№ 768
гр. Русе, 17.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
и прокурора В. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от
общ характер № 20224520200043 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДС. Д. Г. Д. – редовно призован, с вр. разпореждане, явява се лично
и със защитника си АДВ. В.Ф. – редовно упълномощен
ПОСТР. Г. К. Г. – уведомен в предходното съдебно заседание, с вр.
съобщение по чл. 247 НПК, не се явява. Вместо него се явява адв. П.П.
упълномощен отпреди
ПОСТР. П. Т. В. – редовно призован, с връчено разпореждане, не се
явява и не депозира молба за конституиране в качеството на граждански ищец
или частен обвинител
За РРП се явява прокурор В.П.
Председателят на състава запита страните за становище относно даване
ход на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание
АДВ. В.Ф. - Да се даде ход на разпоредителното заседание
ПОДС: Д. Г. Д. - Да се даде ход на разпоредителното заседание
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като съобрази, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, в стадия
1
разпоредително заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ сне самоличността на подсъдимия:
Д. Г. Д. – ЕГН **********, бълг. гражданин, разведен, неосъждан,
средно образование, работи
Съдът запита страните имат ли искания за отвод на член на състава на
съда, на прокурора или съдебният секретар и страните заявиха, че нямат
такива искания.
На основание чл. 247б, ал. 1 НПК, съдът извърши проверка връчен ли е
препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда, с което е съобщено
на подсъдимия за насрочването на разпоредителното заседание, преди повече
от седем дни.
ПОДС. Д. Г. Д. – Получил съм препис от обвинителният акт и
разпореждането Ви преди повече от седем дни.
На основание чл. 247б, ал. 2 НПК, съдът извърши проверка съобщено
ли е на прокурора, защитникът на подсъдимия, както и на посочените в
обвинителния акт като пострадали от престъплението лица, за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които ще
бъдат обсъждани, както и дали са разяснени правата на пострадалите по чл.
247б, ал. 4, вр. чл. 76 и чл. 84, ал. 1 НПК, преди повече от седем дни.
ПРОКУРОР – Получих разпореждането Ви преди повече от 7 дни.
АДВ. В.Ф. - Получихме разпореждането Ви и обвинителния акт преди
повече от 7 дни.
АДВ. П.: Получили сме съобщението и разпореждането Ви. Наясно сме
с правата си. Доверителят ми е депозирал молба за граждански иск, която
поддържаме.
2
СЪДЪТ докладва постъпила молба от постр. Г. К. Г., с която същият в
качеството на пострадал, моли да бъде приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство граждански иск за причинени му
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като резултат от престъплението
по чл.325, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд. Моли за негов
повереник да бъде приет адв. П.П..
Съдът дава възможност на страните да изразят своето становище във
връзка с депозираната молба от пострадалия.
АДВ. П. – Поддържам гражданския иск и моля да бъде приет и да бъда
конституиран като повереник.
ПРОКУРОРЪТ: Искът е своевременно предявен и следва да бъде приет
за съвместно разглеждане.
АДВ. В.Ф. - Искът е своевременно предявен, но същият е
неоснователен и недоказан, оспорвам го изцяло и ще релевирам по реда на
ГПК доказателства.
ПОДС. Д. Г. Д. – Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът като взе предвид депозираната от Г. К. Г. молба, и изслуша
становището на страните, след проведено съвещание намира следното:
Постр. Г. К. Г. е посочен в обвинителния акт, като лице претърпяло
вреди от престъплението по чл.325, ал.1 от НК, за което подс. Д. Г. Д. е
предаден на съд, поради и което същият има качеството на пострадал от
престъплението. Искането за конституирането като граждански ищец е
направено в предвидения от закона срок и съдържа нормативно изискуемите
реквизити по НПК, поради и което съдът намира, че са налице
предпоставките за конституиране на Г. К. Г. в качеството на граждански ищец
и за приемане за съвместно разглеждане на предявеният от него граждански
иск. Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от Г. К. Г. срещу
подсъдимия Д. Г. Д. граждански иск за сумата от 5000 лв., претендирана като
3
обезщетение за претърпените в резултат на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК,
за което е предаден на съд подсъдимият, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 84 НПК, Г. К. Г. като граждански
ищец в наказателния процес.
ПРИЕМА адвокат П.П., в качеството на ПОВЕРЕНИК на гражданският
ищец
АДВ. Ф. – В обвинителния акт лицето Г.Г. не е посочено като
пострадало лице, а като свидетел, така че това лице, видно от обвинителния
акт няма как да се счита за пострадал. Това, че предявява гражданския иск е
негово право, аз в тази връзка представям и моля да приемете пълномощно и
договор за правна помощ от моя подзащитен и ответник по гражданския иск,
с претенция за разноски съобразно присъдената, респективно, отхвърлена
част.
Моля за тази корекция, защото това е нашето основно възражение в
молбата-отговор, която вие докладвахте. Практически, в обвинителния акт
даже няма посочено пострадало лице и това е основното, което се съдържа в
нашето възражение и в отговора. Районна прокуратура - Русе не сочи
пострадало лице в това производство.
Ще развия съображения относно това, че в хода на ДП са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми и пострадалите със
съответните мотиви, изложени в отговора.
В тази връзка не считам, че трябваше П.В. да бъде призоваван към него
момент, защото основанията на съда за призоваване на лица се съдържат в
това, което е посочено в обвинителния акт, нарушението в него всъщност е,
че няма посочени пострадали лица.
СЪДЪТ поясни на страните, че по отношение обстоятелството, че в
списъка към обвинителния акт Г.Г. не е посочен като пострадало лице
становището на защитника за правилно. Доколкото обаче в депозираната
молба за конституиране в качеството на граждански ищец се твърдят от Г.
4
настъпили неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.325, ал.1
от НК, искането за приемане съвместно разглеждане на този граждански иск е
допустимо, в каквато насока е и произнесеното по-горе определение.
Съдът дава възможност на страните да изложат становищата си във
връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които подлежат на обсъждане в
разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, по т.1 считам, че делото е
подсъдно на РРС. Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. Считам, че на фаза ДП не са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и съответно
не са били ограничени процесуалните права на обвиняемия или пострадалия.
Искам да посоча във връзка с депозирания писмен отговор на
защитника, че в чл. 249 НПК са посочени двете категории процесуални
нарушения, които са основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокуратурата. Там са лимитивно изброени в две точки,
едната касае допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения, да
участва в производството, да има защитник и да получи превод ако не владее
български език.
Считам, че в настоящия случай не са налице такива нарушения, тъй
като на обвиняемия в хода на ДП е разяснено за какви престъпления е
привлечен в това качество, дадено му е право да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството същият е имал защитник.
По отношение на другата категория процесуални нарушения, които са
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора, а именно, които касаят процесуалните права на пострадалия,
считам че също не са допуснати такива, тъй като двамата пострадали са
конституирани в това качество на ДП и са им разяснени правата, дадена им е
възможност да вземат участие в наказателното производство.
Относно визираното невръчване на протокол за уведомяване на
пострадал съгласно чл. 6 от Закона за подпомагане и финансова компенсация
на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на
5
пострадалите от престъпления в качеството на пострадал, относно
пострадалия от престъплението по чл. 216 от НК П.В., считам, че това
невръчване на такъв протокол не е посочено в основанията на чл. 249 НПК и в
този смисъл не съставлява такава категория процесуално нарушение, което е
основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото
на прокурора. Също така, това не представлява някакво процесуално
следствено действие.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, при закрити врати, както и за привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по делегация.
Считам, че не са налице основания за вземане по отношение на
подсъдимия мярка за процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Прокуратурата счита, че следва делото да бъде насрочено за
разглеждане по общия ред като призовете лицата по списъчния лист,
представен ведно с обвинителния акт, с който е внесено делото в съда.
АДВ. П.П. - Уважаеми г-н Председател, по т.1 считам, че делото е
подсъдно на Районен съд - Русе.
Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство. На фаза ДП не са допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила и съответно не са били ограничени
процесуалните права на обвиняемия или пострадалия. Подсъдимият, чрез
своя процесуален представител изтъква нарушения, които не касаят него, а
касаят пострадалите от престъплението.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, при закрити врати, както и за привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по делегация.
Считам, че не са налице основания за вземане по отношение на
подсъдимия мярка за процесуална принуда.
Моля да допуснете до разпит в качеството на свидетел при довеждане
6
лицето П. ИЛ. ИЛ., която ще доказва причинените на доверителя ми
неимуществени вреди. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия
ред.
АДВ. В.Ф. Уважаеми г-н Председател, моля да уважите депозираната
молба в частта и относно чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно твърдението ни,
че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничение на процесуалните права на подсъдимия и
пострадалите при следните мотиви:
Видно от Списъка на известените лица по НОХД 43/10.01.2022 г.
лицето Г. К. Г. е призован в качеството на Пострадал. Разяснени са правата на
пострадал на лицето Г. К. Г. за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, което
лице не е собственик на повреденото МПС, а негов ползвател, като Г. е
поискал предявяване на разследването и същото му е предявено, видно от /л.
77 от ДП/, както и му е връчен Протокол за уведомяване на пострадал, съгл.
чл. 6 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от
престъпления, в качеството му на пострадал от престъплението по чл. 216, ал.
1 от НК, видно от лист 33 от ДП, с което считам, че е въведена ненадлежна
страна в процеса, което винаги води до нарушаване правото на защита на
обвиняемия, в случая – подзащитният ми - обвиняемият Д..
На пострадалото от престъплението по чл. 216, ал. 1 НК лице П.В. не му
е връчен Протокол за уведомяване на пострадал, съгласно чл. 6 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация, на пострадали от престъпления и
връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления в
качеството му на пострадал от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, както
призна и представителят на обвинението, с което съответно са нарушени и
правата на пострадалия в производството.
Не е вярно и това, което каза представителят на държавното обвинение,
че лицето В. е конституирано по време на ДП като пострадал, той нито е
конституиран, нито е разпитван в това качество, нито са му предявявани
материалите по делото. Това е видно и от обвинителния акт, където няма
посочено лице като пострадал.
С внесения от РРП обвинителен акт, въз основа на който е образувано
7
настоящото НОХД, е повдигнато обвинение на подзащитния ми Д. по чл. 216,
ал.1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК. Конкретно срещу Д. е повдигнато
обвинение по чл. 216, ал.1 от НК за това, че на 28.08.2020 г. в гр. Русе е
повредил противозаконно чужда движима вещ - 2 бр. странични огледала на
л.а., собственост по регистрация на лицето П.В. от гр. Русе и ползван от Г.Г.
от гр. Русе, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа № 90 от
04.01.2019 г., като стойността на повредата възлиза на 30 лв.
В протокол за разпит от 19.01.2020 г. като свидетел Г.Г., проведен от
разследващия орган, е заявил, че лекият автомобил е негов, цитирам: „ ... бях
паркирал автомобила си ..., чистачките на автомобила ми ..., колата ми ще
бъде на трупчета ..." /л. 32-лице и гръб, от ДП/, както и че е запознат с
правата на пострадало лице и желае да му се предявяват материалите по
разследването. На същата дата разследващият орган е връчил на Г. Протокол
за уведомяване на пострадал, съгл. чл. 6 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване па
Формуляр за правата на пострадалите от престъпления в качеството му на
пострадал от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, видно от л. 33 от ДП.
Г.Г. е вписан като пострадало лице в приложението към Мнение от 05.11.2021
г. на разследващия орган, видно от л. 80 на ДП.
Установява се обаче от писмените доказателства на листи 60, 61, 62 от
ДП, че собственик па процесиия автомобил е П. Т. В., а по силата па
пълномощно, видно от л. 35-лице и гръб от ДП, свид. Г.Г. управлява в
страната и чужбина процесното МПС, представлява В. пред органите на КАТ,
застрахователните дружества в страната, митническите и данъчни органи и
др. Именно по силата на пълномощията, дадени му от В., свидетелят Г.Г. с
представил автомобила за регистрация и получил СРМПС - установено от
справка за регистрация на КАТ – Русе, видно от лист 61 от ДП.
Съгласно разпоредбите на чл. 74, ал. 1 от НПК, пострадал е лицето,
което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. В случая видно е, че лицето, което търпи вреда от
действията на извършителя, е собственикът на автомобила В.. Действително
В. е упълномощил е упълномощил свидетеля Г. да го представлява в различни
случаи и пред различни органи в страната и чужбина във връзка с процесното
МПС. Липсват обаче данни преди датата на деянието да с била извършена
8
промяна в собствеността на МПС - с договор с нотариална заверка на
подписите на страните, съобразно изискуемата от чл. 144, ал. 2 от ЗДвП
форма за валидност на сделката.
Следователно, неизпълнението от страна на органите на разследването
да връчат на В. Протокол за уведомяване на пострадал, съгласно. чл. 6 от
Закона за подпомагане и финансова компенсация па пострадали от
престъпления н връчване на Формуляр за правата на пострадалите от
престъпления в качеството му на пострадал от престъплението по чл. 216, ал.
1 от НК, представлява нарушение на правата на пострадалия. Наблюдаващият
прокурор не е изпълнил задължението си, нормативно установено с
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Закон за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, съгласно която
наблюдаващият прокурор в хода па досъдебното производство следи за
изпълнението на задълженията на разследващите органи за предоставяне на
информацията по ал. 1 на чл. 6 от ЗПФКПП. Наблюдаващият прокурор е
допуснал да бъде въведена ненадлежна страна в процеса /в случая - св. Г./,
подчертавам, че той е в качеството на свидетел в обвинителния акт, а не
„пострадал“, както и Вие, г-н Председател, констатирахте преди малко, което
винаги води до нарушаване правото па защита на обвиняемия /в случая - обв.
Д./, че прокурорът греши касателно въвеждането на тази ненадлежна страна в
процеса сочи и фактът, че в обвинителния акт, в частта му „Приложение“ на
осн. чл. 246, ал. 4 НПК, т. 1. Лица за призоваване - липсва подточка –
Пострадал - съответно да е вписано в нея името на пострадало лице, а липсата
на вписване опорочава обвинителния акт като такъв, който е годен да сезира
съда за образуване на настоящото наказателно производство.
В своето Мнение разследващият орган неправилно е приел, че
пострадал е Г.Г., видно от л. 80 от ДП. което очевидно не е възприето от
прокурора чрез невписването му в горецитираната част на обвинителния акт.
Това нарушение от своя страна е довело и до липса на яснота относно
параметрите на обвинението, тъй като подзащитният ми - обвиняемият Д.,
има право да научи какво е обвинението с всички негови съществени
елементи, включително и на кого е причинил имотна вреда с действията си,
което се явява съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия
в процеса, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.
9
Следователно, налице са процесуалните предпоставки на чл. 249, ал. 2
във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване ма
процесуалните права па обвиняемия и пострадалия.
С оглед на гореизложеното моля съда да постанови своя съдебен акт, с
който прекратява съдебното производство по настоящото НОХД, връща
делото на досъдебна фаза за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, констатирани при повдигане на обвинението и понеже преди
малко представителят на държавното обвинение цитира чл. 249, аз не считам,
че там са изчерпателно изброени основанията, а и се базирам на съдебна
практика в моята молба, а именно цитирам Определение № 275/28.11.2014 г.
по НД № 516/2014 г. на Софийски окръжен съд, който е разгледал аналогична
хипотеза и е посочил, че е правилно решението на първоинстанционния съд,
където се е приело прекратяване на ДП имено поради изложените от мен
аналогични съображения. Доколкото съдебното производство следва да се
прекрати намирам, че произнасянето по всички останали въпроси, предмет на
разглеждане в разпоредителното заседание, би било преждевременно, поради
което ще изразя становище и ще направя искане след изправяне на пороците
на обвинителния акт. В случай, че се произнесете и не уважите настоящата
молба, моля да ми се даде процесуална възможност да релевирам
доказателства.
СЪДЪТ разясни на защитника, че в НПК не е предвидена възможност
страните да вземат отношение само по част от въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК, по свое усмотрение и съдът да се произнесе само по тях. В цитираната
разпоредба законодателя изчерпателно и хронологично е посочил
обстоятелствата, който подлежат на изследване в разпоредителното заседание
и съдът е задължен да вземе комплексно становище по всички тези въпроси, а
не изолирано - само по част от тях. Поради това Съдът даде възможност на
защитника, ако желае, да допълни становището си и по останалите въпроси
по чл.248, ал.1 от НПК
АДВ. Ф. – Делото е подсъдно на съда. По т. 3 изложих съображенията
си.
10
По т. 2, на този етап не считам, че има основания за прекратяване и
спиране на наказателното производство. Няма основания за разглеждане на
делото по реда особените правила, при закрити врати, както и за привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по
делегация.
Няма взети мерки за процесуална принуда.
Имам искания за събиране на доказателства:
Първо – представям и моля да приемете Постановление №
6069/20/11.11.2021 г. на наблюдаващия прокурор по настоящото
производство, който ми отговаря в качеството ми на защитник на обвиняемия
по ДП, отказ да се съберат, според мен, надлежни писмени доказателства,
които съм предявил по време на предявяване на материалите по делото.
Изненада беше за мен фактът, че този документ липсва между кориците на
съдебното производство, а следва да бъде и нека представителят на
държавното обвинение да обясни защо липсва. Представям го във връзка със
следното. Успях да се снабдя с въпросния документ, който ме интересуваше,
ще дойде времето и ще обясня каква е причината да поискам това
доказателство, което ми беше отказано от представителя на държавното
обвинение.
Представям и моля да приемете нотариален акт за дарение №
10969/10.08.2017 г. акт № 127, том 24, дело № 4895 по описа на Служба по
вписванията. Видно от този нотариален акт ищецът Г.Г., посочен като
свидетел в обвинителния акт е собственик на имот в бл. Сердика, видно от
същия документ лицето е собственик на самостоятелен обект в сградата на
бл. Сердика и е собственик на идеални части от общите части на сградата.
Представям и моля да приемете нотариален акт № 6639/11.07.2002 г.,
акт № 43, том 14, дело № 3263/2002 г. по описа на Службата по вписванията,
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиращ сделка сключена от
моя подзащитен за имот в бл. Сердика, който видно от нотариалния акт
подзащитният ми има идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена. Защото нашето твърдение е, че
местодеянието, което се твърди е извършено в имот, който е съсобствен
между общината и всички или някои от собствениците на самостоятелни
11
имоти в сградата.
Представям и моля да приемете разпечатка за имот с идентификатор №
63427.2.1628, там е построен бл. Сердика. После ще искам експертиза за
установяване, че местодеянието е извършено в рамките на прилежащия към
блока терен. Тук става въпрос за спор между гр. ищец и подзащитния ми във
връзка с ползване на имот, съсобствен прилежащ терен на всички
съсобственици, това не е публично място, както твърди представителя на
държавното обвинение.
Представям и моля да приемете разпечатка от Кадастрално-
административна информационна система на АГКК, че имотът на гр. ищец с
идентификатор № 63427.2.1628.4.19 се намира в сградата на бл. Сердика.
Ще имам допълнително искане впоследствие да представя схема на
имота на моя доверител, за да се види, че той е в същия блок и в същия
поземлен имот.
Представям и моля да приемете, с оглед установяване моралния облик
на гражданския ищец Г.Г., че той в това производство инсценира всичко това
с оглед да постигне материални облаги, а именно неимуществени вреди в
предявения размер – 5000 лв.. Той не се посвенява да осъди дори майка си и
представям Решение от 12.05.2017 г. по гражданско дело № 6592/2016 г. на
Районен съд - Русе от диспозитива, на което е видно, че той осъжда лицето
Тодорка Тодорова Жечева на 1000 лв. за проведеното производство, а майка
му го е съдила да се отмени нотариален акт, с който тя му е прехвърлила
имота си срещу задължение за грижи и издръжка. Ще се снабдя и с исковата
молба и ще я представя допълнително по делото. Моля да ми дадете
процесуална възможност да представя и това.
По отношение на експертизите - искам да бъде назначена експертиза,
която да установи идентичността на поземления имот с прилежащ терен към
бл. Сердика и да се произнесе по въпроса – е ли местодеянието част от
прилежащия терен на бл. Сердика, а именно имотът с цитирания
идентификатор. Това с оглед установяване обстоятелството, че най-
същественото според фактическия състав на деянието по чл. 325, ал.1 - не е
извършено на публично място.
Деянието е извършено между лица, които моят подзащитен в качеството
на съсобственик на терена и спор за ползване на прилежащия паркинг на
12
блока, в който живеят всички, още повече стана ясно от представения
нотариален акт на лицето Г., че той не е собственик, т.е. няма идеални части
върху правото на собственост на терена и това е всъщност един битов
проблем, а не твърдението на Районна прокуратура – Русе, че това е на
публично място.
Ще искам експертиза на свид. Сергей Иванов, която на осн. чл. 144,
защото аз се съмнявам в свидетелските показания на свид. Иванов, дадени на
ДП. Той живее в една от секциите на блока, гледаща към паркинга на шести
етаж, има и партер, което прави седем етажа, по три метра на етаж, 21 метра,
местодеянието е на 10-15 м от блока. Той е наблюдавал от терасата по
хипотенузата на този правоъгълен триъгълник около 30 м. Задавам си
основателно въпроса - може ли лице на тази възраст да възприеме от 30
метра в летен, шумен, делничен ден, в центъра на града, какво си казват
лицата и какво той точно вижда, че вижда, че лицето, което е било ударено,
по негово твърдение, чак му била паднала маската. Друг е въпросът по това
време дали някой на открито носи маски. Та, аз се съмнявам в тези показания
и ще искам на това основание да се направи експертиза, каквато прецените,
която да установи - може ли лице от 30 метра да чуе или да види неща, които
твърди в ДП, защото той ги вижда от терасата на апартамента си, а вече
когато слиза долу всичко било приключило.
ПОДС. Д. Г. Д. – Поддържам казаното от защитника ми. Нямам какво
да допълня по въпросите, които се обсъждат.
ПРОКУРОРЪТ – Доказателствените искания са неоснователни и нямат
връзка с предмета на доказване и в този смисъл и представените
доказателства не следва да бъдат приемани и прилагани по делото.
Относно конституирането на страни, искам да кажа, че досъдебната
фаза е една предварителна фаза, а съдебната е същинската и именно там се
конституират страни и дори на досъдебната фаза да бъде допуснато някакво
процесуално нарушение, свързано с неразясняване правата на пострадал, то
може да бъде изправено в съдебната фаза, въпреки че в настоящия случай на
ДП и на двамата са разяснени правата на пострадал чрез съответните
протоколи. В този смисъл, считам че няма такива допуснати процесуални
13
нарушения. Искам също да добавя, че публичността не е задължителен
елемент от престъплението по чл. 325 от НК.
АДВ. П. – Да допълня това, което каза прокурорът, защитникът на
подсъдимия не е упълномощен да защитава правата на пострадалите от
престъплението, поради което следва да се игнорират всички негови
твърдения в тази насока. На второ място, представените доказателства нямат
нищо общо с предмета на доказване, поради което считам, че не следва да се
приемат.
СЪДЪТ обяви, че се оттегля на тайно съвещание и ще се произнесе с
определението си в 12.05 ч.
В 12.05 ч., в присъствието на подсъдимия, защитника му, прокурора и
повереника, Съдът произнесе определението си:
Съдът след като взе предвид внесеният обвинителен акт, материалите по
делото и становището на страните, намира следното:
Делото е подсъдно на Районен съд Русе, както по отношение родовата
компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимия Д. Г. Д., така и
по отношение на местната компетентност, предвид соченото в ОА място на
извършване на престъпленията.
Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от
предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.
Съдът намира, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия,
включително и сочените такива от защитника на подсъдимия.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК допуснатото по
отношение на пострадалите на досъдебното производство нарушение на
процесуалните правила е съществено, когато пострадалият и съответно
неговите наследници не са били уведомени за образуването на ДП, не са били
14
уведомени за правата си да участват в производството, да получат писмен
превод за постановлението за прекратяване, спирането на наказателното
производство, ако не владея български език. В настоящия случай и двете
пострадали лица П.В. и Г. Г. са били уведомени за образуваното ДП,
съответно призовани, за да бъдат разпитани в качеството на свидетели, като
заедно с това им били разяснени правата по реда на чл.75 от НПК, в
качеството на пострадали. По отношение на Г. това било сторено с протокол
по реда на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления, а за В. при разпита му в качеството на свидетел. При този
разпит В. заявил недвусмислено, че са му разяснени правата в качеството на
пострадал, че е уведомен за образуваното ДП, че не желае да се конституира
в качеството на пострадал, не желае да бъде информиран за хода на
наказателното производство и не желае да му бъдат предявявани материалите
по делото. По този начин, в досъдебното производство, била осигурена
реална и пълноценна възможността за осъществяват от страна на
пострадалите на правото им на защита. Действително, в протокол по реда на
Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления, на Г.Г. било разяснено, че е пострадал от престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, което е неправилно, доколкото от обвинителният акт се
установява, че последният бил само ползвател на процесният автомобил, а
негов собственик е свид.В.. Няма спор, че имуществените вреди от
престъплението по чл.216 от НК настъпват принципно за собственика на
вещта, респективно, той има качеството на пострадал. По този начин обаче в
никаква степен не било ограничено правото на защита на подсъдимия или на
пострадалия Г.. Това е така, защото по този начин не била ограничена
възможността на Г., който в действителност има качеството на пострадал от
престъплението по чл.325 от НК, по смисъла на чл.74, ал. 1 от НПК, да
участва в съдебното производство, като бъде конституиран като граждански
ищец и частен обвинител, какъвто е настоящия случай. В съдебната фаза на
процеса Г. е реализирал своето право да предяви срещу подсъдимия
граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.325 от НК,
както и правото да има повереник, бил е запознат по надлежния ред с правата
си в съдебното производство. Като страна в съдебното производство на
същият е осигурена процесуална възможност да се запознае с материалите от
разследването, да представя доказателства, да прави искания, бележки и
15
възражения. В този смисъл нарушеното му право в рамките на досъдебното
производство е било успешно "санирано" в съдебната фаза на процеса, тъй
като съдебното производство е достатъчна гаранция за защита правата на
пострадалите и е преодоляно допуснатото в ДП нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на пострадалия Г..
По същият начин били осигурени и всички права на защита на пострадалия
В., доколкото с връчването на разпореждането на Съда за насрочване на
разпоредителното заседание, същият бил запознат с правата си в съдебното
производство, била му осигурена възможност да се запознае с материалите от
разследването, да представя доказателства, да прави искания, бележки и
възражения, както му било разяснено и правото да се конституира в
качеството на частен обвинител и граждански ищец.
С връчването на Г.Г. на протокол по реда на Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления, с който му било
разяснено, че е пострадал от престъплението по чл.216, ал.1 от НК, по
никакъв начин не било накърнено или ограничено и правото на защита на
подс. Д., тъй като с това действие не била конституирана ненадлежна страна в
наказателния процес, в каквато насока е становището на защитника на
подсъдимия. Както процесуалният закон, така и константната съдебна
практика и правна теория налагат безспорният извод, че пострадалият е
участник, който е и субект на наказателния процес в неговата досъдебна фаза,
но не и страна в наказателното производство, каквито са прокурора,
подсъдимия и неговият защитник, частният обвинител, частният тъжител,
гражданският ищец и гражданският ответник.
Непосочването в списъчният лист към обвинителният акт на
пострадалите от престъпленията лица също по никакъв начин не може да
засегне правото на защита на подсъдимия или да ограничи възможността му
да разбере за какви конкретни престъпления е предаден на съда. Това е така,
тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат всички
факти, относими към съставомерните белези на конкретните престъпни
състави - отразени са времето, мястото и начина на извършване на деянията,
за които подсъдимият е предаден на съд, като те са отразени с нужните
индивидуализиращи ги характеристики, които представляват признаците от
обективната страна на състава им.
16
С оглед изложеното, Съдът намира, че не са налице предпоставки за
прекратяване съдебното производство и връщане делото на прокурора,
поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия или на пострадалия.
С оглед изявлението на страните, понастоящем не са налице
предпоставки за разглеждане на делото по реда на някои от особените
правила на НПК.
Не са налице предпоставки за разглеждането на делото при закрити
врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаването на защитник, извън упълномощеният от подсъдимия, на вещо
лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
Доколкото в хода на досъдебното производство по отношение на
подсъдимия не била взета мярка за процесуална принуда, а с оглед данните по
делото и добросъвестното му процесуалното поведение, понастоящем също
не са налице предпоставки за вземане така мярка.
По отношение доказателствените искания на защитника на подсъдимия
и на повереника на гражданският ищец, намира следното:
Искането за приемане и приобщаване по делото на нотариален акт за
дарение № 10969/10.08.2017 г. акт № 127, том 24, дело № 4895 по описа на
Служба по вписванията; нотариалиен акт № 6639/11.07.2002 г., акт № 43, том
14, дело № 3263/2002 г. по описа на Службата по вписванията , разпечатка за
имот с идентификатор № 63427.2.1628, разпечатка на имот с идентификатор
№ 63427.2.1628.4.19 е основателно, доколкото представените документи, с
оглед изложеното от защитника биха били от съществено значение за
реализиране защитната теза на подсъдимия, поради което следва да бъдат
приети и приобщени към материалите по дело.
Исканията за назначаване на техническа експертиза с обект на
изследване местоположението на поземлен имот и на неуточнена експертиза
на свид.Сергей Иванов, за свидетелските му годности, съдът намира за
неоснователни, поради неотносимостта им към предмета на доказване,
поради което тези искания следва да бъдат оставени без уважение.
Намира искането за приемане и приобщаване към материалите по
17
делото на Постановление от 11.11.2021 г. на прокурор В.П. за основателно,
доколкото се установява, че това постановление е част от досъдебното
производство по настоящото наказателно производство, но липсва в
материалите по делото. Поради това постановлението следва да бъде прието и
приобщено.
Намира искането за приемане и приобщаване към материалите по
делото на Решение от 12.05.2017 г. по гр. дело № 6592/16 г. на РРС за
неоснователно, поради неотносимостта му към предмета на делото.
Намира искането за допускане до разпит в качеството на свидетел на П.
ИЛ. ИЛ. за основателно, доколкото обстоятелствата, за които повереникът
иска да бъде изслушан този свидетел, са от съществено значение за
разкриване обективната истина по делото и по-конкретно досежно твърдените
претърпени от гр.ищец неимуществени вреди.
С оглед на това, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по
общият ред, с призоваването на посочените в обвинителният акт свидетели и
вещи лица.
Поради изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на РРС.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия и защитника му
за прекратяване съдебното производство по НОХД № 43/2022 г. на РРС и
връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или пострадалите.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за разглеждане на делото по реда на
някои от особените правила на НПК.
18
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за разглеждането на делото при
закрити врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаването на защитник, извън упълномощеният от подсъдимия, на вещо
лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
НЕ ВЗЕМА по отношение на подсъдимия Д. Г. Д. мярка за процесуална
принуда.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетел П. ИЛ. ИЛ. при
довеждането ѝ от страната, която я е поискала.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото –
Постановление № 6069/20/11.11.2021 г. на прокурор В.П.; Нотариален акт за
дарение № 10969/10.08.2017 г. акт № 127, том 24, дело № 4895 по описа на
Служба по вписванията; Нотариален акт № 6639/11.07.2002 г., акт № 43, том
14, дело № 3263/2002 г. по описа на Службата по вписванията , разпечатка за
имот с идентификатор № 63427.2.1628, разпечатка на имот с идентификатор
№ 63427.2.1628.4.19.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане и приобщаване към
материалите по делото на Решение от 12.05.2017 г. по гр. дело № 6592/16 г. на
РРС, както и за назначаване на техническа експертиза с обект на изследване
местоположението на поземлен имот и на неуточнена експертиза на свид.
Сергей Иванов, за свидетелските му годности.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в следващо съдебно заседание
за 26.04.2022 г. от 13.30 ч. за когато подсъдимият, защитникът му,
гражданският ищец и повереникът му следва да се считат за уведомени от
днес.
Да се призоват свидетелите и вещите лица посочени в обвинителният
акт и РРП.
19
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите му по т.3 и т.6 подлежи на обжалване
и/или протестиране по реда на Глава 22 от НПК - в 7-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Русе, на основание чл. 249, ал. 3 от НПК.
В останалите му части, определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото след изтичане на срока по чл.248а, ал.1 от
НПК на Окръжен съд – Русе съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3, пр. посл.
от НПК, при постъпване на жалба и/или протест от страните в процеса.
Определението е обявено в разпоредителното заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12.15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви на 18.03.2022 г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
20