Решение по дело №378/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Ищецът Й. П. Й. от [населено място], Община Свищов, е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като с него претендира да се осъди ответникът ОД на МВР – Велико Търново да му заплати обезщетение за претърпени от отменен административен акт неимуществени вреди в размер [рег. номер]. ведно със законната лихва, изчислена от 13.05.2019 година до окончателното изплащане на присъдената сума.

В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че ищецът е бил адресат на заповед за задържане, издадена от полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ – Свищов при ОДМВР – Велико Търново, с която е било разпоредено незаконосъобразното му задържане за 24 часа, като същата е била отменена от съда. В резултат на това незаконосъобразно задържане, според ищеца, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, силна тревога и смут, които са се отразили негативно на психическото и физическото му състояние и здраве, уронено е доброто му име в обществото.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска като основателен и доказан. Според него всяко задържане води до психически, емоционални и физически страдания apriori. Когато задържането е незаконно, държавата дължи обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, които са следствие на незаконното задържане, като случая касае неимуществени вреди. Претендират се разноски по чл.38,ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, отрича в цялост основателността на иска. Подробни аргументи за този претендиран резултат излага в отговора в писмена защита по делото. Сочи, че по никакъв начин не е доказано твърдяното от ищеца влошаване на психическото и физическото му състояние. Аргументира, че в показанията на свидетелите са налице противоречия, непълноти и неясноти, подлагащи на съмнение достоверността им. Недоказано е твърдението за промяна на състоянието на ищеца предвид показанията на свидетеля А., както недоказани са и твърденията за това, че ищецът се е разделил с приятелката си с оглед показанията на свидетелката П., като има противоречия и по повод посоченото в показанията на тази свидетелка досежно невъзможността на ищеца да си намери работа в следствие на факта на задържането му. Ответникът претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, като от друга страна, прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ищеца разноски за адвокатския хонорар.

 

Прокурорът дава заключение за неоснователност на исковата молба. Аргументира, че не са доказани нито причинно – следствената връзка между последиците на незаконният административен акт и твърдените вреди, нито настъпването на самите вреди.

 

По допустимостта: Искът е допустим. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция се следва изводът, че се претендира обезщетение за причинени от незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, причинени от административен орган, издал незаконосъобразна заповед, което се вписва в изискването за административна дейност. При това положение за ищецът е налице правен интерес да претендира обезщетение, произтичащо от прилагането на незаконосъобразен административен акт спрямо нея, като по аргумент от разпоредбата на чл. 205 от АПК надлежен ответник по тези искове е администрацията, в системата на която се намира съответният орган, издал порочния акт.

В процесния случай като ответник е посочен ОД на МВР – Велико Търново, в чиято административна структура се намира органът, издал и приложил отменения от съда административен акт, при което соченият ответник е пасивно легитимиран да бъде такъв.

По същество исковата претенция е неоснователна по съображенията, изложени по-долу.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №192/2018 г. по описа на АСВТ е видно, че ищецът е адресат на Заповед за задържане на лице, №352 зз-19 от 27.02.2018 година на полицейски инспектор ООР в група „Охранителна полиция“ при РУ Свищов, към ОДМВР - Велико Търново, чрез която е разпоредено задържането на Т. И. за 24 часа.

От материалите по това дело се констатира, че лицето е задържано на 27.02.2018 година, с начален час на задържането 13:45 часа. От нарочна разписка се констатира, че лицето е освободено на следващия ден в 10:30 часа. Престоят се е състоял в сградата на РУ – Павликени.

От съдържанието на заповедта е видно, че на задържаният са разяснени правата ѝ по чл. 72, ал. 3 – 6 и чл. 73 от ЗМВР. От справката за предварителен медицински преглед, приложена по това дело се установява, че лицето няма оплаквания, боледува от хипертонична болест, клинически е здрав и може да бъде задържан, като от идентична справка, съставена на следващия ден се установява, че лицето няма оплаквания, клинично здрав е и може да бъде освободено.

Видно от протокола за личен обиск на лице процесуалните действия са извършени от инспектор П. в присъствието на свидетеля В. А., като ищецът е подписал документа без възражения.

По делото са разпитани като свидетели Д. Й. А. и майката на ищеца, Е. И. П., чиито показания целят да установят наличието на причинените му неимуществени вреди и пряката им връзка с последиците на заповедта за задържане.

Какви са изводите на съда?

Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. В контекста на тази разпоредба е уместно най-напред да се отбележи, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на административен орган или длъжностно лице при или по повод на упражняване на властнически функции. Този деликт в случаи като процесния може да се прояви чрез издаване на незаконосъобразен административен акт или чрез неосновано на акт или закон фактическо действие или бездействие. Именно поради това, за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ в случай на незаконосъобразен административен акт, издаден от полицейски орган, е обективна и безвиновна по аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ.

За претенцията за обезщетение по ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно проявени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт /какъвто се претендира понастоящем/, издаден от административен орган при изпълнение на административна по характера си дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт и вредата.

В настоящият случай безспорно се установява, че ограничаването на свободното придвижване на ищeца е станало на практика след завеждането и в сградата на РУ – Павликени, като всички последици на принудителното задържане за времето от 13:45 часа на 27.02.2018 г. до 10:30 часа на следващия ден, са въз основа на незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане налице №352 зз-19 от 27.02.2018 година, която е отменена с влязло в сила съдебно решение. Предвид горното, категорично установено е наличието на едната предпоставка на исковата претенция – незаконосъобразен административен акт, признат за такъв по надлежния съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, като без значение за производството по ЗОДОВ е, че заповедта е отменена на процесуално основание поради неспазване на формата.

Съдът намира, претендираните от ищеца неимуществени вреди не са установени като настъпили по делото, както не е установена надлежно и причинно – следствената връзка между изпълнението на незаконосъобразният административен акт и неблагоприятните неимуществени вреди. Няма легална дефиниция за понятието неимуществени вреди, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически болки и емоционални страдания.

В исковата молба се претендират и двете – настъпили физически болки и страдания, както и емоционални и психически страдания по повод задържането на ищеца.

ЗА установяването на претендираните негативни емоционални преживявания като стрес, тревога и смути, както и за установяването на уронването на доброто име на ищеца, съдът допусна разпит на двама свидетели.

Според свидетеля Д. А. селото се познават, като ищецът му е споделил, че след арестуването е бил много стресиран, страхувал се е и се е затвори в себе си. Освен това не могъл да си намери работа, отдръпнал се от хората, приятелката му го е изоставила, като не си спомня името и.Освен това му е споделил, че бил стресиран и уплашен, а и това си личало. Психически не бил добре след този случай, боял се е от полицаите. Свидетелят не знае дали ищецът е търсил помощ от психолог, а след случая се е затворил в себе си. Имало публикации във вестник „Дунавско дело“, а Й. не бил такъв човек. С Й. са се виждали рядко, като е излизал на центъра и те преди задържането, а след това рядко го е виждал, защото той е отишъл да живее в Червен бряг.

Според показанията на свидетелката Е. П. която е майка на ищеца, дава показания, които са в смисъл, че в момента на ареста на ищеца съобразно отменената заповед, той не е спал, не сие взимал лекарствата за високо кръвно заради това, че не му е било позволено, като получил сърцебиене. Като се е върнал е бил притеснен, а на другият ден излезли публикации в „Дунавско дело“ и „Труд“, в които пишело, че бившият кмет на селото и синът му буйствали и чупели, а това не е вярно. По повод на тези публикации ищецът бил много притеснен, казал, че не може да стои там, разчуло се из селото, а приятелите му започнали да му звънят по телефона. Б. пет-шест приятели, с които са учили заедно. Говорил с председателя на борда на директорите на предприятието на „Свилоза“, и последният му казал, че няма да го приемат на работа заради тези публикации. Приятелката му го изоставила и той рухнал. Останал в Червен бряг, където си намерил работа и рядко си идвал.

Други релевантни към фактическият състав на чл1., ал1. От ЗОДВ доказателства не са събрани. Т.н. коментари за сочена статия във вестник нямат характер на писмени доказателства, нито касаят физическото или психическото състояние на ищеца след факта на ареста му. В статията във вестник „Труд“ не се споменава поименно ищеца, нито се твърди, че той е извършил нещо противоправно. Всъщност посочената дописка е ирелевантна за установяване на действителното физическо и психическо състояние на ищеца, твърдяно като настъпило след факта на незаконосъобразното му задържане, като единствено може да се цени, макар и условно, като доказателство за съпричиняването на твърдени неприятни психически преживявания.

Съдът намира, че посочените по-горе свидетелски показания не могат да установят нито факта на настъпили неимуществени вреди, нито факта на причинно следствената връзка между такива вреди и задържането на ищеца.

Свидетелските показания на свидетеля А. на практика преразказват чувствата и състоянието, които са му разказани от самия ищец, а не представляват преки и непосредствени впечатления на свидетеля за състоянието на ищеца и за поведението му след задържането му. Свидетелят няма специални познания, за да констатира промяната на психологическия статус на ищеца и на стереотипа на поведението му. Обстоятелството, че ищецът е престанал да играе футбол в училищния двор на селото не означава, че това е следствие непременно и единствено на задържането му. Същото се отнася и до твърдението на свидетеля за невъзможността на ищеца да си намери работа, като не става ясно откъде свидетелят знае, че ищецът е в процес на търсене на работа и от кога е започнал това търсене. От друга страна свидетелят сочи, че с Й. са се виждали рядко, а след задържането са се виждали още по-рядко, като не става ясно как при това положение е възприел промяната на психическото и физическото състояние на последния и е констатирал обстоятелствата, за които дава информация в показанията си.

Показанията на свидетелката П., които установяват тезата на ищеца са с изключително ниска доказателствена стойност поради обстоятелството, че същата е негова майка и това влияе както на възприятията и, така и на обективността на преценката и. В това отношение следва да се отбележи, че показанията на свидетели, които са в много близки родствени отношения със страната имат висока доказателствена стойност единствено за факти и обстоятелства, които опровергават тезата на такава страна в процеса. Извън горното и независимо от него следва да се отбележи, че част от тези показания не са лични възприятия на майката на ищеца, а отново представляват преразказ на негови преживяни състояния и чувства, споделени с нея впоследствие. Част от другите показания, които касаят общуването на Й. с приятели, прекъсването на интимната му връзка с приятелка, с която не е живеел и прочие, са лишени от конкретика и яснота. От друга страна майката сочи, че синът и Й. не е потърсил компетентна помощ от психолог или психиатър.

По тези причини съдът не кредитира показанията на П., като счита по вече изложените по-горе причини, че показанията на свидетеля А. не установяват факти и обстоятелства, които да сочат на действително получени от ищеца негативни емоционални преживявания като тревога и смут, както и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между такива неимуществени вреди и незаконосъобразната заповед за задържане.

Що се касае до твърдяното негативно въздействие на последиците на заповедта върху физическото здраве на ищеца, то абсолютно никакви доказателства в тази насока не са ангажирани от последния при тежест за това, която е върху него.

Накрая следва да се констатира, че показанията на свидетелите не намират потвърждение при съпоставка с други безспорни доказателства по делото, които да ги подкрепят.

При това положение е недоказан състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото не се установява настъпването на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от изпълнението на незаконосъобразната заповед за задържане.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и на разпоредбата на чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ ответника по иска се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. П. Й. от [населено място], Община Свищов, [ЕГН], с който се иска да бъде осъден ответника Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер [рег. номер]. ведно със законната лихва, изчислена от 13.05.2019 година до окончателното изплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА Й. П. Й. от [населено място], Община Свищов, [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико Търново разноски по делото в размер от 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.