РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20231520102420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба, подадена от "МАКРОАДВАНС"
АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ***, ет.*, ап.
**, с ЕИК: *****, представлявано от В. Г. С., действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт Л. Л. И., против Д. Е. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул.
"А.М." № *, съдържаща искане да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор по вземане,
произтичащо от договор за кредит, следните суми: 263,65 лева - главница по
Договор за стоков кредит № **** от 29.07.2018 г. , ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - от 21.07.2023 г. до изплащане
на вземането; 10,47 лева - остатък от дължима договорна наказателна лихва за
периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020; 104,68 лева - остатък от дължима по
договора договорна лихва за периода от 29.07.2018 г. до 29.07.2020 г.; 81,97
лева - обезщетение за забава за периода от 30.07.2020 г. до 21.07.2023 г.
Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство,
разноски.
В исковата молба и уточнителната такава към нея, молба, се твърди,
че на 29.07.2018 г. между "Банка ДСК" АД, в качеството й на кредитор и Д. Е.
Р., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за стоков
кредит № ****, по силата на който "Банка ДСК" АД предоставяла стоков
кредит в размер на 442,41 лева със срок за изплащане до 29.07.2020 г., като на
1
19.03.2020 г. било сключено Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
24.04.2019 г., по силата на който "Банка ДСК" АД, в качеството си на продавач,
прехвърлила на ищеца всички свои вземания по отношение на ответника
съгласно процесния договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и
другите му принадлежности.
Ищецът бил упълномощен от цедента "Банка ДСК" АД да уведоми
длъжниците за сключения Договор за цесия, в резултат на което на ответника
било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, като в
случай, че съдът приеме, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за
цесията, следва да се счита, че цесията е надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба.
Сочи се, че било налице неизпълнение, като съгласно чл.2 от
процесния договор, с оглед настъпването на падежа по договора - 29.07.2020 г.
всички дължими вноски падежирали и задължението ставало изискуемо, а
към момента на подаване на исковата молба, плащане от страна на ответника
за пълно погасяване на задължението не било извършено.
От страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 1542/2023 г.
по описа на КРС, като съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение от 24.07.2023 г. срещу ответника по реда на чл.410 ГПК.
Въз основа на изложеното се иска от съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор по
вземане, произтичащо от договор за кредит, следните суми: 263,65 лева -
главница по Договор за стоков кредит № 369736 от 29.07.2018 г. , ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - от 21.07.2023 г.
до изплащане на вземането; 10,47 лева - остатък от дължима договорна
наказателна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020; 104,68 лева -
остатък от дължима по договора договорна лихва за периода от 29.07.2018 г.
до 29.07.2020 г.; 81,97 лева - обезщетение за забава за периода от 30.07.2020 г.
до 21.07.2023 г.
Претендират се направените в настоящото и в заповедното
производство, разноски, като се иска съдът да извърши прихващане в случай,
че възникнат разноски и за двете страни, а ако ответната страна е
представлявана от адвокат и се претендира адвокатски хонорар, се иска
същият да бъде присъден в минимален размер, като при присъждане на
разноски в полза на ответната страна, същата се иска да бъде задължена да
представи банкова сметка. Към исковата молба са представени писмени
доказателства, за които се иска да бъдат приети.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения й от
съда особен представил, е депозирала писмен отговор, в който се сочи, че
подадената искова молба била допустима, но неоснователна и недоказана.
2
Направено е възражение за изтекла погасителна давност относно
задължението, инкорпорирано в процесния договор за стоков кредит, поради
което се счита, че искът за главницата бил неоснователен и недоказан и заради
това следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Твърди се, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следвало да се
съобразяват с изискванията на ЗПК, като по процесния договор за
потребителски кредит на ответника била предоставена в заем, сума от 442,41
лева, при уговорен ГЛП в размер на 39,59%, и ГПР в размер на 47,53%.
Лихвата по договора била възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума, а посочените клаузи от договора нарушавали принципа на
справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на
ответника и била налице явна нееквивалентност между двете престации, като
данните по делото не установявали обстоятелства, които да обосновавали
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузата с уговорения ГПР в размер на
47,53%, както и за нищожност на процесния договор за кредит като сключен в
нарушение на добрите нрави.
С оглед изложеното, се иска да бъдат отхвърлени предявените от
ищеца, искове.
Прави се възражение срещу предявените разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните,
редовно пР.ани, не са се явили и не са били представлявани от
упълномощените си представители. Ищцовото дружество предварително,
чрез пълномощника си, е депозирал становище от 25.02.2025г., 15.01.2025г. и
18.11.2024г. за даване ход на делото, като се поддържа и изложеното в
исковата молба и се представят писмени доказателства. Излагат се подробни
съображения по отношение на направените с отговора на исковата молба
възражения, иска се уважаване на предявените искове. Депозирана е молба от
13.02.2025г. от назначения от съда на ответника особен представител, с която
се иска даване ход на делото в отсъствието на последния, поддържа се
представения писмен отговор, иска се отхвърляне на предявените искове.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 1313/25.09.2024 г.
по описа на КРС и обявен за окончателен в проведеното на 04.03.2025 г.
открито съдебно заседание, без възражения на страните, КРС е отделил като
безспорно между страните обстоятелството, че между ответникът и „Банка
3
ДСК“ АД е бил сключен Договор за стоков кредит №369736/29.07.2018г., по
силата на който „Банка ДСК“ АД предоставила на ответника стоков кредит в
размер на 442,41 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 1542/2023 г. по описа на КРС се установи,
че в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №689/24.07.2023г. срещу ответника за
сумата в общ размер 460,77 /четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и
седем стотинки/ лева, от които: 263,65 /двеста шестдесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева – главница по Договор за стоков кредит №
***** от 29.07.2018 г., остатък от дължима договорна наказателна лихва в
размер на 10,47 /десет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева за периода от
29.08.2019 г. до 29.07.2020 г., остатък от дължима по договора договорна лихва
в размер на 104,68 /сто и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева за
периода от 29.07.2018 г. до 29.07.2020 г. , обезщетение за забава в размер на
81,97 /осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ лева за периода
от 30.07.2020 г. до 21.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението - 21.07.2023 г., както и сторените разноски.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47
от ГПК – чрез залепване на уведомление, което възпрепятствало влизането й в
сила, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
По делото е прието като писмено доказателство заверено копие на
Договор за стоков кредит №**** от 29.07.2018 г., сключен между „Банка ДСК“
АД, в качеството й на кредитор и Д. Р., в качеството му на кредитополучател,
от съдържанието на които е видно и се установява по несъменен начин, че
между „Банка ДСК“ АД и ответника в настоящото производство е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на процесния договор за кредит,
съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
стоков кредит в общ размер на 442,41 лева, за закупуване/ заплащане на стоки
и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно:
мобилен телефон HUAWEI Y7 PRIME BK с цена от 389 лева, както сключване
чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД
и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64г. с
еднократна застрахователна премия в размер на 53, 41 лева. Срокът за
издължаване по договора за кредит бил 24 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, при фиксиран лихвен процент от 39,59 % годишно или
0,1100 % на ден и ГПР в размер на 47, 53 %.
Представени са и приети като писмено доказателство заверени копия
от Общи условия по договори за стокови кредити и погасителен план,
подписани от страните по договора за стоков кредит. От погасителния план се
установява, че крайната падежна дата на кредита е 29.07.2020 г., от което
следва, че към датата на депозиране на заявление от 24.07.2023 г. крайният
падеж е настъпил. Посочено е още, че съгласно погасителния план общо
месечните вноски по кредита възлизат в размер на 646,36 лева, а общият
4
размер на лихвите – 203, 95 лева при ГПР 47,53 %.
Представени са още Искане за стоков кредит с посочен
кредитоискател Д. Р., за финансиране придобиването на мобилно устройство
HUAWEI Y7 PRIME BK за цената от 389 лева, както и Декларация от
29.07.2018г., видно от която ответникът е декларирал, че му е била
предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5,ал.2 от ЗПК,
както и ОУ, прилагани по процесния договор.
От приетия Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
24.04.2019 г. се установява, че "Банка ДСК" АД е прехвърлила на
"МАКРОАДВАНС" АД описаните вземания по сключени от банката договори
за стокови кредити на физически лица в просрочие описани в
приемопредавателен протокол. С Допълнително споразумение от 19.03.2020 г.
/л.15/ за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 24.04.2019 г., на ищеца са прехвърлени и вземанията, със забава
между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, в това
число и процесните по настоящото дело вземания срещу Д. Р. по договора за
стоков кредит, видно от представената извадка от приемно-предавателен
протокол /л.18/ към допълнителното споразумение.
С изрично пълномощно, представено и прието като писмено
доказателство по делото /л.17/, цедентът „Банка ДСК“ ЕАД, бил
упълномощил цесионерът – ищец да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
длъжниците, чието вземания се прехвърлят. Представено е и потвърждение за
цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента "Банка ДСК" АД.
Като писмено доказателство по делото е прито Уведомление за
прехвърляне на вземания от "Банка ДСК" АД с изх.DSK12L-206 от
14.06.2020г., адресирано до ответника Д. Е. Р., с което последният се
уведомява за сключения Рамков договор за покупко-продажба на вземания от
24.04.2019г. и сключеното към него Допълнително споразумение от
19.03.2020г. както и че кредитор на паричното вземане, считано от датата на
получаване на уведомлението, е "Макроадванс" ЕАД. От представеното
известие за доставка от Български пощи е видно, че уведомителното писмо е
връчено лично на Д. Р. на 20.05.2020г.
Приети по дело са също така Фактура №**********/29.07.2018г.,
издадена от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за закупуването на мобилно
устройство HUAWEI Y7 PRIME 2018 на цена от 389 лева, платена по банкова
сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, с IBAN BG76UNCR70001508122401,
Уведомително писмо от „Банка ДСК“ АД, с което последната уведомява
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че с ответникът е сключен Договор за
финансиране на покупка на посоченото по-горе мобилно устройство.
Представено е и извлечение от банкова сметка от 15.10.2024г. за периода от
29.07.2018г. до 19.03.2020г., от което се установява, че на 29.07.2018г. е
извършено плащане посредством POS терминал за сумата от 389 лева, в
ползва на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
5
От Счетоводна справка, издадена от счетоводството на ищцовото
дружество е видно, че към дата 15.01.2025г. по процесния договор нямало
постъпили плащания от ответника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 415 във вр. с чл.422 от ГПК
с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92
и чл.86 от ЗЗД, чл.99 ЗЗД, с предмет установяване съществуването на
вземанията, заявени по реда на чл. 410 ГПК.
Възраженията на ответника за погасяване на вземанията по давност са
с пр. осн. по чл.110 и 111 ЗЗД.
С Определение №1313/25.09.2024г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже и установи твърдените от него правопораждащи факти и
обстоятелствата, от които черпи правата си и в този смисъл, че между "Банка
ДСК" ЕАД и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от процесния договор за стоков кредит №
***** от 29.07.2018 г., който е действал през процесния период, при условията
и съдържанието на договора, по силата на който в тежест на
кредитополучателя-ответник е възникнало задължение за връщане на кредита,
в размер на процесните суми, както и задължение за заплащане на договорна
лихва, наказателна лихва, на законна лихва в претендираните размери за
съответните периоди, т.е основанието, размера и падежа/те на вземанията,
наличието на валидно цесионно правоотношение и в този смисъл сключването
на допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за покупко-продажба на вземания от 24.04.2019 г., изпратено и получено
уведомление от длъжника за прехвърлянето на вземането от цедента или от
цесионера, респ. наличие на упълномощаване за това от цедента - "БАНКА
ДСК" АД. Ищецът е следвало да установи и изпълнение на задълженията си
по договора за стоков кредит, по силата на който реално е предоставил на
ответника процесната сума в размер на 442,41 лева, стойността на
непогасената част на кредита, наличие на действителна клауза за наказателна
лихва, индивидуално уговорени клаузи с ответника, както и обстоятелства,
обуславящи спиране или прекъсване на давността, съгласно чл.115 вр. с чл.116
ЗЗД.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД съдът е указал на ищеца, че
следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е било да
установи погасяване на дълга на падежа.
6
Съдът е указал на ответника, че при установяване на горните
обстоятелства, негова е доказателствената тежест да установи, че същият е
изпълнил задълженията си по посочения договор за стоков кредит, т.е че е
погасил дълговете си на падежните дати, както и да докаже възраженията, на
които се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или
погасяват претендираното право и възраженията си за нищожност на клаузата
за ГПР и за нищожност на целия договор поради нарушение на добрите нрави.
Съдът е указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат
доказателства, както и че на осн. чл.7, ал.3 от ГПК следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице по отношение на всеки от
отделните установителни искове, които са предявени в законоустановения за
това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се
произнесе по тяхната основателност.
Видно от представеното по делото заверено копие на Договор за
стоков кредит №***** от 29.07.2018 г., и доколкото по делото бе установено
като безспорно, се установи, че „Банка ДСК“ АД и ответника в настоящото
производство са обвързани от възникнало облигационно правоотношение по
силата на процесния договор за кредит, съгласно което кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя стоков кредит в общ размер на
442,41 лева, за закупуване/ заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно: мобилен телефон HUAWEI Y7
PRIME BK с цена от 389 лева, както сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“
ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64г. с еднократна застрахователна
премия в размер на 53, 41 лева. Срокът за издължаване по договора за кредит
бил 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при фиксиран лихвен
процент от 39,59 % годишно или 0,1100 % на ден и ГПР в размер на 47, 53 %.
Видно от Рамков договор за покупко – продажба на вземания,
сключен между „Банка ДСК“ АД като цедент и „Макроадванс“ АД като
цесионер и Допълнително споразумение към същия, вземанията по процесния
договор за стоков кредит са прехвърлени на ищцовото дружество на
19.03.2020 г. Следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него
7
обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не
е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба,
който факт следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Липсва законово
ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема
за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай е представено
пълномощно, съгласно което цедентът, упълномощил цесионерът – ищец да
уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, чието вземания се
прехвърлят. Представено по делото е и уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от цедента с изх. №DSK12L-206/14.05.2020г.,
адресирано до длъжника. От представеното известие за доставяне е видно, че
уведомлението е връчено лично на ответника на 20.05.2020г., поради което
следва да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия,
считано от датата на получаване на уведомлението.
Въз основа на така установеното, съдът счита, че процесният договор
за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК , тъй като с него „Банка ДСК“ АД се е задължил да предостави на
ответника, кредит съгласно уговорените параметри и условия и като такъв за
него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С оглед на противопоставените от процесуалния представител на
ответника възражения за недействителност на кредитното правоотношение, с
аргумент, че същият противоречи на добрите нрави и доколкото по силата на
чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, следва да бъде направена преценка за действителността на
процесния договор в съответствие с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен процесния договор, както и на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана
в националното ни законодателство,чрез ЗПК. В конкретния случай ищецът е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е бил предоставен
стоков кредит, т. е. няма данни и/или дори твърдения кредитът да е бил
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. Ето
защо, кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП , а кредиторът – на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следва да се отбележи, че въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13
система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-
8
слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като
това го принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение
от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 от закона начин.
В настоящия случай, видно от събраните доказателства, в частност от
представения Договор за стоков кредит №*****/29.07.2018г., се установи, че
същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем от 442, 41 лева. В
чл. 6 от договора било уговорено между кредитодателя и кредитополучателя,
че за предоставения паричен кредит се дължи лихва във фиксиран лихвен
процент от 39, 59 % годишно, а съгласно Общите Условия по договори за
стокови кредити за физически лица, които съгласно чл. 12 от процесния
договор са неразделна негова част, е предвидена и наказателна лихва, както
следва: в т. 12 - при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 %. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага;
в т. 12. 1 - при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът
го изисква - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния
посочен от него адрес за кореспонденция. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.
От чл.7 съдържанието на договора се изяснява и че годишният процент на
разходите /ГПР/ по същия бил определен в размер на 47, 53 %.
Договорната в чл. 6 от Договора лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
9
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния – чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговореният
между страните ГПР размер на 47,53% е в законоустановения максимум.
Относно включения в този ГПР размер на ГЛП от 39,59% съдът намира
следното:
В своята практика ВКС трайно приема, че противоречи на добрите
нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). В настоящия случай
уговореният размер на възнаградителната лихва – 39,59% надвишава повече
от три пъти размерът на законната лихва (10%) и противоречи на добрите
нрави, възприемани като критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. - Решение
№ 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., ГК.
Ето защо съдът счита клаузата, в която е уговорена възнаградителна
лихва по процесния договор за кредит за недействителна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави. Тази клауза не може да бъде
заместена по право от повелителна норма на закона и не може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителната й част с
оглед несъмнено възмездния характер на договора за кредит, тоест не са
налице предпоставките на чл.26, ал.4 ЗЗД. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От гореизложеното
следва извод за недействителност на целия договор за стоков кредит.
В допълнение, настоящият съдебен състав счита, че са налице и
предпоставките за недействителност на договора по чл.22 във вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, тъй като по отношение на посочения в т.7 от процесния договор
ГПР, макар и уговорен в границите на закона, и посочен в погасителния план,
съгласно т.6 от ОУ, не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. За потребителя не съществува достатъчна
яснота какви компоненти освен уговорения годишен лихвен процент включва
ГПР от 47,53%. Последното води до неравноправие в отношенията кредитор-
потребител в ущърб на икономически по-слабата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
10
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В този смисъл и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1023/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3620/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3855/2021 г., IV г. о., ГК, които приемат, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск или иск по реда на чл. 422 от ГПК на договорно
основание за установяване съществуване или присъждане на дължими суми по
договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл. 23 от
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът да признае за установено, че
длъжникът дължи само претендираната част от усвоената главница в размер
на 263,65 лева, ведно с акцесорното вземане за законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски се
дължат и на двете страни.
Ищецът е представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 117 от
делото/, като установените и доказано извършени от негова страна разноски в
настоящото исково производство възлизат на сума от 935 лв., от които 360 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 175 лв. – заплатена държавна такса по
настоящото производство, както и 400 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника. В производството по ч.гр.д.№1542/2023г. по описа
на КРС, ищцовото дружество е заплатило 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС съдът ще разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 42,92 лева, сторени в заповедното
производство, както и разноски в размер на 535 лева, сторени в исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция, но
доколкото същият не е претендирал разноски и няма данни или доказателства
да е направил такива в производството, предвид, че е представляван от
назначен му от съда за сметка на ищеца особен представител, съдът намира, че
11
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1, и чл.86 от ЗЗД че Д. Е. Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. "Ал. М." № *, дължи на
"МАКРОАДВАНС" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С.
Р." № ***, ет.*, ап. **, с ЕИК: *******, представлявано от В. Г. С., сумата в
размер 263,65 лева - главница по Договор за стоков кредит № ***** от
29.07.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Д. Е. Р., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по гр.д. №
1542/2023 г. на РС-Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението - от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от "МАКРОАДВАНС" АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ***, ет.* ап. **, с ЕИК: ******,
представлявано от В. Г. С., установителни искове за признаване на установено
по отношение на Д. Е. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. "Ал. М." № *,
че същият дължи на ищцовото дружество 10,47 лева - остатък от дължима
договорна наказателна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020; 104,68
лева - остатък от дължима по договора договорна лихва за периода от
29.07.2018 г. до 29.07.2020 г.; 81,97 лева - обезщетение за забава за периода от
30.07.2020 г. до 21.07.2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Е. Р., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.К., ул. "Ал. М." № *, да заплати на "МАКРОАДВАНС"
АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ***, ет.*, ап.
**, с ЕИК: *****, представлявано от В. Г. С., сумата от 42,92 лева, сторени в
производството по ч.гр.д.№1542/2023г. по описа на КРС, както и 535 лева,
сторени разноски в настоящото исково производство.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12