РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Сливница , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200563 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Д.В.А.“, с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 509478-
F529795/04.05.2020 г., издадено от Л.П.Х. – началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на НАП, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
В жалбата се посочва, че управителката на ЕТ не е знаела, че паспорта
на фискалното устройство липсва. Твърди се, че нейни служител го е
отговорен за изгубването му. Счита, че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се не изпраща представител, но оспорва жалбата с
депозираната писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
1
На 25.11.2019 година свидетелят Л. Н. А. – на длъжност старши
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП в присъствието на свидетеля
Т.М. извършил проверка в стопанисвания от жалбоподателя ЕТ „Д.В.А.”
търговски обект – магазин, находящ се в гр. С., ул. „П. Х.” № ***. В хода на
проверката било установено, че в обекта не се съхранява паспорт на
монтираното и въведено в експлоатация за обекта фискално устройство модел
DATECS с ИН на ФУ DT **** и ФП № ********. Резултатите от проверката
били обективирани в протокол за извършена проверка № 0406206 от
25.11.2019 г. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от
присъстващите при проверката. За констатираното нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите
свидетелят Л.А. съставил срещу жалбоподателя ЕТ „Д.В.А.” Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F529795/03.12.2019
г. АУАН бил съставен в присъствие на нарушител и в присъствие на свидетел
при установяване на нарушението – Т.Е.М..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 04.05.2020 г. Л.П.Х. – началник на
Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП издал и процесното НП, в което
били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация, като с този административно-
наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел; събраните по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният
АУАН № F529795/03.12.2019 г., протокол за извършена проверка № 0406206
от 25.11.2019 г., договор за техническо обслужване и ремонт №
20069/25.02.2020 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице,
заповед № 211/26.02.2014 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля А., който е
очевидец на нарушението. Показанията му са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията му се установява
конкретното нарушение, времето и мястото на извършването му.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
2
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентно длъжностно лице е съставило АУАН съгласно чл.
193, ал. 2 от ЗДДС. Компетентно определено от изпълнителния директор на
НАП длъжностно лице (на длъжност началник на отдел) е издало оспорваното
НП.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
От доказателствата по делото се установява несъмнено, че
жалбоподателят стопанисва търговски обект – магазин, находящ се в гр.
Сливница, ул. „П. Х.” № 28А. За този обект е монтирано и въведено в
експлоатация за обекта фискално устройство модел DATECS с ИН на ФУ DT
**** и ФП № ********. Установява се, че в хода на проверката не е
представен паспорт за фискалното устройство. Ето защо по делото се
3
установява извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, съгласно която лицето по чл.
3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на
фискалното устройство. По делото не се установи да са били налице някои от
изключенията по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от наредбата. Законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция в
предвидения от закона размер.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на административно наказание „имуществена санкция” от 500
лева до 2000 лева на юридическо лице или ЕТ, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане /в случая Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/ и
нарушението не води до неотразяване на приходите. При определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер
е правилно и законосъобразно определен и не е прекомерен с оглед характера
на нарушението доколкото е в минималния такъв.
Съдът счита, с оглед изричното възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на
каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се
отбележи, че неустановени остават твърденията на жалбоподателя, че
паспорта на фискалното устройство е бил изхвърлен от служител. Дори това
да е така, то задължение на ЕТ е да осигурява всички необходими документи
с оглед извършваната търговска дейност. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
4
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено, и затова на осн. чл. 63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 509478-F529795/04.05.2020 г., издадено от
Л.П.Х. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на НАП, с което на жалбоподателя ЕТ „Д.В.А.“, ЕИК********,
адрес гр. С., ул. „С.К.О.” № ** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5