Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260080 23.07. Година 2021
Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти март Година две хиляди двадесет и
първа
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ГЬОНЕВА
ИВА СТЕФАНОВА
Секретар
МИНКА ДИМИТРОВА
Прокурор
ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1033 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба
от Т.М.Д. чрез адв. Т.С. против Присъда №260001/11.01.2021г., постановена по
НОХД №1795/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.
С атакуваната присъда подсъдимият Т.М.Д. е признат за
виновен в това, че на 23.03.2019г., около 02.30ч. в гр. Стара Загора, в механа
„***“, находяща се в кв. „***“, ул. „***“№**, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като стрелял четири пъти във въздуха с газов револвер марка „EKOL-VIPER 4.5” – кал.
9мм., с изключителна дързост, поради което и на основание чл.325 ал.2 във вр. с
ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК е осъден на „Пробация“ със следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна поради неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Моли се, в случай, че становището на съда
относно наличието на достатъчно доказателства съвпада с това на
първоинстационния съд, да измени присъдата в частта на индивидуализацията на
наказанието и да наложи наказание в по-малък размер, предвид факта, че така
определеното се явява прекомерно и явно несправедливо, а в случай, че
въззивният съд не споделя претенциите на въззивника, се моли съда да отмени
присъдата и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд поради липса на изчерпателни мотиви. С жалбата не се
правят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора изразява становище, че са налице достатъчно
доказателства, изследвани обстойно от първоинстанционния съд, които сочат, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Моли съда да
остави без уважение подадената жалба срещу присъдата на Старозагорски районен
съд.
Защитникът на подсъдимия адв. Т.С. моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова, с която да оправдае подсъдимия поради недоказване на обвинението.
Алтернативно моли съда да измени присъдата в частта, касаеща индивидуализацията
на наказанието и да наложи по-малко по размер наказание, тъй като наложеното се
явява прекомерно и явно несправедливо. В случай, че съдът не сподели по-горните
претенции, моли да отмени присъдата и да върне делото на Районен съд Стара
Загора за разглеждане от друг състав поради липса на мотиви.
Подсъдимият Т.М.Д. поддържа казаното от защитника си и
добавя, че е признал пред полицаите, че той е извършителят, но не е съгласен
само той да понесе вината. Изразява съжаление.
В последната си дума подсъдимият Т.М.Д. моли съда да
измени наказанието в по-леко или административно такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Т.М.Д. е предаден на съд за престъпление по
чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК
за това, че на 23.03.2019г., около
02.30ч. в гр.Стара Загора, в механа “***“, находяща се в кв.“***“, ул.“***“№**,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като стрелял четири пъти във въздуха с газов
револвер марка „EKOL- VIPER 4.5“-кал.9мм.,
с фабр.№Е4УР-17070027, като деянието се отличава с изключителна дързост.
Въззивният
съд намира, че фактическата обстановка е изяснена в пълнота от
първоинстанционния съд досежно правнорелевантните факти по повдигнатото
обвинение. Важно е да се отбележи, че свидетелите Д. и Р. В., В. В., както и
св. С. К.– всички от съседната компания в механата, а последният – лицето,
подало сигнала, са възприели стрелба на два пъти от масата на другите гости,
като първия път са възприели 2-3 изстрела, а втория път – след кратка пауза -
значително повече на брой. Едва след втория откос св. К.решил да се обади на
тел.112. Това означава, че с процесното оръжие са били произведени много повече
от вменените във вина на подсъдимия четири изстрела. Този извод се подкрепя и
от факта, че на място са намерени и иззети пет броя гилзи – надхвърлящи броя на
описаните в обвинението изстрели. Самият подсъдим не оспорва обстоятелството,
че е стрелял с газовия пистолет, подарен на рожденика. Това е заявил още на
пристигналите полицейски служители, разпитани като свидетели, както и в хода на
първоинстанционното производство. Такова изявление прави и пред въззивния съд,
като при това твърдението му в хода на цялото наказателно производство е, че не
е стрелял само той, но и други лица, чиято вина към онзи момент е решил да
поеме. Това негово твърдение е проверено от първоинстанционния съд, който
правилно го е приел за недоказано по несъмнен начин. Освен подсъдимия Т.Д.,
обстоятелството, че са стреляли още три лица, се сочи от неговата приятелка –
св. Й. В., както и от св. С. М.. И двете свидетелки заявяват, че са видели да
стрелят собственикът на заведението и синът му – св. Ж. К.. Св. В.сочи още, че
разбрала впоследствие в разговор със св. Ж. Ж., че и той бил стрелял, макар да
не го е видяла. И двете свидетелки са категорични, че не са видели Т. да
стреля. Така депозираните показания от св. В.и св. М.правилно не са кредитирани
с доверие от първоинстанционния съд. При това, следва да се добавят и следните
съображения. Св. В.е приятелка на подсъдимия и близките им отношения обуславят
нейната заинтересованост от изхода на делото. Св. М.не е отразена от
пристигналите на място полицейски служители като присъстваща на масата, а те са
снели самоличността на всички лица от компанията на св. Ж.– включително и на
тези, които за малко са били извън заведението. Следователно, остава недоказано
обстоятелството, че св. М.е присъствала на масата по време на стрелбата, както
тя твърди. От друга страна, ако и двете свидетелки са били на масата, е следвало
да видят всички лица, които са произвели изстрели, в това число да видят, че и Т.Д.
е стрелял – факт, който самият подсъдим твърди от самото начало. Заявеното от
тях обаче, че не са видели подсъдимия да стреля, се опровергава от неговите
обяснения и от показанията на свидетелите Г. М., С. Р./полицейските служители,
пред които Д. е заявил, че той е лицето, произвело изстрелите/, както и от
показанията на св. Ж. Ж., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
чрез прочитането им и потвърдени в хода на първоинстанционното такова. Този
свидетел също потвърждава обясненията на подсъдимия, че на два пъти е произвел
изстрели с газовия пистолет, който поискал да разгледа. Следователно, тезата на
Т.Д., че и други лица са произвели изстрели, остава недоказана.
Правилни са съжденията на Старозагорски
районен съд в тази връзка, че, дори да е произвел един изстрел подсъдимият, то
деянието му остава съставомерно по текста на квалифицираното хулиганство.
Възраженията по квалификацията не се поддържат пред въззивния съд. От
заключението на съдебно-балистичната експертиза е установено, че, макар
пистолетът да е газов, е бил без втулка / муфа в цевта, което го приравнява на
огнестрелно оръжие. От протокола за доброволно предаване на л.42 ДП е видно, че
втулката се предава отделно от оръжието, наред с останалите вещи, което
подкрепя горното заключение. Практиката на ВКС е категорична, че произвеждането
дори на един изстрел с огнестрелно оръжие в обществено заведение сочи на
квалифициращия признак, че деянието е извършено с изключителна дързост.
Всеки отговаря лично извършеното от
него съставомерно деяние. Ето защо, дори да има и други лица, които също са
произвели изстрели в инкриминираната нощ, останали неустановени и съответно без
повдигнато обвинение, това обстоятелство не би могло да смекчи отговорността на
подсъдимия Д., каквито доводи същият навежда пред въззивния съд.
Квалификацията на деянието по ал.2 на
чл.325 НК, която е правилна, изключва прилагане на института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, заложен в
чл.78а НК.
Наказанието е определено при прилагане
на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, като лишаването от свобода е заменено с пробация,
при това, включваща само двете задължителни пробационни мерки. Приложената
привилегироваща норма държи сметка за личността на подсъдимия – трудово ангажирано
лице с чисто съдебно минало. Отчетено е в полза на подсъдимия и заявеното в
хода на цялото наказателно производство критично отношение към извършеното.
Тези съждения на Старозагорски районен съд се споделят изцяло, както и извода,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
при липсата на отегчаващи такива, и най-лекото наказание лишаване от свобода би
се оказало несъразмерно тежко. Срокът на наложените пробационни мерки надхвърля
с два месеца минималния такъв, който е шест месеца за всяка мярка. Това
наказание е правилно отмерено от първоинстанционния съд и настоящата инстанция
не намери основание да бъде допълнително намалено.
Изложеното налага присъдата на
Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна,
като се имат предвид и изложените от настоящата инстанция съображения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.338 НПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260001/11.01.2021г., постановена по НОХД
№1795/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.