РЕШЕНИЕ
№ 1060
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120102773 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. Г., от гр. С., против „Креди
Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Хасково, с която претендира прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № .../03.04.2020 год.,
поради противоречието му със закона и с добрите нрави; в условие на евентуалност – при
отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на целия договор, е предявен иск за
прогласяване нищожността на договорните клаузи по чл. 3, чл. 6 и чл. 9 от процесното
съглашение – за ГПР, договорната лихва и договорна неустойка; ангажира доказателства и
моли за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния й представител (чл. 38, ал.
2, ЗАдв).
Правните основания на предявения установителен иск е чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето във вр. с ал. 4, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на
деловодните разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото е представен сключен в писмена форма Договор за паричен заем №
..../03.04.2020 год., по силата на който ответното ООД е предоставила на ищеца Д.Г. сума в
размер от 1500 лева, при насрещно задължение за връщането й на 18 вноски, съгл.
уговорения погасителен план по чл. 3 – до 04.10.2021 год. Според съдържанието на
договора, размерът на ГПР е определен на 47.995 %, а на договорната лихва – на 3.33 %
1
месечно. Според чл. 8 от договора, потребителят дължи на контрахента си неустойка в
размер от 1851,71 лева, при непредставяне на обезпечение съгл. изискванията на чл. 6 от
договора и чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия на ответника – гарант, -и, ипотека, особен
залог, банкова гаранция и ценна книга.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира за
неоснователен иска за прогласяване нищожността на целия договор. Това съглашение е
сключено в съответствие с императивите на чл. 11 и сл., ЗПК и съдържа задължителните
реквизити. Размерът на договорната лихва (ГЛП), дължима от ищеца-потребител, е
определен на 3.33 % месечно, или 39.96 % годишно – чл. 3, т. 7 от съглашението. Предвид
константната практика на БсОС, следва да се приеме, че тази договорна клауза не
противоречи на добрите нрави, тъй като е в рамките на договорната свобода по чл. 9, ЗЗД и
не надвишава 5-кратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4, ЗПК (вж. Решение №
260366/10.05.2021 год. по в. гр. д. № 1724/2020 год., Решение № 260045/26.01.2021 год. по в.
гр. д. № 1581/2020 год., Решение № 260377/17.05.2021 год. по в. гр. д. № 214/2021 год. и
Решение № 260280/08.04.2021 год. по в. гр. д. № 250/2021 год., всички на БсОС). Същото се
отнася и за ГПР от 47.95 % – чл. 3, т. 5 от договора, чийто размер е съобразен с императива
на чл. 19, ал. 4, ЗПК и не разкрива противоречие с добрите нрави.
Съдът намира за нищожна поради противоречието й с добрите нрави на клаузата за
неустойка, по чл. 8 от договора. С тази уговорка в тежест на потребителя е възложено
заплащане на сумата от 1851,71 лева, за непредоставяне на обезпечение, отговарящо на
лимитативното изброяване по чл. 6. Макар и сключена в съответствие с договорната
свобода на страните – чл. 9, ЗЗД, посочената клауза е нищожна, тъй като размерът на
дължимата на ответника неустойка е прекомерен; той надвишава размера на отпуснатия
чист кредит и така е в явно противоречие както с добрите нрави, така и с изискването за
недопускане на неравноправност в отношенията между контрахентите чрез въвеждане на
равновесие между правата и задълженията на всяка от страните – чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15,
ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за паричен заем от 03.04.2020 год.
не обвързва ответника в частта му за договорната неустойка от 1851,71 лева – по чл. 8 във
вр. с чл. 6, предвид изначалната липса на валидно възникнало правоотношение за тази сума.
Нищожността на посочената част не може да бъде заместена от повелителни норми на
закона, но може да се предположи, че договорът би бил сключен и без нея, поради което не
е налице основание за прогласяване нищожността на целия договор – чл. 26, ал. 4, ЗЗД.
Частичната основателност на иска налага в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. М.М., да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от
300 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 год. В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски в съответен
размер – 250 лева, за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, НЗПП).
2
В тежест на ответника следва да бъде възложена и държавната такса върху
уважената част от иска – 74,07 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК,
съгл. разпореждането на съда от 21.04.2021 год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето, ЗЗД на Д. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул. „...., против „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „... за прогласяване в цялост на сключения
между страните Договор за паричен заем № .../03.04.2020 год., поради противоречието му
със закона и с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо и трето, ЗЗД на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул. „... против
„Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „...,
за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 3, т. 5 – за ГПР от 47.995 %, и т. 7 – за
договорна лихва от 3.33 % месечно, от Договор за паричен заем № .../03.04.2020 год.,
сключен между страните, поради противоречието на посочените две клаузи със закона и с
добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето, и ал. 4, ЗЗД,
нищожността на клаузата по чл. 8 – за договорна неустойка от 1851,71 лева, на Договор за
паричен заем № .../03.04.2020 год., сключен между ищеца Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. С.., ул. „...., и ответника „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „....поради противоречието на посочената клауза със закона и с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „..., на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв, да
заплати на адв. М.В. М., ЕГН **********, с адрес гр. П.., бул. „..., възнаграждение в размер
от 300 лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул. „..., на основание чл. 78, ал.
3, ГПК, да заплати на „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „..., деловодни разноски в размер от 250 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „..., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в
размер от 74,07 лева.
3
ОБЯВЯВА, на основание чл. 127, ал. 4, ГПК, че присъдената в полза на адв. М.М.
сума може да бъде внесена по следната му банкова сметка – IBAN: BG86 UNCR 7000 1521
5142 35.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4