№ 143
гр. Габрово, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500158 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. К. П. , подадена
чрез пълномощника адв.П. срещу постановеното решене на РС-Севлиево по
гр.д.№599/2021г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,че не е налице
фактическият състав на чл.90 ЗКИР . В случая ,за да бъде заличено
вписването е следвало да се предяви от ищеца иск по чл.124,ал.4 ГПК – за
установяване на факт с правно значение ,а не такъв по чл.124,ал.1 ГПК.
Преценката на правния интерес следва да бъде съобразена с действието ,което
има вписването ,като жалбоподателят се позовава на решение на ОС-
Търговище и на правната доктрина. Твърди се,че ищецът не е конкретизирал
на кое основание, посочено в чл.90 ЗКИР, се иска заличаване на вписването.
Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, което се обосновава
с това ,че от материалите по делото и изявленията на процесуалния
представител на ищеца , ставало ясно,че за същия съществува неяснота
относно убедеността за продължителността на процесния договор.
Съществувало противоречие между твърденията в исковата молба и тези ,в
отговора на насрещната искова молба по отношение срока и съдържанието на
правоотношенията , произтичащи от същия договор. Съдът не е изяснил
фактическата страна на спора и не е отстранил противоречията в твърденията
на ищеца, при което е постановил съдебния акт, без да бъде изяснено
действителното положение. Твърди се,че не са обсъдени доводите на
ответника при постановяване на обжалваното решение.
Претендира се да бъде отменено постановеното от РС-Севлиево
решение по гр.д.№599/2021г. и се отхвърлят предявените искове, а при
1
условията на евентуалност е заявено искане делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, при констатиране на допуснато
съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство.
Ищецът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор. В него се
излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и
събраните доказателства ,приема за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Севлиево
решение по гр.д.№599/2021г., с което е признато за установено в отношенията
между „ОБСЛУЖВАЩА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ЗОРА - I" , с
ЕИК *********, като арендатор и ответника Т. К. П., като арендодател, че
съществува арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Служба
по вписванията при РС С. с вх.рег. № 6013/26.11.2012 година, акт № 180, том
VIII и анекс към него от 12.07.2016 година, вписан в Служба по вписванията
при РС С. с вх. № 2082 от 13.07.2016 година, акт № 143, том III, за нива с
площ 4,749 дка в м.Р., с идентификатор *** и нива с площ 3,000 дка в м.К., с
идентификатор ***, двете в землището на с. Б. С., общ. С., със срок на
договора до 30.09.2024 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Постановено е
заличаване на извършеното вписване в Служба по вписванията при РС
Свищов под вх.рег. № 2439 от 17.06.2019г., акт № 90, том III на изявление на
Т. К. П. за разваляне на договор за аренда от 22.10.2012 година, вписан в
Служба по вписванията при РС Свищов с вх.рег. № 6013/26.11.2012 година,
акт № 180, том VIII и анекс към него от 12.07.2016 година, вписан в Служба
по вписванията при РС Свищов с вх. рег. № 2082 от 13.07.2016 година, акт №
143, том III за отдаване под аренда на нива с площ 4,749 дка в м. Р., с
идентификатор *** и нива с площ 3,000 дка в м.К., с идентификатор ***,
двете в землището на с. Б. С., общ. С., поради несъществуване на вписаното
обстоятелство, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка чл. 88 и чл. 90
ЗКИР.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявените искове , с оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и заявен петитум , са по чл.124,ал.1 ГПК - да се установи
съществуването на арендно правоотношение между страните по делото по
посочения договор за аренда ,с анекс към него , и по чл.537,ал.2 ГПК във вр. с
чл.88 и чл.90 ЗКИР - заличаване на вписването на едностранното
прекратяване на договора за аренда на основание изявление от 06.06.2019г. за
разваляне на договора .
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се установява
правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск по
чл.124,ал.1 ГПК .
Относно правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка
на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, съгласно практиката на ВКС и
правната доктрина, този интерес винаги е налице, когато поведението на
противната страна прави правното положение на ищеца несигурно. Правният
интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги
конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.
В случая обстоятелствата, на които се е позовал ищецът в депозираната
2
искова молба, обосновават наличието на правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК , при твърдяното извънсъдебното
отричане от ответника на съществуването между страните на спорното
правоотношение по договор за аренда, с отправено до арендатора изявление
от 06.06.2019г. за неговото едностранно разваляне поради неизпълнение и
вписване на това изявление в СВ.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено и основанието
за искането по чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл.88 и чл.90 ЗКИР за заличаване на
вписването като последица от уважаване на установителния иск – вписано
несъществуващо обстоятелство .С оглед на това е неоснователно
възражението на жалбоподателя ,че не е конкретизирано на кое от
основанията по чл.90 ЗКИР се иска заличаване на вписването.
От събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът е
страна по сключен на 22.10.2012г. договор за аренда , с анекс към него от
12.07.2016г., с който е договорено на основание чл.18,ал.1 от ЗАЗ да бъде
подновен срока на договора с нов шестгодишен срок до 2024г. , считано от
изтичане на първоначално договорения . Договорът за аренда и анексът към
него са сключени в изискумета от закона писмена форма с нотариална заверка
на подписите и са вписани в СВ при РС-Свищов.
По време действието на договора, на 23.02.2018г. арендодателят е
прехвърлил правото на собственост върху земеделските земи ,предмет на този
договор, на ответника по делото, който е уведомил арендатора за станалата
промяна с уведомление от 25.04.2018г.
Ответникът е отправил до ищеца писмено изявление от 06.06.2019г. за
разваляне на договор за аренда поради неплащане на дължимата арендна цена
за стопанската 2017-2018 година. Изявлението е вписано в Служба по
вписванията при РС Свищов с вх.рег. № 2439 от 17.06.2019г., акт № 90, том
III от 2019 година.
На 24.06.2019 година ответникът по настоящото дело е предявил пред
Районен съд Свищов иск срещу ищеца по настоящото дело за заплащането
на арендната цена за стопанската 2017-2018 година и обезщетение за забава
по чл.86 ЗЗД. По образуваното гр.д. № 639/2019 година е постановено влязло
в сила решение № 255 от 11.11.2019 година, с което исковете са отхвърлени.
Установената със СПН по гр.д.№639/2019г. по описа на РС-Свищов
недължимост на претендираното от арендодателя вземане по процесния
договор за аренда за стопанската 2017/2018г. , обосновава основателността и
доказаността на твърдението на ищеца по настоящото дело,че не се е
осъществило основанието ,на което се е позовал ответникът за разваляне на
процесния договор с отправеното извънсъдебно писмено изявление до ищеца
на 06.06.2019г./ на което обстоятелство ищецът основава исковата си
претенция по чл.124,ал.1 ГПК/.
При липсата на непогасено задължение на ищеца по процесния
договор за аренда за стопанската 2017-2018г. ,то направеното от ответника
едностранно волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на
това задължение, обективирано в писмено изявление от 06.06.2019г., е без
правно основание и не е породило прекратително действие. Това обуславя и
основателността на предявения установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за
3
установяване съществуването на арендно правоотношение по процесния
договор за аренда,който е със срок до 2024г. съгласно сключения анекс. Като
последица от уважаване на установителния иск е уважаването и на
претенцията по чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл.88 и чл.90 ЗКИР относно
вписването на несъществуващо обстоятелство – вписване на едностранното
прекратяване на договора за аренда на основание изявление от 06.06.2019г.
за разваляне на договора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. За такова се
сочи неотстраняване на противоречия в становището на ищеца относно каква
е продължителността на процесния договор за аренда.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени ясно и
конкретно фактите относно сключването на договора и уговореното
продължаване на срока с анекса от 2016г. до края на стопанската 2024г. Тези
обстоятелства са отразени в доклада по делото в т.1А ,като съобразно тези
твърдения на ищеца е разпределена и доказателствената тежест, както е
отразено в протокола от о.з.с. от 07.12.2021г., като никоя от страните не е
направила възражение по доклада. При дадената на страните възможност по
чл.143,ал.1 ГПК / отразено в протокола от о.с.з. на 07.12.2021г./ , ищецът не е
правил пояснения и допълнения на исковата молба, предвид на което не е
било налице противоречие в предявената от него искова претенция ,което да
следва да бъде отстрнено от първоинстанционния съд по реда на чл.145,ал.2
ГПК . Какви доводи са наведени в писмен отговор по друго дело ,следва да се
обсъди в производството по него, тъй като е относимо към предмета на
правния спор,който е въведен с предявения иск по това производство, във
връзка с което е подаден писмения отговор.
Неоснователно е твърденето на жалбоподателя ,че делото не е изяснено
от фактическа страна.
На всяка от страните е била дадена възможност да представи
доказателства с оглед разпределената доказателствена тежест и
първоинстанционният съд се е произнесъл по тези ,представени и приети по
делото.
В отговора на исковата молба ответникът е навел доводи,че към
момента на завеждане на иска от ищеца не са извършени никакви плащания
,което само по себе си е основание за прекратяване на арендното
правоотношение.
Наведеното в писмения отговор твърдение ,че не са извършвани
плащания от ищеца ,не съставлява основание,което да води до автоматично
прекратяване на договора за аренда при липсата на такова плащане, тъй като
такава възможност не е предвидена в чл.27,ал.1 ЗАЗ .
От доказателствата по делото не се установява към датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело на 30.07.2020г.
процесният договор за аренда да е прекратен на някое от визираните в
чл.27,ал.1 ЗАЗ основания. Не се твърди и не се установява след влизане в
сила на решението по гр.д.№ 639/2019 по описа на РС-Свищов, до
предявяване на настоящия иск, ответникът да е отправял до ищеца ново
изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на
4
основание чл.28,ал.1 ЗАЗ , с позоваване на неизпълнени задължения
,различни от тези, които са били предмет на вписаното изявление от
06.06.2019г., касаещо задължението за стопанската 2017/2018г. Последното е
предмет на оспорване по настоящото дело от ищеца, който основава исковата
си претенция по чл.124,ал.1 ГПК на неосъществено основание за разваляне
на процесния договор за аренда с отправеното извънсъдебно едностранно
изявление от арендодателя от 06.06.2019г.
Развалянето на договора за аренда има действие занапред съгласно
чл.88,ал.1,пр.2 ЗЗД. С оглед на това последващо упражняване на това право ,
след предявяване на исковата молба по настоящото дело, при надлежното му
упражняване при осъществено основание ,различно от оспореното в
настоящото производство за стопанската 2017/2018г., ще породи действие
занапред / за трети лица от вписването /, а няма с обратно действие да
прекрати съществуването на договорното правоотношение.
По изложените съображения въззивната жалба ,като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение
потвърдено,като законосъобразно и обосновано.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК жалбоподателят
следва да заплати на ищеца направените за въззивното производство разноски
в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7 от 06.01.2022г. по гр.д.№599/2021г. на
РС-Севлиево.
ОСЪЖДА Т. К. П. ,ЕГН**********, от гр.Севлиево , ул.“С.“№** да
заплати на „ ОБСЛУЖВАЩА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ЗОРА - І“,
ЕИК814164537, със седалище и адрес на управление:с . Б. С. ,общ.С. сумата
от 300лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5