Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр.Силистра, 30.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП - Силистра Галина
Вълчева като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 88 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 216/18.08.2020 г., постановено по АНД № 239/20
г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление № 13/17.02.2020
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „КТВ
ИСТЪР“ ООД гр.Силистра, на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения
/ЗЕС/ във вр. с чл.43 ал.1 и ал.4 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Обн. ДВ, бр.
24/04.03.08 г., посл. изм. ДВ, бр. 35/10.04.20 г./ - ОИ, е наложено
административно наказание по вид „имуществена санкция”, в размер на 3 000 лева,
за нарушение на чл.326 ЗЕС, във връзка с чл.43 ал.1 и ал.4 от ОИ.
Производството е образувано по касационна жалба на Комисията
за регулиране на съобщенията гр.София, подадена от представител по
пълномощие главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“ при КРС С.Х., с искане да
бъде отменен обжалваният акт на СРС и, след решаване на делото по същество от
настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното НП. Оплакванията
в жалбата са съсредоточени върху довод за неправилно приложение на материалния
закон. Касаторът счита, че обществената опасност на процесното деяние не е
незначителна, за което свидетелствал високият минимален размер на нормативно определената
санкция с чл.326 ЗЕС. Възразява срещу изводите на въззивната инстанция, че
случаят е маловажен,като счита,че за конкретния вид нарушения, разпоредбата на
чл.28 ЗАНН била неприложима, с оглед на което настоява да бъде отменен
съдебният акт и потвърдено Наказателното постановление.
Ответникът по касация – „КТВ ИСТЪР“ ООД гр.Силистра, чрез
упълномощен представител адв. Б. от АК - Силистра, оспорва жалбата. Излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно
представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че
обжалваното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Дава
заключение за оставяне в сила на въззивното решение, като поддържа, че същото е
произнесено в съответствие с материалния закон и установените факти по делото.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: Касационното
основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда
до твърдение за непра вилно приложение на
закона /чл.348 ал.1 т.1 НПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Касаторът счита, че в
противоречие със закона, съдът е формирал извод за маловажност на деянието, за каквото
не можело да се приеме никое нарушение на чл.326 ЗЕС, тъй като последният
регулирал особено съществени отношения с висока значимост за обществото, поради
което и нормотворецът е предвидил санкцията в относителни, но високи параметри -
от 3000 до 15000 лева. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши
на терена на касационното оплакване и съгласно чл.218 ал.2 АПК.
Силистренският районен съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото въз основа на събраните
доказателства,която междувпрочем не се е оспорвала от страните. Спорът е бил съсредоточен
върху приложението на закона, за правото. Съдът е приел за безспорно от
обективна страна, че на 02.10.2019 г. в гр. Силистра ответното по касация дружество,
чрез свой представител, е сключило Договор № 937 с Р.К.К.за предоставяне на електронни
съобщителни услуги /“Интернет+ТВ“/. Клаузите от Раздел VI на същия, регламентиращи неговия срок, подновяване и
прекратяване, не са били изписани с получер шрифт. Приел е, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателните
производствени правила. Абонатът удостоверил с подписа си, че е запознат с
всички клаузи на индивидуалния договор и с Общите
условия за взаимоотношенията с крайните потребители на „КТВ ИСТЪР“ ООД, предоставящо
електронни съобщителни услуги чрез кабелна мрежа за пренос и/или
разпространение на радио- и телевизионни програми /л.42-л.46; л.38-л.41 - такива
има представени за всяка една от услугите поотделно/, процесните клаузи за прекратяването
и подновяването на договора за услуги в раздел XI от условията за пренос чрез кабелна мрежа, както и в
раздел 8 от договора за Интернет, са изписани с получeр шрифт (bold). Въпреки
това и защото в индивидуалния договор с абоната, условието от чл.43 ал.1 ОИ не
е било спазено, е приел, че нарушението е извършено.
Съдът е приел за безспорен и факта, че изискването от Общите
изисквания за размера на шрифта „не по-малък от 12 пункта (точки)“ е спазено, което
се установява и от свидетелските показания на актосъставителя Л. П.и св. С. М..
Изложил е съображения за значимостта на текстовете,уреждащи прекратяването и
подновяването на договора, което би могло да засегне негативно във висока
степен интересите на потребителите. Това именно е наложило нормативното
разрешение с чл.43 ал. 1, във връзка с чл.43 ал.4 от ОИ, изискващо
текстът да бъде изписан с получер шрифт (bold), чиито размер да е най-малко с 20% по-голям от
размера на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния
договор, но не по-малко от 12 пункта (точки). В изпълнение на целите от чл.4 ал.1 ЗЕС, вкл. по
т.3, следва да бъде осигурено високо ниво на защита на потребителите при
техните отношения с доставчиците. Така изложените съображения от въззивния съд
следва да бъдат споделени, но как то е приел и последният, те не са достатъчно
силно правно основание да бъде отречено битието на случаи с по-ниска степен на
обществена опасност от вида на процесния, в сравнение с обичайните, типичните
за нарушението на чл.326, вр. с чл.73 ЗЕС.
Районният съд е установил от показанията
на самия потребител св. К., че същият не е изпитал никакви затруднения при
фактическото възприемане на релевираните клаузи, както и, че не е имал никакви
проблеми във връзка с предоставянето на услугите - предмет на процесния
договор.
Предвид горните фактически
установявания СРС е приел, че случаят е „маловажен“, в контекста на чл.28 ЗАНН,
по подробно изложени съображения, които се споделят от касационния състав.
Последният, действайки служебно /арг. чл.218 ал.2 АПК/ относно съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон (а такова оплакване е релевирано и с жалбата) намира, че преценката за обществената опасност на
деянието и извършителя му е въпрос за приложението именно на материалния закон,
който в случая не е нарушен. В съгласие с извода на съда, се установяват факти,
сочещи на по-ниска степен на засягане на защитавания обществен интерес, които
са от следния порядък:
Съгласно показанията на разпитаните свидетели
проверката е инициирана не по жалба на потребители, защото не са били
информирани добре за условията за прекратяване и подновяване на договорите им с
оператора, а от съображения за защита на авторски права. Провереният
индивидуален договор е предоставен на контролните органи от представител на ответното
дружество и е от кръга на последно сключените договори с абонати,избран на
случаен принцип, т.е. няма оплакване от потребител в горния смисъл. От
процесния индивидуален договор № 937/2019 г. се установява,че същият съдържа
нарочна Декларация на абоната, че на датата на сключване на договора е получил
екземпляр от Общите условия за взаимоотношенията с крайните потребители на
електронни съобщителни услуги, предоставяни от „КТВ ИСТЪР“ ООД и се е запознал
със същите; приема ги и се задължава да ги спазва. Съгласил се е тези Общи
условия да бъдат неразделна част от подписания договор. Сам съдът се е убедил, че
въпросните условия, уреждащи прекратяването/подновяването на договора (Раздел VI), са изписани
със съответния размер и вид (получер) шрифт. Няма данни ответното дружество да е
санкционирано преди процесното административно наказателно производство, което
в съвкупност сочи на извод за по-ниска степен на обществена опасност на
релевираното деяние, както правилно е установил и съдът.
Това е така и защото нарушеното нормативно правило
изисква при кумулативност, условията, регламентиращи срока, прекратяването и
подновяването на индивидуалния договор, да се изписват с получер шрифт (bold), чиито размер е най-малко с 20 % по-голям от размера
на шрифта, с който са изписани останалите условия на същия, но не по-малък от
12 пункта (точки). Следователно, от двете изисквания на нормата, не е
спазено само едното - за почерняне на въпросните текстове, като не се спори, че
относно размера на шрифта всички изисквания са изпълнени. Липсващото условие от
чл.43 ал.4 ОИ може да се приеме за компенсирано в известна степен с
представените Общи условия на дружеството и за двата вида предоставяни от него
услуги, където несъмнено процесните текстове са изписани съгласно нормативните
изисквания. Това не заличава самия факт на нарушението в индивидуалния договор,
но доколкото ОУ са неразделна част от последния, съгласно изрично подписаната
декларация от абоната /страна по същия договор/, то следва да се приеме, че
правата на потребителя не са застрашени в степента, в която е презумирал нормотвореца
с чл. 326 във връзка с чл.73 ЗЕС и във връзка с ОИ.
Вярно съдът е преценил, че нарушението е формално и
фактическият му състав не се свързва с реално настъпили вредни последици, но
тяхната липса също намалява степента на евентуалната заплаха за интересите на
потребителите. Всичко това сочи на правилност на извода за маловажност на
деянието, защото разкрива по-ниска обществена опасност от типичните случаи на
това нарушение. Ангажирана е обективната отговорност на оператора, което
ирелевира изцяло въпросите със субективната страна на деянието. Въпреки това
следва да се отчете обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за
нарушения на ЗЕС, което сочи на извод, че не е от кръга на нарушителите, злепоставящи
интересите на своите абонати.В съвкупност горните съображения мотивират
настоящия касационен състав да приеме, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон в контекста на преценката на фактите съобразно чл.28 ЗАНН, което
налага потвърждаване на крайния му акт.
Обобщавайки изложеното,настоящият
състав, намира за неоснователна жалбата на КРС гр. София, както и съгласно
чл.63 ал.3 ЗАНН - за основателно искането на ответното по касация дружество за
присъждане на съдебни разноски, воден от което и на основание чл. 221 ал.2 пр.2 АПК, вр.с чл.63 ал.1 и ал.3 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 216/18.08.2020 г., постановено по АНД № 239 по
описа за 2020 година на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Комисия за регулиране на съобщенията с
административен адрес: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 6, да заплати на „КТВ ИСТЪР“ ООД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Христо Смирненски“ № 2,
представлявано от управителя Ж.И.Ж., с ЕГН: **********, сумата от 300.00 /Триста/ лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.