Решение по дело №3023/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260
Дата: 7 април 2016 г. (в сила от 12 април 2017 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20154110103023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №......

                          гр.Велико Търново, 07.04.2016г.

 

         В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3023 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.

            Ищецът Н.Д.Р. от гр.* излага твърдения в ИМ, че е работил при ответника на безсрочен трудов договор на длъжността "общ работник" с шифър по НКПД 96220001 с място на работа в гр.* в отдел "МТС" при уговорено БТВ в размер на 750,96лв. Твърди, че със Заповед №*/2015г. на работодателя трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ, която счита за незаконосъобразна и неправилна. Сочи, че повече от 20г. работи при ответника, като на 20.07.2015г., вследствие на заболяванията му, с ЕР №* от зас. №114/20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ " *" му била призната 57% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване. Сочи, че съгласно ЕР на ТЕЛК, страда от хронична ИБС стенокардия, безсимптомен долен миокарден инфаркт, неинсулинозависим захарен диабет, хипертония и подагра. Твърди, че здравословното му състояние досега не е било пречка да си изпълнява трудовите задължения, като дори и след издаването на ЕР №* от зас. №114/20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" е работил от 21.07.2015г. до 28.07.2015г., след което му бил разрешен отпуск до 31.08.2015г. вкл., а при явяването му на работа на 01.09.2015г. му била връчена атакуваната заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ. Навежда, че прекратяването на ТПО е незаконосъобразно на следните основания: 1/ не му е предложена друга подходяща работа в предприятието по смисъла на чл.325 ал.1 т.9 изр. второ от КТ, както и че в Протокол от 28.08.2015г. било отразено, че работните места, отредени за трудоустрояване в гр.*, били заети, но не е споменато нищо за другите свободни работни мести извън гр.*, тъй като предлагането на подходяща работа не е ограничено по обсег на населено място; 2/не е изискано разрешение по реда на чл.333 от КТ, въпреки, че прекратяването по чл.325 ал.1 т.9 от КТ не е сред визираните в чл.333 ал.1 от КТ хипотези, счита, че разрешение следва да бъде изискано на база предходно сърдечно заболяване, а не на база установените с ЕР; 3/в ЕР никъде не се споменава, че не може да заема длъжността "общ работник", посочени са противопоказания, но не и конкретна длъжност; 4/не е изискано становище на ТЕЛК, съгласно изискването на чл.3 от Наредба №5/20.02.1987г. Твърди, че след прекратяването на ТПО е останал без работа. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да признае прекратяването на ТПО за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата до прекратяването на ТПО длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ в размер на БТВ от 750,96лв. месечно за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Моли, на основание чл.354 ал.1 т.1 от КТ, в случай, че съдът признае прекратяването на ТПО за незаконно, да зачете за трудов стаж времето, през което не е съществувало ТПО от датата на прекратяването до възстановяването му на работа. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в ИМ и развити в писмена защита.

Ответникът "Ви К Й." ООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.Т.Т. от ГАК, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 от КТ като неоснователни. Навежда, че са спазени охранителните норми на КТ и е търсена възможност за трудоустрояване на ищеца на подходящо и непротиворечащо на предписанията на ТЕЛК работно място в дружеството. Навежда, че прекратяването на ТПО на ищеца е законосъобразно и е осъществен фактическият състав на чл.325 ал.1 т.9 от КТ, защото са налице всичките му елементи: невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа и в двете хипотези на т.9 и липса на друга подходяща за здравословното му състояние, преодоляваща противопоказните условия на т.15 от ЕР на ТЕЛК. Навежда, че в случая такава подходяща работа няма, или дори и да има, лицето не отговаря на изискванията за заемането и. Сочи, че по длъжностно щатно разписание не съществува бройка за "общ работник" с полагане на труд при спазване противопоказаните условия в ЕР на ТЕЛК. Сочи, че след получаване на ЕР на ТЕЛК №*/20.07.2015г. на 05.08.2015г. прави необходимото за трудоустрояване на ищеца, поискано е заключение/становище от Службата по трудова медицина, след получаването му е проведено заседание на Комисията по трудоустрояване, на което след съпоставяне трудовите функции и условията на труд за заеманата от ищеца длъжност и всички други незаети работни места, определени за трудоустрояване през 2015г. по реда на чл.315 ал.1 от КТ, и дали са подходящи за трудоустрояването му на тях, съобразно предписанието в ЕР, мотивирано е отхвърлена всяка от възможностите. Релевира, че ищецът е трудоустроен и е вписан в Дневника за регистриране на трудоустроени, съобразно изискванията на Наредбата за трудоустрояването. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък.

В СЗ ответникът, чрез адв.Т. от ГАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и развити в писмена защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало безсрочно ТПО, по силата на което ищецът е заемал в ответното "ВиК Й." ООД със седалище гр.* длъжност "общ работник" с шифър по НКПД 96220001 с място на работа гр.* в отдел "МТС". С ЕР №* от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" гр.* на ищеца е призната 57% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, посочено в ЕР, за срок от 3г. - до 01.07.2018г., с водеща диагноза - наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и трансплантат. В т.15 от посоченото ЕР №* от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК са посочени противопоказни условия на труд: тежка обща физическа работа, ненормиран дневен работен график, опасност от травматизъм, нощен и извънреден труд, психострес, като в т.4 в ЕР ТЕЛК е посочил: "По отношение на настоящото работно в т.15 на настоящото ЕР са отразени, следва да бъде трудоустроен". В т.5 от ЕР №* от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК е посочено, че заболяването ХИБС попада в Наредба №5 на МЗ. ЕР №2257 от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК е влязло в сила на 03.08.2015г.

Във връзка с представеното от ищеца пред ответника- работодател ЕР №* от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК и на основание чл.317 от КТ, е издадена Заповед №820/28.08.2015г. на Управителя на "ВиК Й." ООД, с която е назначена комисия, която за разгледа документите по трудоустрояване на ищеца, като започне работа на 28.08.2015г. от 10,00ч. и представи на работодателя предложение и протокол. Във връзка с ЕР №* от зас.№114/20.07.2015г. на ТЕЛК работодателят - ответник е поискал Становище от СТМ "Е. Б. ВД" ЕООД, която е депозирала Становище изх.№274/03.08.2015г., че ищецът Н.Д.Р. към момента не може да изпълнява длъжностите "отчетник измервателни уреди", "водопроводчик" и "каналджия" по Списъка по чл.315 ал.1 от КТ за 2015г. Назначената Комисия със Заповед №820/28.08.2015г. на работодателя, в която член е и Д. Б. - ръоводител СТМ "Е.  Б. ВД" ЕООД, разпитана като свидетел по делото, е провела заседание и съставила Протокол от 28.08.2015г., вх.№1-13695/31.08.2015г., с който след преглед на документите по трудоустрояването на ищеца и съобразно предвидените работни места за трудоустрояване в Централно управление и в район*, комисията е взела решение, че ищецът не може да работи като "общ работник", с оглед изискванията по длъжностна характеристика за заемане на длъжността и противопоказните условия на труд, посочени в т.15 от ЕР №* от 20.07.2015г. на ТЕЛК и не може да му се предложи друга подходяща работа, поради това, че определените за тази цел в гр.*, са заети от трудоустроени работници и служители, и е предложила на работодателя да прекрати ТПО на ищеца на основание чл.325 т.9 от КТ. Със Заповед №42/2015г. от 31.08.2015г. на Управителя на ответното "ВиК Й." ООД гр.*, връчена на ищеца, е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2015г., на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ и Протокол вх.№1-13695/31.08.2015г., поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и няма друга подходяща за здравното му състояние.

Видно от Справка места за трудоустроени на база утвърдено поименно щатно разписание, работодателят - ответник, който е с повече от 50 работници и служители, на основание чл.315 ал.1 от КТ, за 2015г. е определил 45 работни места за трудоустрояване, които, видно от писменото заключение на ВЛ М. по СИЕ и от Протокол от 23.01.2015г. за определяне на работни места и длъжности, подходящи за заемане от лица с намалена работоспособност за 2015г., са заети, в т.ч. заети бройки от трудоустроени лица - 37бр. и заети бройки от здрави лица - 8бр. Видно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ и от Приложение към Протокол от 23.01.2015г. за определяне на места за трудоустрояване във "ВиК - Й." ООД гр.*, заетите определени по реда на чл.315 ал.1 от КТ работни места за трудоустрояване, но заети от здрави лица, са за длъжности: "технолог - химик", "касиер", "каналджия", "водопроводчик", "отчетник изм. уреди", като длъжността "технолог - химик" - 1 щ. бр. е в Управлението на ответното ООД, в район В. Т. - няма такива, в район Г. О. - длъжността "касиер" - 1 щ.бр.,  Район П. - "каналджия" - 1 щ.бр., Район П. Т. - "каналджия" - 1 щ.бр., Район С. - "водопроводчик" - 1 щ.бр., Район Е. - "водопроводчик" - 2 щ.бр., Район Л- - няма, Район З. - "отчетник изм. уреди" - 1 щ.бр., ЕР "Йовковци" - няма, ПСОВ Г.О. - няма. Видно от СИЕ, след сравняване и анализиране на трудовите функции и условията на труд на длъжността на ищеца "общ работник" и всички други работни места за трудоустрояване по списъка по чл.315 ал.1 от КТ, но заети от здрави лица, ищецът няма нужното образование за две от длъжностите "технолог химик" и "касиер", а за останалите "каналджия", "водопроводчик" - ненормиран работен ден, полагане на извънреден и нощен труд, полагане на дежурства и за длъжността "отчетник, измерв. уреди" - ненормиран работен ден и наличие на психострес, поради което ВЛ извежда извод, че няма свободна длъжност, определена в Списъка на работодателя по чл.315 ал.1 от КТ по мястото на работа на ищеца, имащ медицинско предписание, тъй като ищецът не отговаря на изискванията на длъжностите, определени за трудоустроени лица, а заети от здрави хора.  Видно от т.2 на писменото заключение на ВЛ по СИЕ, съобразно длъжностните характеристики за длъжностите, определени в Списъка по реда на чл.315 ал.1 от КТ за 2015г., по място на работа и в районите на ответното дружество, са налице  противопоказните условия на труд по т.15 от ЕР №* от зас.№114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" гр.*, които са свързани с тежка физическа работа, издръжливост, ненормиран работен ден, престиране на извънреден и нощен труд, домашни дежурства извън установеното работно време и психострес. Видно от т.3 на писменото заключение на ВЛ по СИЕ, към релевантната дата на прекратяване на ТПО на ищеца - 01.09.2015г., няма друга работа, подходяща за здравното състояние на ищеца, при съобразяване противопоказните условия на труд, посочени в .15 от ЕР №* от зас.№114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" гр.*. Видно от СИЕ, БТВ на ищеца, което служи като база за изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, по смисъла на чл.228 от КТ,у е в размер на 705,60лв., респ. обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за период от 6 месеца, е в брутен размер от 4233,60лв. Видно от ЛТД, ищецът е със средно образование. Видно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ, за длъжностите "водопроводчик" и "каналджия" се изисква по длъжностна характеристика минимум 2-ро образов. ниво, с/но НКПД, за длъжността "отчетник изм. уреди" - без изискване за специални образование и квалификация, за "технолог - химик" - 5-то образов. ниво, с/но НКПД, за "касиер" - средно или по-високо образование.

Ищецът е регистриран под №88 в Дневник за регистриране на трудоустроени лица в ответното предприятие. По делото е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност до прекратяване на ТПО - "общ работник", връчена му на 29.11.2011г., видно от която мястото на работа е:ЦУ и Експлоатационни райони, структурно/териториално звено:отдел "МТС", отдел "Административен", Експлоатационни райони. Видно от т.10 от Допълнително споразумение №1156/2011г. от 23.06.2011г. към трудовия договор на ищеца, в трудовите задължения на длъжността "общ работник" влиза и да отговаря за закупуване и транспортиране на течен хлор. Приетата като писмено доказателство длъжностна характеристика за процесната длъжност "общ работник", връчена на другия заемащ същата длъжност при ответника работник В. В. на дата 05.01.2016г. е неотносима и не следва да бъде съобразена, доколкото касае период след датата на прекратяване на ТПО на ищеца. Приети като писмени доказателства по делото са и Карти за оценка на риска - №15 за длъжността "каналджия", №12 - за длъжността "отчетник измерв. уреди", №8 - за длъжността "водопроводчик външно ВиК.

Със Заповед №2015/1206 от 27.07.2015г. на работодателя на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск за периода от 28.07.2015г. до 05.05.2015г., респ. със Заповед №2015/1207/27.07.2015г. съответно му е разрешен платен отпуск за периода от 06.08.2015г. до 31.08.2015г.

Приетите като писмени доказателства по делото Заповеди № №1230/30.12.2015г. и 2/04.01.2016г. на работодателя са неотносими към настоящия трудов спор, доколкото са издадени и касаят период след релевантната дата на прекратяване ТПО на ищеца.

По делото са разпитани в качеството на свидетели А. И. - Началник отдел "МТС" в ответното ООД, пряк началник на ищеца в периода от 1997г. до уволнението му и Д.Б. - Управител на СТМ, която има сключен договор с ответното ООД. Свидетелят И. установи, че в трудовите задължения за длъжността "общ работник" се включва доставка на материали във фирмата, които доставки са тежки, има и опасни товари - превоз на хлор в съдове под налягане, че общият работник работи предимно физическо труд, като е на ненормирано работно време, има психострес при транспортирането на хлор, при изпълнението на физическите дейности - съответно опасности от нараняване. Свид. Б. установи, че за длъжността "общ работник" не може да има облекчени условия, както и че, съобразно Списъка по чл.315 ал.1 от КТ за 2015г., нито една от свободните длъжности - "отчетник изм. уреди" в район З., ,"водопроводчик" в район Е. и "каналджия" в район П. Т., не е подходяща за ищеца, с оглед т.15 от ЕР на ТЕЛК, единствено подходяща би била длъжността "химик", за която Р. няма нужното образование, тъй като е със средно такова.

Видно от Декларация от ищеца от 15.03.2016г., от датата на уволнението му 01.09.2015г. до 15.03.2016г. е безработен. Видно от Рег. карта от Д "БТ" гр.*, ищецът е регистриран като безработен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване прекратяването на ТПО за незаконно и неговата отмяна:

Искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

В процесният случай ТПО на ищеца е прекратено на общото основание за прекратяване на трудовия договор, визирано в чл.325 ал.1 т.9 от КТ. В тежест на работодателя - ответник е в условията на пълно и главно доказване да докаже законността на прекратяването на ТПО на ищеца на приложеното основание.

За да е налице фактическият състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване ТПО на ищеца по чл.325 ал.1 т.9 от КТ следва да се установи кумулативната наличност на следните предпоставки: 1.невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово - експертна лекарска комисия и 2.липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. "Невъзможността" означава, че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по ТПО, като тази невъзможност трябва да е породена от две точно определени в закона причини, първата от които е болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече от ТЕЛК по установения за това ред. Втората е "здравни противопоказания", която обхваща случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, или без да боледува, има непоносимост към определени елементи от съществуващата работна среда, което е противопоказно за неговото здраве.

В процесният случай, доколкото с влязло в сила на 03.08.2015г. ЕР №* от зас.№114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ "*" *на ищеца е призната, поради общо заболяване, при водеща диагноза "наличие на коронарен ангипластичен имплантат и трансплантат", 57% трайно намалена работоспособност за срок от 3г. и съдържащото се в т.5 от ЕР заключение на ТЕЛК, че лицето, по отношение на заеманата длъжност "общ работник" и отразените в т.15 от ЕР противопоказни условия на труд, следва да бъде трудоустроено, е налице невъзможност на същия за изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, т.е. е налице първата предпоставка от приложеното от работодателя прекратително основание по чл.325 ал.1 т.9 от КТ. Ищецът придобива качеството трудоустроен с влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. В случая компетентния здравен орган - ТЕЛК, определяйки на ищеца над 50% трайно намалена работоспособност, поради болест, с процесното ЕР №* от зас.114 от 20.07.2015г., съобразно чл.78 ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, се е произнесъл по работоспособността му за работното му място "общ работник" и в т.5 от ЕР у приел и предписал, че е налице необходимост да бъде трудоустроен, т.е. посоченото ЕР на ТЕЛК съставлява предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 от КТ.Наличието на първата предпоставка от фактическият състав по чл.325 ал.1 т.9 от КТ - невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа като общ работник, поради болест, довела до 57% трайно намалена работоспособност се доказва с ЕР №* от зас.114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК, съставляващо и предписание за трудоустрояването му. Съобразно трайната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК /Решение №266/24.03.2010г. по гр.д.№814/2009г. на ВКС, ІІІ гр.о./, от задължителния характер на решението на ТЕЛК, както и от нормата на чл.317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност на ищеца "общ работник" е противопоказна за здравето на трудоустроения, в случая ищец по делото, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. В този смисъл, при влязло в сила ЕР на ТЕЛК, установяващо трайно намалена работоспособност на ищеца над 50% по установения за това ред, съдържащо и предписание за трудоустрояването му,е неоснователен доводът на ищеца, че в ЕР никъде в т.15 не се споменава, че не може да заема длъжността "общ работник", още повече, че преценката на ТЕЛК дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност на ищеца е противопоказна за здравето му е задължителна за съда и не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предвид горното тази задължителна и обвързваща съда преценка на ТЕЛК по посочения медицински въпрос не се разколебава от факта, че ищецът реално е престирал труд по ТПО в периода след издаване на ЕР - от 21.07.2015г. до 28.07.2015г. и този довод е ирелевантен. В случая, с оглед отразените в т.15 от ЕР №* от зас.№114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК противопоказни условия на труд и констатацията на единствено компетентния здравен орган в т.5 от ЕР, че предвид тях по отношение на процесното работно място "общ работник", ищецът следва да бъде трудоустроен, е доказана невъзможността Р. да изпълнява възложената му работа, породена от двете точно определени в закона причини.

 На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл.325 ал.1 т.9 от КТ, вкл. и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл.315 ал.1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл.325 ал.1 т.9 от КТ. /Решение №266/24.03.2010г. по гр.д.№814/2009г. на ВКС, ІІІ гр.о./. Разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9 от КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. Съгласно трайно установената съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, какъвто е процесният случай, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган /в случая ТЕЛК/ следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. /Решение №278/01.04.2010г. по гр.д.№1002/2009г. на ВКС, ІІІ гр.о./.

В процесният случай, работодателят - ответник е с повече от 50 работници и служители по щат, поради което, съобразно чл.315 ал.1 от КТ е задължен, и изпълнявайки това си задължение с Протокол от 23.01.2015г. е определил длъжностите за трудоустрояване за 2015г., които за ЦУ и районите на ответното дружество общо са 45 щ. бр., от които 37 щ.бр. заети от трудоустроени и 8 щ.бр. - заети от здрави лица. От поведението си, че е допуснал предвидените за трудоустрояване 8 работни места да се заемат от здрави лица, работодателят не може да извежда благоприятни за себе си правни последици, обосновавайки липса на друга свободна подходяща длъжност за заемане от ищеца. Разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9 изр.2 от КТ визира, че прекратяване на това основание не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Законът въвежда изискването наличието на тази друга подходяща работа да е при работодателя, като не въвежда ограничението същата да е само по мястото на работа на конкретния работник или служител, поради което преценката относно наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.325 ал.1 т.9 от КТ - липса на друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието следва да се извежда за липса на такава в цялото ответно предприятие /ЦУ и неговите райони/, а не само по мястото на работа на ищеца, при все, че съгласно длъжностната характеристика за длъжността "общ работник", мястото на работа е склад и Експлоатационни райони. Установи се, че към момента на прекратяването на ТПО на ищеца в ответното предприятие по списъка на работодателя за 2015г. за били налични 8 работни места за трудоустрояване, заети не от трудоустроени, а от здрави лица, за които следва да се преценява подходящи ли са за промененото здравословно състояние на ищеца. "Подходяща работа" означава свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на работника или служителя, която той може да изпълнява и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за нея /образование професионална квалификация, трудов стаж, правоспособност и др. под./. В процесният случай, с оглед посочените в т.15 от ЕР №* от зас.114 от 20.07.2015г. на ТЕЛК противопоказни условия на труд, относими за ищцовата длъжност "общ работник", Р. не може да бъде трудоустроен на същата работа при облекчени условия, а предписаното от ТЕЛК трудоустрояване следва да е на друга подходяща работа. За заетите от здрави лица, предвидени за трудоустрояване длъжности "технолог- химик" и "касиер" от СИЕ се установи, че ищецът не отговаря на изискването за образование по длъжностна характеристика за заемането им. Останалите налични към момента на прекратяване на ТПО на ищеца заети от здрави лица, но предвидени със списъка по чл.315 ал.1 от КТ за заемане от трудоустроени - длъжности "водопроводчик", "каналджия" и "отчетник изм. уреди", за които ищецът отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за заемането им, работодателят в нарушение на закона, преди издаване на атакуваната прекратителна заповед, не ги е предложил на ищеца, и в случай, че същият избере някоя от тях, компетентният здравен орган /ТЕЛК/ е следвало да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното състояние на ищеца, поради което като не е изпълнил това си законово задължение, работодателят - ответник не е упражнил законно правото си на уволнение на приложеното основание по чл.325 ал.1 т.9 от КТ, поради което прекратяването на ТПО на ищеца с атакуваната Заповед №42/31.08.2015г. следва да се признае за незаконно, като същата се отмени, с което искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се уважи. Работодателят трябва да предложи на трудоустроения длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, като работникът може да избере някоя от тях, в който случай компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние, а в случай, че работникът не избере длъжност, предвид доброволния характер на ТПО, всяка една от страните може да предприеме инициатива за прекратяване на трудово - правната връзка на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ. Обстоятелството, дали процесните свободни, незаети от трудоустроени лица, а предвидени със списъка по чл.315 ал.1 от КТ за трудоустрояване длъжности "водопроводчик", "каналджия" и "отчетник изм. уреди" са подходящи за заемане от ищеца, трябва да бъде удостоверено от компетентните здравни органи, като в случая, съобразно чл.78 ал.2 от Наредба за медицинската експертиза и чл.317 ал.1 от КТ, тази преценка трябва да бъде направена от ТЕЛК, защото тя е органът, който може да преценява, че дадена работа е подходяща за трудоустроения ищец.

Работодателят сам или както в случая с помощта и въз основа на Становище на Службата по трудова медицина е преценил, че процесните незаети от трудоустроени лица длъжности "водопроводчик", "каналджия" и "отчетник изм. уреди" по Списъка на работодателя по чл.315 ал.1 от КТ за 2015г. не са подходящи за ищеца е некомпетентен да стори това, както и некомпетентна да се произнесе в тази насока е и СТМ и преценката и не обвързва съда, доколкото не е на единствено компетентният здравен орган - ТЕЛК, поради което в случая работодателят - ответник, в чиято тежест е, не доказа наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.325 ал.1 т.9 от КТ /липса на друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието/, поради което прекратяването на ТПО на ищеца на приложеното основание се явява незаконно и следва да се отмени. Доколкото единствено компетентен да се произнесе по медицинския въпрос има ли друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието е здравният орган - ТЕЛК и това в случая не е направено, това обстоятелство не може да бъде доказано с помощта на ВЛ в съдебния процес по спор за законността на уволнението, поради което не обвързва съда и съдът не възприема в тази му част писменото заключение на ВЛ по СИЕ и извода на ВЛ, че към релевантната дата на прекратяването на ТПО на ищеца няма друга работа при работодателя, подходяща за здравното му състояние, вкл. и това обстоятелство не може да бъде установено и с гласни доказателства чрез разпит на свидетели, показанията на разпитаните които в хода на процеса относно това обстоятелство не обвързват съда.

Предвид горното, искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да се уважи. По наведения довод от ищеца за незаконност на уволнението, поради неспазване предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.1 от КТ, то същият е неоснователен, доколкото при приложеното основание за прекратяване ТПО на ищеца същият не се ползва със закрилата по чл.333 от КТ.

По иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ:

Искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и предвид акцесорния му характер и наличието на субективно преобразуващо право на ищеца на възстановяване, доколкото е престирал труд по ТПО за неопределено време, искът му по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до прекратяването на ТПО длъжност  "общ работник", следва да бъде уважен.

По иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ:

Искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

С оглед изхода на делото по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и извода за незаконност на прекратяването на ТПО на ищеца се явява частично основателен и акцесорния му осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение. Тежестта за доказване на този иск е върху ищеца.

За да уважи иск на посоченото правно основание съдът следва да установи, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставане без работа.

В процесният случай от неоспорената от ответника Декларация от ищеца от 15.03.2016г. и регистрационна карта, изд. от Д "БТ" гр.*, се установи, че считано от датата на прекратяването на ТПО - 01.09.2015г. ищецът е останал без работа, като е регистриран като безработен в Д „БТ” гр.*, поради което за периода от 6 месеца след незаконното уволнение, предмет на исковата претенция по чл.344 ал.1 т.3 от КТ– от 01.09.2015г. до 01.03.2016г., изтекъл до приключване на устните състезания пред първата инстанция, е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ, поради което искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ е доказан по основание. Видно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ, БТВ на ищеца по смисъла на чл.228 ал.1 от КТ, което служи като база за определяне на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ , е 705,60лв., поради което искът е доказан в брутен размер от 4233,60лв., доказан със СИЕ, в който размер следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 272,16лв. до пълният предявен размер от 4505,76лв. /750,96лв. х 6 м./, като неоснователен и недоказан.

Съдържащото се в петитума на ИМ искане на ищеца съдът на основание чл.354 ал.1 т.1 от КТ, в случай, че уважи иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, да зачете за трудов стаж времето, през което не е бил на работа поради уволнението, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, не съставлява, поради което и не е квалифицирано с изготвения от съда доклад по делото, по който страните не са възразили, като иск по чл.357 от КТ, поради което съдът не дължи произнасяне. Признаването на времето, през което не е съществувало ТПО, за трудов стаж в хипотезата по чл.354 ал.1 т.1 от КТ е законна последица от уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ след влизане в сила на съдебното решение и който работодателят е законово задължен да зачете, поради което и ищецът няма правен интерес от искането.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважените искове, в размер на 676,51лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Изхода на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обосновават основателност на претенцията на ответника за разноски /за заплатени адв. възнаграждение за един адвокат и възнаграждение на ВЛ по СИЕ/, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, в доказан размер от 51,58лв.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС дължимата ДТ върху уважените искове, съобразно чл.72 ал.1 от ГПК, общо в размер на 279,34лв. /за иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - 80лв., за иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ - 30лв. и за иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ - 169,34лв./, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение на  Н.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, обективирано в Заповед №42/2015г. от 31.08.2015г. на Управителя на "ВиК Й." ООД със седалище гр.*, ЗА НЕЗАКОННО.           

ОТМЕНЯВА Заповед №42/2015г. от 31.08.2015г. на Управителя на "ВиК Й." ООД със седалище гр.*, с която е прекратено трудовото правоотношение на Н.Д.Р. на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „общ работник" с шифър по НКПД 96220001 при "ВиК Й." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."* " №*, представлявано от инж.Д. В. - Управител.

ОСЪЖДА "ВиК Й." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."* " №*, представлявано от инж.Д. В. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 4233,60 лв. /четири хиляди двеста тридесет и три лева и шейсет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ в размер на БТВ за период от шест месеца, през който е останал без работа, поради уволнението, а именно за периода от 01.09.2015г.до 01.03.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р. против "ВиК Й." ООД със седалище гр.* иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част от 272,16лв. до пълния предявен размер от 4505,76лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА "ВиК Й." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."* " №*, представлявано от инж.Д. В. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 676,51 лв. /шестотин седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

ОСЪЖДА Н.Д.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ВиК Й." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."* " №*, представлявано от инж.Д. В. - Управител, сума в размер на 51,58 лв. /петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА "ВиК Й." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."* " №*, представлявано от инж.Д. В. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 279,34 лв. /двеста седемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.    

 

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….