Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Плевен, 22.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен – втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 828/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.215,
ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Банка ДСК“ АД
– София, ЕИК *********, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощника
гл. регионален юрисконсулт В.А.В., против Разрешение № 9-г/13.04.2021 год. за поставяне на преместваем обект – „Лятна
градина към Кафе-аперитив „Кадифе“ с идентификатор 56722.659.448.1.27, УПИ II, кв.161а по плана на гр. Плевен, издадено от гл.
архитект на Община Плевен.
В жалбата се твърди, че „Банка ДСК“ АД – София, ЕИК
********* е собственик на самостоятелни обекти в сграда с административен адрес
гр.Плевен, ул.“В.Левски“ № 152, в това число и на помещения, разположени в
югозападната част на сградата, ползвани за Бизнес център – Плевен на „Банка
ДСК“. С обжалвания адм. акт по заявление от 06.04.2021 год. на „ТИМ 2012“ ООД е
издадено разрешение за поставяне в съседен имот на преместваем обект – лятна
градина. Така издаденото разрешение се оспорва с аргументи за неговата
незаконосъобразност като се твърди, че лятната градина е разположена пред входа
на помещенията на жалбоподателя, с което препятства нормалното ползване на
имота, както и че за издаване на същото не е искано изрично писмено съгласие от
банката, в който смисъл са разпоредбите на чл.36, ал.6 от Наредба № 15 от
13.08.2020 год. на Община Плевен. Сочат се и нарушения на чл.48, ал.3 и чл.28,
ал.5 от същата наредба. В заключение се прави искане да бъде отменено
оспореното разрешение и се претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът с писмо вх. рег. № 3119/21.10.2021 год.
/л.2/ е ангажирал писмено становище за недопустимост и алтернативно за
неоснователност на подадената жалба. Прави искане същата да бъде отхвърлена и
претендира присъждане на разноски
Заинтересованата страна „ТИМ 2012“ ООД чрез
процесуалния си представител адв. И.А. представя писмен отговор /л.68/, в който
излага подробни доводи за неоснователност на подадената жалба и прави искане за
отхвърлянето ѝ. Алтернативно твърди, че за жалбоподателя не е налице
правен интерес за оспорване на процесния АА-
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от юрк.
В. В., който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и
претендира деловодни разноски, за които представя списък. Моли да бъде отменено
издаденото разрешение. В указания от съда срок представя писмени бележки, в
които излага подробни доводи, свързани с процесуалната легитимация на „Банка
ДСК“ АД да оспори процесния административен акт, наличието на правен интерес,
както и за спазване законовия срок за подаване на жалбата. Сочи, че при
издаването на разрешението за поставяне на преместваем обект са допуснати
редица нарушения на Наредба № 15 на Община Плевен от страна на ответника, с
оглед което прави искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от юрк. Б.,
който оспорва подадената жалба. Излага доводи за нейната недопустимост и
алтернативно за неоснователността ѝ. Твърди, че жалбата е подадена след
изтичане на законоустановените срокове за оспорване на процесното разпореждане.
Паралелно с горното сочи,че при издаване на разрешението са спазени всички
нормативни правила, а освен това към датата на съдебното заседание издаденото
разрешение вече е изтекло. В заключение прави искане жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна „ТИМ 2012“ ООД се
представлява от адв. И.А., който излага доводи, че срокът на издаденото
разрешение за поставяне на лятна градина вече е изтекъл, а освен това
фактически поставената такава е дори с по-малък размер спрямо отреденото право
на ползване. Твърди, че имотът на жалбоподателя откъм страната на градината не
е търговски, а там е налице единствено вход, който от дълги години се ползва
единствено за авариен изход на банката. Излага съображения, че лятната градина
съществува вече 15 години и по никакъв начин не пречи на ползването на съседния
обект. Не претендира присъждане на разноски.
След запознаване със събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и становищата на страните, съдът
намира за установено следното :
Съдът не споделя възраженията на ответника и
заинтересованата страна, свързани с липсата на процесуална легитимация на
жалбоподателя и неспазване на законовия срок за оспорване на процесния
административен акт. Аргументите за това са следните:
От материалите, находящи се в изисканото от съда
адм.д. № 668/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен, както и от
представените с жалбата, а именно Нотариален акт № 139, том II, дело № 234 от 2009, вписан в Служба по вписваният на
30.06.2009 год.; Схема № 7066/10.06.2009г., Схема № 7070/10.06.2009 г., както и
от приложената на л.8 от настоящето дело
Индивидуална схема на лятна градина пред КАФЕ – АПЕРИТИВ „КАДИФЕ“, се
установява обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на обществено
обслужващ съседен обект по смисъла на чл.36, ал.6 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на Община Плевен /достъпна на интернет страницата на
ОбС - Плевен/, поради което има правен интерес и е процесуално легитимиран да оспорва
издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект от този вид.
Неоснователни са доводите за липса на правен интерес от оспорване, тъй като
срокът на обжалваното разрешение е изтекъл към момента на съдебното
производство.
От материалите по настоящето производство, както и от
тези по адм. д. № 668/2021 год. по описа на АС – Плевен, не се установява
процесният административен акт да е доведен до знанието на жалбоподателя от
административния орган, постановил издаването му. Процесуалният представител на
жалбоподателя е узнал за разрешението, предмет на оспорване на 11.10.2021 год.,
видно от протокола от проведеното съдебно заседание от тази дата по адм.д. №
668/2021 год. Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство е
подадена чрез Община Плевен на 15.10.2021 год., видно от поставения върху нея
печат с вх. рег. номер. Ето защо съдът счита, че жалбата е подадена в срока и
по реда на чл. 215, ал.4 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е разрешение за поставяне на
преместваем обект – лятна градина, издадено на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ и
чл.1, ал.1, вр. чл.36, ал.1 от Наредба № 15 на Общински съвет - Плевен. Същото е издадено въз основа на Заявление
вх. рег. № ТСУ-26-6304-1 от 08.03.2021
год., подадено от М.И.Н., представляващ „ТИМ 2021“ ООД /л.9/. Спазено е
изискването на чл.56, ал.2 от ЗУТ, тъй като е налице одобрена от гл. архитект
на 28.06.2020 год. индивидуална схема на лятната градина пред кафе-аперитив
„Кадифе“ /л.8, л.43/. В преписката на
л.11 и сл. е приложен Договор за отдаване под наем на част от имот- частна
общинска собственост, за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ,
съобразно който на заинтересованата страна е предоставена за ползване част от
общински имот с площ 35 кв.м.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, имаща
за задача да установи релевантните към предмета на
доказване обстоятелства.
При съобразяване на относимите към правния спор доказателства
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни
и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на оспорения
административен акт.
Оспореното разрешение е издадено от компетентен
административен орган, съобразно чл.7 от Наредба 15, а именно гл. архитект на
Община Плевен. То представлява валиден индивидуален административен акт,
издаден в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити,
включително фактическо и правно основание, за да породи целените правни
последици.
Съдът обаче намира, че при издаването на оспореното
разрешение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
и материалноправните правила, регламентирани в наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ,
а именно Наредба № 15 за реда и условията за
поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен
/достъпна на интернет страницата на ОбС
– Плевен/.
Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, за
обектите по ал.1, т.1 и т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. От административната преписка се установява спазване
на горното изискване. Несъмнено лятната градина, предмет на издаденото
разрешение представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Видно от одобрената схема за поставяне, на нея са показани маси, сепарета и
кашпи, които не са трайно прикрепени към терена.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
се установява съответствието на издаденото разрешение с разпоредбата на чл.10
от Наредба № 15 и чл.56, ал.7 от ЗУТ, доколкото съгласно ОУП на гр.Плевен
имотът попада в смесената централна устройствена зона, за която не са зададени
конкретни показатели и плътността на застрояването е в съответствие с чл.38,
ал.1 от Наредба № 7/2003 год.
От заключението обаче е видно, че съобразно одобрената
от гл. архитект схема за разполагане и фактическото такова е налице нарушение
на чл.28, ал.14, т.3 от Наредба № 15, съобразно която разпоредба всички
преместваеми обекти се разполагат на разстояние не по-малко от три метра от
границата на съседен УПИ. На по-малко разстояние се допуска поставяне само с
изрично писмено съгласие на собственика /собствениците/ на съседен имот. Вещото
лице е посочило, че в участъка, където е отразена широчина на градината 3,80
м., отстоянието до съседния имот /т.е. този на жалбоподателя/ е по- малко от 3
метра. От събраните по делото писмени доказателства обаче не се установява
наличие на писмено съгласие от страна на жалбоподателя по смисъла на чл.28,
ал.14, т.3 от Наредба № 15.
Освен това съдът намира, че издаденото разрешение за
поставяне е в нарушение на правилата на чл.36, ал.6 от Наредба 15. Горната
разпоредба гласи следното :
„ В случай, че лятната градина се разполага пред
съседен обществено обслужващ обект, е необходимо изрично писмено съгласие от
собственика на обекта“.
Несъмнено съседният имот, собственост на жалбоподателя
е предназначен за обществено обслужване, тъй като е клон на кредитна институция
- „Банка ДСК“ АД. Банката е собственик на самостоятелни обекти в горната сграда,
в това число и на помещения, разположени в югозападната част на сградата,
ползвани за Бизнес център – Плевен на „Банка ДСК“, входът към които се намира
именно срещу Кафе-аперитив „Кадифе“, респ. поставената лятна градина на
заведението, което е видно и на схема № 1 от заключението на вещото лице. По
делото обаче няма представени доказателства за наличие на писмено съгласие от
собственика на този обект, свързано с разполагане на лятната градина, предмет
на правния спор.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в
частта му за наличие на несъответствие на издаденото разрешение с изискванията
на чл.47, ал.3 от Наредба № 15, съобразно която разпоредба при наличие на други
търговски обекти, освен заведението за хранене и развлечение, летните градини
могат да се разполагат само в рамките на лицето на заведението, ограничено от
страничните му преградни зидове към уличната регулация или фасадата, на която
се намира входа на заведението. От заключението на вещото лице е видно, че
конкретната лятна градина е разположена извън очертанията на лицето на
заведението, ограничено от страничните му преградни зидове към фасадата, на
която се намира входа на заведението, но обектът на жалбоподателя не е
търговски по смисъла на горната разпоредба.
При тези съображения съдът намира, че оспореното разрешение
е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото към
настоящия момент срокът на издаденото разрешение е изтекъл, то не са налице
предпоставките преписката да бъде върната на АО за ново произнасяне.
С оглед този изход на делото претенцията на жалбоподателя
за присъждане на деловодни разноски е основателна и следва да бъде уважена. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Банка ДСК“ АД – София, ЕИК
********* сумата от 500 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване на
производството, 350 лв. депозит за изготвяне на експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Банка ДСК“ АД – София, ЕИК *********, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощника гл. регионален
юрисконсулт В.А.В., Разрешение № 9-г/13.04.2021 год. за поставяне на
преместваем обект – „Лятна градина към Кафе-аперитив „Кадифе“ с идентификатор
56722.659.448.1.27, УПИ II, кв.161а по
плана на гр. Плевен, издадено от гл. архитект на Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на „Банка ДСК“ АД –
София, ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: