ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 25.07.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юли
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, разгледа търговско дело № 825 по описа за 2002 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение на длъжника – Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********постъпило
на 14.06.2018 година срещу изготвения от синдика списък на приетите вземания на
кредитори на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********, обявен в търговския
регистър на 07.06.2018г.
Кредиторът с оспорено вземане – Национална агенция
по приходите – намира възражението за неоснователно, като излага подробни
съображения в писмени становище и в съдебно заседание, както по отношение на
приетите публични държавни вземания, така и по отношение на частните държавни
вземания.
Синдикът поддържа становище за неоснователност на
възражението.
Производството по несъстоятелност по отношение на
длъжника е открито с решение на съда от 23.10.2002 година.
1. По
възражението на НАП в частта срещу вземането от 1 793 308,22 лева /по
т. 1 от списъка на приетите вземания/.
Посочените частни държавни вземания на НАП /като
правоприемник на АДВ/ за главница и лихви са включени в списъците на приетите
вземания /одобрени с определение на съда от 18.03.2003 година/. С утвърждаване
на оздравителния план на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********, с решение
на съда от 16.12.2003 година, по отношение на тези вземания е настъпило
преобразуващото на основание чл. 706, ал. 3 ТЗ действие на този план, а
вземанията са били дължими съгласно плана в общ размер от
1 818 781,70 лева и това действие се запазва след възобновяване на
производството, поради неизпълнение на задълженията на длъжника по плана. Тоест,
същите не могат да бъдат предмет на ново предявяване и приемане в
производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 741а ТЗ производството се
възобновява /в конкретния случай с решение на САС от 04.04.2017 година, в сила
от 06.03.2018 година/, а не започва отначало. При това положение тези вземания
следва да бъдат изключени от съставения от синдика списък на приетите вземания.
Списъкът на приетите вземания може да се допълва
единствено с допълнително предявени вземания по реда на чл. 695 ТЗ, както в
случая е с вземанията по т. 2 до т. 6 от изготвения списък. Извършените при
действие на оздравителния план плащания следва да бъдат съобразени при
изготвяне на сметките за разпределение от синдика.
С оглед на горното, възражението на кредитора в
тази част следва да се остави без разглеждане, а и доколкото не е налице и
предявяване на такова вземане /в молбата от 10.05.2017 година не се съдържа
такова искане, а единствено е с информативен характер/, възражението е
недопустимо.
2. По
възражението на длъжника срещу вземанията на НАП в частта срещу вземането от 113 799,31 лева – публични държавни вземания за дължими данъци /главница –
72 803, 38 лева/ и лихви /40 995,93 лева/ и за задължителни осигуровки от 455 275,60
лева, от които 271 948 лева –
главница и 183 327, 06 лева – лихви /т. 3 и т. 4 от списъка на приетите
вземания/.
Длъжникът възразява, че част от вземанията са
погасени по давност.
Видно от молбата за предявяване на вземания от 29.05.2017
година, публичните вземания за данъци са определени по реда на ЗКПО и ЗДДС и
установени по справки - декларации, подадени в периода 14.08.2007 година –
05.09.2014 година /по отношение на дължимия ДДС/ и в периода м. 01.2005 година
– м. 03.2017 година – по отношение на данъка по ЗКПО. По отношение на
осигурителните вноски, вземанията са по подадени декларации в периода м.
04.2005 година – м. 03.2017 година.
Съгласно чл. 171, ал. (1) ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл.
171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК са, както вземанията за данъци, така и вземанията за лихви върху тях /чл.
162, ал. 1, т. 9 ДОПК/. Горните срокове, следователно, са приложими и за двата
вида вземания.
Тоест, за най-ранните задължения за данъци и лихви,
давностният срок е започнал да тече от 01.01.2006 година и понастоящем е
изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за всички вземания,
възникнали и изискуеми в периода 2005 – 2007 г., вкл., като не се установи
задълженията по тях да са разсрочени или отсрочени или пък изпълнението да е
спряно по искане на длъжника. Или, погасени по давност са вземанията и за
главница и за лихви по декларации – образец 6, подадени през 2005 година, 2006
г. и 2007 година /давностният срок за които, съответно, е започнал да тече от
01.01.2006 година, от 01.01.2007 година и от 01.01.2008 година и е изтекла
абсолютната 10-годишна давност/. Или, дължимите по т. 3 от списъка на приетите
вземания главници са в размер от 71 422,33 лева /няма начислени вземания
за главници по декларациите от 2005 година и 2006 година и 1381,05 лева за 2007
година/ и начислените до 10.05.2017 година лихви в размер на 39 006,78 лева /
без погасените по давност лихви от 1989,15
лева върху вземанията по декларации от 2005 г. и 2006 г. и 2007 година/, като
първите са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ и вторите – по
чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Списъкът, съответно, следва да бъде променен, като се
изключат вземанията на НАП за главница от 1318,05 лева и лихва от 1989,15 лева.
По отношение на публичните вземания по т. 3 от
списъка, чийто давностен срок е започнал да тече от 01.01.2009 година и
по-късно и подлежащи на изпълнение през 2008 година – 2011 г., възражението за
давност е неоснователно. По отношение на тях абсолютната давност не е изтекла
към датата на предявяването, а според нормата
на чл. 172, ал. (1) ДОПК, давността спира с налагането на обезпечителни
мерки и докато траят същите. От представените по делото доказателства –
Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 24.03.2010 година, 03.05.2010
година и 10.05.2011 година и 08.10.2016 година се установява, че давностният
срок по отношение на вземанията, изискуеми през 2008 година – 2011 година,
тоест тези, за които 5- годишният давностен срок би бил изтекъл към датата на предявяване
на вземанията, е спрян поради налагане на обезпечителни мерки по силата на
посочените постановления и преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Няма доказателства мерките да са отменени, поради което вземанията не са
погасени по давност, вкл. и за начислените лихви, които също са предмет на
спиране на давностния срок. За всички задължения по декларации от 2012 година и
сл. не изтекъл законовоустановеният 5-годишен давностен срок и без изследване
на обстоятелството дали същият е спиран или прекъсван.
По отношение на вземанията на държавата за
задължителни осигурителни вноски, които също на основание чл. 162 ДОПК са
публични държавни вземания, съдът намира за приложими също нормите на чл. 171 и
сл. от ДОПК. Тези разпоредби уреждат общата петгодишна и абсолютната десетгодишна погасителна давност и доколкото
в КСО няма специални норми в тази връзка, предвиждащи по-кратки срокове за
погасяване по давност на публичните задължения, са приложими и за вземанията по
т. 4 от списъка на синдика. Посоченото важи и за лихвите върху вземанията за задължителни
осигурителни вноски. Отделно, доколкото ДОПК урежда специален режим по
отношение на давността при публичните вземания е неприложима давността по ЗЗД,
вкл. и за лихвите.
Следователно, всички вземания за задължителни
осигурителни вноски по декларации от 2005 година до 2007 година, включително са
погасени с абсолютната давност. А по отношение на вземанията по декларациите за
2008 година и сл. важи изложеното за вземанията по т. 3 от списъка.
Или, непогасените по давност вземания за
задължителни осигурителни вноски са в размер на – 269 478,02 лева главница
и 175 891,02 лева – лихви до 10.05.2017 година, като първите са с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ и вторите – по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, а списъкът
се налага да бъде променен, като се изключат вземанията на НАП за главница от 2470,52
лева и лихва от 7436,04 лева.
3. По
възражението на длъжника срещу вземанията на НАП в частта срещу вземането от 1071,40 лева
– публични държавни вземания за дължими държавни такси и разноски /главница – 763,38
лева и лихва 308,02 лева/ по два броя изпълнителни листове по гр.д. №
56367/2011 година на СРС /т. 5 от списъка на приетите вземания/.
Длъжникът възразява, че вземанията са погасени по
давност и че неправилно са начислени лихви, тъй като не е в забава за плащане
на сумите по изпълнителните листове.
Съдът приема, че давностният срок по отношение на
тези вземания е започнал да тече през 2013 година /тъй като не се установи по
делото датата на която са влезли в сила съдебните актове, въз основа на които
са издадени изпълнителните листове, то за начало на давностния срок следва да
се приеме именно датата на издаване на последните/ и към датата на молбата за
предявяване на вземанията от 29.05. 2017 година не е изтекъл 5-годишният давностен
срок по чл. 171 ДОПК /нито за главница, нито за лихви/ по отношение на тези
публични държавни вземания и възражението в тази част е неоснователно.
Следва изрично да се посочи, че предявените
вземания за държавни такси и разноски също представляват публични държавни
вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 3 ДОПК. Таксите и разноските са
дължими въз основа на влязло в сила съдебно решение, а заплащането на държавни
такси и разноски, които се събират от съдилищата по образувани пред тях
граждански дела по искови производства, е задължение, което е установено в
тежест на страните със закон - чл. 71 и сл. ГПК.
Публично държавно е и вземането за лихви за
забавено плащане на вземанията за такси и разноски съгласно чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК.
И независимо от изложеното, в конкретния случай не
се установи дължимост на това вземане. Според чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за
неплатените в законоустановените
срокове публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон,
който в случая е Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Съгласно чл.1 от посочения нормативен акт данъци, такси и други
подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане,
неудържаните или удържани се събират със законната лихва. Или началният момент,
от който длъжникът ще изпадне в забава и върху главното вземане ще се начисли
лихва за това е изтичането на законноустановения срок за доброволно плащане. В
случая, обаче, за държавните такси и разноски, определени по реда на Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и присъдени със
съдебното решение, не е предвиден законен срок за плащане. Тоест, изискуемостта
на паричното задължение, с оглед неговата безсрочност, настъпва с постановяване
на съдебното решение, но длъжникът изпада в забава от покана. По делото няма
данни длъжникът да е бил поканен да изпълни задължението си за държавна такса и
разноски по издадените изпълнителни листове, поради което и за процесния период
не е бил в забава и не дължи начислената от НАП законна лихва.
В този смисъл също следва да бъде променен списъка
по т. 5 от приетите вземания и възражението в частта по отношение на вземанията
за законна лихва, е основателно.
4. По
възражението на длъжника срещу вземанията на НАП в частта срещу вземането от 2630,13 лева
– публични държавни вземания за имуществени санкции /главница 2000 лева и лихви
630,13 лева/, установени с Наказателно постановление № 2204-1525/26.06.2012
година на НАП и № 22-2204632/18.09.2012 година на ГИТ.
Длъжникът възразява, че вземанията са погасени по
давност и че неправилно са начислени лихви, без да е налице основание за това.
По мотивите, изложени по-горе във връзка с дължимите
главници по представените два броя изпълнителни листове, не са погасени по
давност и вземанията по т. 6 от списъка на приетите вземания /вкл. лихвите/,
доколкото давността по отношение на наложените имуществени санкции не е изтекла
към датата на предявяване на вземанията дори от датата на издаване на
Постановления /а последните са влезли в сала на 11.03.2013 година и 13.07.2012
година/.
Тоест, главниците по тези наказателни
постановления правилно са включени в списъка на приетите вземания.
По отношение на дължимостта на лихви следва да се
посочи следното. Специалното правило на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, изключващо
начисляване на лихви, е само за глобите,
като изключение за имуществените санкции не е предвидено. Имуществената санкция
не е глоба, а друг вид публично вземане, която разлика е отчетена и от самия
законодател /напр. чл. 162 ДОПК/. В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
изрично е записано, че лихвите върху всички публични вземания, включително и
вземанията по т. 7 /по влезли в сила наказателни постановления/ са публични
вземания. При липса на специална уредба за недължимост на лихви върху
имуществените санкции приложима е общата разпоредба на ал. 1 на чл. 175 от ДОПК
- върху неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон. Тоест, лихви върху имуществени
санкции ще се начисляват само ако в съответния закон, по който е наложена
имуществената санкция, е предвидена лихва. По отношение на имуществените
санкции не е приложим Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, защото имуществените санкции не са подобни на тях вземания,
а самостоятелен вид публично вземане и следва да се съобразява съответната
разпоредба от материалния закон, за нарушението на който е наложена
имуществената санкция. Само при изрично предвидени разпоредби в съответния
закон, по който е наложена имуществената санкция, че имуществените санкции се
дължат заедно с лихви, такива се дължат и следва да се начисляват /така в ТР №
3/2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВАС/.
В конкретния случай санкциите, видно от приетите
по делото две наказателни постановления, са наложени за нарушения на трудовото
законодателство /по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 КТ/ и и на КСО /чл. 7, ал.
3 КСО/.
За имуществената санкция по КТ, съобразно
разпоредбата на чл. 415а и чл. 415б от КТ, е предвидено че при неплащане на
наложената санкция в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, се дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за
периода плюс 20 пункта. Аналогично и чл. 113 КСО предвижда, че вземанията за
невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени
осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 10 пункта, а в ред на КСО към ДВ, бр.
106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. – в размер на законната лихва.
Предвид това, за процесния период, ответникът
дължи лихви, изчислени по посочения в КТ/КСО начин и възражението е
неоснователно.
Поредността на удовлетворяване на
вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, е уредена в чл. 722, ал. 1 т. 7 от ТЗ
по отношение на главниците и в чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вр. чл. 616, ал. 2, т.
1 ТЗ – по отношение на лихвите, която ще следва да бъде съобразена при
изготвяне на сметките за разпределение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 82856/14.06.2018 година на Д.к.Х.
/в несъстоятелност/, ЕИК: ********в
частта по отношение на вземането по т. 1 от изготвения от синдика списък на
приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 07.06.2018 година за сумата от 1 793 308,22 лева и прекратява като
недопустимо производството в тази част.
ПРОМЕНЯ т. 3 от списъка на приетите предявени, изготвен
от синдика на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********и обявен в ТРРЮЛНЦ на
07.06.2018 година по възражение с вх. вх. № 82856/14.06.2018 година на Д.к.Х.
/в несъстоятелност/, ЕИК: ********, като ИЗКЛЮЧВА
от приетите вземания на НАП по т. 3 от списъка, вземания за главница за дължими данъци по справки - декларации и
декларации – образец 6, подадени в периода м. 01.2005 година – м. 10.2007
година в размер на 1318,05 лева и вземания за лихва върху главниците по справки - декларации и
декларации – образец 6, подадени в периода м. 01.2005 година – м. 10.2007
година, които лихви са начислени до 10.05.2017 година в размер на 1989,15 лева.
ПРОМЕНЯ т. 4 от списъка на приетите предявени, изготвен
от синдика на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********и обявен в ТРРЮЛНЦ на
07.06.2018 година по възражение с вх. вх. № 82856/14.06.2018 година на Д.к.Х.
/в несъстоятелност/, ЕИК: ********, като ИЗКЛЮЧВА
от приетите вземания на НАП по т. 4 от списъка, вземания за главница за дължими за задължителни осигурителни вноски
по справки - декларации по КСО, подадени в периода м.04.2005 година – м.12.2007
година в размер на 2470,52 лева и вземания за лихва върху главниците по справки
- декларации по КСО, подадени в периода м.04.2005 година – м.12.2007, които
лихви са начислени до 10.05.2017 година в
размер на 7436,04 лева.
ПРОМЕНЯ т. 5 от списъка на приетите предявени, изготвен
от синдика на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********и обявен в ТРРЮЛНЦ на
07.06.2018 година по възражение с вх. вх. № 82856/14.06.2018 година на Д.к.Х.
/в несъстоятелност/, ЕИК: ********, като ИЗКЛЮЧВА
от приетите вземания на НАП вземането за лихва в размер на 308,02 лева, начислена до 10.05.2017 година.
ИЗКЛЮЧВА вземането на НАП по т. 1 от изготвения от синдика
на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********списък на приетите вземания, обявен
в ТРРЮЛНЦ на 07.06.2018 година за сумата от
1 793 308,22 лева – за частни държавни вземания.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. вх.
№ 82856/14.06.2018 година на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********в
останалата му част.
ОДОБРЯВА,
на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, списъка на приетите на приетите предявени,
изготвен от синдика на Д.к.Х. /в несъстоятелност/, ЕИК: ********и обявен в
ТРРЮЛНЦ на 07.06.2018 с гореописаните промени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: