№ 188
гр. *, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 391 от 14.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1687 по
описа за 2022 г. Районен съд-* е осъдил ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, да заплати на
С.С. с ЕГН **********, сумата в размер на 3000,00 лв., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдание от
настъпило ПТП на 12.01.2022 г., около 18.45 в с. *, обл. * на нерегулирано
кръстовище причинено виновно от Ц.Й., който е бил застрахован със
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, като отхвърлил иска за разликата до претендирания
размер от 15000,00 лева. Застрахователното дружество е осъдено да плати на
С. С. и сумата от 74,00 лв. заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 12.01.2022 г. ПТП, като
съдът отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 176,16 лева.
Ответникът ЗД „Б.С.“ АД е осъден да заплати на С.С.орените разноски в
размер на 251,00 лева, съобразно уважената част от иска, а на адв. М. Н.
сумата от 120,00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ.
1
С решение № 31 от 01.02.2024 г. постановено по гр. дело № 1687 по
описа за 2022 г. Районен съд-* е изменил решението си от 14.12.2023 г., като
осъдил С. С. да заплати на ЗД „Б.С.“ АД сумата 2112,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от гореописаните съдебни актове на Районен съд-* е останал
С. С., който ги обжалва с отделни въззивни жалби, чрез своя процесуален
представител адв. М. Н., с доводи за неправилност. Основното
първоинстанционно решение № 391 от 14.12.2023 г. е обжалвано в частта, с
която е отхвърлен предявения иск над размера от 3000 лева до размера от 9000
лева. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е необосновано, тъй като
съдът не е отчел вида, обема и характера на търпените от ищеца вреди, както
и претърпените от него болки и страдания. В тази връзка поддържа, че
определеното обезщетение е необосновано занижено. Посочва, че в мотивите
липсва оценка на вредите, като не става ясно кои от тях съдът е приел за
причинени. Твърди, че не са обсъдени свидетелските показания и кои от тях се
кредитират. Сочи, че съдът не е отчел факта за търпяното от С. общо
неразположение на лицето, наложило спазване на режим на физически и
умствен покой, както и че се е налагало да бъде подпомаган при извършване
на ежедневните си дейности. Съобразно изложеното иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на иска, като се осъди
застрахователното дружество да заплати допълнително сумата от 6000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В жалбата против решение № 31 от 01.02.2024 г. се твърди, че същото е
неправилно, тъй като от представения от застрахователното дружество
договор за правна помощ не се установява, че разноските са реално направени.
Твърди се още, че съдът не е отчел размера на претендираната за адвокатско
възнаграждение сума, както и направеното възражение за прекомерност.
Съобразно изложеното иска отмяна на решението.
В подаден отговор на жалбата срещу решение № 31 от 01.02.2024 г. ЗД
„Б.С.“ АД посочва, че договорът за правна защита и съдействие е първичен
счетоводен документ, като няма законово изискване адвокатът да издава касов
бон за получените плащания в брой. В тази връзка поддържа, че договорът за
2
правна защита и съдействие удостоверява полученото плащане. Моли съдът
да остави жалбата без уважение, като присъди допълнително направените
разноски във връзка с неоснователността на жалбата.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗД „Б.С.“ АД, чрез
процесуален представител адв. М. Г., с която се обжалва решението като
недопустимо и неправилно. Твърди се, че липсват доказателства за изпълнена
процедура по чл. 380 КЗ, поради което се иска обезсилване на решението и
прекратяване на производството. Алтернативно се иска отмяна на решението
като неправилно, тъй като счита, че ПТП-то не е причинено виновно и
противоправно от застрахования при дружеството водач. В тази връзка
твърди, че съдебно-автотехническата експертиза противоречи на
Констативния протокол за ПТП, който установява, че автомобила на ищеца е
бил ляво стоящ на застрахования при ответника автомобил. Поддържа, че в
отхвърлителната си част решението на районния съд е правилно и
законосъобразно. Предвид изложените съображения иска отмяна на
решението в осъдителната му част и присъждане на сторените в двете
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от С. С., чрез своя пълномощник адв. М. Н., с който същата се
оспорва като неоснователна. Твърди, че производството по чл. 380 КЗ е
изпълнено, като за това са представени надлежни писмени доказателства.
Оспорват се и доводите на въззивника досежно настъпването на ПТП, като се
посочва, че е налице грешка в обстоятелствената част на Констативния
протокол, а освен това са налице и други доказателства, установяващи
настъпване на произшествието – схема на участващите превозни средства,
изясняваща разположението им, АУАН и Наказателно постановление. С оглед
на това иска отхвърляне на насрещната въззивна жалба като неоснователна.
Окръжен съд-*, като провери атакуваните по реда на въззивното
обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалваните съдебни актове, като
по същество единствено жалбата срещу решение № 391 от 14.12.2023 г. е
частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
3
вина за ПТП-то има водача на лек автомобил "*", който не пропуснал
движещия се от дясната му страна лек автомобил "*", управляван от ищеца,
вследствие на което го блъснал странично. Съдът приел, че в резултат на ПТП-
то за ищеца са настъпили травматични увреждания, като освен това известно
време същият изпитвал страх от шофиране. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди районният съд отчел
възрастта на ищеца, сравнително краткия период на възстановяване и
социално-икономическите условия в страната. По отношение на
имуществените вреди съдът приел, че не е доказана причинната връзка между
всички направени от ищеца разходи за лечение и настъпилите вреди. В
обжалваното решение № 31 от 01.02.2024 г. съдът приел, че с оглед
отхвърлената част на иска на ответника следва да се присъдят разноски, които
са доказани от представения договор за правна защита и съдействие № 2995
от 08.03.2023 г. Съдът посочил, че в случая е ирелевантно дали страната –
получател на услугата е издала данъчен документ, тъй като отношенията по
договора за правна защита и съдействие са частноправни.
Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира,
че от фактическа стана се установява следното:
На 12.01.2022 г., около 18,45 ч. лек автомобил "*" с рег. №* се движел по
ул. "*" към района на нерегулирано кръстовище с ул. "*". По същото време по
ул. "*" се движел лек автомобил "*" с рег. №* Водачът на л.а. "*" не пропуснал
движещия се от дясната му страна л.а. "*", вследствие на което, излизайки на
кръстовището, последвал сблъсък между двата автомобила. Лекият автомобил
„*“ се ударил в страничната лява част в областта на водача на л.а. „*“.
Движението на последният продължило напред и надясно като се сблъскал в
железобетонен стълб, намиращ се на ъгъла между двете улици.
Тези факти се установяват от съдебно-автотехническата експертиза
/САТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Експертизата
установява още, че причина за настъпване на ПТП-то са неправомерните
действията на водача на л.а "*", който не се е съобразил с правилата на чл. 48
от ЗДвП, който гласи, че на кръстовище на равнозначни пътища водача на
пътното превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
4
компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че в резултат на ПТП-
то на С. С. е причинено мозъчно сътресение. Вещото лице посочва, че от
проведените медицински манипулации е видно, че С. не е имал данни за
огнищна симптоматика, както и данни за отпаднали симптоми и патология
(нарушения) в неврологичното състояние и структури. Също така няма данни
за травматизъм на костите, оформящи черепната кутия и лицевия череп и
мозъчните структури. При това вещото лице заключва, че С. не е изпаднал в
състояние, обуславящо реална опасност за живота му. СМЕ установява, че С. е
получил и „посттравматична церебрастения“ (следтравматично главоболие).
Вещото лице посочва, че това състояние е възможно да е с различна
продължителност – дни, седмици, дори месеци, с възможна проява на
различна цикличност. Съгласно заключението това състояние е лечимо, като в
конкретния случай няма данни за настъпили усложнения. Експертизата
установява още, че не е налице пряка и директна причинно-следствена връзка
между настъпилия инцидент и субективните оплаквания от болка на С. в
челюстната област и шиен отдел, както и субективно съобщените болкови
усещания в гръдния кош. Също така не е налице причинно-следствена връзка
между ПТП-то и описаните находки и диагнози по време на болничния
престой на С. в гастроентерологично отделение. От заключението се
установява, че оздравителният и възстановителен период при С. е напълно и
изцяло завършен, като не са налице остатъчни явления и усложнения. При
прегледа вещото лице е констатирало белези по С., които биха могли да са в
резултат на други, несвързани с инцидента наранявания, като същите не водят
до решително (грубо) изменение на образа на пострадалия.
Свидетелят В.Б. споделя, че в деня на инцидента видял С. да минава
покрай неговата къща и след 2-3 секунди чул удар. Б бил първият човек, който
посетил катастрофата. Като отишъл на мястото на инцидента отворил дясната
врата на колата и видял, че С. е в безсъзнание. Това продължило около 10
минути, след което Б видял, че пострадалият се размърдал, откопчил колана
му и заедно с друг човек го преместили на дясната седалка, докато дойде
Бърза помощ. Свидетелят Б заявява, че се е виждал със С. след изписването му
от болничното заведение. Последният имал „отклонение в приказките“ и не
говорел както преди. С. споделил на Б, че „главата му не е наред“ и нито може
да гледа телевизия, нито да слуша радио. Също така му се оплакал, че има
силно главоболие и гръдният кош го болял много.
5
Свидетелят С С. посочва, че научил за инцидента от В, който му се
обадил по телефона, за да му съобщи. При отиване на мястото на
катастрофата С. видял С. да седи на седалката неподвижен. След пет минути
дошла линейка и го откарала. Свидетелят С. посочва, че ударът е бил от
страната на С.. Последният бил посинял от лявата страна, гърдите го болели и
имал охлузвания по лицето. Свидетелят споделя, че бил с него в болницата,
където е престоял една седмица. Посочва, че С. първоначално не можел да се
храни, същият ял и пил вода със сламка. Не бил адекватен, като нощно време
светлината му пречела на очите. Имал и болки в главата. След изписването
му, понеже нямало специалисти, С. бил изпратен в *, където сестра му го
водела по различни болници за лечение. Стоял си вкъщи, тъй като нямал
възможност да работи. Свидетелят заявява, че С. не е карал колата около една
година след инцидента, като причината за това е наличие на страхова невроза.
Когато го возели в кола имал страх от шофирането. В рамките на един месец
след инцидента С. се грижил за С. – помагал му при ходене до тоалетна и го
хранел. Свидетелят сочи, че инцидента е останал в съзнанието на С., който
към настоящия момент „не е същия човек“. Преди катастрофата бил нормален
човек, веселяк и купонджия, а след това се променил и започнал да избягва
събирания.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Спецификата на настоящото производство налага на първо място да
бъде изяснен въпросът за неговата допустимост. От систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл. 498, ал. 3, чл. 496 и чл. 380 от КЗ е видно, че с
приемането на новия Кодекс за застраховането законодателят е въвел
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а именно изтичане
на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на
чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между увреденото лице
и него по повод плащане на застрахователно обезщетение. Следователно,
извънсъдебната претенция пред застрахователя от увреденото лице е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск на това
лице пред съда. Не е спорно, че съдът е служебно задължен да следи за
допустимостта на иска, като още при постъпването на исковата молба следва
да извърши проверка за рекламационната процедура по чл. 498 КЗ. В тази
връзка съдебната практика приема, че ако съдът установи липсата й веднага
след подаването на исковата молба, той следва да прекрати производството
като недопустимо. Ако съдът не е сторил това и съдебното производство се е
развило, следва да се прецени какво е становището на ответното
6
застрахователно дружество при подаване отговора на исковата молба. Ако
отговорът му не предпоставя съдебно разрешаване на спора за дължимото
застрахователно обезщетение, като например изявява желание да заплати
предявеният от пострадалия размер или пък директно го изплати, то
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. В случай, че
исковата молба е връчена на ответника и той е изразил становище за
неоснователност на претенцията, то съдържанието на това становище на
практика осъществява резултата, целян с процедурата по чл. 498 КЗ. По този
начин процедурата е осъществена с размяна на волеизявленията на страните
по спора. В случая отговорът на застрахователя предпоставя предявяване на
претенцията по съдебен ред, тъй като е заел становище за неоснователност на
същата, т.е. на практика е отказал да определи каквото и да било обезщетение.
В допълнение към това следва да се посочи, че са изминали над три месеца от
получаването на исковата молба от ответника. В тази връзка съдебната
практика приема, че изтеклият срок по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на исковото
производство е съобразим като саниращ допустимостта на иска (Определение
№ 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2023 г., I т. о., ТК). Предвид
това следва да се приеме, че целта на закона е постигната и не е необходимо
ново извънсъдебно сезиране на застрахователя, за да може ищецът да
упражни правото си на иск. Съобразно изложеното съдът намира, че доводите
за недопустимост на производството са неоснователни.
На следващо място, за да бъде уважен искът по чл. 432 КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените
законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено
противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Следва да е налице и
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като следва
да се посочи, че страните не спорят за наличието на такова.
В случая противоправността на деянието на Ц.Й. се установява от
съдебно-автотехническата експертиза, видно от която неправомерните
действия на Й са причината за настъпване на ПТП, тъй като същият на
кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал намиращият се от дясната
му страна лек автомобил, управляван от С. С.. Деянието на Й е в разрез с
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, която гласи, че на кръстовище на равнозначни
пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. В
тази връзка следва да се посочи, че действително в обстоятелствената част на
приложения по делото Констативен протокол за ПТП е записано, че участник
7
1 /ППС „* 530Д“/ при навлизане в нерегулирано кръстовище не пропуска
движещият се от лявата му страна участник 2 /ППС "*"/, но от план-схемата се
установява, че пострадалият е бил дясно стоящ. Това становище е застъпено и
в Акта за установяване на нарушението и в Наказателното постановление. Ето
защо съдът намира, че изготвената експертиза не е необоснована и следва да
бъде възприета като обективна.
От съдебно-медицинската експертиза се установи, че вследствие на
ПТП-то С. С. е получил следните увреждания: мозъчно сътресение без да е
съществувала реална опасност за живота му, както и посттравматична
церебрастения, което състояние е лечимо и няма данни за настъпили
усложнения. Съгласно заключението на вещото лице към настоящия момент
С. е напълно възстановен, като няма данни за остатъчни явления и настъпили
усложнения. Експертизата категорично отхвърля възможността да е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и оплакванията от
болки на С. в челюстната област и шиен отдел.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
случая тази презумпция не бе оборена.
Видно от гореизложеното, съдът намира, че е налице фактическият
състав на непозволено увреждане. Доколкото обаче се претендират
неимуществени вреди, съдът следва да опреди обезщетението за тях в общ
размер по справедливост - чл. 52 ЗЗД. За да се определи справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на
причинени му от деликт телесни увреждания, съдът следва да вземе предвид
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността
на претърпените физически и емоционални болки и страдания, психическите
и физически последици за пострадалия, степента на възстановяване и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Към настоящия момент С. С. е на 38 години. Вследствие на процесното
ПТП той е получил мозъчно сътресение и посттравматична церебрастения.
От показанията на св. С С., които се кредитират от съда като преки и
последователни, се установи, че вследствие на инцидента С. не е могъл да се
храни нормално, като за това ползвал сламка. Същият не е бил адекватен и се
оплаквал от болки в главата. Около един месец след инцидента св. С. се е
8
грижел за него, помагайки му в извършването на ежедневните му нужди.
Следва да се отчете фактът, че след инцидента С. се променил като човек.
Започнал да избяга събирания с хора, а при возене в кола изпитвал страх.
Настоящият съдебен състав, като взе пред, че на С. са причинени леки
телесни повреди, преживените от него болки и страдания, неудобствата,
изразяващи се в ангажирането на негови близки да се грижат за него в
осъществяването на ежедневните му нужни, негативните последици за него,
изразяващи се в страх при возене в кола и отбягване на събирания с хора,
както и съществуващата в страната икономическа конюнктура към момента на
увреждането, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е сумата от 6000,00 лева, като за разликата до
претендирания размер от 9000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Така присъденото от районния съд обезщетение следва да
бъде увеличено с още 3000,00 лева. Присъждането на по-голямо обезщетение
би било несправедливо с оглед факта, че към настоящия момент
оздравителният период при С. е напълно завършен и няма данни за настъпили
усложнения.
Предвид основателността на претенцията по основния иск, основателна
се явява и претенцията по акцесорния иск за законна лихва за забава.
Доколкото се прие, че процедурата по чл. 498 КЗ е осъществена с размяна на
книжата в съдебното производството, то тримесечният срок по чл. 497, ал. 1,
т. 2 от КЗ следва да се брои от момента, в който застрахователното дружество
е получило препис от исковата молба. От приложеното по делото съобщение
е видно, че уведомлението е полученото от дружеството на 23.02.2023 г.
Следователно лихвата за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определена от 23.05.2023 г.С оглед
обстоятелството,че в тази част решението не се обжалва,съдът не може да
коментира датата, поради което и главницата ще се дължи така, както е приета
от РС.
По отношение на жалбата срещу постановеното по реда на чл. 248,
ал.1 ГПК решение № 31 от 01.02.2024 г . МОС приема следното:
С решението съдът е уважил искането на ответника за присъждане на
разноски, като му е присъдил сумата 2112,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С частната жалба (озаглавена въззивна жалба) се твърди неправилност,
като са въведени твърдения, че разноските не са реално направени, както и че
първоинстанционният съд не е съобразил възражението за прекомерност.
МОС намира частната жалба за неоснователна, тъй като в представения
9
договор за правна защита и съдействие е записано, че договореното
адвокатско възнаграждение е платено авансово изцяло в брой. В тази връзка е
налице задължителна съдебна практика, според която ако адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка (т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК). Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение също се явява неоснователно, тъй като пред
районния съд е предявен иск за 15000,00 лева, а минималното адвокатско
възнаграждение при този интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1750
лева. Независимо от това, следва да се отчете фактът, че по делото са
проведени три съдебни заседания, разпитвани са свидетели и са изслушвани
заключения на вещи лица. Разликата между минималния размер на адвокатско
възнаграждение и определеният такъв от районния съд не обуславя наличие на
прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На следващо място, МОС намира за неоснователна претенцията на ЗД
„Б.С.“ АД за присъждане на допълнителни разноски, направени във връзка с
отговора на частната жалба, тъй като в това производство разноски не
присъждат.
По разноските на основното производство:
Предмет на обжалване в това производство е първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск над размера от 3000
лева до размера от 9000 лева. От това следва, че при частично уважаване на
жалбата до сумата от 6000 лева, на С.С.едва да се присъдят разноски
наполовина от цялостно направените от него такива. В първоинстанционното
производство С. е направил разноски в общ размер от 1256,37 лева. Пред
настоящата инстанция направените от него разноски са в размер на 244,54
лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.С.“ АД
следва да заплати на С. С. направените от него разноски пред двете инстанции
в общ размер на 750,45 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адв. М. Н. има право
да получи адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС /съдът
определи за въззивната инстанция възнаграждение в размер на 1200 лв.с ДДС
и 720 лв.с ДДС за първата и като приспадна определената от първата
инстанция 120 лв./ за оказаната безплатна адвокатска помощ в двете
инстанции, което следва да бъде заплатено от ЗД „Б.С.“ АД, съразмерно с
уважената част от иска.
10
Направените от ЗД „Б.С.“ АД разноски в първоинстанционното
производство са в размер от 2640 лева. Пред настоящата инстанция
дружеството е направило разноски в общ размер от 1920 лева. Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.С.едва да заплати на дружеството
направените от него пред двете инстанции разноски в общ размер на 2280,00
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 391 от 14.12.2023 г. на Районен съд-*,
постановено по гр. дело № 1687/2022 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен за сумата над 3000 лева до сумата от 6000 лева предявеният
от С.С. с ЕГН ********** срещу ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, иск с правно основание
чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
15000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие настъпило на 12.01.2022 г. ПТП, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.
*, р-н „*“, ул. "*" №* да заплати допълнително на С.С. с ЕГН ********** от
гр. *, ул. "*" №* ет.*, ап.*, сумата от 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на
12.01.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.04.22 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
претендирания размер от 9000,00 лева като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 31
от 01.02.2024 г. на Районен съд-*, постановено по гр. дело № 1687/2022 г. по
описа на същия съд, като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.
*, р-н „*“, ул. "*" №*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С.С. с ЕГН
********** от гр. *, ул. "*" №* ет.*, ап.* сумата в общ размер от 750,45 лева,
представляваща направени пред двете инстанции разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.
*, р-н „*“, ул. "*" №* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. Н.
11
от САК сумата от 1800 лева с ДДС , представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в двете инстанции.
ОСЪЖДА С.С. с ЕГН ********** от гр. *, ул. "*" №* ет.*, ап.*, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, със седалище
и адрес на управление гр. *, р-н „*“, ул. "*" №* сумата в общ размер от
2280,00 лева, представляваща направени разноски в двете инстанции,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението, с което се потвърждава постановеното по реда на чл. 248
ГПК решение № 31 от 01.02.2024 г. на Районен съд-* подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12