№ 4288
гр. В., 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №41342/02.11.2021г. от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, против
Разпореждане №21084/25.10.2021г., по ч.гр.д. №14069/2021г. по описа на ВРС, 9 състав, с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател с вх. №33633/29.09.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
длъжника Х.Д. О., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***.
Жалбоподателят излага, че целта на заповедното производство е да се провери само
дали вземането е спорно, като за редовност на заявлението е достатъчно да са посочени
съществените юридически факти, от които произтича вземането. Счита, че изисканото от
заповедния съд уточняване на претенциите чрез разбиване на главницата по компоненти, е
прекомерно. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество на
въпроса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството пред РС – В. е образувано по заявление на частния жалбоподател с
вх. №33633/29.09.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК срещу длъжник Х.Д. О., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***.
В заявлението е посочено, че се претендира парично вземане от 429.97лв., като в т.9в
1
от заявлението е посочено, че паричното вземане е за неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, за което е открит определен акаунт,
обективирано в посочени с номера, дати и суми фактури.
Констатирайки, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съставът
на РС – В., с разпореждане №18539/30.09.2021г., е дал подробни указания на заявителя да
отстрани нередовностите в депозираното заявление, като уточни как е формирано
задължението за главница по посочените в т. 12 от заявлението фактури, като
индивидуализира поотделно различните видове вземания за месечни абонаментни такси и
мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка и др. с посочване на размер, основанието на
което се дължат и периода, за който са начислени.
С молба вх. номер 35807/08.10.2021г. заявителят не е изпълнил указанията на РС –
В., излагайки съображения, идентични на тези по частната жалба, предмет на настоящото
производство.
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени обстоятелствата
/фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно основанието на претенцията, а
също така и как е формирано същото, съобразно чл.410, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 ГПК.
В конкретния случай изложените от заявителя твърдения не индивидуализират в
достатъчна степен вземанията и не са достатъчни, за да пояснят обстоятелствата, от които
произтичат те. Видно е, че претендираната сума от 429.97лв. е формирана от вземания по
повече от един договор. В този случай, за да се приеме, че са посочени обстоятелствата, от
които произтича вземането, следва да е посочено кога е сключен и с какъв предмет всеки
договор, както и каква част от сумата се претендира по всеки договор и на какво основание
от договора. Също така недостатъчно се явява посочването само на номера и дати на
фактури и суми по фактурите без да се поясни с всяка фактура какъв конкретен вид
телекомуникационни услуги са остойностени. Че се касае за повече от един вид вземане би
могло да се изведе и както от значителната разлика в размера на сумите по фактурите, така
и от факта, че в обстоятелствената част на заявлението се цитира не само клауза за
дължимост на стойност на услуги, но и на неустойка. Но какъв е размерът на всяко отделно
вземане, не е изяснено. Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията
на първоинстанционния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в отправеното
искане, препятства защитата на длъжника в заповедното производство, както и изискуемата
проверка от съда за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Също така, би
затруднило евентуалното разглеждане на установителния иск за съществуване на вземането
по чл.422, ал.1 ГПК, доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото заявление в
предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя, подаденото заявление
2
подлежи на отхвърляне съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №21084/25.10.2021г., по ч.гр.д. №14069/2021г. по
описа на РС -В., 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3