Р Е
Ш Е Н
И Е № 260367
гр. Сливен, 16.06.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4168/2020 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на депозирана искова молба от В.Х.Д. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу застраховател
по договор за застраховка „Каско +” за заплащане на застрахователно обезщетение
по настъпило застрахователно събитие – ПТП с тотална щета на застрахованото МПС
в размер на 7 000 лв., частично предявен от 9000 лв. - правно основание чл.405,
ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата и
иск за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 450
лв., предявен, като частичен от пълния размер 590 лв. за периода на забавата
18.03.2020г. /датата на първото писмо за отказ от застрахователя/ до 25.11.2020г.
/датата на предявяване на исковите претенции/– правно основание чл.409 КЗ.
Ищецът твърди, че с
комбинирана застрахователна полица № 440119191006879 за автомобилна застраховка
"Каско +" и застраховка "Помощ на пътя" на 03.10.2019 г.
било учредено валидно застрахователно правоотношение между страните,
предоставящо покритие за МПС марка "Фолксваген", модел
"Голф" с ДК № СН 0445 АТ, собственост на застраховащия ищец, за
период от 00:00 ч на 17.10.2019г. до 23:59 часа на 16.10.2020г . с договорена
рискова клауза Пълно Каско по смисъла на Общите условия /ОУ/ към застраховката
и застрахователна сума от 9 000 лв.
Твърди, че на
07.03.2020г. застрахованото МПС управлявано oт правоспособен водач В.Д.,***,
след преодоляване на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните
условия /пясък на пътната настилка/ скорост и неотдаване на достатъчно внимание
при шофиране, водачът загубил управление върху МПС, довело до напускане на
пътното платно за движение и реализиране на ПТП с лявата страна на МПС в
крайпътна oграда и последваш челен удар в крайпътно дърво. За настъпилото
събитие веднага били уведомени органи на
ПП-КАТ към ОДМВР Сливен, които на място констатирали събитието, съставяйки
Протокол за ПТП № 1735503/07.03.2020г., и ответника, който образувал щета №
44011912001423/2020г. Процесното МПС било надлежно отрегистрирано, тъй като
настъпила тотална щета.
Твърди, че ответника
oтказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки
се на приложението на т. 9.1.8. от Раздел І ОУ към застраховката съгласно
която, застрахователят не покривал вреди, причинени в резултат на умишлени или
с груба небрежност действия на застрахования, които са причинили настъпването
на застрахователното събитие.
Ищецът счита отказа за
неправилен, тъй като не било налице груба небрежност от страна на водача. Не
било налице нарушение на чл.21. ал.1 ЗДвП, на която ответника се позовавал, тъй
като бил съставен на водача АУАН № 208762/07.03.2020г. зa нарушение единствено
на чл.20. ал.2 ЗДвП, с посочване, че "водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията ни видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението." Счита че нарушение и по
горните две разпоредби не биха могли да се приемат като проява на груба
небрежност, тъй като, ако завишената скорост, както и ред други нарушения по
ЗДвП водещи до ПТП би довело до масова липса на покритие по застраховка Каско,
тъй като всички застрахователи имали подобна клауза в ОУ.
На следващо място ищецът
намира отказа на застрахователя да плати обезщетение за противоречащ на чл.408 КЗ, доколкото тази разпоредба не съдържала такава проява на груба небрежност. В
тази връзка прави възражение за нищожност на т. 9.1.8. от Раздел І ОУ към
застраховката поради противоречието й със закона чл.408, ал.1, т.1 и 2 КЗ. Не
била налице и хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като не били налице нито
една от предвидените кумулативно предпоставки за отказ.
Иска се от съда да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 7 000 лв. частично
предявени от сумата в размер на 9 000 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение от настъпило
застрахователно събитие ПТП на 07.03.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 25.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 450 лв., предявен частичен
иск от 590 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода на забавата 18.03.2020г. - 25.11.2020г.Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответната страна. С него се оспорва иска по основание и
размер.
Твърди, че бил налице
изключен риск по т.9.1.8 ОУ, поради това, че водача на лекия автомобил
проявил груба небрежност, тъй като не съобразил пътната обстановка,
пътната настилка и скоростта на управляваното МПС.Било установено, че водача
управлявал със скорост многократно над допустимата от 50 км/ч в населено място,
в тъмната част на денонощието, като се поставил в техническа невъзможност да
предотврати удара, следствие на което колата е тотално унищожена. Установено
било и системно нарушаване правилата за движение по пътищата от водача. Лекият
автомобилбил чипосан, т.е. допълнително му била увеличена мощността, чрез
манипулации на софтуера. Действията на шофьора
зависили единствено от неговата воля, а той не положил грижата, която и най-небрежният
шофьор, управлявайки МПС, би положил. Тези действия били в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди по застрахования автомобил, като същият действал при
груба небрежност. Твърди, че могъл да предвиди, че се движи в тъмната част на
денонощието, в която видимостта е по-малка в сравнение с шофиране на дневна
светлина. Също така е следвало да управлява със скорост съобразена с пътните
условия, като грижата на добрия водач предполага да намали скоростта до такава,
че да има възможност да реагира на във всяка ситуация, както и не е следвало да
изпуска от погледа си пътната обстановка.
Сочи, че с договора за
застраховка „Каско+" страните се
съгласили, че причинените щети на застрахованото МПС вследствие на проявена
груба небрежност от страна на водача представлява изключен риск, т.е. за тях
договор въобще не е сключван. Когато е налице изключен риск, който не се
покрива от договора, не се касае за отказ от плащане, а до хипотези, при които
не намира приложение действието на договора. При несъгласие на застрахования с
Общите условия на застрахователя, при които се изключват рискове, застрахования
няма задължение да приеме тези условия и да сключи договор, но при постигане на
съгласие действието на договора има сила на закон между страните, които са го
сключили.
Сочи, че застрахователя
имал право да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Прави възражение
при условията на евентуалност за неизпълнение на застрахователния договор по
т.10.1, т.10.2 и т.10.3. В условията на евентуалност твърди, че било налице
съпричиняване на крайния вредоносен резултат с 2/3 от страна на водача на лек
автомобил, тъй като е извършил действия, които са допринесли за настъпване на
ПТП.
Възразява срещу размера
на претендираното обезщетение като прекомерно и несъответстващо на
действителната стойност на вредите към деня на твърдяното събитие. В тази
връзка, прави възражение, че застрахователят дължи обезщетение равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 400 КЗ. При условията на
евентуалност, твърди, че в случая била налице тотална щета, като от
действителната стойност на МПС следвало да бъде приспадната стойността на
запазените части.
Видно от представеното
удостоверение, регистрацията на процесното МПС било снето от отчет на
02.11.2020г., поради което се възразява срещу акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 18.03.2020г.
Иска се отхвърляне на претенциите и претендира деловодни разноски.
В проведените открити
съдебни заседания ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
С комбинирана
застрахователна полица № 440119191006879 за автомобилна застраховка "Каско
+" и застраховка "Помощ на пътя" на 03.10.2019 г. е учредено
валидно застрахователно правоотношение между страните, предоставящо покритие за
МПС марка "Фолксваген", модел "Голф" с ДК № СН 0445 АТ,
собственост на застраховащия ищец, за период от 00:00 ч на 17.10.2019г. до
23:59 часа на 16.10.2020г . с договорена рискова клауза Пълно Каско по смисъла
на Общите условия /ОУ/ към застраховката и застрахователна сума от 9 000 лв.
На 07.03.2020г.
застрахованото МПС управлявано oт правоспособен водач В.Д.,***, след
преодоляване на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост и неотдаване на достатъчно внимание при шофиране, водачът е загубил
управление върху МПС, довело до напускане на пътното платно за движение и
реализиране на ПТП с лявата страна на МПС в крайпътна oграда и последваш челен
удар в крайпътно дърво. За настъпилото събитие веднага са уведомени органи на ПП-КАТ към ОДМВР Сливен, които на
място констатирали събитието, съставяйки Протокол за ПТП №
1735503/07.03.2020г., и ответника, който образувал щета № 44011912001423/2020г.
Процесното МПС било надлежно отрегистрирано, тъй като настъпила тотална щета.
Ответникътoтказал да
изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки се на
приложението на т. 9.1.8. от Раздел І ОУ към застраховката съгласно която,
застрахователят не покривал вреди, причинени в резултат на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, които са причинили настъпването на
застрахователното събитие.
Бил съставен на водача
АУАН № 208762/07.03.2020г. зa нарушение на чл.20. ал.2 ЗДвП, с посочване, че
"водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията ни видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението." При сключване на договора ищецът е получил копие от Общите
условия. Съобразно Общи изключения от
общите условия застрахователят може да откаже да заплати застрахователно
обезщетение при щети в резултат на: умишлени действия и груба небрежност на
застрахованото лице или член на неговото семейство, независимо дали той е бил
упълномощен да управлява застрахованото МПС; действия на застрахования, които
представляват опит за застрахователна измама; управление на МПС след употреба
на алкохол, наркотични вещества и техните аналози.
От изготвените по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че справедливата пазарна стойност на автомобила към
датата на застрахователното събитие е 8234,34 лв., като размерът на тоталната
щета е 75 % от справедливата пазарна стойност, като тази сума не би била
достатъчна за извършване на пълна ремонтна услуга. Размерът на запазените части
бил 25 % от справедливата пазарна стойност или бил равен на 2058,60 лв., а
размерът на тоталната щета бил сумата от 6175,76 лв. Съгласно обстоятелствената
част на констативния протокол за ПТП и извършения оглед на автомобила било
налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди.
Скоростта на автомобила била около 111 км/ч., а към момента на удара в дървото
скоростта била 31 км.ч., като максимално разрешената скорост от техническа
гледна точка била около 50 км./ч. Опасната зона на спиране на автомобила при
тази скорост била около 39 м. При тази скорост на движение водачът е имал
техническата възможност да предотврати ПТП като запази движението си в дясната
пътна лента без да я напуска. Скоростта на движение на автомобила след завоя и
при загубата на управление била около 130 км./ч. Критичната скорост в зоната на
завоя и при движение в дясната пътна
лента е 100 км./ч. Радиуса на завоя при кривина спрямо дясната пътна лента е
105 м.
Видно от обясненията
дадени от вещото лице в откритото съдебно заседание скоростта при която водачът
е изгубил управлението върху автомобила е била 111 км./ч., като тя е намаляла
от триенето на гумите и в тази фаза на движение се губи част от кинетичната
енергия, като в момента на удара в дървото скоростта е станала 31 км./ч. Бил
извършил оценка на нанесената щета съобразно методика за изчисляване на
стойност на нанесената щета. По делото не били налице данни за дълбочината на
деформиране, а имало само опис на нанесените щети, поради което било необходим
допълнителен визуален анализ на снимковия материал. В протокола за ПТП било
вписано суха пътна настилка и никъде не било отбелязано да е налице пясък.
От показанията на разпитания
по делото свидетел Ч., който е актосъставител, се установява, че когато
пристигнал на местопроизшествието автомобилът бил забит в дърво и била охлузена
оградата на автомивката. Пътната обстановка била такава, каквато била описана в
прокола и актът бил съставен, защото водачът се бил движил с несъобразена
скорост.
От показанията на разпитания
по делото свидетел Гочев, който е служител на ответното дружество се
установява, че клиентът имал заведени в дружеството и предходни щети, като
неговия внук бил завел щетата по настоящото дело, като заявил, че на завоя
имало пясък и бил изгубил управлението и се бил блъснал в оградата, а след това
в дървото. Бил отишъл на място да направи снимки. Процесният автомобил бил
оглеждан от свидетеля и при други щети.
От показанията на разпитания
по делото свидетел Николов, който е служител на ответното дружество се установява,
че обяснението на лицето, което било завело щетата, същото било загубило
управлението на автомобила при вземане на завой надясно поради пясък и се бил
блъснал в отсрещна колона, а след това в дърво. Свидетелят бил отишъл на място
и бил установил, че завоя не бил остър и нямало пясък по пътя. Автомобилът бил
ударен в задната лява част в масивна колона на портала, като въпреки удара бил
продължил движението си по тротоара около 26 м. и се бил ударил в дърво.
Автомобилът бил претърпял тотална щета и бил негоден за управление. Свидетелят
бил получил информация, че водачът на автомобила го бил ремонтиран, така че да
стане по-мощен и по-бърз, тъй като бил участвал в гонки с автомобили.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Николов, Гочев и Ч. като
еднопосочни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът не кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Георгиева, по отношение на скоростта, с която е карал Д.
при загуба на управлението на автомобила, тъй като не коресподират със събрания
по делото доказателствен материал и ги кредитира в частта относно останалите
обстоятелства относими към механизма на ПТП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение от
настъпило на 07.03.2020 г. в гр. Сливен ПТП ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на завеждане на настоящото производство до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът, че носи
доказателствената тежест да установи предпоставките за заплащане на
застрахователно обезщетение, а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение
с ответното дружество, настъпване на застрахователно събитие и стойността на
претърпените вреди / размера на обезщетението/.
Ответникът носи
доказателствената тежест да установи плащане на застрахователното обезщетение
или наличие на изключен риск – поведение на водача при груба небрежност или предпоставки за отказ за плащане, поради
неизпълнение на договорни задължения,
както и да установи, че това неизпълнение е значително с оглед интереса
на застрахователя и е причина за настъпване на застрахователното събитие.
Безспорно е между
страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, наличие на
застрахователно правоотношение между страните породено от валидна имуществена
застраховка „Каско“ към датата на застрахователното събитие, предоставянето на
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие и настъпилото
ПТП.
На основание чл.405,
ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От писмените
доказателства се установи, че ответникът е отказал заплащането на
застрахователно обезщетение. В отговора на исковата молба се изяснява, че
ответникът е отказал заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.408,
ал.1 т. 3 от КЗ. Съдът намира, че е налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по чл.408, ал.1, т. 3 от КЗ.
Според чл.408, ал.1, т.3
от КЗ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие застрахователя може да откаже заплащането на
застрахователно обезщетение. В случая ответникът сочи, че са нарушени т. 9.1.8
от Общите условия на застрахователния договор. Според т.9.1.8 от Общите условия
застрахователят може да откаже да заплати застрахователно обезщетение при щети
в резултат на: умишлени действия или груба небрежност на застрахованото лице или
лица, на които застрахования е предоставил МПС за ползване. В случая съдът
намира, че щетите върху застрахования автомобил са причинени поради действия на
лице, на което застрахованият е предоставил МПС за ползване по груба
небрежност. Според съдебната практика
груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение
по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. В конкретния случай съдът, намира, че при управление
на застрахования автомобил с несъобразена скорост, водачът е действал при груба
небрежност и е причинил претендираните от ищеца щети по застрахования
автомобил, тъй като и най-небрежният шофьор не би управлявал по този начин МПС
в населено място. Изключването на отговорността на застрахователя по т.9.1.8 от
общите условия кореспондира на задължението на застрахованото лице да ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, което в случая лицето на което
застрахования е предоставил ползването на МПС не е сторило, проявявайки груба
небрежност към управлявания от него автомобил. Предвид гореизложеното се
установява неизпълнение на застрахователния договор от страна на ищеца, което е
в пряка причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие от
07.03.2021 г. и това неизпълнение е значително с оглед интереса на
застрахователя, тъй като в резултат на него е възникнало застрахователно събитие
довело до тотална щета на застрахования автомобил.
Само следва да се
отбележи, че тъй като се касае за договорни отношения, при които страните са
равнопоставени субекти и разполагат с регламентираната от чл.9 на ЗЗД свобода
на договарянето, включваща възможността да уговорят такива права и задължения,
каквито считат, че максимално защитават гражданскоправния им материален
интерес, то е напълно допустимо с ОУ към застрахователния договор, подписани,
т.е. приети от двете страни, да се договорят кои рискове не се покриват от
сключения договор за застраховка. В случая е направено точно това в т. 9.1.8 от
ОУ към застрахователния договор. Страните са се съгласили, че причинените щети
на застрахованото МПС вследствие на проявена груба небрежност от страна на
водача представляват изключен риск, т.е за тях договор въобще не е сключван.
Понятието “Груба небрежност“ не е дефинирано в
КЗ. В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е
аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското
право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и
неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на
дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа
според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й /напр. Решение №
348/11.10.2011г. на ВКС,IVг.о., ГК, гр.д.№ 387/2010г./. Гражданското право не
различава формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба
небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата,която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки
отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната практика по
този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно
виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество.
Точно такава грижа в
случая не е положил водача на застрахованото МПС, който, видно от заключението
на съдебноавто- техническата експертиза, при завой на надясно в населено място
е управлявал автомобила със скорост 111 км/ч. в тъмната част на денонощието
/23,58 часа след полунощ/, при осветеност само на фарове, намалена
видимост, губи управлението върху
автомобила, напуска платното за движение и се удря първо в ограда на автомивка,
а след това в дърво. Действията на шофьора са зависили единствено от неговата
воля, а той не е положил грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки
МПС, би положил. Водачът е следвало да прецени внимателно обстановката и да се
въздържи от действие, съдържащо, предвид характера и мястото на осъществяването
му, явен риск от настъпване на ПТП и причиняване на вреди от него. Игнорирайки
само дължимата грижа и непроявявайки нужното внимание, шофьорът е допуснал
настъпването на щети на застрахованото МПС. При това положение, съдът намира за несъстоятелно
твърдението на ищеца, че в случая не е
налице груба небрежност от страна на водача на МПС. В случая се касае не до
несъобразяване на скоростта на движение, макар и в границите, разрешение от
закона /50 км./ч. за населено място/, нито дори до незначително превишаване на
тези максимални граници, а до избиране на скорост на движение повече от два
пъти надвишаваща максимално разрешената скорост и тотално несъобразяване с
видимост, пътни и метеорологични условия, при съществени нарушения на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Вещото лице е категорично, че водачът е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като подбере технически съобразена скорост,
съобразно радиуса на кривина в завоя, характера на пътната настилка и
метеорологическите условия. Максималната скорост, с която е било технически
възможно да бъде преодолян завоя в конкретната пътно-климатична обстановка без
опасност от странично занасяне на автомобила, е 50 км/ч. /избраната от водача е
двойно по-висока/. В случая, става дума за
поведение на шофьор на МПС, който по закон е длъжен да контролира
всичките си действия, така, че те да не стават причина за настъпване на каквито
и да е произшествия. Действията на водача се квалифицират като груба
небрежност, тъй като и най-небрежният шофьор не би управлявал по този начин МПС
в населено място. Налице е грубо погазване правилата за движение по пътищата, с
което водачът е застрашил в изключителна степен здравето, живота и имуществото
на участниците в движението, както и на живущите в населеното място, и на
неговите спътници, като по този начин не би управлявал МПС и най-небрежният
шофьор.
С оглед изложеното,
настоящият състав на съда намира, че основанието за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, поради изключване на риска, вследствие на груба
небрежност на водача на застрахованото МПС, е налице. Осъществен е фактическия
състав на договорната клауза на чл.
9.1.8 от ОУ към процесния договор, при който използването от страна на
застрахователя на предвидената възможност да откаже плащане на обезщетение на
застрахования, е основателно и не може да му се отрече със съдебното
решение.
Предвид това предявения главен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед
отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск
за мораторната лихва. Ищецът е претендирал разноски, но такива не му се дължат
предвид развитието по делото. Ответникът претендира разноски и такива му се
дължат предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в общ размер на 1096,50 лв.
Мотивиран от горното, Сливенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Д.,
ЕГН: ********** *** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б частичен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по комбинирана застрахователна полица № 440119191006879 за автомобилна
застраховка "Каско +" за
имуществени вреди причинени на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СН 0445
АТ собственост на ищеца настъпили в резултат на ПТП от 07.03.2020 г, ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба– 25.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Д.,
ЕГН: ********** *** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б частичен иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 450 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от датата на първото отказано писмо-18.03.2020 г. до датата на завеждане на
исковата молба– 25.11.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДАВладимир Х.Д., ЕГН: **********
*** да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 1096,50 лева,
представляващи сторените разноски от ответника по делото.
Решението подлежи на
обжалване свъззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.