Присъда по дело №254/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 7
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200254
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Велики Преслав, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело частен
характер № 20213610200254 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен адрес гр.*******,
неграмотен, неженен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 12.07.2021 г. в
гр.Върбица, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с К. П. АНТ. с ЕГН
********** от гр.Върбица, причинил на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от
гр.Върбица, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, обусловено от разкъсноконтузна рана на
дясната длан, множество охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето,
предната коремна стена, двата горни и двата долни крайника и
субепидермален кръвоизлив на палеца на лявата ръка, престъпление по
чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК, ГО ОСЪЖДА на
„ПРОБАЦИЯ“.
На основание чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, ОПРЕДЕЛЯ
на подсъдимия С. Д. М. ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ЕДНА
ГОДИНА с периодичност два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с
продължителност ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК, ОПРЕДЕЛЯ
на подсъдимия С. Д. М. ПРОБАЦИОННА МЯРКА „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД
В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” с продължителност 160 (СТО И
ШЕСТДЕСЕТ) ЧАСА годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. П. АНТ. с ЕГН **********, роден в гр. В.
1
Преслав, обл. Шумен, български гражданин, с постоянен адрес: гр. ********,
неграмотен, неженен, ЗА ВИНОВЕН в това че на 12.07.2021 г. в гр.Върбица,
обл.Шумен, в съучастие като съизвършител със С. Д. М. с ЕГН **********
от гр.Върбица, причинил на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от гр.Върбица,
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, обусловено от разкъсноконтузна рана на дясната длан,
множество охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, предната
коремна стена, двата горни и двата долни крайника и субепидермален
кръвоизлив на палеца на лявата ръка, престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на
основание чл. 78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимите К. П. АНТ. с ЕГН ********** и С. Д. М. с ЕГН
**********, да заплатят СОЛИДАРНО на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от
гр.******* сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева като уважен граждански иск,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му
част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимите К. П. АНТ. с ЕГН ********** и С. Д. М. с ЕГН
**********, да заплатят СОЛИДАРНО на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от
гр.******* сумата от 35.00 /тридесет и пет/ лева като уважен граждански иск,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. М. с
ЕГН **********, да заплати на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от
гр.******* сумата от 331.00 лв. /триста тридесет и един лева/,
представляваща направените от него деловодни разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице, държавна такса,
както и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия К. П. АНТ.
с ЕГН ********** да заплати на ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от
гр.******* сумата от 331.00 лв. /триста тридесет и един лева/,
представляваща направените от него деловодни разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице, държавна такса,
както и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия К. П.
АНТ. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове в размер на 100.00 лева, както и 5.00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. Д.
М. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер на 100.00 лева, както и 5.00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред Окръжен
2
съд град Шумен.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НЧХД №254 по описа за 2021 г. на ВПРС

На 07.09.2021 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от
ЕМ. КР. АНГ. с ЕГН ********** от гр.****** против С. Д. М. с ЕГН
********** и К. П. АНТ. с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение
за престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от
НК. В частната тъжба е посочено, че: на 12.07.2021 г. в гр.Върбица, обл.
Шумен на частния тъжител от страна на подсъдимите били нанесени
множество удари по лицето, тялото, по гърба и по краката, с което му
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
С разпореждане от 06.10.2021 г. С. Д. М. и К. П. АНТ. са предаден на
съд по възведеното с частната тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частния
тъжител, представляван от повереника предявява срещу солидарно срещу
подсъдимите граждански иск за причинени с престъплението по чл.130, ал.1
от НК, неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. Моли да бъде
конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск, ведно
със законната лихва от датата на увреждането, както и да й бъдат заплатени
направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК
се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частния тъжител чрез повереника поддържа
възведеното обвинение и предявения граждански иск и предлагат на съда да
признае всеки от подсъдимите за виновен по повдигнатото с частната тъжба
обвинение и да му наложи справедливо наказание в рамките на предвиденото
в НК такова, да бъде уважен гражданския иск изцяло и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимите се представляват от защитник, като в едно от съдебните
заседания се явява подс. С.М. и дава обяснения в своя защита, като отрича да
е нанасял удари на пострадалия и твърди че само е помагал да бъде прекратен
побоя нанесен на пострадалия от подс.К.А.. Защитата счита за доказано
обвинението само срещу подс.К.А. и моли съдът, след като го признае за
виновен да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
наказание на осн.чл.78а от НК. Поради недоказаност на обвинението срещу
подс.С.М., защитника моли същия да бъде оправдан. Счита предявения
граждански иск за прекомерно завишен по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.07.2021 г. вечерта частния тъжител Е.А., заедно със св.Р. М.,
негов братовчед, посетил търговски обект в гр.Върбица, където двамата се
почерпили. По-късно същата вечер посетили и игралната зала в града. Там
бил и подс.К.А. от гр.Върбица. Между подс.А. и частния тъжител
съществувала стара вражда. Забелязвайки частния тъжител, А. решил да
упражни физическо насилие върху А.. За помощ се обадил на своя чичо -
подс.С.М.. През това врече Е.А. и Р. М. напуснали игралната зала и се
1
отправили към бензиностанция, находяща се в близост. По пътя частния
тъжител се отделил от М., за да отиде до тоалетна на улицата в близост до
училището, през това време го настигнали двамата подсъдими и докато бил с
гръб към тях, подс.К.А. му нанесъл силен удар с ръка в областта на лявата
плешка. След което подс.С.М. също му нанесъл удар с крак, от който
пострадалия изгубил равновесие и паднал на земята. Тогава двамата
подсъдими продължили да му нанасят удари с ръце и крака по цялото тяло.
Частния тъжител от болка започнал да вика за помощ. Чувайки виковете му и
наблюдавайки случващото се Р. М. незабавно отишъл при тях и успял да
прекрати нападението. Пострадалият бил в кръв и усещал силни болки в
лицето и цялото тяло. Веднага след случилото се частният тъжител и М.
посетили ЦСМП-Върбица, където му била оказана първа помощ.
Сигнализирали и на тел 112. На сигнала бил изпратен екип на РУ – В.Преслав
на които А. разказал за случилото се. По-късно пострадалия посетил съдебен
лекар, който въз основа на прегледа издал СМУ за нанесените му
травматични увреждани.
След постановяване на отказ да се образува ДП от прокурора
пострадалия депозирал във ВПРС частна тъжба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. М. и
З.И., писмените доказателства – материали от преписка вх.№2888/2021 г. по
описа на ШРП, СМУ, заключението на съдебно-медицинската експертиза,
приета от съда.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимите и частния
тъжител са се намирали в централната част на гр.Върбица, обл.Шумен.
Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари и то именно от
подсъдимите се доказва от писмените доказателства събрани в хода на
проверката и от показанията на св.М.. Обстоятелството, че на тъжителя са
причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на св.Р. М. от които се установява
деянието и авторството, че подс.А. пръв е започнал да нанася удари с юмруци
върху частния тъжител, като го издебнал в гръб, след което го последвал
подс.М. и двамата продължили да му нанасят множество удари с юмруци и
ритници, от които пострадалия паднал на земята. Намесата на св.М.
прекратила побоя. Показанията му са последователни, логични, няма индиция
за тяхната заинтересованост и се подкрепят от останалите събрани в хода на
производството доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на св.З.И. – полицейски служител, в
които посочва, че служебно му е било известно, че е имало сбиване между
подсъдимите и пострадалия и че подс.С.М. се е опитал да оправдае
поведението си и да отрече участието си в престъплението пред полицейския
служител, но след като вече е дал обяснения в съдебното заседание и е
разбрал, че за следващото такова свидетеля ще бъде призован за разпит.
Показанията на свидетеля са незаинтересовани, логични,
последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Кредитираните свидетелски показания изцяло се подкрепят от
2
писмените материали съдържащи се в приобщената като доказателства
преписка вх.№2888/2021 г. по описа на ШРП.
Съдът кредитира частта от обясненията на подсъдимия М., в която той
разказва как, кога и по какъв повод е отишъл в център на гр.Върбица и че
подс.А. е нанесъл удари на частния тъжител. В тази им част същите се
подкрепят от събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите.
В останалата им част, в която отрича категорично да е нанасял удари на
пострадалия и че само е помагал да бъде прекратен побоя, същите са
изолирани и противоречат свидетелските показания, на писмените документи
и на заключението на СМЕ.
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза по
писмени данни по отношение на частния тъжител се установяват следните
обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на
причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били
причинени една разкъсноконтузна рана на дясната длан, множество
охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, предната коремна стена,
двата горни и двата долни крайника, субепидерман кръвоизлив на палеца на
лявата ръка, палпаторна болезненост в областта на носния корен без видими
травматични увреждания. Същите са могли да бъдат причинени по времето и
начина посочен в тъжбата. Част от които причинени под действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене/за
охлузванията/, драскотините от тангенциално действие спрямо повърхността
на кожата на твърди предмети с остър върх. В следствие на нанесените
травматични увреждания на частния тъжител е причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимите са извършили престъплението за което им е повдигнато
обвинение с частната тъжба, като с деянието си са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо
по чл.130, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността;
* от обективна страна всеки от подсъдимия чрез своите действия
/нанасяне на удари с ръце и ритници/ е въздействал на организма на частния
тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На
частният тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
* престъплението е извършено в съучастие, като всеки от подсъдимите
е действал като съизвършител, т.к. заедно с другия деец е нанасял удари на
пострадалия, които са довели до настъпване на установената телесна повреда;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с
пряк умисъл - подсъдимите са предвиждали конкретното увреждане и са
съзнавали общественоопасния му характер, като са целяли настъпването на
съставомерния резултат-увреждане на здравето на пострадалия и то при
общност на умисъл;
Мотивът за извършване на престъплението са влошените отношения
3
отпреди между частния тъжител и подсъдимия К.А., на чиято молба за помощ
за саморазправа, се е отзовал другия подсъдим С.М..
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, както и ниската правна културна на всеки от подсъдимите.
Подсъдимия К. П. АНТ. с ЕГН **********, роден в гр. *****,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ******, неграмотен, неженен,
неосъждан.
При определянето на наказанието по отношение на подс.А. съдът
прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало-
реабилитиран, ниската обществена опасност на дееца, влошените отношения
между подсъдимия е пострадалия.
* отегчаващи вината обстоятелства – подсъдимия е инициатор за
извършване на престъплението, упоритост при осъществяване на деянието;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като
наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130,
ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем
законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или
“пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в
размер от 1000 лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено
умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или
друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От
деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание “глоба”.
С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира
за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в
минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
4
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Подсъдимия С. Д. М. с ЕГН **********, роден в гр.******, български
гражданин, с постоянен адрес гр.*******, неграмотен, неженен, осъждан.
При определянето на наказанието на подс.М. съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – поведението на подс.М., който е
инициатор на деянието;
* отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания, упоритост
при осъществяване на деянието;
По отношение на подсъдимия М., съдът намери за съответно на
извършеното престъпление и предвид превеса на отгчаващите отговорността
му обстоятелства наказание „Пробация“, включваща пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност една
година месеца и периодичност два пъти седмично, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност една година
и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 160 часа
годишно за срок от една година.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от
частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1
от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга
на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието,
5
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при
които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
Нанесени са множество травматични увреждания на пострадалия, които
не са причинили трайни и тежки увреди на здравето му, като СМЕ
установява че при благоприятно протичане на оздравителния процес, като за
обратното не са събрани доказателства по делото, възстановяването
приключва напълно до 2-3 седмици, но усещанията за болки и страдания и
чувството на унижение у пострадалия също следва да бъде съобразено.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск за
неимуществени да бъде уважен до размер 2000.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането и то да бъде заплатен солидарно от
двамата подсъдими, предвид задружната им престъпна деятелност, като
съучастници и то съизвършители. В останалата му част до пълния предявен
размер искът е отхвърлен. Всеки от подсъдимите следва да заплати на
частния тъжител и частта от направените разноски по настоящото дело,
предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата
държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни