Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Свищов, 08.01.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 10.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 207 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу
наказателно постановление №24/25.03.2020г. на Председателя на КРС.
Жалбоподателят „С.Н.“ ЕООД
гр.София, ЕИК * от обжалва наказателното
постановление, с което на основание чл.326 отЗЕС вр. чл.44, ал.1 от Общите
изисквана му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Жалбоподателя
заявява, че издаденото срещу него НП противоречи на закона предвид липсата на
осъществен състав на вмененото административно нарушение, явява се
необосновано, издадено при непълнота на доказателствата, като при издаването му
са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание дружеството
жалбоподател се представлява от упълномощения адв. П.Д. от ВТАК. Навежда доводи
за извършено съществено процесуално нарушение при описание на нарушението в
АУАН. Сочи, че в него липсва точно и ясно описание на обстоятелствата, при
които е извършено вмененото нарушение. Това е пренесено и в издаденото от
административнонаказващия орган наказателно постановление, с което са нарушени
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.6 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място излага, че АНО е допуснала
още едно нарушение в хода на административното производство, което също е
съществено и е основание за отмяна на НП. Сочи, че е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка посочва, че жалбоподателят
не е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН, като в представената АНП не се
съдържат такива данни. На следващо място изтъква, че липсва договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги, тъй като липсва воля от страна на
св. Г.И. за сключването на такъв, а и договорът е нищожен поради негов
невъзможен предмет. Разпоредбата на чл.43,ал.2
от Общите изисквания обаче изисквала сключен валиден договор.. Моли съда да го отмени.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрк. Химук и взема становище за неоснователност на жалбата. По отношение на доводите на жалбоподателя счита, че за съставомерността на вмененото нарушение няма значение дали договорът е сключен. Задължението е при съставяне на договора да се спазват определени изисквания. Т.е. изпълнителното деяние се изразява в съставяне на договор, който не отговоря на изискванията на чл.43 от ОИ. Достатъчно било и да има съставен проект за договор. На следващо място излага, че действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но след като контролния орган е направил неуспешен опит да го покани.По делото е представен протокол от който е видно, че жалбоподателят е търсен на по адрес седалището си. Освен това впоследствие актът му е връчени същият е направил възражение в предвидения 3-дневен срок. Счита, че не е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като става въпрос за дружество, което професионално упражнява своята дейностпо предоставяне на електронно-съобщителни услуги.Нарушената разпоредба е приета преди 6 години и оператора –жалбоподател не е организирал дейността си съобразно нея.. Още повече, че договора се изготвя на програма, която е предварително определена и записването на изискваните елементи не зависи от служителя. Действително нарушението било първо, но предвид високото ниво на защита не следва да се приема, че е маловажно.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 01.10.2019 г. свидетелите Й.Д.Й.
и Г.П.И. -, съответно главен и старши инспектори в КРС извършили проверка в
офис на „С.Н.“ ЕООД ***. В офиса се намирала служител на дружеството – св.Петя
Кирилова. Пред нея св. И. се представил за клиенти, който иска да сключи
договор за кабелна телевизия с дружеството. Св.Кирилова съставила договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги **:01.10.2019г., който подписала и го предоставила за подпис на свидетеля.
След като договора бил подписан от св.И., той и колегата му се легитимирали
пред св.Кирилова и заявили, че извършват проверка. Проверяващите констатирали,
че в процесния договор мястото, определено за полагане на подписа на абоната,
не е оформено от предприятието съобразно образеца, посочен в приложение № 6 към
чл. 44 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни
съобщения (Общите изисквания), като под мястото за полагане подписа на абоната,
да е изписан текста: „Преди да положите Вашия подпис, моля да прочетете
внимателно настоящия договор, както и приложимите общи условия на предприятието“.
След приключване на проверката бил изготвен Констативен протокол № ВТ-ЙЙ-029/0.10.2019
г.
За описаното свидетелите
потърсили представител на дружеството жалбоподател, когото да поканят за
съставяне на АУАН. За целта на дружеството жалбоподател по Български пощи била
изпратена покана, но се върнала с отбелязана непотърсена пратка. Предвид, че
тримесечния срок изтичал, на 20.12.2019г. двамата свидетели посетили офиса
на дружеството в гр.София, ул.„***“ №114, но не намерили нито управителя, нито
упълномощено от него лице. Съставен бил констативен протокол №ВТ-ЙЙ-№36/20.12.2019г.,
в който било отразено обстоятелството, че жалбоподателят е търсен на посетения
адрес. Все пак свидетелите се свързали по телефона с управителя на дружеството,
който им съобщил че не може да се яви за съставяне на АУАН. В същия ден св. Й.
съставил акт за установяване на административно нарушение №ВТ-173/20.12.2019г.
В обстоятелствената му част били описани обстоятелствата на извършване на
нарушението и били посочени нарушените разпоредби на Общите изисквания и ЗЕС. АУАН
бил връчен на упълномощено лице на 12.02.2020г. Параскева Георгиева, като преди
това на страницата административно наказващия орган в интернет била публикувана
информация за съставения АУАН и задължението на представител на жалбоподателя
да се яви за получаването му в 14-дневен срок. На 25.03.2020г. Председателя на
КРС издал НП № 24, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 44, ал.1 от Общите
изисквания във връзка с чл. 326 от ЗЕС и е наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от всички писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по
същество е основателна.
При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по
реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното
постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в
обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството
доказателства.
Не се споделят доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, т.к.
същият не е бил надлежно поканен да се яви. Съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя, при липсата на изключващите предпоставки по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това
правило се допуска само в хипотезата на, ал. 2 - когато нарушителят е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът
се съставя и в негово отсъствие. Това означава, че актосъставителят, след като
констатира наличието на данни за извършено административно нарушение, е длъжен
да покани нарушителя за съставяне на акта. От свидетелските показания се
установява, че такава покана е изпратена на дружеството жалбоподател, като по
делото е приложена разписка без датата от Български пощи ЕАД за връщане на
пратка обратно на подателя. Същата
кореспондира със свидетелските показания. Дори обаче това да не се приеме, по
делото е представен Констативен протокол №ВТ-ЙЙ-036/20.12.2019г., в който е
отбелязано, че на известния на КРС адрес на дружеството не е намерен управителя
или друго упълномощено лице, което да получи поканата, при което ще се състави
АУАН при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съдът кредитира констатираното в
протокол №ВТ-ЙЙ-036/20.12.2019г., че адресатът не може да се намери.
Впоследствие , съгласно чл.337а от ЗЕС на 28.01.2020г. е публикувано съобщение
на интернет страницата на КРС за невръчен АУАН
№ 173/20.12.2019г., съставен на „С.Н.“
ЕООД. В резултат на това, на
12.02.2020г. АУАН е връчен на П.Георгиева, упълномощен представител на
дружеството. В акта е вписано възражение "Имам възражения, които ще
представя в законоустановения срок". В законоустановения срок е депозирано
писмено възражение,с което съдът приема, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението, изложено от жалбоподателя, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.6 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите изисквания: „Предприятията
оформят мястото, определено за полагане на подписа на абоната, съобразно
образеца, посочен в приложение № 6. „Под мястото за полагане на подписа на
абоната да е изписан текста: „Преди да положите Вашия подпис, моля да прочетете
внимателно настоящия договор, както и приложимите общи условия на
предприятието“. В процесния случай по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в
сключения договор със св. Г.И. под мястото за подпис на абоната не е изписан
текста, посочен в приложение № 6 към Общите изисквания. В АУАН и НП е посочена
като нарушена разпоредбата на чл. 326 от ЗЕС във връзка с чл. 44, ал. 1 от
Общите изисквания. Съгласно чл. 326 ЗЕС, „предприятие, предоставящо обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл.
66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични
задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.“.
Текстът на чл. 326 от ЗЕС визира именно нарушения на някое от общите изисквания
по чл. 73. Нормата не въвежда някакви задължения на предприятието, то е длъжно
да спазва общите изисквания и именно поради това като нарушена норма в НП е
посочен чл. 44, ал. 1 от Общите изисквания. Предвид гореизложеното, съдът
приема, че правната квалификация на деянието е правилна и отговаря на описаната
фактическа обстановка. Посочени са нарушената разпоредба и санкционната норма,
предвиждаща съответното наказание. Липсва твърдяното процесуално нарушение.
Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на твърдяното нарушение се
изразява в бездействие и именно това бездействие се съдържа във фактическите
констатации на АУАН и НП.
Неоснователно е и възражението, че представения договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги **:01.10.2019г. е недействителен. Както
бе казано изпълнителното деяние на вмененото нарушение се изразява в
бездействие –съставяне на индивидуален договор без същия да отговаря на
изискванията по чл.44 от ОИ. Ирелевантно е неговата действителност и
обсъждането на това възражение е безпредметно. Достатъчно е представената от
оператора бланка да не се съдържат необходимите реквизити.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че жалбоподателят формално е осъществил признаците на вмененото му
административно нарушение. По смисъла на чл. 28 ЗАНН се преценява при
съвкупното отчитане на всички обстоятелства, характеризиращи обществената
опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и вредните последици. При извеждането на дефиницията за „маловажен
случай“ приложение намира нормата на чл. 93, т. 9 НК, съгласно която „маловажност“
е налице тогава, когато липсват вредни последици или са настъпили незначителни
такива или ако с оглед други обстоятелства нарушението е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни
нарушения от съответния вид. Настоящ случай не е такъв. Видно от събраните
доказателства по делото е, че при извършената в офис на дружеството в гр.
Свищов проверка на процесната дата, същите са констатирали и други нарушения
във връзка с прилагането на Общите изисквания. Освен това разпитана в
качеството на свидетел служителката която обслужва офиса не можа да обясни
еднозначно коя точно бланка следва да попълни при съставяне на нов договор. От
това съдът извежда, че дружеството жалбоподател не е положило достатъчно усилия
да състави бланки на договори и
съответно да обучи персонала си, които да са в съответствие с тези изисквания.
Следва да се отбележи, че нарушената разпоредба е приета преди повече от 6 години,
а оператора не е организирал точно работата си по нея. Предвид на това
процесното нарушение, макар и извършено за първи път не може да се квалифицира
като маловажно.
При това положение издаденото наказателно постановление следва да се потвърди
като законсъобразно.
И двете страни са претендирали разноски. При този изход на делото, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24/25.03.2020г. на Председателя на КРС,
с което на „С.Н.“ ЕООД гр.София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Р.И. на основание чл.326 от ЗЕС вр. чл.44, ал.1
от Общите изисквания му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
„С.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Д.Р.И. да заплати на КРС, гр.София, ул.“*****“№6 направените по
делото разноски в размер на 100,00лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Великотърновски административен съд.
РАОНЕН СЪДИЯ: