Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и първи март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1252
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.Е.Д.Е.” АД твърди, че има
сключен договор с ответника № ДКПГ-279/01.04.2013 г., с който ищецът се е
задължил да доставя на ответника компресиран природен газ, а ответното
дружество поема задължение да приема и заплаща минимално годишно количество,
съгласно предварително подадена спецификация по договора. Договорената цена на
доставяния газ е в зависимост от предварително заявените количества. Поддържа,
че за 2016 г. ответникът е заявил общо минимално количество КПГ 600 хил.
куб.м., разпределени, както следва: за първото тримесечие няма заявено
количество; за второто тримесечие – 318 хил. куб. м.; за третото тримесечие – 250 хил. куб. м. и за четвъртото
тримесечие – 32 хил. куб. м. Поради промяна в производствената програма на
клиента ищецът доставил за първото тримесечие /без да е заявено предварително/
7.866 хил. куб.м. и за второто тримесечие – 6.943 хил. куб.м. За третото и
четвърто тримесечие не е поискано нищо от заявените количества, съответно за
цялата година останали заявени, но неполучени 585.191 хил. куб.м. В подписания
между страните договор – чл. 7.3 е уговорено, че при неприемане на договорено
по спецификацията минимално годишно количество газ, установено с текущи
счетоводни документи и годишен акт, купувачът заплаща неустойка в размер на 10
% от стойността на договореното, но неприето количество. Поддържа, че
ответникът му дължи така уговорената неустойка, като иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 36372.30 лева, представляваща дължимата
неустойка по чл. 7.3 от договора за заявените за календарната 2016 г., но
неприети количества от общо 585.191 хил. куб. м. газ. Претендира законната
лихва за забава върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Щ.” ЕАД оспорва предявения
иск, с довода, че сключеният между страните договор е действал до 31.12.2014 г.
Излага и доводи, че не са налице предпоставките , посочени в чл. 7.3.1 от
договора за дължимост на претендираната неустойка. При условията на евентуалност
поддържа, че размерът на неустойката е завишен, тъй като е неправилно изчислен.
Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 08.12.2015 г. по елекронното дело на
ищеца в ТР-АВ е вписана промяна в наименованието му от „О.С.Е.Д.” АД в „С.Е.Д.Е.”
АД.
Страните по делото не спорят, а и от представените
писмени докаателства се установява, че на 01.04.2013 г. между ищеца, в качеството
му на продавач и ответника, в качеството му на купувач, е сключен договор №
ДКПГ-279/01.04.2013 г. за доставка на компресиран природен газ. С този договор
продавачът се задължава да доставя, а купувачът се задължава да приема и
заплаща заявено минимално годишно количество компресиран природен газ, съгласно
предварително подадена спецификация, в която е отразена консумацията на
природен газ от купувача по месеци, съгласно приложение І. До 10 дни след
изтичане на съответната календарна година упълномощени представители на
продавача и купувача сумират доставките в течение на изминалата година въз
основа на издадените окончателни фактури и/или извършени окончателни проверки
на показанията на средствата за търговско измерване на разхода на природен газ
и подписват годишен акт /обр. Приложение ІІІ/. Съгласно чл. 7.3 от договора,
при неприемане на договореното по спецификация минимално годишно количество
компресиран природен газ, установено с годишния акт, купувачът дължи неустойка
в размер на 10 % от стойността на договореното, но неприето количество. Тази
неустойка се заплаща в срок до 7-ми февруари на годината, в която е подписан
годишният акт. При неизпълнение в посочения срок, неизправната страна дължи
неустойка в размер на 1/360 от законната лихва /ОЛП + 10 пункта/ върху
дължимата сума за всеки просрочен ден – чл. 7.4 от договора. В чл. 10.2 от
договора страните уговарят, че срокът на действие на договора е една година,
като в чл. 10.3 е предвидена възможност, ако доставката на компресиран газ и
приемането му продължи след изтичане на уговорения срок, да се счита, че
страните са продължили договора за нов едногодишен срок при същите условия.
На 02.03.2017 г. ответникът е поканен от
ищеца да подпише предвидения в договора годишен акт, като е предупреден, че ако
в 10-дневен срок от получаване на поканата не изпрати оторизиран представител
ще бъде прието, че приема и не възразява по така съставения акт. Към писмото е
приложен годишен акт за 2016 г., в който е вписано неприето количество в размер
на 585.191 куб.м.
По делото е изслушано и заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установи, че ответникът дължи предвидената в чл. 7.3 от
договора от 01.04.2013 г. неустойка за договорено, но неприето количество газ
за 2016 г. Видно от съдържанието на сключения между страните договор, същият
може да бъда продължаван, ако доставката на компресиран газ и приемането му
продължи след изтичане на уговорения срок. Съдът намира за неоснователен довода
на ответника, че постигнатото от страните съгласие е единствено за еднократно
продължаване на договора с една година. Подобно стеснително тълкуване на
клаузата на чл. 10.3 от договора не е в съответствие с разпоредбата на чл. 20
от ЗЗД, съгласно която, при тълкуване на договорите следва да се търси
действителната воля на страните, като
отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната взаимна връзка и
всяка една да се схваща съобразно общия смисъл и цел на договора и обичайната
търговска практика и добросъвестността –
арг. от чл. 20 ЗЗД. Тълкувана по този начин уговорката на страните по чл. 10.3
от договора обосновава извод, че страните са договорили продължаване на
договора за всяка следваща година, ако са налице условията, предвидени в
договора за осъществяване на доставка на компресиран газ след изтичане на всеки
продължен с година срок. В договора е предвидено /чл. 1.1/, че продавачът се задължава да доставя, а
купувачът се задължава да приема и заплаща заявено минимално годишно количество
компресиран природен газ, съгласно предварително подадена спецификация, в която
е отразена консумацията на природен газ от купувача по месеци, съгласно приложение
І, което е неразделна част от договора. В случая, ищецът, чиято е
доказателствената тежест не установи за процесната година да има подписана
такава спецификация – приложение І. Обстоятелството, че в заключението на
вещото лице се обсъжда такава спецификация не може да замести липсата на този
документ по делото, доколкото същият, съгласно постигнатото от страните
съгласие в чл. 1.1 от договора е индивидуализиращ и определящ количеството и
стойността на дължимата от страните престация за съответната година на действие
на договора. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е
следвало да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните
за процесния период, част от съдържанието на което да е уговорената неустойка
за неизпълнение. Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Така
съдът е длъжен да приеме, че процесният договор не урежда отношенията между
страните по доставка на природен газ за 2016 г., съответно част от съдържанието
на тези отношения не е предвиденото право на продавача да претендира
неустойката по чл. 7.3 от договора от 2013 г.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
производството ответникът има право на направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 1934.60 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Е.Д.Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
ст. 902 срещу „Щ.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 36372.30 лева, представляваща неустойка по чл. 7.3 от
договор № ДКПГ-279/01.04.2013 г. за заявените за календарната 2016 г., но
неприети количества от общо 585.191 хил. куб. м. газ, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„С.Е.Д.Е.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ст. 902 да заплати на срещу „Щ.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
производството в размер на сумата от 1934.60 лева /хиляда деветстотин тридесет и четири лева
и 60 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: