Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2184 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Рич
5“ ЕООД – гр. Б., ЕИК *****, срещу Решение № 1255/21.06.2019 г. на Варненски
районен съд, ХХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 5375 по описа на съда за
2018 г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-010403/19.09.2018 г.
на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложеното на
дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева е намалена на 1500 лева.
Касаторът счита решението на районния съд
за неправилно. Твърди, че наказателното постановление е нищожно като издадено
от лице без материално-правна компетентност. Оспорва изводите на районния съд
за наличие на трудово правоотношение като неправилни и основани на неправилно
ценене на част от събраните в производството доказателства, без изложени
съответни мотиви. Моли за отмяна на решението на районния съд и за прогласяване
на наказателното постановление за нищожно, в условията на евентуалост – за
неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът в производството, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна моли решението на районния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира въззивното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № 03-010403/19.09.2018 г. на и.д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Рич 5“ ЕООД за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
От събраните доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 27.08.2018 г. от
служители на инспекцията проверка на обект СУ „Д. Д.“ – гр. Варна, на който
„Рич 5“ ЕООД извършвало основен ремонт и реконструкция, било констатирано, че
на обекта има работници, които извършват СМР. На всички работници били дадени
декларации, които те попълнили. От декларацията на Х. А. било установено, че
той работи на обекта от 27.08.2018 г. като кофражист при уговорено месечно
възнаграждение 495 лева и има сключен трудов договор с уговорени почивни дни
събота и неделя, както и че не е получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключения трудов договор. При документалната проверка било
установено, че между дружеството и А. нямало подписан трудов договор, а бил
представен граждански договор със задължение на А. да изработи и монтира 500
кв.м кофражи на училището за възнаграждение в размер на 530 лева за срок от
27.08.2018 до 14.09.2018 г. Служителите на инспекцията приели, че отношенията между
страните са трудово-правни, поради което срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, за това, че на 27.08.2018 г. е
допуснало като работодател А. да изпълнява трудови функции като кофражист без
да е сключен трудов договор в писмена форма между страните – нарушение по чл.
62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Срещу акта постъпило писмено
възражение, че между страните има гражданско правоотношение.
Административнонаказващият орган приел за неоснователно това твърдение и издал
наказателното постановление въз основа на фактическите констатации от акта и
правната квалификация, като на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда наложил имуществена санкция в размер на 5000 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна районният съд приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, и.д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, който е надлежно упълномощен от главния секретар
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява
административното ръководство на инспекцията. Заповедта за заместване е
издадена от органа по назначаването съобразно изискванията на чл. 84 от Закона
за държавния служител, поради което е валидна и обосновава
компетентността на издалия наказателното постановление орган. Районният съд не
установява допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения
или неспазване на законоустановени срокове. Констатира, че по направеното
възражение са изложени мотиви, с което административнонаказващият орган е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Във връзка с фактическите
твърдения на въззивника районният съд приема от събраните доказателства, че А. сам
е декларирал обстоятелствата, които са обосновали извода на
административнонаказващия орган за трудово правоотношение. Районният съд
мотивира този извод с обстоятелството, че има разминаване между посочените в
трудовия и в гражданския договор данни относно възнаграждението, както и с
това, че декларираните от А. обстоятелства включват основните белези на трудово
правоотношение. Предвид това приема за правилни изводите на наказващия орган за
това, че в качеството си на работодател дружеството не е изпълнило задължението
си по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. Във връзка с
приложението на чл. 415в от КТ районният съд приема, че тази разпоредба не се
прилага при нарушения по чл. 62, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от КТ, и нарушението
няма характеристиките по чл. 28 от ЗАНН, за да намери приложение тази
разпоредба. По отношение на размера на наложената санкция обаче счита, че
липсват изложени мотиви този значително по-висок от минималния размер да е
оправдан от предходни нарушения или други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което изменя наказателното постановление в частта на
наложената санкция, като я намалява до законоустановения минимум.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Възражението за липса на компетентност на
издателя на наказателното постановление е неоснователно, тъй като функциите
на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ могат да бъдат изпълнявани от
главния секретар по силата на чл. 6, ал.
6 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, който в случая е издал Заповед № ЧР-1147/27.08.2018
г., с която за периода от 10.09.2018 г. до 07.10.2018 г. служебните
задължения на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ са били възложени на Д. Н. Д – началник на отдел „БТКД“
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Не са налице твърдяните от касатора
нарушения при събирането и цененето на доказателствата. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства в тяхната съвкупност и е изложил мотиви кои от тях
кредитира и защо. Квалифицирането на отношенията между А. и дружеството като
трудови се основава на попълнената от него при проверката декларация, която
съдържа основните елементи на трудовото правоотношение, както и изрично
посочва, че лицето има сключен трудов, а не граждански договор. В същото време,
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда прогласява, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а представеният
граждански договор не съдържа клаузи, които да обосновават извод, че неговият
предмет надхвърля предоставянето на работна сила от страна на А.. Въз основа на
правилния извод, че става въпрос за предоставяне на работна сила от страна на А.,
районният съд е приел за извършено вмененото на дружеството нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, според които между
работодателя и работника преди постъпването на работа следва да бъде сключен
трудов договор в писмена форма. Изводът му за законосъобразно ангажиране на
отговорността на дружеството по чл. 414, ал. 3 от КТ също е правилен, като
касационната инстанция споделя мотивите за изменение на наказателното
постановление в частта на наложената санкция в минимума поради липсата на
твърдения и доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо касационният състав приема, че не
се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи
касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1255/21.06.2019 г.
на Варненски районен съд, ХХІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 5375 по описа
на съда за 2018 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.