Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 04.02.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1141 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Диат плюс” ЕООД със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя В.Р.А. срещу Наказателно постановление № 545339 – F575194 от 02.11.2020 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се твърди, че в хода на проверката управителят на дружеството съдействала в максимална степен на контролните органи, които първоначално сами възприели, че липсвало укриване на доходи и производството било прекратено с резолюция на наказващия орган, но след това, при същата фактология, пристъпили към съставяне на нов акт за установяване на административно нарушение. Излагат се конкретни съображения за несъставомерност на деянието след подробен анализ на относимите правни разпоредби, касаещи онлайн продажбите и възможностите за плащане по банков път. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя на „Диат Плюс” ЕООД град Хасково – В.Р.А., която заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество се придържа към изложените в същата аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт С. Х., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 27.07.2020 г. била извършена контролна покупка на 1 бр. калкулатор от интернет сайт kristaltoys.com проверка от свидетеля Д.Т.Д., на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП с посочване на начина на плащане – наложен платеж, а на 28.07.2020 г., поръчаната стока била доставена чрез куриер „Спиди“ АД, като на представителя на куриера била заплатена сума в брой съобразно товарителница № 6 117 836 217 9, в размер на 11.98 лева, както и цената за услугата по доставка – 5.93 лева, за която сума бил издаден фискален бон, приложен по административно наказателната преписка и приет като писмено доказателство. След получаване на пратката, същата била разпечатана и било установено, че освен товарителницата с означение на метода на плащане и фискалния бон за заплатената доставка, издаден от куриера, други документи във връзка с продажбата на самата стока и конкретно фискален бон не се съдържали. Тези констатации били отразени в Протокол за извършена проверка, серия АА, № 0072629 от 28.07.2020 г.
Въз основа на данните, отразени в товарителницата за подател на пратката – „Диат плюс“ ЕООД, представлявано от В.А. и след извършена справка за регистрацията на дружеството, на 30.07.2020 г., в около 11:50 часа била извършена проверка от свид. Д.Т.Д. и свид. Т.В.В. – „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, град Пловдив в обект, представляващ офис, намиращ се на адрес: ****, стопанисван „Диат плюс” ЕООД, град Хасково, видно от попълнена Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице. Констатациите от проверката били обективирани в съставен Протокол за извършена проверка, серия АА, № 0072631 от 30.07.2020 г., който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател, присъствала при извършване на проверката. В хода на същата били представени извлечение от банкова сметка, ***.07.2020 г. по сметка на „Диат плюс“ е постъпила сума в размер н 11.98 лева, представляваща платената от свид. Д.Д. сума по наложния платеж, във връзка с товарителницата, цитирана по – горе, както и Договор № 97385, сключен на 16.08.2019 г. между „Диат плюс“ ЕООД, град Хасково, като „Възложител“ и „Спиди“ АД, град София, в качеството на „Изпълнител“ с предмет предоставяне на пощенски услуги срещу възнаграждение. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснати нарушения по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, на 31.07.2020 г., срещу „Диат плюс“ ЕООД, град Хасково бил съставен от свид. Д.Т.Д., Акт за установяване на административно нарушение № F562516 по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като образуваното въз основа на така съставения АУАН административнонаказателно производство било прекратено с Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № 540256 – F562516/07.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, а за деянието по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е съставен Акт за установяване на административно нарушение с № F575194 на 14.10.2020 г. от свид. Д.Т.Д.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, след изпратена Покана, изх. № 02-1-1933/30.09.2020 г. в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, която подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписала, че няма такива.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение все пак са депозирани с вх. № ОД-2-107 на 15.10.2020 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадените писмени възражения е посочено, че предвид начина на осъществяване на продажбата и начина на заплащане на продажната цена, липсвало допуснато нарушение, доколкото при заплащане на цената по банков път не съществувало основание за издаване на фискален бон.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е за пръв път, като не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Т.Д. и Т.В.В. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила
на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
1.01.2007 г., с изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното
деяние, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по
чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача
при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. По силата на
чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. Според чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, която е запозната със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвала. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че дружеството – жалбоподател е лице, извършващо продажби чрез т.нар. „онлайн“ търговия, чрез администрирания от него интернет сайт kristaltoys.com, като контролна покупка с поръчка от сайта на 1 бр. калкулатор е била извършена от органите на НАП, а за заплащане на продажната цена е използвана опцията „наложен платеж“. Сумата е била заплатена в брой чрез куриера, без обаче за продажната цена на стоката да е бил издаден фискален бон, а единствено такъв е бил издаден за куриерската услуга. Тоест, установено е след дължимия анализ на относимите писмени и гласни доказателства, че доставката на поръчаната стока „Диат плюс“ ЕООД, град Хасково е осъществило с използване на опцията наложен платеж за заплащане на продажната цена от получателя на стоката, събирането на който е възложено на „Спиди“ АД, град София въз основа на сключен между двете дружества Договор № 97385, сключен на 16.08.2019 г. между „Диат плюс“ ЕООД, град Хасково, като „Възложител“ и „Спиди“ АД, град София, в качеството на „Изпълнител“ с предмет предоставяне на пощенски услуги срещу възнаграждение, който факт също е надлежно установен, както и този на последвалия превод на сумата по продажната цена по банкова сметка *** – жалбоподател, заплатена в брой от свид. Д.Т.Д. при получаването й.
Съгласно Пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за пощенските услуги, „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция следва да се изведе и правния извод, че тази допълнителна услуга се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като само проявлението и на двата елемента може да означава, че услугата „наложен платеж“ е осъществена, тъй като ще бъде изпълнена и гаранционната й функция за страните - получателят да може да бъде сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът да е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването и. С оглед така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е относима към даденото в Пар. 1, т. 1 ДР на Наредба № Н-18/2006 г. определение за понятието „разносна търговия“ – продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. На следващо място, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от цитираната наредба регламентира задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, а при разносна търговия, каквато следва да се приеме, че е настоящата хипотеза, фискалната касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, съобразно разписаното в ал. 2 на чл. 25 от Наредбата задължение за търговеца.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
На следващо място, въпреки липсата на отправено конкретно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случа. В случая, действително установен по делото, но ирелевантен от гледна точка въпроса за съставомерноността на деянието и даване на релевантната правна квалификация, е фактът на постъпване на сумата по наложения платеж по сметка на дружеството - жалбоподател. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, вредни последици, свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко да са реализирани, а при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, макар да не е налице основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, с определяне на имуществената санкция от АНО за него съобразно минималния законов размер, правилно е оценена от наказващия орган степента на обществена опасност на деянието въз основа на изложеното по – горе, поради което не е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно - потвърдено. Като последица от това, с оглед изхода на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на дружеството - жалбоподател, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение, още повече предвид липсата на искане в тази насока. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено.
По отношение на разноските по направеното искане и наказващия орган, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 545339 – F575194 от 02.11.2020 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Диат плюс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя В.Р.А. да заплати на Националната агенция по приходите, ЦУ сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!