О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 260032 24.08.2020
г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 24.08. Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАТАНАСОВ
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия Николай Уруков
частно гражданско дело номер 1302 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.130,
ал.2 и във връзка с чл. 129, ал. 2 и ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 465 от 03.02.2020
год. от жалбоподателя С.Р.Г. *** действаща като майка и законен представител на
детето Р.П.Ж. , с правно основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК против Определение
под № 44/27.01.2020 год. по гр.д.№ 865/2019г. по описа на РС – Р.. Жалбоподателката
твърди, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй
като видно от данните по делото съдът е приел, че ищеца не е отстранил
нередовностите по исковата молба и съдът не бил взел предвид, това че тя се
явява лице с увреждани и има издадено експертно решение под № 2893/14.11.2018
год. Твърди, че съобразно константната практика на ВКС и ВС на РБ на ответника
следвало да бъде осъден да заплати на нея направените по делото разноски в
размер на 300 лв. за това, че гр. д. №865/2019г. по описа на PC - Р. било прекратено, тъй като била лице с увреждане и имала експертни решения
на ТЕЛК, които посочва и представя като доказателства. Ищцата С.Г. претендира
още гр. д. №865/2019г. по описа на PC - Р. да бъде разгледано
в законните срокове, защото било заведено на 16.12.2019г. по искова молба с вх.
№5520/16.12.2019г., а гр. д. №47/2020г. по описа на PC - Р., образувано по искова молба на Р.П.Ж., не трябвало да се разглежда на
11.02.2020г., тъй като ищцата не била запозната с него и били изпуснати всички
законови срокове.
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателката С.Р.Г. ***,
са изложени в подадената от нея частна жалба № 465 от 03.02.2020 год.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, и
делото върнато на РС-Р. за продължаване на съдопроизводствените действия ведно
със законните последици от това.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна – ответника П.Р.Ж.,
чрез пълномощника му адв. М.З.от АДВ. колегия – С.З., с който отговор молят и
тази частната жалба на жалбподателката да бъде оставена без уважение и съдът да
потвърди обжалваното Определение на РС-Р., по съображенията подробно изложени в
същия писмен отговор с вх. № 718/18.02.2020 год.
По делото е постъпила и втора частна жалба от жалбподателката С.Р.Г. на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК против определение №93/27.02.2020 г. по гражданско
дело №865/2019 г. на основание чл.78, ал. 4 ГПК в частта му, с която се ДОПЪЛВА
определение № 44 от 27.01.2020 г., постановено по настоящето гражданско дело
№865/2019 г. по описа на РС-Р., а именно в частта му за разноските, като осъжда
Р.П.Ж., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител С.Р.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплати на П.Р.Ж. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, на основание чл.78, ал. 4 ГПК сумата
от 300 лв. представляваща разноски по адвокатско възнаграждение.
Жалбподателката твърди, че има и внесено становище с вх. 635 от 12.02.2020 г.
Твърди, че за това, че е лице с увреждане и имала ЕР на НЕЛК с № 0467 от
054 от 27.03.19 г., ЕР на ТЕЛК 2893 от 142 от 14.11.2018 г., ЕР на ТЕЛК 3486 от
150 от 30.10.2019 г. и затова, че по гр. дело №865/2019 г. не е получила
отговора на ответника П.Р.Ж. и за пропуснатите срокове по настоящето дело иска
обезщетение и хонорар в размер от 300 лв., които да й бъдат изплатени от
ответната страна или от Районен съд гр. Р..
На това основание е подала частна жалба с Вх.№465 от 03.02.2020 г. в
Районен съд гр. Р.. Моли всички направени разноски по гражданско дело №865/2019
г. да бъдат постановени на нея ищцата С.Р.Г.. Също твърди, че Р.П.Ж. има
следните заболявалия: „Остър конюктивит“, неуточнен, „Изследване на зрението и
очите“, „Други и неуточнени нарушения на походката и подвижността“, „Наблюдение
за съмнение за разстройство на нервната система“ и епикриза за това заболяване,
„Болки, локализирани в други области на долната част на корема“. Твърди, че тя С.Г.
е подала документи за явяване на сина й Р.П.Ж. пред „Детска експертна лекарска
комисия“ с вх. №5075 от 05.12.2019 г.
Твърди, че и това обжалвано Определение е необосновано и не е съобразено с
практиката на ВКС. Моли въззивния съд да отмени и определение №93/27.02.2020 г.
по гражданско дело №865/2019 г. на основание чл.78, ал. 4 ГПК като неправилно и
незаконосъобразно.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна – ответника П.Р.Ж.,
чрез пълномощника му адв. М.З.от АДВ. колегия – С.З., с който отговор молят и
тази частната жалба на жалбподателката да бъде оставена без уважение и съдът да
потвърди обжалваното Определение на РС-Р., по съображенията подробно изложени в
същия писмен отговор с вх. № 1586/12.05.2020 год.
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбите оплаквания и
провери законосъобразността на обжалваните определения, намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 865/19г. /първоначално образувано пред
РС-Ч./ сега по описа на РС-Р. е образувано по исковата молба от жалбоподателката
С.Р.Г. като майка и законен представител на детето Р.П.Ж. *** против ответника П.Р.Ж.
по исковата молба с правно основание чл. чл.150 от ГПК за увеличението на вече
присъдена издръжка.
С определение,
постановено в закрито съдебно заседание под № 44 на датата 27.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 865/2019г. на Районен съд гр. Р., същият съд е прекратил производството по същото дело
по правилата на чл.130, ал.1 във връзка с чл.126, ал.1, от ГПК в съответствие с
извършената от този съд служебна справка, че в РС – Р. е образувано гр. дело
под № 47/2020 год. със същите страни и предмет.
Определението на
първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради следните
съображения:
Съгласно специалната
разпоредба на Чл. 126. ал.(1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от ГПК
Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземането, предмет на делото по вече висящ
частичен иск.
Въззивният съд следва да отбележи на първо място, че във въззивната частна
жалба не се излагат каквито и да било правни доводи защо ищцата счита, че
обжалваното Определение следва да бъде отменено. Не се посочват конкретни
правни норми, които да са нарушени. Ищцата С.Г. единствено изразява своето несъгласие
с това определение на съда.
В случая обаче, преценката на PC - Р. е напълно
правилна. Съвсем
законосъобразно исковата молба на ищцата е върната и производството по гр. д.
№865/2019г. по описа на PC - Р. е прекратено като недопустимо, тъй като същото
се явява второ по ред заведено дело между същите страни, на същото правно
основание и със същия предмет. Както се сочи и в обжалваното Определение гр. д.
№865/2019г. по описа на PC - Р. е образувано по искова молба с вх.
№5520/16.12.2019г. Същевременно с това, другото дело между
същите страни и на същото правно основание е постъпило по подсъдност в PC - Р.
на 27.01.2020г., като от тази дата е образувано гр. д. №47/2020г. по описа на
PC — Р.. Това дело обаче е изпратено на PC - Р. от PC - Ч., в който съд същото
е било образувано по постъпила искова молба на 07.11.2019г. под №798/2019г. по
описа на PC — Ч.. Така, правилен е изводът на PC - Р., че гр. д. №47/2020г. по
описа на PC — Р. следва да се счита за образувано на датата 07.11.2019г.
и по този начин се явява по-рано образувано от гр. д. №865/2019г. по описа на
PC - Р., поради което, тъй като става въпрос за дела между едни и същи страни и
на едно и също правно основание, второто по ред дело следва да бъде прекратено
като недопустимо, а исковата молба на ищцата по това дело - да бъде върната.
Обжалваното Определение на PC - Р. отговаря напълно на закона, а именно на
разпоредбите на чл.130, във вр. с чл.126, ал.1 от ГПК.
Относно твърденията на ищцата и жалбподателка за неспазени срокове, както и
че не й били връчени всички документи по делото, въззивната инстанция намира
същите за неоснователни, тъй като отговорът на исковата молба се връчва на
ищеца с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, а в
настоящия случай, тъй като производството е било прекратено, съдът счита, че
правилно на ищцата е било връчено единствено определението, с което е върната
исковата й молба и с което производството е прекратено като недопустимо.
Твърденията на ищцата, че е лице с увреждания и представените от нея
експертни решения на ТЕЛК са напълно неотносими към настоящото дело.
В заключение по
отношение на първата частна жалба служебно задължение на съда е да следи за
надлежното упражняване на
правото на иск, както и за надлежната
процесуална легитимация на страните по делото и в този смисъл са разпоредбите
на чл. 129 и чл. 130 във връзка с чл.126 от ГПК, че съдът се произнася само по
редовни искови молби и при надлежно конституирани страни по делата, а
когато не са налице тези абсолютни процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск, при проверка на исковата молба съдът констатира, че е налице хипотезата на
чл.126, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да прекрати производството по делото.
В разглежданата
хипотеза като се е съобразил и със задължението си по чл.126 от ГПК да следи за надлежното упражняване на правото
на иск по делото и съответно за
надлежното упражняване на процесуалните права на страните и в съответствие с
разпоредбата на чл.130, ал.1 от ГПК, Районен съд -Р. не е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил съшия в точния му и
правилен смисъл.
Въззивният съд счита,
че и второто обжалвано Определението с № 93/27.02.2020 г. е постановено
правилно и в съответствие със закона и не следва да бъде променяно в частта си
относно възстановяване на направените от въззиваемия П.Р.Ж. разноски по делото
в размер на триста лева, тъй като тези разходи са действително извършени от него
във връзка с Гр. дело под №865 / 2019 г.. Извършените от въззиваемия разходи са
реални , тъй като тъжителката е завела две дела касаещи един и същ въпрос й
заплатените от същия разноски са съответстващи на присъдената сума.
Основанията , с които
жалбоподателката Г. иска присъждане на разноските по делото на нея са
неоснователни /позовава се на нейни заболявалия и такива на детето /, тъй като
нямат връзка с постановеното с определение по водените от нея дела. Същата посочва
в документите си, че има психично заболяване, но съответно е отказала да получи
лекарска помощ и да бъде лекувана от заболяването , с което на практика сама се
поставя в състояние да не е способна да получава трудови възнаграждения.
Искането й да се заплатят разноските по делото в размер на триста лева няма
никакво правно основание и според съдебният сътав не следва да бъде уважено.
Със становището си под
№ 635/12.02.2020 г. жалбподателката Г. продължава да иска увеличение на
издръжката за детето им - Р.П.Ж. до размера на сумата от 400 лева , въпреки ,
че реда за това искане не е такъв и вече има постановено Решение, с което е
определена и съответно увеличена издръжката.
С втората си частна
жалба № 1043/ 09.03. 2020 г. жалбоподателката желае посоченото вече с първата
си такава промяна на Определение № 93/27.02.2020 г. в частта си за направените
разноски по делото и иска да и заплатя направени от нея разходи в размер на
триста лева, което е без никакво правно основание и съдът счита , че не
следва да бъде уважено .
Представените
към частната жалба документи за нейни заболявалия и на детето такива, нямат
никаква връзка с последното Определение на съда.
Въззивният съд намира,
че в процесния случай на районния съд не е оставало като възможност нищо друго освен
да присъди разноските по производството по делото, тъй като разпоредбата на
чл.78, ал.4 от ГПК е категорична, че ответникът има право на разноски и при
прекратяването на делото.
Изцяло в същият смисъл е и константната практика на ВКС
на РБ /Определение под № 16/24.01.2019 год. по гр. дело с № 1160/2018 год. на І
г.о. ГК със съдия докладчик Б.Д../, според което дори да са заявени две
идентични от субективна и обективна страна претенции, то съгласно чл.126 от ГПК
производството по по-късно заявената е недопустимо и исковата молба се връща. В
този случай ищецът също би понесъл отговорността за разноските поради
неоснователното образуване на съдебния спор, ако ответниците са направили
разноски по по-късно предявения иск. Основанието в този случай ще бъде
прекратяването на делото, а не отхвърлянето на иска.
Налага се категоричният извод, че
обжалваните от жалбоподателката С.Р.Г. *** две определения на РС-Р. се явяват
правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат изцяло потвърдени,
ведно с всички законни последици от това.
Поради тази причина, и двете частни
жалби на жалбоподателката следва да бъдат оставени без уважение по съображенията
подробно изложени по-горе.
На основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, тъй като е предвиден специален ред за обжалване на това определение и с
него се прегражда по-нататъшния ход на делото, същото подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с
чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото
пред настоящата инстанция по производството по двете частни въззивни жалби,
като въззивният съд намира, че такива разноски са поискани с писмения отговор
на въззиваемия П.Р.Ж. и чрез пълномощника му адв. М.З.като са налице и доказателства
в тази насока, и такива разноски следва да бъдат присъждани пред настоящата
инстанция общо в размер на 200 лева съобразно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК и представения договор за правна защита и съдействие от
17.02.2020 год.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение под № 44/27.01.2020 год. по гр.д.№ 865/2019г.
по описа на РС – Р.. с което първоинстанционният Районен съд Р. е прекратил
производството по същото гр. дело с № 865/2019 год. по описа на РС-Р. поради недопустимост
на предявения иск на основание чл.130 във връзка с чл.126, ал.1 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Определение под № 93/27.02.2020 г., постановено по
гражданско дело №865/2019 г. по описа на РС-Р., постановено на основание чл.78,
ал. 4 ГПК, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК се ДОПЪЛВА определение №
44 от 27.01.2020 г., постановено по гражданско дело №865/2019 г. по описа на
РС-Р., ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р.П.Ж., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител
С.Р.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплати на П.Р.Ж. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща разноските по делото пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
страните пред ВКС гр. София чрез Окръжен съд – Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.