, но не на самото място, а на
няколко крачки от него и с гръб към случващото се. Тъй като Р. изпискала, свидетелката се
притекла на помощ, тъй като другите изпаднали в паника и тя била единствения човек,
който трябвало да овладее нещата. След това се обадили по телефона да дойде бърза помощ.
Св. Д. твърди, че е видяла раната на ищцата – тя отишла до нея и видяла на земята две
малки парчета от меката част на пръстчетата. Веднага ги взела с една салфетка, прибрала
нещата, ищцата си взела чантата и я отвели към бърза помощ. Сочи, че ищцата ежедневно
изпълнявала тези задължения и нямало причина това да се случи. Имали голяма маса, на
която от дясната страна бил разположен електрически нож. Горе, малко по-високо, имало
ролка, от която се дърпал плата и след като имало необходимото разстояние, те оправяли
18
плата, за да няма гънки. за тази цел имали инструмент за заглаждане на плата, който бил
като пръчка. След това всички ръце се махали, като свидетелката Д. винаги ги
предупреждавала, че режат и те знаели, че не трябва да има ръце. След това Р. натискала
копчето с дясната ръка – машината стояла отдясно, а лявата ръка стои до плата. Понеже тя
замествала ищцата винаги, искала да потърси обяснение защо тази ръка се е оказала там, но
до ден днешен не можела да си го обясни. Уточнява по отношение на разстоянието между
крояча и помощник – крояча, че платът, който се накатава е 2.40 метра, а разстоянието от
левия край на плата до ножа е около 1 метър. Сочи, че самият нож не може да прави
извивки, движи се в релса, направо, и винаги се връща автоматично, като описва как се
случва това - повдига се механизма – тази релса, пада платът, релсата пада и го притиска и
започва новия накат. Посочва, че не се е срещала с Р., за да я пита как тази ръка се е оказала
от дясната страна при ножа, тъй като разбирала, че го преживява и затова не я питала, но
според нея напоследък Р. била някак неконцентрирана в работата и тя забелязала това.
Ищцата напарвила две операции, след които трудно се възстановявала, била доста време в
отпуск, и според св. Д. може би е загубила рефлексите си. Не може да уточни кога са били
тези операции, може би месец преди злополуката. Ищцата била в отпуск доста време и се
върнала на работа след последната операция, може би месец преди инцидента. Св.Д. твърди,
че се обадила на ищцата може би ден –две след инцидента, тъй като искала да й даде време
да свикне със случилото се. Искала да я подкрепи и й казала да се държи и че случилото се
не е толкова страшно, защото самата тя претърпяла три операции и тя също би могла също
да го преодолее и да продължи. След инцидента не са се виждали. Твърди, че е разбрала че
през месец август Р. е била на почивка. Август месец бил нейния запазен месец, просто
фирмата реши да й прави тази услуга като добър работник и тя всеки август месец, всяка
година, колкото дни и когато да е работила, го използвала и затова свидетелката напълно
очаквала, че ще отиде на море. Сочи, че може би от цеха да е чула това. Преди да се случи
инцидента дочула, че ищцата организира тази почивка и сметнала, че я е реализирала. Тя
ходи на море с децата си. Доколкото знаела, ищцата ходи с децата си на море - едната й
дъщеря била в Англия, връща се на почивка, а другата дъщеря била в гр. Пловдив и цялото
семейство се събирали и отивали на почивка. Свидетелката посочва, че тя е назначена да
отговаря за безопасността на труда във фирмата. Уточнява, че след злополуката не отишла
заедно с пострадалата в болничното заведение, тъй като същият ден съпругът й отсъствал, а
дошлите на място полицаи държали да остане и да обясни ситуацията. Предала парчетата
месо на сестрата в линейната и тя ги поела. Обяснява, че ако е имало някакво напрежение
между тях с Р. в деня на инцидента, то е било във връзка с работата и това какво е трябвало
да се скрои, тъй като имало срокове и поръчки, които трябвало да бъдат изпълнени в срок, а
винаги се бавели с това нещо. Към онзи момент двама от цеха били в отпуск, а имали общо
8 или 10 работника.Сочи, че след инцидента имали разговор с организатора в производство,
който намекнал, че ги притиска, но тя й обяснила, че това нейно задължение като
работодател, че има срокове и трябва да ги спазва. Видяла, че хората са притеснени и ги
помолила да си отидат у дома да се успокоят. Това били тези хора, трима на брой, които
реагирали на това, че тя ги притискала, а тя нямала тази цел.
19
Св. Г. Г. Г. - длъжностното лице, което е работило по образуваната в ТП на НОИ –
Хасково преписка за процесната трудова злополука твърди, че през месец юли 2023 г. тя е
приела документацията, изисквана по надлежния ред и представена от собственика на
дружеството – г-н Д., като впоследствие се оказало, че пострадалото лице трябва да
подпише няколко документа и да даде обяснения по случая, с цел изясняване на обективните
факти относно случилото се. Посочва, че след като й бил предоставен телефон, в края на
месец юли или в началото на месец август тя се свързала с пострадалото лице и й казала, че
трябва да отиде в ТП на НОИ – Хасково, на което пострадалата й отговорила, че в момента
се намира на море със семейството си и поради това не може да се яви да подпише каквито и
да било документи. Уточнява се от свидетелката, че в хода на производството се установило,
че трудовият договор не бил подписан от пострадалото лице, както и други трудово-правни
документи, което й давало основание за оспорване наличието на трудово правоотношение,
но по-късно получила обяснения от собственика защо не били подписани, поради което тя и
инспекцията по труда приели, че лицето е било в трудови правоотношения и признали
злополуката за трудова. Поради факта, че когато я извикала, ищцата била на море, св. Г.
казала и на г-н Д., че пострадалата нарушава режима на болнични, а не е хубаво в
производството да се нарушава режимът – той е домашно-амбулаторен и не следва да се
напуска територията на града, в който е. По нейни спомени, когато говорели с ищцата, тя й
казала, че след няколко дни ще се върне. Сочи, че това било в четвъртък или в петък, но се
падало през събота и неделя и може би в рамките на следващата седмица, но не може да
посочи дати. След това ищцата не я потърсила, а самата тя я потърсила отново, но след
обясненията на г-н Д. вече не й бил необходим нейния подпис, защото следвало да се
произнесе в срок за злополуката. Не си спомня дали ищцата е ходила при нея. Сочи, че
производството е било доста отдавна и не си спомня добре, но мисли, че г-н Д. й донесъл
обяснения, болнични и т.н., а трябвало да ги донесе ищцата. Обяснява, че в производството
на трудовите злополуки всеки осигурител следва да представи тези документи, защото те не
винаги се визуализирали в системата им. Имало срокове, в които докторите следвало да ги
изпратят, за да могат те да видят по служебен път болничния лист. Ставало въпрос за първия
болничен лист, от който те трябвало да видят какво се е случило и с каква диагноза е било
лицето, за да я опишат. Свидетелката сочи, че по принцип болничните листове на
осигурените лица ги получавали електронно от издалия ги лекар и от осигурителя, без да
има размяна на хартия. Единственото, което свидетелката си спомня по отношение на
болничния на ищцата е това, че впоследствие същият бил изменен с друга диагноза, но не
може да си спомни дали е бил третият или четвъртият. Това й направило впечатление, тъй
като ги въвеждали във водена от тях система на трудовите злополуки. Св. Г. твърди, че се
свързала с медицинския център и те й изпратили амбулаторни листове, че уж нещо се е
случило, но не разбрала защо впоследствие се изменила диагнозата на ищцата, при
положение че няколко месеца пострадалата нямала усложнения на това, което било описано
в първия болничен лист.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло като достоверни, логични,
20
последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото
писмени доказателства и експертни заключения в частите, които възпроизвеждат свои лични
възприятия. Досежно показанията на свидетелите, в които се изразяват предположения,
както и относно изразените мнения, съдът не дава вяра поради обективната невъзможност за
установяване факти посредством предположения, мнения и произволни изводи.
По отношение на претърпените вреди от ищцата – имуществени и неимуществени, е
разпитан свидетелят свидетелят Е.Н.С., който е съпруг на ищцата и има преки впечатления
относно отражението на процесната злополука в живота й. Същият посочва, че въпросният
ден е получил обаждане около 14:00-14:30 часа от съпругата си, която плачейки му казала, че
си е отрязала пръстите, след което тръгнали по болници. Сочи, че след инцидента за ищцата
било абсолютно невъзможно да работи с тази ръка и да изпълнява някакви действия, което
наложило той да поеме на 99 % домакинската работа, както и преобличането. Това касаело
периода докато да й махнат превръзката окончателно, но въпреки това малко или много
положението продължавало така и след това, тъй като ако ищцата закачи ръката си някъде,
имала болка. Сочи, че освен да поеме домакинската работа, се налагало през ден или два да
ходят в болницата и това се отразявало и на самия него, тъй като когато трябвало да иде на
лекар, той я водил. Налагали се и манипулации, както и да й привързва пръстите вечер.
Ищцата се опитвала да спи с вдигната нагоре ръка, защото като я закачи някъде и
превръзката се окървавявала и в тези случаи се налагало нощем да сменя превръзките.
Според св. Станчев и към момента ищцата продължавала да изпитва затруднения да върши
някои работи и като пример сочи, че тя не можела да отвори дори един буркан. Освен това
изпитвала притеснения от вида на ръката си, заради който през зимата непрекъснато ходела с
ръкавици, за да не се вижда ръката й. Според свидетеля, травмата й била в показалеца на
лявата ръка, от средата на първата фаланга, а средният й пръст бил наполовина. Липсвала
фалангата на показалеца (вторият пръст) и половината от другия пръст. Посочва, че са
правени лекарски интервенции в посока ампутиране, след травмата до последния болничен
лист, което според него се дължало на неправилно оставено парче на средния пръст и това
се случвало на третия или на четвъртия месец. Посочва, че е водил ищцата на лекар в
окръжна болница през месеците август и септември, както в първа поликлиника почти всеки
месец, докато не й сменят превръзката. Водел я при лекуващият й лекар, който имал
кабинет в първа поликлиника, и е този, който я е приел когато си е отразяла пръстите и е бил
на смяна, но не може да каже дали е било в първа поликлиника или е било в Окръжна
болница, тъй като не я питал. Когато жена му се обадила и казала, че е в болница, я взел от
входа на Военна болница, но предполага, че е била в Окръжна болница, защото има
вътрешен вход между двете. Свидетелят сочи още, че през лятото ищцата е ходила на
почивка на море, като не помнел дати, но било през август месец, за период от на 5 дни, по
време на които посетили доктор в частна клиника в гр. Бургас. Посочва също, че ищцата
преди това била претърпяла операция на крака, като не си спомня точната година, може би
през 2022 г. Не може да посочи какви медикаменти е приемала, нито да посочи лечебното
заведение.
21
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира и неговите показания като достоверни, логични и
последователни, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства и експертните заключения, най-вече на съдебномедицинските експертизи.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцата съдът назначи и
изслуша съдебно-психологична и съдебномедицинска експертизи, чиито заключения приема
като компетентни и обективно дадени. Същите не бяха и оспорени от страните.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза,
изготвено след запознаване материалите по делото, след проведени психологически
консултации с ищцата, психологическо наблюдение и след отчитане на резултатите на
използвания психологически инструментариум, се установява, че ищцата не може напълно
да премахне последиците от тежката емоционална травма, през която преминава заради
процесната трудова злополука. Според вещото лице, въпреки, че ищцата успява да
преработи донякъде негативните последици от случилото се и да се чувства добре в
социалния кръг на семейството си и на близките си и въпреки че живее нормален живот, тя
не е приела ампутацията и се срамува от състоянието на ръката си, въпреки че осъзнава, че
не е виновна. Вещото лице е констатирало, че Р. С. е овладян човек и трудно показва
емоциите си, но цялото й поведение докато говори за преживяното, сочи на това, че е под
влияние на изключително негативни емоции. След много усилия и с помощта на
семейството й и на личния й лекар, който й предписва антидепресанти, тя успява да се
възстанови сравнително добре и да приеме донякъде частичната ампутация на пръстите на
лявата си ръка. Вещото лице е обяснило, че всеки човек преживява по различен начин
травмиращото събитие, но при ищцата всеки един въпрос за частичната ампутация я връща
отново към преживяното, като дори по време на проведения с нея разговор при
когнитивното интервю, тя се напрягала и ставала неспокойна и леко тревожна. Осъзнавала,
че не може да премахне последиците от трудовата злополука и че те винаги ще предизвикват
здрав или нездрав интерес у хората, които не я познават, което от своя страна пречи на
пълното възстановяване на емоционалното й равновесие. Посочено е в заключнието, че Р. С.
иска да изглежда добре чисто физически и приема, че ампутацията я загрозява. Тя все още не
е превъзмогнала това емоционално състояние и към момента на изготвяне на експертизата
при нея още има признаци на фрустрация по отношение на външния й вид, както и
комплекси от травматичната ампутация на лявата си ръка. След процесната злополука
личните контакти и взаимоотношения с околните при нея били нарушени, тъй като в
началото поради здравословните си проблеми тя е стояла повече вкъщи, а впоследствие
съзнателно или несъзнателно избягвала среща и контакти с непознати хора, на публични
места криела лявата си ръка, която според нея била „грозничка“. Към момента на
изследванеето ищцата била в сравнително добро психо-емоционално състояние, но
продължавала да изпитва негативни чувства и емоции като висока тревожност,
раздразнителност, невротичност, потиснатост, понижено самочувствие. Същата не успяла да
се адаптира напълно към новата ситуация в живота си след процесната злополука и
22
последиците й, поради което психо-емоционалното й състояние не е възстановено напълно.
Същата не може да приеме новото състояние на лявата си ръка, което оказвало влияние
върху емоционалното и психическото й състояние, като липсват данни освен потиснатостта,
пониженото самочувствие и неловкостта от състоянието на ръката й, върху психиката й да
са останали други трайни негативни последици за цял живот. Вещото лице счита, че
обичайния възстановителен период при подобни случаи може да продължи различно време,
тъй като същият зависи от характера и темперамента на изследваното лице, както и от
неговата мотивация да приеме случилото се. То посочва, че не може да се даде еднозначен
отговор на въпроса дали при евентуални стресови ситуации и/или житейски моменти е
възможно да се отключат отново същите стресови реакции и негативни психо-емоционални
преживявания при ищцата, както при процесното събитие, но се уточнява, че към момента
на изготвяне на заключението, вещото лице не е установило индикации, че това е възможно
да се случи при ищцата. На поставения въпрос дали е необходимо и ако да – каква терапия
следва да се проведе на ищцата за подобряване на психическото й здраве и емоционалното й
равновесие вещото лице не дава отговор, подчертавайки, че отговора му е от
компетентността на вещо лице – психиатър.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза,
изготвено след запознаване с медицинската документация и другите материали по делото и
извършен личен преглед на ищцата, се установява, че вследствие на трудовата злополука
ищцата е получила следните увреждания: Открита рана на втори и трети пръст на лявата
ръка с увреждане на ноктите. Частична ампутация на крайните фаланги на 2 и 3 пръсти на
лявата ръка. Описаните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на
19.07.2023 г. трудова злополука, като са проведени хирургична обработка и шев на раните,
след което медикаментозно и локално лечение с „Аугументин“, „Флажил“, „Нимезил“,
„Веносмил“, „Алфа Силвър“. Според вещото лице д-р Е., в изследваните медицински
документи липсва информация за истинската продължителност на оздравителния и
възстановителен процес, но към момента възстановителният процес е приключил напълно,
като движенията на лявата ръка са възстановени в пълен обем, включително и облият обхват
с тази ръка. Налице е частично отнемане /ампутация на върховата част на втори пръст на
ръката с липса на нокътната плочка. При ищцата има оплаквания от повишена
чувствителност на допир по възглавничките на крайните фаланги на втори и трети пръст,
като не се налага в бъдеще да се правят някакви реконструктивни/естетични оперативни
интервенции в областта на частично ампутираните пръсти на лявата длан на ищцата. По
отношение на представените от ищцата доказателства за извършени разходи в размер на
116,81 лева, вещото лице посочва, че същите са били относими и необходими за правилното
протичане на лечението и възстановителния период.
В срока за отговор на искова молба ответникът, оспори съдържанието на
Амбулаторен лист № 23262D006D7B от дата 19.09.2023 г., находящ се на лист 24 от делото;
Амбулаторен лист № 23297700D65F от дата 24.10.2023 г., находящ се на лист 24 от делото;
Амбулаторен лист №23321C08D712 от дата 17.11.2023 г., находящ се на лист
23
28 от делото; Амбулаторен лист №23353800ACA6 от дата 19.12.2023 г., находящ се на лист
30 от делото, Амбулаторен лист №240371009EC3 от дата 06.02.2024 г., находящ се на лист 79
от делото, както и на: Болничен лист №Е20230773094 от дата 22.08.2023 г., находящ се на
лист 21 от делото; Болничен лист №Е20230773612 от дата 19.09.2023 г., находящ се на лист
23 от делото; Болничен лист №Е2023177405, издаден на 24.10.2023 г., находящ се на лист 25
от делото; Болничен лист №Е2023177672, издаден на 17.11.2023 г., находящ се на лист 27 от
делото и Болничен лист №Е2023178007, издаден на 19.12.2023 г., находящ се на лист 29 от
делото; Експертно решение №00027 на ТЕЛК при „МБАЛ“ – Хасково АД от 31.01.2024 г.,
находящо се на лист 77-78 от делото и Болничен лист №Е20240526497, издаден на
06.02.2024 г., находящ се на лист 80 от делото в частта на неговото съдържание, а именно
записаното в същия като „диагноза по МКБ „S68.1“. На основание чл.193, ал.2 ГПК ищцата
заяви, че ще се ползва от тези документи, с оглед на което в съдебно заседание, провело се
на 28.06.2024 г., съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, като е разпределил тежестта
на доказване.
Във връзка с възраженията и насрещните твърдения на ответника и направеното
оспорване на горепосочените документи, по негово искане на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза бяха поставени допълнителни задачи. В допълнително
изготвеното заключение по назначената съдебномедицинска експертиза по формулираните
от ответната страна задачи, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, а и
неоспорено от страните, вещото лице описва, че се касае за нарушена цялост на тъканите на
пръстите и това представлява отворена към външната среда рана, т.е. открита рана, а когато
раната е в областта на крайната фаланга на съответния пръст, се уврежда и целостта на
нокътната плочка. Дава разяснение, че ампутацията представлява загуба на тъкан на
крайник в резултат на механична травма, като загубата на част от пръст или пръсти на ръка
представлява частична ампутация на съответните пръсти. Съдебният лекар посочва, че е
възможно действието на острието на нож на кроячна машина да причини травматична
ампутация на част от пръст, като обичайно това е крайната част на пръста. На практика
ампутацията е резултат на нарушената част на тъканите, който се проявява с възникването на
открита рана. Разяснено е в заключението, че в болничните листове и решението на ТЕЛК
не е посочено на коя ръка са наранените пръсти, но обективно в резултат на злополуката са
наранени 2-ри и 3-ти пръст на лявата ръка. По делото не се съдържат данни да са
извършвани образни изследвания по време на лечението и когато е издаден амбулаторен
лист № 23262D006D7В с посочена диагноза по МКБ 68.1., като липсват и данни да е
извършвана оперативна/медицинска ампутация на пръсти на пострадалото лице. На въпроса
следва ли основната диагноза, посочена в талоните за медицинска експертиза да съответства
на основната диагноза, посочена в амбулаторните листове и в болничните листове, вещото
лице дава отговор, че на едно и също увреждане следва да отговаря една и съща диагноза,
която се отразява в медицинските документи. Същото посочва, че обичайният срок на
възстановяване на пострадалото лице от увреждането „открита рана на пръст на ръката с
увреждане на ноктите“ следва да бъде в рамките на възстановяване на раната с формиране
на траен белег, като няма точно определен срок за това, тъй като всеки случай е
24
индивидуален. Захватът на ръката е затруднен в рамките на периода на зарастване на
първичните рани и оформяне на траен чукан от ампутацията и траен белег от раните.
В съдебно заседание при изслушване на вещото лице във връзка с изготвените и
депозирани от него писмени първоначално и допълнително заключения, същото на въпрос
относно истинската продължителност на възстановителния процес при процесното
увреждане, уточнява, че са различават както фактическа продължителност на увреждането,
така и административна/социална такава, която се оформя с болнични листове и решение на
ТЕЛК по предложение на лекуващите лекари, които издават съответните болнични листове.
Но тъй като самото увреждане е известно като морфология, то когато става въпрос за
частична и непълна ампутация, т.е. - отнемане на целостта на връхчетата на пръсти на ниво
непълна фаланга и още повече от остър предмет е налице първично зарастване, както е
описана раната, в този случай фактическият срок на зарастването е срокът на зарастване на
раната. Сочи, че в случая няма засягане на става по протежение на нито един от двата
пръста, но не може да коментира преценката, въз основа на която е даден този срок, тъй като
не разполага с лични впечатления от лечебния процес. Сочи, че на база морфология на
увреждането, при преценка в наказателния процес за телесна повреда, за увреждане
,,отнемане на първа фаланга“ от експертите не същото не се признава за трайно затруднение,
защото срокът на възстановяване е срокът на зарастване на раната, тъй като е налице
нарушение на фините движения, не и на захвата. Дава пример, че отнемане на крайната
фаланга на малкия пръст на лявата ръка практически не представлява затруднение, освен ако
не става въпрос например за концертиращ музикант – цигулар, за който това е загуба на
професията. Посочва,че за този свой извод се е позовал на медицинските документи, където
имало единствено описание на лечение, провеждане на някакво активно лечение - в
амбулаторния лист на доктор Н., е описано ,,хирургично обработена рана, спокойна“ и от
там нататък описанието било едно и също, след което диагнозата „откритата рана“ се сменя
с „ампутация“, която всъщност фигурирала и в първия лист за частична ампутация. По-
нататък откритата рана после фигурирала в един-два амбулаторни листа и продължава едно
и също, едно и също в продължение на целият пълен срок от 120 и още един допълнително с
една и съща диагноза - рана с частична ампутация, без описание на обективното състояние
на ръката. Посочва, че липсва обективно описание относно това добре ли са движенията на
ръката и свива ли я и поради липсата на такива данни, при изготвяне на заключението си
вещото лице се е позовало на медицинската документация и извършения преглед на
пострадалата. Отбелязва, че не оспорва тяхната валидност и сочи че същите са изрядни са,
тъй като имат лабораторен номер, имат реквизити за достоверност, решения на ЛКК и са
съставени от лекари със специалност, които са положили подписите. Съдебният експерт
разяснява, че при извършване на личния преглед е установило дефицит от 15 градуса в
свиването на крайната става на втори пръст на ищцата, при който пръста не може да свие
напълно, но това не води до нарушение на хватателната функция, а има отношение при
извършване на фини движения, които налагат специална работа. Посочва, че тъй като
крайните фаланги те са сетивен орган следва да се отчете, че при всички положения при
25
ищцата е налице различно тактилно усещане на тези два пръста, защото усещането за допир
е различно и не е като на другите пръсти - не е лишена от сетивност, но е различно. Вещото
лице прави уточнение, че в първоначалното заключение е налице техническа грешка при
изписването на „налице е частично отнемане /ампутация на върховата част на втори пръст“,
където следва да се добави и да се чете „и трети пръст“. Във връзка с поставения му въпрос
при какъв вид увреждане е необходимо образно изследване експерта обяснява, че същото се
прави по преценка на доктора, но в случая счита, че няма основания за такова, тъй като са
обработили раната, зашили са я, първично е зараснала и няма данни тази рана да се е
възпалила, да е пламнала към костта, да е направила остеомиелит, което да наложи образно
изследване. В случая е налице травма, която е обработена като мека тъкан, със зашиване и е
зараснала и няма процес в дълбочина, регистриран в бъдеще. На въпроса какво е наложило
смяната на диагнозата от по-лека към по-тежка вещото лице дава отговор, че същото не е
специалист-травматолог и не може да съди за клиничните основания за смяна на диагноза,
особено за увреждане, което не е виждал лично и което няма възможност да оцени пряко.
Пояснява, че диагнозата формално не е сменена, тъй като е имало открита рана на ръка с
увреждане на нокти, защото обхваща нокътя. Сочи, че е налице обща диагноза на д-р Н. -
първият, който издава документ и там е записано ,,частична ампутация на крайни фаланги -
втора и трета“. Следва повторение на тази диагноза с увреждане от д-р Фотев, който не
споменава понятието ампутация, при него не съществува във втория амбулаторен лист, след
което д-р Фотев дава още един амбулаторен лист с открита рана, без да споменава
ампутация, като според съдебния експерт при твърдение от пострадалата, че ножът, който
реже плата е минал през пръстите, а не е размачкана ръката, се касае за чиста ампутация.
Посочва, че вече на третия амбулаторен лист от 19-ти септември на д-р Фотев е посочена
травматичната ампутация с открита рана на пръст, но изразява предположение че тогава
раната е трябвало отдавна да е зараснала и да не се пише диагноза открита рана, а да се пише
диагноза - състояние след ампутация, тъй като раната вече е зараснала и би следвало да има
оформен чукан. Уточнява, че не знае кога точно са свалени конците, тъй като липсва такава
документация, но частичната ампутация е налице и същата е установена и от съдебния
лекар и липсва съмнение в този факт, при което използваното понятие „открита рана“ като
основание в поредица от амбулаторни листи, издавани през един месец, счита за абсолютно
несъстоятелно от медицинска гледна точка. Разяснява се от експерта, че пишейки диагнозата
лекарят я съгласува с международния класификатор и посочва номера и диагнозата така се
пише във всички медицински документи, като основание за оправдаване на временната
неработоспособност. За конкретния случай отново подчертава, че за посочената диагноза
трябва да се произнесе действащ травматолог, който е с действаща лична практика, човек от
ТЕЛК, като те знаят на всяка диагноза с определен номер колко дни неработоспособност
може да дава един специалист с или без ЛКК, тъй като ако даде повече отколкото допуска
тази диагноза, това нещо се оспорва от НОИ. Изразява предположение, подчертавайки
отново, че не е експертно, че е възможно смяната на диагнозата да е била с цел оправдаване
на болнични листове, тъй като за „открита рана“ не може да се дадат 6 месеца, но може за
„ампутация“, тъй като за оправдаване на болничните след 6-я месец, ТЕЛК вече няма лично
26
впечатление, а гледа само документи. Относно отбелязването в издадения на 8 ми септември
болничен лист на ищцата „разкъсно-контузната рана е зараснала вторично“ вещото лице
пояснява, че това означава, че вече не се касае за открита рана, която означава че към
пространството тя кърви, тя секретира, тя е обект на възпаление, а за гранулирана рана,
която е зарасналата рана.
В срока за отговор на искова молба ответникът, оспори автентичността на подписите,
положени от ищцата Р. Н. С. в графа „Пациент“ върху Амбулаторен лист № 23206А007ЕАЕ
от 25.07.2023 г., ведно с талон за медицинска експертиза №23205А05СС80; Амбулаторен
лист №3348 от 22.08.2023 г.; Амбулаторен лист 23262D006D7B от 19.09.2023 г., ведно с
талон за медицинска експертиза №23261805СС08; Амбулаторен лист №23297700D65F от
24.10.2023 г., ведно с талон за медицинска експертиза №232937066D17; Амбулаторен лист
№23321C08D712 от 17.11.2023 г., ведно с талон за медицинска експертиза №23317С078734;
Амбулаторен лист №23353800АСА6 от 19.12.2023 г., ведно с талон за медицинска
експертиза №23317С078734; Aмбулаторен лист №24009000D764 от 09.01.2024 г., ведно с
талон за медицинска експертиза №24004404В826; Амбулаторен лист №240371009ЕС3 от
06.02.2024 г.; Амбулаторен лист №24065201А1С2 от 05.03.2024 г., находящи се на лист 104-
112 от делото. На основание чл.193, ал.2 ГПК ищцата заяви, че ще се ползва от тези
документи, с оглед на което в съдебно заседание, провело се на 28.06.2024г., съдът е открил
производство по чл. 193 от ГПК, като е разпределил тежестта на доказване. Назначил е и
изслушал заключение по съдебно-почеркова експертиза, което следва да се кредитира изцяло
като компетентно, обективно, обосновано и от което се установява, че в издадените на
ищцата Р. Н. С. от „ДКЦ Хасково“ ЕООД с амбулаторни листове: №
23206А007ЕАЕ/25.07.2023г.; № 3348/22.08.2023г.; № 23353800АСА6/19.12.2023г.;
№24009000D764/09.01.2024г. ; № 240371009ЕС3/06.02.2024 г. ; и №
24065201А1С2/05.03.2024г., подписите за „пациент“ не са изпълнени от Р. Н. С.; както и че в
копията на амбулаторни листове, издадени на ищцата от ДКЦ Хасково ЕООД с №
23262D006D7B/19.09.2023г.(копие); № 23297700D65F/ 24.10.2023 г. (копие) и №
23321C08D712/17.11.2023 г. (копие), са откопирани подписи за „пациент“, които не са
изпълнени от Р. Н. С.. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че посочените в т.1
документи са му били предоставени в оригинал и е изследвал оригиналите им, а посочените
в т.2 от заключението три документа не са му били предоставени в оригинал и е изследвал
копията им, при което в заключението е изписано, че подписите са „откопирани“, което
означава, че са изследвани копия на документи, върху които е положен подпис.
Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът не следва да обсъжда,
тъй като същите се явяват неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение два иска с правна
квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими. Разгледани по същество,
искът за неимуществени вреди се явява за частично основателен, а този за имуществени
27
вреди – изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени така предявените претенции следва да са налице кумулативно
следните предпоставки, предвидени в горепосочената законова разпоредба, а именно:
наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, настъпила трудова
злополука по смисъла на чл. 55 КСО, при която на работника/служителя е причинена
временна неработоспособност, претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди
и причинна връзка между тях.
От приетия по делото и неоспорен от страните Трудов договор от 05.07.202 1г., се
установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „Крояч текстил“ с продължителност на работното време 8
часа и при основен размер на трудовото възнаграждение 650 лева.
Видно от данните по делото е, че ответникът, ползвайки правото по чл. 57, ал. 2 КСО,
е подал декларация за трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на
декларираната злополука и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено Разпореждане № 5104-
26-29/04.08.2023 г. от ТП на НОИ гр. Хасково, с което увреждането на ищцата е признато за
трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищцата работа.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен
акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се
прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд,
пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/,
щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по
издаването му. Между страните няма спор, че настъпилото увреждане е признато по
установения в закона ред за трудова злополука. Гражданският съд е длъжен да приеме
/поради забраната да ревизира законосъобразността на индивидуалния административен
акт/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява
трудова злополука – налице е внезапно и травматично увреждане на здравето – открита рана
на пръст (и) на ръката с увреждане на ноктите, довело до временна нетрудоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на болки и
страдания в резултат на процесната трудова злополука следва да се има предвид, че както
наличието им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането, се доказват по
безспорен начин от съвкупния анализ на кредитираните показания на свидетелите А.З.К.,
М.С.К., Д.А.Д. и Е.Н.С., както и от неоспорените заключения на съдебномедицинската и
съдебно-психологичната експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично,
28
нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените
вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и при определяне размера
на дължимото обезщетение за тях следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД критерий за справедливост, на основание чл. 212 КТ. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението.
От значение в случая е установеното увреждане на здравето на ищцата посредством
заключението на съдебномедицската експертиза, а именно че вследствие на трудовата
злополука ищцата е получила увреждания, изразяващи се в открита рана на втори и трети
пръст на лявата ръка с увреждане на ноктите и частична ампутация на крайните фаланги на
2 и 3 пръсти на лявата ръка. Последното обстоятелства, макар и оспорено от ответника, се
потвърждава както от кредитираните гласни доказателства (показанията на свидетелите
А.З.К., М.С.К. и Е.Н.С.), така и от събраните писмени доказателства, а именно множеството
медицински документи, но най-вече издадения още в деня на увреждането Фиш за спешна
медицинска помощ от 19.07.2023 г. в който, след извършения преглед на пострадалата, е
установено, че има отрязани пръсти и е поставена работна диагноза „травма на ръка –
ампутация на ІІ и ІІІ пръст на лява ръка“. Макар в последствие раната да е заздравяла и да
не се е стигнало да нарушение на хватателната функция на ищцата, според заключението на
съдебно-психологическата експертиза, ищцата не може напълно да премахне последиците
от тежката емоционална травма, през която преминава, заради процесната трудова
злополука и въпреки, че ищцата успява да преработи донякъде негативните последици от
случилото се и да се чувства добре в социалния кръг на семейството си и на близките си,
въпреки че живее нормален живот, тя не е приела ампутацията и се срамува от състоянието
на ръката си. Тези негативни последици, свързани с влошеното психичното състояние на
ищцата, макар и да са естествена реакция от преживяното травматично събитие, следва
също така да бъдат отчетени в контекста на преценката за наличие на неимуществени вреди,
подлежащи на възмездяване.
Относно продължителността на оздравителния и възстановителен период и въпреки
разминаванията в съставените медицински документи на ищцата – болнични и амбулаторни
листове и ТЕЛК решения, респ. причината за различното отразяване и описание на
диагнозата, отразена в тях, обсъдени съвкупно със заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза единственото сигурно установено по делото обстоятелство
е, че тази продължителност съвпада с периода на възстановяване на раната с формиране на
траен белег, както и че към датата на изготвяне на писменото заключение – 24.02.2025 г.
възстановителният процес е приключил напълно, като движенията на лявата ръка са
възстановени в пълен обем, включително и облият обхват с тази ръка.
Представените по делото амбулаторни листове, съдържащи положен саморъчен
подпис в графа „пациент“ и оспорени от ответната страна съдържат известни данни относно
времетраенето на възстановителния период от увреждането, но тяхната автентичност е
29
оспорена своевременно от ответника с отговора му на исковата молба, респ. е открито
нарочно производство по чл.193 ГПК. Доказването по несъмнен начин чрез съдебно-
почерковата експертиза на факта, че амбулаторните листове не са подписани от лицето,
сочено като пациент в тях, води до съмнение относно обстоятелството дали в
действителност на това лице е бил извършен действителен преглед, и най-вече относно
отразените вследствие на такъв преглед констатации относно обективното състояние на
пациента към този момент. Следователно, в случая би могло най-много да се приеме, че е
налице евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма
степен не означава пълно установяване, което препятства възможността съдът да приеме за
доказани тези релевантните факти, по аргумент на чл.154, ал.1 ГПК.
Изцяло в същата насока са и изводите на съда във връзка с проведеното оспорване на
съдържанието на издадените на ищцата амбулаторни листове, а именно – Амбулаторен лист
№ 23262D006D7B от дата 19.09.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-р Г.Ф., находящ се на лист 24
от делото; Амбулаторен лист № 23297700D65F от дата 24.10.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-
р Г.Ф. , находящ се на лист 24 от делото; Амбулаторен лист №23321C08D712 от дата
17.11.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-р Г.Ф., находящ се на лист 28 от делото; Амбулаторен
лист №23353800ACA6 от дата 19.12.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-р Г.Ф., находящ се на
лист 30 от делото и Амбулаторен лист №240371009EC3 от дата 06.02.2024 г., издаден на Р.
Н. С. от д-р В. Н., находящ се на лист 79 от делото, както и на: Болничен лист
№Е20230773094 от дата 22.08.2023 г., издаден на Р. Н. С. от д-р Г.Ф. и д-р В. Н., находящ се
на лист 21 от делото; Болничен лист №Е20230773612 от дата 19.09.2023 г., издаден на Р. Н.
С. от д-р Г.Ф. и д-р В. Н., находящ се на лист 23 от делото; Болничен лист №Е2023177405,
издаден на 24.10.2023 г. на Р. Н. С. от д-р Г.Ф. и д-р В. Н., находящ се на лист 25 от делото;
Болничен лист №Е2023177672, издаден на 17.11.2023 г. на Р. Н. С. от д-р Г.Ф. и д-р В. Н.,
находящ се на лист 27 от делото и Болничен лист №Е2023178007, издаден на 19.12.2023 г. на
Р. Н. С. от д-р Г.Ф. и д-р В. Н., находящ се на лист 29 от делото, относно съдържанието на
същите в частта на поставената основна диагноза на ищцата, а така също и представеното
Експертно решение №00027 на ТЕЛК при „МБАЛ“ – Хасково АД от 31.01.2024 г., находящо
се на лист 77-78 от делото в частта на съдържанието му, а именно: „ортопедичен статус,
наличие на гранулации и незараснали рани, както и мотива „налична ампутация
/травматична/ на дясна ръка – втори и трети пръст, все още незарастващи рани, наличие на
гранулации“ и Болничен лист №Е20240526497, издаден на 06.02.2024 г., находящ се на лист
80 от делото относно записаното в същия като „диагноза по МКБ „S68.1“ в частта на
поставената диагноза на ищцата с посочена в тях диагноза с код по МКБ.
С оглед тежестта на уврежданията, които е получила ищцата и посочени по-горе,
продължителността на лечението й, изразило се в хирургична обработка и шев на раните,
медикаментозно и локално лечение, респ. претърпените интервенции, които са в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилата трудова злополука, продължителността и
интензивността на търпените болки и страдания, настъпилото разстройство на здравето,
наличието на период, през който ищцата е била в невъзможност да изпълнява елементарни
30
дейности в домакинството, дори да се облича сама, пониженото й самочувствие и чувство на
срам от вида й, възрастта й, както и с оглед социално-икономическите условия в страната
към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на
неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да й бъде престирана сума в размер на
20 000 лева. Посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от ищцата болки
и страдания. Според настоящия съдебен състав се доказаха и негативни психически
преживявания на ищцата, но не и че отрицателните преживявания са довели до психическо
или нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за причинени
вреди в по-голям размер. Присъждането на пълния предявен размер от 50 000 лева би било
несъответно на вредите, за които ответникът отговаря, а и надвишава обезщетенията, които
се присъждат в практиката за вреди от трудова злополука при подобни увреждания, респ. би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца. По тези съображения съдът счита, че искът
следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част - за разликата над нея до
пълния предявен размер от 50 000 лева – да бъде отхвърлен.
За доказан по основание съдът намира и искът за обезщетяване на претърпените от
ищцата имуществени вреди от злополуката. Относно размерът им, съдът кредитира
представените от ищцата фактури с фискални бонове към тях и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Видно от представените по делото писмени доказателства
– амбулаторен лист № 232001057А71 от 24.07.2023г. и Рецептурна бланка от 19.07.2023г.,
неоспорени от ответната страна, на ищцата е била предписана медикаментозна терапия с
„Аугументин“ 1000 мг 2х1, „Флажил“ 250 мг, на 8 ч х 1 таб, „Нимезил“ 2х1, „Веносмил“ 3х1,
„Алфа Силвър“, първите четири медикамента от които фигурират в първата представена от
ищцата фактура, а последният – във втората. Действително, в двете фактури фигурират и
медикаменти, респ. – санитарни материали, които не са упоменати в раздел „терапия“ на
амбулаторния лист, но по своето предназначение и естество те кореспондират с вида на
увреждането и неговото лечение, при което и съдебно-медицинската експертиза е
категорична, че всички разходи са извършени целесъобразно и са били необходими и
относими за правилното протичане на лечение на травмата, получена от ищцата. С оглед на
изложеното оспорванията на ответната страна се явяват неоснователни.
По тези съображения и искът за имуществени вреди, като основателен и доказан
следва да се уважи за сумата в размер на 116,81 лева (78,86 лева + 37,95 лева).
И двете суми (за неимуществени и за имуществени вреди) са дължими ведно с
поисканата законна лихва върху тях от 19.07.2023 г. - датата на увреждането, съгласно чл. 86,
ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното им изплащане.
Ответното дружество е въвело възражение за изключване на отговорността му поради
проявено от ищцата умишлено причиняване на увреждането - хипотеза на чл. 201, ал. 1 КТ,
респ. за намаляване на отговорността по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допринасяне за
настъпване на злополуката от страна на ищцата, проявявайки груба небрежност.
За да се освободи от своята обезпечителна-гаранционна отговорност по чл. 200 КТ,
работодателят следва да установи чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е
31
действал при пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т. е. той е
следвало да действа с определена противоправна цел - настъпването на вредоносния
резултат, като неговото противоправно намерение следва да обхваща и противоправните
последици, респ. съзнателно той да е целял тяхното настъпване. В последователната си
съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, Върховния касационен съд приема,
че работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник не
може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него
нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в
случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи
дължимата грижа при изпълнение на работата. В същия смисъл са Решение № 207 от
28.02.2006 г. на III г. о. ВКС, Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о.
ВКС; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е проведено пълно главно
доказване на възражението за освобождаване от отговорност, респ. за съпричиняване. На
първо място, ангажираните по делото доказателства относно механизма на настъпване на
трудовата злополука опровергават твърдението на работодателя, че ищцата е действала при
пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т.е. че е действала с
определена противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат и съзнателно да е
целяла тяхното настъпване. Не бе установено по делото, че при изпълнение на трудовите си
задължения в момента на трудовата злополука ищцата е допуснала нарушение на правилата
на безопасност на труда и е действала с груба небрежност. На първо място следва да се
посочи, че по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за надлежно
утвърдени от страна на работодателя и действащи правила и инструкции за безопасност на
труда в предприятието, в т.ч. такива за работа с процесната кроячна машина, които да са
сведени до знанието на работниците, и в частност на ищцата. Не се ангажираха
доказателства и не бе установено, работодателят да е изпълнил задълженията си да проведе
съответните инструктажи по безопасност и здраве при работа, регламентирани с Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работното място на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, и най-вече инструктажи на ищцата за работа с
процесната кроячна машина – начален, периодичен, а при необходимост и извънреден - с
оглед изнесените от св.Д. данни за продължително отсъствие на ищцата от работа преди
32
настъпване на процесния инцидент. Не се сочат никакви доказателства и относно конкретни
действия, които биха могли да се охарактеризират, като извършени от страна на ищцата, без
полагане на дължимата грижа, която би положил и най - небрежният човек, извършващ
съответната дейност. От събраните по делото доказателства, а именно - показанията на св.
Деана Д., които следва да бъдат ценени и в светлината на съществуващата близка връзка със
законния представител на ответното дружество, а и с оглед изнесените данни за йерархична
подчиненост на ищцата спрямо този свидетел, не би могло да се приеме за установено това,
че ищцата тежко е нарушила дължимата грижа по причина, че поради дългото си отсъствие
от работа е изгубила рефлексите си и е била неконцентрирана в работата си.
В контекста на описаното дотук, следва да се посочи, че превенцията на риска от
трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за
безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Когато с оглед превенцията на риска работодателят не е обезпечил конкретния
технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал
главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола,
уменията и опита на работника в неговата работа, степента на съпричиняването на
пострадалото лице се намалява, а съответно се увеличава отговорността на работодателя. В
този смисъл е Решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г.о., ГК. В
Решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на IV г. о. ВКС и Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че когато трудовата
злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без
да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност,
освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия
могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Съобразявайки цитираната практика
на ВКС съдът намира, работодателят е имал задължения да осигури здравословна и
безопасна работна среда. Установяването изпълнението на тези задължения е в негова
тежест, като същият в случая не установи да ги е изпълнил.
Установеното поведение от страна на ищцата, дори хипотетично да се приеме, че
поради разсеяност е натиснала пусковият бутон на механизираната кроячна ножица, не може
да обоснове извод за проявена груба небрежност, която форма на вина е правнорелевантна
за компенсация на вини по чл. 201, ал. 2 КТ. Грубата небрежност е тежко нарушаване на
дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го
допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил дължимата грижа. При грубата небрежност лицето
предвижда неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно се надява, че той няма
33
да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В случая данни за такова лекомислено и
самонадеяно поведение от страна на ищцата няма. Проявеното от ищцата поведение в
конкретния случай може да се квалифицира като обикновена непредпазливост, която обаче
не може да е основание за намаляване на отговорността на работодателя за претърпените
неимуществени вреди.
Изложените аргументи водят до извода, че по делото не се установява фактическият
състав на чл. 201, ал.2 КТ и не е налице съпричиняване при настъпване на трудовата
злополука от работника при груба небрежност, поради което възражението на ответника,
основано на нормата на чл. 201, ал.2 от КТ, следва да се приеме за неоснователно.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. В настоящия случай по делото са налице данни, че на ищцата са
изплатени суми за обезщетения за временна неработоспособност по представени болнични
листове за временна неработоспособност във връзка с процесната трудова злополука по чл.
55, ал. 1 от КСО в общ размер на 5 382,08 лева, от които: по болничен лист №
Е20230773013, издаден за периода от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г. /вкл./ - 631,23 лв.; по
болничен лист № Е20230773094, издаден за периода от 19.08.2023 г. до 17.09.2023 г. /вкл./ -
631,23 лв.; по болничен лист № Е20230773612, издаден за периода от 18.09.2023 г. до
17.10.2023 г. /вкл./ - 697,67 лв.; по болничен лист № Е20233177405, издаден за периода от
18.10.2023 г. до 16.11.2023 г./вкл./- 730,90 лв.; по болничен лист № Е20233177672, издаден за
периода от 17.11.2023 г. до 16.12.2023 г. /вкл./ - 697,68 лв.;по болничен лист №
Е20233178007, издаден за периода от 17.12.2023 г. до 15.01.2024 г. /вкл./ - 564,79 лв.; по
болничен лист № Е20240526497, издаден за периода от 16.01.2024 г. до 15.03.2024 г. /вкл./ -
1438,58 лв.
По отношение на изплатеното обезщетение на ищцата от общественото осигуряване
следва да се отбележи, че е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за приемане от
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на тълкувателно решение по
въпроса: "При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200,
ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или
професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване?". Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение №
54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ІІІ гр. о. на ВКС и решение № 43/08.02.2013 г. по
гр. д. № 174/2012 г. на ІV гр. о. на ВКС, според която само когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да
се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и
страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т. е. намаляване на имуществото на
пострадалия. В настоящия случай искът има за предмет претърпените от ищцата
34
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
медикаменти и консумативи във връзка с лечението, поради което не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение с изплатените суми от общественото осигуряване.
Ето защо предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера
на сумата от 20 000 лв., а в останалата му част, до претендирания размер от 50 000 лв. като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен, а искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълния му претендиран размер от 116,81 лв.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните
от тях разноски.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и според уважения размер на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокатското дружество, представлявало
ищцата сумата от 2652,61 лева, (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 3, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78 ал.3, деловодни разноски в размер на 3348,00 лв.,
включваща съразмерно претендираното и заплатено възнаграждение за адвокат. Съдът не
следва да присъжда в полза на ответника съразмерна част от разходваните от него суми за
вещи лица и за издаване на съдебно удостоверение, които следва да останат в негова тежест,
съобразно чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково, държавна
такса върху уважените размери на исковете на основание чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 ГПК в
размер от 850 лв. /800 лв. + 50 лв./, както и сумата от общо 1100 лв., представляваща
изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица, или всичко общо
1950 лв., както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“ № 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. - управител,
съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, ДА ЗАПЛАТИ
на Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Г. и
М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К. К. Г. – управител, сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и сумата от 116,81 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.07.2023 г. и призната
като такава с Разпореждане № 5104-26-29 от 04.08.2023 г. на Национален осигурителен
35
институт, Териториално поделение - гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от
50 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“№ 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. - управител,
съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати
на адвокатско дружество „Г. и М.“, код по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – град София, район Красно село, бул.“Македония“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12,
представлявано от адв. К. К. Г. – управител, сумата от 2652,61 лева (с включен ДДС),
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
по делото.
ОСЪЖДА Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, Адвокатско
дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К. К. Г. – управител, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“ № 31, ет.3,
представлявано от П.З.Д. - управител, съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково, сумата
от 3348,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“ № 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. - управител,
съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 1950,00 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева
за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: ****, BIC: ****, при „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
36