№ 17411
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110111252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от К. П. Б. срещу Е. Михайлов
Владимиров, лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, като на
28.02.2023 г. в гр. София ответникът в телефонен разговор отправил на молителката заплахи
срещу здравето на нейното дете.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
1
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Между страните не е спорно, а и от събраните гласни доказателствени средства се
установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2
ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката психическо
насилие. Молбата е депозирани в едномесечния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която обаче липсва
индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не
следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН
/в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./. Това е така, тъй
като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са
декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да
породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи
като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на Танациева, които съдът кредитира, тъй като ги намира, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. От показанията на свидетелката, която е
очевидец на процесното деяние, се установява времето /28.02.2023 г./, начина на извършване
на акта на домашно насилие /в телефонен разговор/, съдържанието на заплахите /че детето
на молителката ще стане инвалид, че градушка може да мине и да го убие/, неговия автор, а
именно ответника, както и емоционалното състояние на молителката /“беше изключително
притеснена“, „изпитваше страх“/. Показанията на свидетелката касателно времето и
съдържанието на телефонния разговор кореспондират със заключението на изготвена и
приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна
изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси.
На следващо място, съдът кредитира показанията Крумов в частта, че страните по
делото са живеели заедно в общо домакинство. В останалата им част не се съдържат данни
за релевантните към предмета на доказване обстоятелства.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на акта на домашно насилие, поради което съдът счита, че и молбата се явява основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
2
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН
съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира,
че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Неизпълнението на
заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в
редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При
определяне на мярката съдът съобрази, от една страна, конкретно извършеното на
процесните дати поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици и
интензитета на засягане на личността й. А от друга, изминалият период от време на
действие на заповедта за незабавна защита с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителката,
като същата своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката
на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и
документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж.
Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия
случай са налични по делото – пълномощно - л. 35, договор за правна за правна защита и
съдействие – л. 112 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения
адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение). В тежест на насрещната страна следва да бъде
възложена сумата в общ размер на 1150,00 лева, представляваща сторените от молителката
разноски по делото – адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева /л.
86 от делото/.
На следващо място, ответникът на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата в размер на 144,60 лева, представляваща разликата между
внесения депозит и увеличения размер, платена на вещото лице от бюджета на съда
/разпореждане от 20.02.2024 г./.
По действието на заповедта за незабавна защита:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 02.03.2023 г., следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 55/02.03.2023 г.,
издадена по гр. дело № 11252/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Eмил М. Владимиров, ЕГН
**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на К. П. Б.,
ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на
заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Eмил М. Владимиров, ЕГН **********
глоба в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 77 ГПК сумата в размер на 144,60 лева.
ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати на К. П. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 1150,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните – за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4