М О Т И
В И
към присъдата по НОХД N 196/2018 г. по описа на Районен
съд - Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в РС – Девня обвинителен акт по обвинението срещу В.Д.Ш.,
ЕГН: ********** за това, че:
1. На
22.02.2012 г. в гр. Девня, обл. Вн, при условията на опасен рецидив, след като
се представил за длъжностно лице - търговски представител на фирма, която
предлагала тор, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
у С.Р.С. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в
размер на 24 000 лева, престъпление по чл.211 пр.2 вр.чл.210 ал.1 т. 1. и т.5
вр.чл.209 ал.1 от НК и
2. За
времето от 10.11.2014 г. до 04.02.2015 г. в гр. Девня, обл. Вн, при условията
на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след като се
представил за длъжностно лице - за търговски представител на фирма, която
предлагала тор и за дистрибутор на тор, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал у С.Й.И., у В.Г.Т., у Д.Д.Т. и у Г.Д. Г еоргиев
заблуждение и това причинил на С.Й.И. имотна вреда в размер на 5 000 лева, на В.Г.Т.
имотна вреда в размер на 13 300 лева, на Д.Д.Т. имотна вреда в размер на 8 000
лева и на Г.Д.Г. имотна вреда в размер на 4 700 лева, цялата имотна вреда за
четиримата в големи размери - в размер на 31 000 лева, престъпление по чл.211
пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 от НК.
Приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес е граждански иск, предявен от
пострадалото лице В.Г.Т., ЕГН: **********
за заплащане на сумата от 13 300
лева, представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди в резултат на
престъплението, описано в обвинителния акт, като пострадалия е конституиран
и като частен обвинител.
По искане на подсъдимия
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на глава двадесет и седма - в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му
той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съгласие
за това дава и неговия защитник – адв. И.Д.. В последната си дума подсъдимия изразява
съжаление за извършеното и моли за справедливо наказание.
В хода на
съдебните прения участващия в делото прокурор заявява, че не поддържа
единствено обвинението по отношение на квалифициращия признак „опасен рецидив“,
като в останалата му част поддържа обвинението изцяло. Счита същото за
безспорно доказано въз основа на самопризнанията на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието единствено на
отегчаващите отговорността му обстоятелства. Предлага по първото обвинение на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
години, което да бъде редуцирано с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим” и по
второто повдигнато обвинение наказание „лишаване от свобода” за срок от 9
години, което да бъде редуцирано с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим”. Моли
също така да бъдат групирани така наложените наказание „лишаване от свобода” на
основание чл. 23 НК, след което съдът да приложи разпоредбата на чл. 24 НК и да
увеличи така определеното общо най – тежко наказание с 1/3. Моли също така
съдът да групира така определеното общо най - тежко наказание с наказанието
наложено на подс. Ш. по НОХД №1345/2016 г. по описа на РС гр. Добрич. Настоява
и съдът да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК отчитайки цялостната престъпна
дейност на подсъдимия. Предявения граждански иск
намира за доказан както по основание, така и по размер и предлага същия да бъде
уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено
съдебно следствие и направено признание от подсъдимия на всички факти по обвинението, излага
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото му се наказание. В тази насока, предвид изминалия
дълъг период от време от извършване на деянието моли за минимални наказания по двете обвинения, които да бъдат групирани по
най – благоприятния за подсъдимия начин, без общото му наказание да се завишава
съобразно разпоредбата на чл. 24 от НК, за чието прилагане не намира основания.
Относно гражданския иск защитникът на подсъдимия счита, че същият не е доказан и
моли за неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
I.
Свид. С.Р.С. бил земеделски
производител, обработвал земи в землището на с. Паисиево, обл. Силистра. Във
връзка с предстоящата стопанска година на свид. С. била необходима тор. В
началото на 2012 г. му предстояло да закупи амониева селитра и се интересувал
от оферти за цената. В разговор със свой познат – свид. Р. Ю. свид. С. споделил
интересите си да закупи тор. Свид. Ю. му дал телефона на подс. В.Д.Ш., с когото
от около две години имат търговски взаимоотношения.
Още в първия разговор по телефона,
подсъдимият се представил на свид. С.С. с името Валери Д.. Разказал за себе си
- че живеел до пощата в гр. Девня, обл.Варна и че преди време е работил в
Община Девня. С името В. Д. го познавал и свид. Р. Ю.. Подсъдимият разказал
също така на свидетеля, че сега работел като търговски представител на фирма,
която предлагала тор и посредничел при закупуване на тор между предприятие „***“
АД гр. Девня и купувачите на такава. Споменал, че се познавал с Директора па
предприятието. Уверил свид. С.С., че може и е съгласен да съдейства при
закупуването па тор амониева селитра от „**“ АД гр. Девня. Двамата се уговорили
за 50 тона амониева селитра на цена 24 000 лева за цялото количество. Цената на
един тон от този вид тор, съгласно уговорката на двамата възлизала на 480 лева.
При един от последващите водени няколко разговора между двамата, подс. В.Ш.
уверил свид. С.С., че транспорта от предприятието в гр. Девня до с. Паисиево,
обл. Силистра също влизал в цената и бил осигурен от предприятието.
Поради влошените метеорологични
условия, срещата между подс. В.Ш. и свид. С.С. била отлагана няколко пъти,
докато накрая се състояла на 22.02.2012 г. Понеже двамата не се познавали визуално,
свид. Ружди Юсуф обещал да придружи свид. С.С. до мястото и да запознае двамата
помежду им.
Рано сутринта на 22.02.2012 г.
на бензиностанция „Петрол“ в гр. Дулово се срещнали свид. С.С., придружен от
баща си Р. А. и свид. Р. Ю., придружен от неговият втори братовчед свид. Нурхан
Хюсеин /който също се занимавал със земеделие и тогава проявил интерес към
условията за закупуването на торта на „по-изгодни цени“/. Около 09.00 часа,
четиримата тръгнали от гр. Дулово за гр. Девня с автомобила на свид. С.С. -
л.а.марка „***“ с ДК № СС *** СА. По пътя свид. Р. Ю. няколко пъти разговарял
по телефона е подс. В.Ш., когото той също познавал с името В. Д.. Четиримата,
напътствани от подсъдимия намерили мястото на срещата в района на предприятие „***“
АД гр. Девня. Когато паркирали колата на указаното място до главния портал на
сградата на предприятието, изневиделица до колата се появил подс. В.Ш.. Влязъл
в автомобила при четиримата и им се представил с името Валери Д.. Поздравил и
познатия си свид. Р. Ю.. След това казал пред четиримата, че е необходимо
кратко време да „доуреди“ формалностите и им предложил да пият кафе в кв. “Повеляново“
в гр. Девня. Петимата мъже се придвижили до заведение, до което ги отвел подсъдимия
с автомобила на свид. С..
След около два часа престой в
заведението и няколко проведени пред свидетелите разговори от страна на подсъдимия
по телефона /с неустановени по делото лица/ той заявил, че всичко било уредено
и предложил на свид. С.С. само двамата да отидат до предприятието. Свид. С. се
съгласил и двамата тръгнали с неговия автомобил към предприятието. Стигнали до
главния портал на предприятието, където подс. В.Ш. провел в присъствието на свидетеля
още един разговор от своя телефон със съдържание, от което личало, че уговарял
сделка за закупуване на тор и когато разговорът приключил, потвърдил пред свид.
С.С., „че всичко било уредено“. Подсъдимият оставил свид. С. да чака в
автомобила си и сам влязъл в сградата. Докато бил в сградата, подс. Ш. оформил
собственоръчно с произволно попълнено съдържание в тях две фактури и се
подписал в графата „съставител“ по тях. След около половин час време се върнал
обратно при свид. С.С. и му подал двете фактури, като му поискал приготвените
за торта 24 000 лева. Пояснил, че трябвало да плати, за да освободят камионите
с тор на излизане от предприятието. След като взел парите от свидетеля С.С.
подс. Ш. излязъл от автомобила и повече не се върнал обратно.
Свид. С.С. чакал около два часа
в автомобила си завръщането на подсъдимия, след което разгледал внимателно
фактурите и прочел в тях, че същите били със съдържание, което не отговаряло на
уговорката му с В. Д. /всъщност подс. В.Ш./. Количеството на фактурираната тор
било два пъти по - малко; за получател в едната фактура било вписано името на
трето лице, което свид. С.С. не познавал; по всяка от фактурите купувачът
дължал по 4 305, 60 лева, което сумарно било общо 8 611, 20 лева. За
„доставчик“ в двете фактури било вписано името на фирма „/**“ ЕООД. Едва тогава
свид. С.С. се усъмнил, че се е случило нещо нередно.
Поради изминалото много време, свид.
Р.С. потърсил по телефона сина си и заедно със свидетелите Ружди Юсуф и Нурхан Хюсеин пеш отишли при автомобила
на свид. С.С., който продължавал да чака пред предприятието. Свид. С.С.
споделил с тях, че вероятно е станал жертва на измама от страна на В.и Д. /подс.
В.Ш./ и помолил свид. Р. Ю.да го потърси по телефона. Двамата провели разговор,
в който подс. Ш. уверил свид. Р. Ю., че всичко било наред, само чакал да вземе
вносните бележки за торта. Изминало още време, като при няколко последващи
опита да се свържат отново с подсъдимия по телефона от различни телефони, той повече
не отговорил на обажданията на никого.
Когато осъзнал, че е станал
жертва на измама, свид. С.С. се тъжил в полицията.
На следващият ден 23.02.2012
година, подс. В.Ш. се свързал по телефона със С.С., извинил се за поведението
си в предния ден и му уговорил нова среща до предприятието в предиобедните
часове на деня. Пострадалият отишъл на срещата, но подсъдимия не се появил.
Дори по телефона, свид. С.С. повече не могъл да се свърже с него.
От приобщената към
доказателствата по делото справка с регистрационен индекс № 08-12-1/ 14.03.2012
г., издадена от предприятие „***“ АД гр. Девня се установява, че лице с имена В.Д.Ш.
не бил клиент на предприятието и не е правил заявки за тор. До 14.03.2012 г.
фирма „***“ ЕООД не била регистрирана като контрагент на „***“ АД гр. Девня.По фактура с № **********,
в която за „получател“ е вписан Н. А. О. с име на фирмата „***“ ЕООД, за Нурсел
Осман не са установени доказателства, че е имал търговски взаимоотношения с
подс. В.Ш.. Името и БУЛСТАТ на фирмата са грешно изписани в сочената фактура. От
същата справка се установява, че към датата на инкриминираното деяние -
22.02.2012 г., стойността на един тон амониева селитра възлиза в размер на 600
лева, без ДДС.
При извършено в хода
на досъдебното производство разследване, пострадалото лице С.Р.С. е посочил
като лице, с което договарял сделката по закупуването на тор амониева селитра
подс. В.Д.Ш., представил се пред него като В. Д. или „Вальо”. Подсъдимият е бил
разпознат и от свидетелите Р.С. А., Н. Х. Х.и
Р. Хю. Ю..
Видно от
заключението на изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-графологична
експертиза като били изследвани двете фактури, фактура № ********** и фактура №
********** и било установено, че и двете са с попълнено съдържание с почерка на
подс.В.Д.Ш.. Подписът положен във фактура № ********** в графа „съставил“ също
бил положен от подс. Ш..
Така, на свид. С.
била причинена имотна вреда в размер на 24 000 лева.
II. Подсъдимият В.Ш. се
интересувал и събирал информация за лица, които били земеделски производители и
най-вече от такива, които получавали субсидии. Така стигнал до свид. С. И. И. ***.
През 2013 г. той се свързал по телефона със свид. С. И. И. и му предложил тор
па ниски цени. Свид. И. се занимавал със земеделие от 2009 година. По телефона,
обвиняемият се представил с името си - В.Ш. и предложил за продажба торове от
предприятие „***“ АД гр. Девня - амониев нитрат, карбамид, троен суперфосфат,
всички „на изгодни цени“. В разговора със свидетеля, подс. Ш. заявил, че се
познавал с Директора на предприятието и поради това разполагал с най- изгодните
оферти за тор. Свид. И. вече си бил закупил тор за стопанската година и по
време на разговора не проявил интерес към отправената към него оферта.
Разговорът между двамата приключил с отказ да сключат сделка с предмет
закупуване на тор.
През есента на 2014 г. подс. В.Ш.
отново се свързал по телефона със свид. С.И. и отново му предложил тор. Посочил
ниски цени за торта и свидетелят се усъмнил в истинността на предложението,
поради което първоначално отказал да се възползва от офертата на подсъдимия. Той
обаче убедително продължил да настоява и предложил на свидетеля двамата да се
срещнат и още веднъж да поговорят. Ш. казал на свид. С.И., че след седмица щял
да пътува и пътят му минавал през гр. Велико Търново и предложил дори настоял
да се срещнат в града. Свид. С.И. накрая склонил и след седмица, двамата с подс.
Ш. се срещнали на бензиностанция „Петрол“ в гр. Велико Търново. Срещата
продължила само около десет минути, тъй като подс. В.Ш. ***. Той съобщил на свид.
С.И. ориентировъчна цена за торта, която се сторила много изгодна на свидетеля
и той склонил да закупи един камион тор - 25 тона амониев нитрат. Приел офертата
на подс. Ш. и двамата се уговорили допълнително да се уточнят по телефона за
времето на плащането и товаренето на торта. Подс. Ш. казал на свидетеля, че
търсел още купувачи на тор и планирал всички продажби да станат в един и същ
ден. Уговорил също така свид. И.
плащането да стане в брой, пред портала на предприятието, в деня на товаренето
на торта. Свид. С.И. заявил, че имал свой превоз и отказал превоза предложен от
подс. Ш.. След като подсъдимия си тръгнал, свидетелят зачакал обаждането, за
което двамата се уговорили.
В началото на м. ноември 2014 г.
подс. В.Ш. се свързал по телефона и със свид. В.Г.Т. *** - също земеделски
производител от 2000 година. Представил му се като търговски представител на
фирма, която предлага торове. Първоначално свид. В.Т. не проявил интерес към
отправената към него оферта за тор, но подсъдимият бил настоятелен и продължил
да уговаря свидетеля. Изрично подчертал по телефона, че фирмата, която
представлявал имала закупени в началото на годината голямо количество тор и
сега я предлагала с големи отстъпки. Предложил му два камиона с тор с
предложение единият камион да бъде заплатен при доставката, като обявил цената
- 12 550 лева, а вторият да бъде заплатен на разсрочено плащане със срок до края на 2014 г. - 31.12.2014 г. Цената на
един тон тор съгласно уговорката възлизала на 502 лева. Тогава свидетелят приел
предложението. Двамата си уговорили среща след седмица, за дата 10.11.2014 г.
След като си уговорил срещата
със свид. В.Т., подс. Ш. позвънил по телефона отново на свидетеля С.И. и
уточнил срещата им да се състои на 10.11.2014 г. до сградата на предприятие „***“
АД гр. Девня, за която дата уговорил да натоварят торта. На тази дата свид. С.И.
трябвало да осигури камиона си и да носи парите за торта - 10 000 лева за 25
тона амониев нитрат. Цената на един тон тор съгласно уговорката възлизала на
400 лева.
На 10.11.2014 г., в уговореното
време, свид. В.Т. бил на уреченото място - до административната сграда на
предприятие „***“ в гр. Девня, обл. Варна. Към автомобила му приближил подс. Ш.,
влязъл в колата при В.Т. и се представил по име. Пояснил на свидетеля, че чакал
още един клиент и двамата зачакали заедно. Изминало време около един час.
Свидетелят Т. на няколко пъти предлагал докато двамата чакали, да оформят
документите по предстоящата сделка, но подс. Ш. отлагал във времето. Неколкократно
завил, че чакал да дойде и другият клиент и тогава да оформят документите. Свид.
С.И. закъснял за уговорения час на срещата и подс. Ш. започнал да му звъни по
телефона. От проведените разговори по телефона свид. В.Т. чул, че подсъдимият уговарял
някого да чака ред с камиона си пред портала и да не предприема никакви
действия, докато лично не му се обади „да влиза, да товари“.
След около час чакане в автомобила
на свид. В.Т., подс. Ш. видял, че към тях се приближава с колата си свид. С.И. и
излязъл от автомобила да го посрещне. Качил се в автомобила на свид. С.И. и му
поискал първоначално половината от уговорената сума - взел от него 5 000 лева в
брой. Подс. В.Ш. извадил бланка на запис на заповед и в нея вписал данните от
личната си карта. После подписал документа. След това подс. В.Ш. извадил още
една бланка на запис на заповед, попълнил я с данните на свид. С.И. и му я дал
да се подпише на нея. Обещал му да му даде и фактура за торта, но след като
натоварят камиона и свидетелят му даде и останалите дължими 5 000 лева по
уговорката. Казал му да чака на товарния портал и сам поел ангажимента „да даде
товарителницата па шофьора на превозното средство“. Свид. С.И. се отправил към
товарния портал и зачакал.
След като взел парите от свид. С.И.
и го отпратил, подсъдимият се качил отново в автомобила на свид. В.Т.. Извадил
кочан с фактури и попълнил данните на свид. Т. във фактура № 000 000 0139/
10.11.2014 г. За доставчик във фактурата била вписана фирма „***“ ЕООД. Изписал
също така и уговореното количество тор - два пъти по 25 т. тор и дал екземпляр
от фактурата на свид. Т.. За по – голяма сигурност подсъдимият попълнил и
бланка за запис па заповед с данните си, в която вписал сумата пари, уговорена
за единия камион с тор - 12 550 лева. Подписал документа и го предал на свид. Т..
Като получил документите, свид. В.Т. дал на ръка на подсъдимия парите за торта
- сумата 12 550 лева и още 750 лева за транспорт, както двамата се били
уговорили предварително. След като взел парите подс. Ш. отпратил и него да чака
пред товарния портал на предприятието. Заявил му, че отива в административната
сграда, за да оформи документите за двата камиона – неговия и на още един
клиент – свид. С.И..
Общата сума пари, които обвиняемият
Ш. взел от свидетеля В.Т. преди двамата да се разделят била в размер на 13 300
лева.
След като подсъдимият изчезнал
в неизвестна посока двамата свидетели - В.Т. и С.И. се срещнали пред товарния
портал на предприятието и се запознали помежду си. Товарният портал бил на
около 500 метра от входа на административната сграда на предприятието и двамата
зачакали подсъдимия да излезе оттам. След около 15 минути чакане, подс. Ш. се
свързал по телефона със свид. С.И. е му казал, че „ще се забави, защото нямало
камиони и тръгвал да търси свободен камион“. Минало много време и свид. С.И. се
обадил на подсъдимия да пита защо се бави. Тогава той казал, че камиони нямало
и товаренето щяло да се осъществи на следващия ден. Тогава двамата свидетели се усъмнили в поведението на подсъдимия и отново
му позвънили, като той им уговорил среща в гр. Варна. След като подсъдимия не
дошъл на уговореното място свидетелите разбрали, че са станали жертва на измама
и се тъжили в полицията.
Видно от справка с
регистрационен индекс № 08-12-5/28.11.2016 г., издадена от „***“ АД гр. Девня
е, че лице с имена В.Д.Ш. не е клиент на предприятието.
От справка с
регистрационен индекс № 94/ 26.01.2017 г., издадена от „***“ АД гр. Девня се
установява, че фирма „***“ ЕООД не фигурира в клиентската база данни на
предприятието за 2014 година. От същата справка се установява, че към датата на
инкриминираното деяние 10.11.2014 г.
стойността на един тон амониева селитра /нитрат/ възлиза в размер на 560
лева, без ДДС.
При извършено в хода
на разследването разпознаване, пострадалите лица С.Й.И. и В.Г.Т. са посочили
подс. В.Д.Ш. като лицето, с което договарял сделката по закупуването на тор
амониев нитрат.
В хода на
разследването по ДП била назначена съдебно-почеркова експертиза, съгласно
заключението на която, почеркът в запис на заповед от 10.11.2014 г. е изписан от подс. В.Ш..
Размерът на причинената имотна вреда на
свид. С.И. възлиза на 5 000 лева, а размера на имотната вреда, претърпяна
от свид. В.Т. – на 13 300 лева.
III. Свидетелят Д.Д.Т. бил регистриран като земеделски
производител и обработвал 800 дка земеделска земя в землището на с. Диня, общ. Раднево.
През 2013 г. с него се свързал подс. В.Ш., с когото свидетелят не се познавал.
Подсъдимият му се представил за дистрибутор на тор и му предложил да му
посредничи да закупи такава. Свид. Д.Т. не проявил интерес към офертата, защото
вече си бил купил необходимото количество тор за селскостопанската година.
В края на 2014 г.
подсъдимият отново потърсил по телефона свид. Д.Т. и отново му предложил
съдействие за закупуването на тор амониева селитра на изгодна цена - по-ниска
от тази на свободния пазар. Цената този път породила интереса на свид. Д.Т.. Двамата
провели няколко телефонни разговора помежду си и накрая се уговорили в удобно
за тях време да се срещнат в гр. Раднево. Подсъдимият обещавал на свидетеля и още
по-ниски цени за торта, в случай че
намери и втори купувач. Офертата била отправена „специално за него“.
Срещата между подс. В.Ш.
и свид. Д.Т. се състояла в началото на м. януари 2015 г. на бензиностанция
„Лукойл“ в гр. Раднево. На нея подс. Ш. дал лист с оферта на цените и разяснил
на свидетеля условията за доставка. Ш. казал на свид. Т., че на уречения ден
двамата трябва да се срещнат до предприятие „***“ АД гр. Девня. Там свидетелят
трябвало да носи и да му предаде дължимата сума пари за торта в брой на ръка, а
той щял да му издаде фактура. Подс. Ш. обещал да осигури транспорта за торта от
предприятието в гр. Девня до гр. Раднево. Тогава свид. Д.Т. се сетил за свой
колега и познат също земеделски производител – свид. Г.Г. от с. Свободен и дал
на подсъдимия телефон за връзка с него.
Още щом двамата се
разделили, подс. В.Ш. се свързал по телефона със свид. Г.Д.Г.. Представил му се
за човек, който „имал негови хора“ в предприятие „***“ АД гр. Девия и можел да
му осигури тор на по-ниски цени. Казал на свид. Г., че е взел телефонният му
номер от свид. Д.Т.. Свид. Г.Г. приел офертата за закупуване на тор и се
свързал със свид. Д.Т., като двамата се
уговорили да пътуват заедно до мястото на срещата с подсъдимия, когато настъпи
време за покупка на торта.
В края на м. януари
2015 г. субсидиите били приведени на земеделските производители и свид. Д.Т. се свързал по телефона с подс. В.Ш..
Двамата се уговорили да се срещнат до предприятието в гр. Девня на 04.02.2015 г.
На уговорената дата
- 04.02.2015 г. двамата свидетели Д.Т. и Г.Г., заедно с бащата на свид. Т. – свид. Диньо Т. потеглили
за гр. Девня рано сутринта с автомобила на свид. Д.Т.. В 09.00 часа тримата
пристигнали на уговореното място - пред сградата на „***“ АД гр. Девня. Изчакали
в автомобила около 15 минути и видели, че към тях приближавал мъж с костюм, с
куфарче в едната ръка. Мъжът стигнал до колата и влязъл в нея. Представил се с
името си В.Ш.. Разказал накратко за себе си - че живеел и работел в гр. Балчик
в общината. Така разговорът потръгнал и подс. Ш. запитал кой колко тор искал да
закупи. Свид. Д.Т. заявил 24 тона амониева селитра /амониев нитрат/, а свид. Г.Г.
заявил 18 тона амониева селитра /амониев нитрат/. Тогава подсъдимият извадил
бланка на запис на заповед и попълнил данните си в нея, като я изписал на името
на Д.Д.Т.. В нея вписал сумата от 8 000 лева, които пари свиде. Т. дал като
първоначална сума на ръка в колата си. Подс. В.Ш. извадил втора бланка и в нея
вписал отново своите данни и този път данните на свид. Г.Г.. В нея вписал
сумата от 4 700 лева, които пари свидетелят Г. му предал като първоначална вноска
за торта на ръка в автомобила. След това подс. Ш. извадил от куфарчето си
лаптоп и писал нещо на него. Написал и две фактури, като дал едната за подпис
на свид. Д.Т., а другата за подпис на свид. Г.Г.. После взел двете фактури със
себе си и заявил, че ще ги даде на всеки от двамата обратно след като натоварят
камионите с тор.
Подсъдимият Ш.
излязъл от автомобила и се отправил в посока към административната сграда на
предприятието. На свидетелите обяснил да го изчакат около двадесетина минути и
се уговорил да се срещнат в страни до портала на предприятието. Оттам трябвало
да излязат натоварените камиони с торта. Изминали двадесет минути, но нито подс.
Ш. са появил на мястото на срещата, нито камион с тор излязъл през портала.
Двамата свидетели се усъмнили, че се случило нещо нередно и потърсили подсъдимия
по телефона. Той се извинил за забавата и казал, че поради липсата на свободни
камиони в района, тръгвал за гр.Варна да търси камиони. Малко след 12.00 часа
обедно време, подс. Ш. се обадил на свид. Д.Т., извинил се за неудобството и
заявил, че товаренето се отлагало за следващия ден. Обещал торта да бъде
доставена до гр. Раднево. Той също щял да дойде в гр. Раднево и след
разтоварването на торта на място, щял да вземе останалите пари уговорени по
сделката. Тогава двамата свидетели предложили да се срещнат е подсъдимият Ш.
„още сега“ и да му се издължат напълно, за да може при доставянето на торта в
гр. Раднево да не се занимават е парични плащания. Подс. Ш. приел принципно
предложението, но заявил, че вече пътувал за гр.Шумен и предложил срещата да
стане на бензиностанция до града. Свидетелите отишли на уговореното място и
зачакали, но подс. Ш. не се появил за срещата. Повече нито един от двамата
свидетели не могъл да се свърже с него по телефона, тъй като той бил изключен,
при което те осъзнали, че са станали жертва на измама. Върнали се обратно в гр.
Девня и се тъжили в полицията.
Видно от изискана в хода на разследването писмена справка с
регистрационен индекс № 08-12-5/ 28.11.2016 г., изготвени от „***“ АД гр. Девня
е, че лице с имена В.Д.Ш. не е клиент на предприятието. От същата
справка се установява, че към датата на инкриминираното деяние 04.02.2015 г.
стойността на един тон амониева селитра /нитрат/ възлиза на 575 лева, без ДДС.
При извършено в хода
на разследването разпознаване
свидетелите Д.Д.Т., Диньо Д.Т. и Г.Д.Г. посочили подс. В.Ш. като лицето, с
което са договаряли за торта и са срещнали до предприятие „***“ АД гр. Девня и на
когото са предали парите.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които го подкрепят, а именно – свидетелски показания, писмени
документи, справки , писма , заключения по експертизи, които са били прочетени
и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Налице е както фактическа, така и логическа
връзка между самопризнанията, направени от подсъдимият и доказателствата, събрани
в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията
са осъществени от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт.
В хода на съдебното
следствие е изискана писмена справка, установяваща, че на 05.02.2006 г. подс. В.Д.Ш.
е изтърпял определеното му общо наказание от 7 години и 12 дни лишаване от
свобода по НОХД №7022/2000 г. по описа на РС - София и по НОХД №1536/2004 г. по
описа на РС – Добрич.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието, описано в т. 1
от обвинителния акт подс. В.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210
ал.1 т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, като на 22.02.2012 г. в гр. Девня, обл.Варна, след като се представил за
длъжностно лице - търговски представител на дружество, което предлагала тор, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С.Р.С.
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в големи размери - в размер на 24
000 лева, поради което и го призна за виновен. Деянието не е извършено при
условията на опасен рецидив, предвид разпоредбата на чл. 30 от НК, тъй като към
момента на неговото извършване са изтекли 5 години от изтърпяване на предишните
му присъди, поради което съдът го оправда за тази част от обвинението,
възведено срещу него – за престъпление по чл. 211 пр. 2 от НК.
С деянието, описано
в т. 2 от обвинителния акт подс. В.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъпление
по чл.
211 пр.2 вр. 210 ал.1 т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като за времето от 10.11.2014 г. до 04.02.2015 г. в гр. Девня, обл.Варна, при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след
като се представил за длъжностно лице - за търговски представител на дружество,
което предлагала тор и за дистрибутор на тор, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал у С.Й.И., у В.Г.Т., у Д.Д.Т. и у Г.Д.Г. заблуждение
и това причинил на С.Й.И. имотна вреда в размер на 5 000 лева, на В.Г.Т. имотна
вреда в размер на 13 300 лева, на Д.Д.Т. имотна вреда в размер на 8 000 лева и
на Г.Д.Г. имотна вреда в размер на 4 700
лева - цялата имотна вреда за четиримата в общ размер на 31 000 лева,
представляващи големи размери, поради коет осъдът го призна за виновен по това
обвинение.
Подсъдимият
е осъществил деянията при форма на вината пряк умисъл, при което е съзнавал техният общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко
ги е целял.
Квалификацията
на второто деяние по чл. 211 пр.2 от НК се обуславя от предходните му осъждания
по НОХД №2919/2012 г. по описа на РС – Варна с присъда влязла в законна сила на
13.02.2013 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест години с ефективно изтърпяване.
Квалификацията
на деянието по чл.210 ал.1 т.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че за по –
голяма убедителност в измамливите си намерения и действия, при всяко едно от
деянията подс. Ш. се е представял за длъжностни лице от различни дружества
/някой от които несъствуващи/, респ. лице, на което е възложено да изпълнява
работа свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - търговско
дружество.
Квалификацията
на деянието по чл. 210 ал.1 т.5 от НК се обуславя от обстоятелството, че
паричната равностойност на предмета на престъплението и по двете обвинения съответства
на критерия „големи размери“, установен в съдебната практика на съдилищата - надхвърля
размера на 140 минимални работни заплати към момента на инкриминираните деяния.
Двете
деяния по второто обвинение са извършени от
подсъдимия през непродължителен период от време, при еднородност на
вината, като всяко следващо деяние се явява от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващото го, което обуславя квалифицирането му като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК.
Причините за извършването на престъплението са стремежа на подсъдимия към противоправно
облагодетелстване и утвърдените му престъпни навици.
Наказанията,
следващи се на подсъдимия за всяко едно от двете отделни деяния съдът определи
при условията на чл. 54 от НК, тъй като не установи нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при отчитането на които
и най - лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко
спрямо извършеното.
При
определянето на наказанията съдът се съобрази с предвиденото в съответната
разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид
престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на
извършеното деяние, като взе предвид подбудите, мотивирали го да извършат
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи
върху размера на отговорността и съответно спази изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият
съдебен състав счита, че деянията, извършени от подсъдимия безспорно разкриват
една значително завишена степен на обществена опасност. Същата обаче е била
взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвидените за този вид престъпления наказания. Повторното й отчитане като
отегчаващо отговорността обстоятелство е недопустимо и би било в ущърб на
подсъдимия.
Като висока
съдът определи и обществената опасност на подсъдимия, който видно от данните за
неговата съдимост е личност с отдавна утвърдени престъпни навици. Предходните
осъждания на подсъдимия, извън това обуславящо квалификацията на второто деяние
като извършено при условията на опасен рецидив се отчитат от съда като
отегчаващо отговорността му обстоятелство. Като такива не се отчитат данните,
фигуриращи в представената от ДРП справка, поради следните причини:
-
от отразеното в справката не става ясно на какъв етап е
фигуриращото в нея наказателно производство на РС – София и въобще каква е
неговата съдба;
-
отчитането на данни за налично неприключило наказателно
производство би противоречало на презумпцията за невиновност;
-
останалите данни в справката касаят определение на РС –
Добрич за групиране на две присъди, едната от които влязла в сила след
извършването на деянията по настоящото дело, а другата обуславяща квалифициращ
признак на второто деяние;
-
в справката са вписани и данни касаещи настоящото
наказателно производство.
Без да
пренебрегва приетото, че в производства като настоящото направеното
самопризнание само по себе си не би могло да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прие процесуално поведение на подсъдимия като такова.
Вярно е, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не е давал
обяснение, респ. не е съдействал на органите на разследването за разкриване на
обективната истина по делото. От друга страна обаче това е едно конституционно
регламентирано негово право, от което очевидно се е решил да се възползва. Безспорно израз на
правото на защита на всеки обвиняем/подсъдим е да не се признава за виновен.
Принципно, тежестта на доказването на едно обвинение в наказателното
производство, е задължение единствено на прокурора и дали тази дейност е била
усложнена от това, че даден обвиняем не съдейства на разследването и това
коства полагане на допълнителни усилия за установяване на обективната истина в
процеса, не може да се тълкува в негов ущърб, а още по-малко, да се
материализира чрез налагането на значително по-тежко наказание. Демонстрираното пред съда поведение от страна на
подсъдимия съдът приема категорично за макар и закъсняла проява на критичност
към извършеното.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и изминалия дълъг
период от време от извършване на деянията до настоящия момент, особено
касателно първото обвинение за деяние извършено през далечната 2012 г. Настоящия състав
стои твърдо на позиция, че при изтичане на голям срок след престъплението,
прекалената строгост на едно наказание се явява не само закъсняла, но и
неефективна наказателна репресия. Вярно е, че в хода на разследването подс. Ш.
е бил обявяван за ОДИ, но от друга страна липсват данни за това доколко
ефективно е било това издирване, за да се приеме, че разследването е забавено
единствено по вина на подсъдимия.
Отчитайки
тези обстоятелства съдът определи наказанията на подсъдимия при баланс
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства - в размер над
минималния в посока към средния за първото деяние и в размер над средния за
деянието, извършено при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив.
По
силата на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а
от НК съдът намали така определените наказания с една трета. При данните за
съдимост на подсъдимия, съдът постанови ефективно изтърпяване на редуцираните
наказания при строг режим.
На основание чл. 23
ал.1 от НК съдът групира така наложените наказания на
подсъдимия, като му определи едно общо наказание, а именно най – тежкото от тях
лишаване от свобода за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Запознавайки се с актуалната справка за съдимост на подсъдимия, съдът установи и друга възможност за
групиране на наложените му наказания, като се разгради вече извършено групиране
на наказанията, наложени му наказания по НОХД № 2919/2012 г. по описа на РС –
Варна и НОХД № 1345/2016 г. по описа на РС – Добрич / общо наказание от 6
години лишаване от свобода, което подсъдимият търпи в момента/. Резултата и при
двете конфигурации би бил един и същ, респ. едвакво благоприятен за осъдения,
поради което съдът прецени, че не следва да разгражда пвече извършеното
групиране на предходно наложени на подсъдимия наказания. Предложената от
представителя на обвинението конфигурация съдът прецени като неблагоприятна за
осъдения, тъй като включването в групата на още едно осъждане – това по НОХД №
1345/2016 г. по описа на РС – Добрич – отново за престъпление по чл. 209 ал. 1
от НК би могло да обуслови наличието на основания за увеличаване на общото му
наказание.
При преценката
относно наличието на предпоставките на чл. 24 от НК съдът отчете на първо място,
че деянията по настоящото дело са извършени в отдалечен период от време. На
второ място прецени отделното изтърпяване на общото наказание по НОХД № 2919/2012 г. по описа на РС – Варна и НОХД № 1345/2016 г. по
описа на РС – Добрич, което не може да се разглежда в тежест на осъденото лице и да
обоснови увеличаване на наказанието му на основание чл. 24 от НК. Приложението
на чл. 24 от НК е допустимо и оправдано единствено, ако най-тежкото наложено
наказание не може да изпълни целите на чл. 36 от НК и преди всичко, няма да
въздейства поправително на осъдения. Съотнесени към настоящия случай, оценката
на горните обстоятелства не дава основание да се приеме, че спрямо общото
наказание от четири години лишаване от свобода за двете деяния са налице предпоставките
на чл. 24 от НК за увеличаване на същото. Определеното общо наказание /след
редуцирането му по силата на закона/ не е несъответно на тежестта на
извършените престъпления, включени в съвкупността, поради което за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК не се налага общото наказание да бъде
увеличавано.
Съдът намира, че така определеното общо наказание съответства в най - голяма степен
на целите на генералната и специалната превенция, като в същото време ще е достатъчно
за постигане на превъзпитателен
и възпиращ ефект както върху
подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото. Съдът счита,
че това именно наказание ще даде възможност на подсъдимия най – сетне да
осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на извършеното, както и
оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
Предявеният от пострадалото лице В.Г.Т. граждански иск в
размер от 13 300 лева съдът намери за напълно основателен и доказан. Това е
размерът на реално причинената имотна вреда на пострадалия, респ. размерът на
претърпените от него имуществени вреди, поради което съдът уважи претенцията му
за тяхната обезвреда в пълен размер.
Описаните в обвинителния акт като „веществени
доказателства“ документи по естеството си представляват писмени доказателства,
поради което съдът прецени, че не дължи произнасяне досежно съдбата им предвид
регламентирания в закона ред и срок за тяхното съхранение.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и
държавната такса върху уважения граждански иск. По отношение на разноските за
назначен защитник съдът ще се произнесе с отделно определение по реда на чл.
306 ал. 1 т. 4 от НПК – след окончателното изплащане на всички разноски от НБПП
за всички фази на настоящото наказателно производство.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: