Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 12
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20213430100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Тутракан, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на
ищеца „БНП ППФ С. А. К Б.” КЧТ представлявано от юрисконсулт Н. А. М. (л. 20), за
установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 183/02.10.2020 г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 392/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е
разпоредено да заплати на ищеца:
1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CREX-
15821916/13.03.2018 г., в размер на 1 500,89 лв.;
2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода от
20.10.2019 г. - 20.03.2020 г., в размер на 55,99 лв.;
3. мораторна лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
изискуемата част от главницата за периода от 20.11.2019 г. - 16.09.2020 г., вкл. в
размер на 105,90 лв.
4. законната лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (30.09.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.
5. Твърди се, че вземането на ищеца се основава на Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер CREX-15743953, между „БНП ППФ“ като кредитор
и Е. М. Д. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки
1
и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода на сключване на
договора до 20.03.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати
на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
6. Твърди се, че след сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Задължение е на
кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски
всяка в размер на 259,48 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата
стойност на плащанията.
7. Твърди се, че ответника е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.10.2019 г., към която дата са били заплатени 18 броя
погасителни вноски.
8. На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП ППФс“ С.А., клон България
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 20.11.2019 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна
на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020 г.
2. Ответникът Е. М. Д. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез
назначеният от съда с Определение № 58/07.04.2021 г. особен представител адв. Е. Г.
от АК – Силистра, с който счита исковете за неоснователни.
1. Твърди, че договорът е бил нищожен на осн. чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 24 от
ЗПК.
2. Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 13.03.2018 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CREX-15821916/13.03.2018 г., съгласно който ищеца се задължава да предостави
на ответника кредит за покупка на обзавеждане (л. 7).
4. На 21.05.2020 г. от ищеца до ответника в изготвено уведомление за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем (л. 16).
5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ).

От правна страна
2

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

1. По допустимостта

6. Исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за
ищеца, което налага разглеждането им по същество.

2. Общи положения

7. Договорът за кредит е сключен за финансирането на покупката от страна на ответника
на обзавеждане.
8. В т. 1 от договора е посочено, че сумата по кредита (заетата сума) ще бъде изплатена
от ищеца на трето лице - упълномощен търговски партньор, като с изпълнението на
това задължение, ще се счита, че сумата е предоставена на ответника. С това плащане
съответно ще бъде погасено и задължението на ответника за заплащането на
покупната цена на финансираните стоки към третото лице – продавач.
9. По делото не се оспорва факта конкретно, че сумата е заплатена на продавача от
страна на кредитодателя, с оглед на което съдът приема, че задължението на ищеца по
договорът за кредит е изпълнено. Аргумент в тази насока е и факта, че от страна на
ответника са извършени плащания по договора (установено от СИЕ), което
представлява косвено признание за изплащането на цената на стоката и получаването
ѝ от кредитополучателя.

3. Относно действителността на договора за кредит

10. От съдържанието на самият договор и от заключението на СИЕ се установява, че
налице е самоучастие от 250 лв. при закупуването на обзавеждането (заблуждаващо
посочено като първа вноска), което налага извода, че тази сума е заплатена от
кредитополучателя на доставчика на стоката. В тази връзка следва да се приеме, че
предоставената в заем сума за закупуването на обзавеждането всъщност е 4 229 - 250 =
3 979 лв. (както е посочило и вещото лице).
11. В договора за кредит е посочено, че следва да бъде заплатена застрахователна премия
по за застраховка „Закрила на плащанията”, по който ползващо се лице е
кредитодателя. В станадртния европейски формуляр за предоставяне на информация
по договорите за потребителски кредит е предвидено тази застраховка да бъде
заплатена разсрочено, на 24 месечни вноски от по 31,83 лв. В договора за кредит
3
застрахователната сумата е начислена към главницата, като по този начин размера на
кредита е увеличен на 3 979 + 763,97 = 4 742,97 лв. В резултат на това
възнаградителна лихва върху застрахователната премия се начислява върху цялата
сума (763,97 лв.) съгласно алгоритъм на погасителния план.
12. В конкретният случай застраховката е обвързана с договора за кредит и ползва
кредитодателя. Поради тази причина същата представлява разход по кредита (който се
освен това олихвява с предвидения в договора лихвен процент) и следва да бъде
включен в годишния процент на разходите. Кредитодателя е включил разхода в
главницата, в резултата на което ГПР е изчислен на 30,72%.
13. Съдът е преизчислил стойността на ГПР, отчитайки застрахователната премия и
възнаградителната лихва върху нея като разход, като при тази хипотеза ГПР нараства
на 58,14%[1].
14. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР - 30,72%
съществено се различава от действителния такъв - 58,14%, (който освен това нарушава
и забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
15. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на ГПР,
доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите ползи
от договора сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови продукти,
предлагани на пазара.
16. В тази връзка договорът за кредит следва да бъде приет за недействителен по смисъла
на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

4. Относно дължимостта на претендираните суми

17. Съгл. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
18. СИЕ е установила, че кредитополучателят е извършил плащания по кредита на
стойност 4 670,64 лв. (колона „Погасяване”, подколона „Общо” от приложените към
СИЕ таблици).
19. Чистата стойност на кредит се равнява на стойността на закупеното обзавеждане -
3 979 лв.
20. Последното плащане е извършено на 02.12.2019 г., преди завеждането на заповедното
производство - 30.09.2020 г.
21. В тази връзка съдът намира, че ответникът е върнал стойността на цялата заета сума,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
22. Мотивиран от гореизложеното съдът
[1] Изчисленията са извършени с калкулатор публикуван на интернет - страницата на Министерството на
4
икономиката и индустрията с URL: https://www.mi.government.bg/general/izchislyavane-na-godishen-procent-na-
razhodite/ и интернет - страницата на Европейската комисия с URL: https://finance.ec.europa.eu/publications/annual-
percentage-rate-charge-calculator_en#description
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни , предявените от ищеца „БНП ППФ С. А. К Б.”
КЧТ, с ЕИК *********, адрес: *****************, за установяването спрямо ответника Е.
М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, искове за установяването на
вземането на последния, предмет на Заповед № 183/02.10.2020 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 392/2020 г. на
Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
равностойността на заета сума (главница), по Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
CREX-15821916/13.03.2018 г., в размер на 1 500,89 лв.; възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 20.10.2019 г. - 20.03.2020 г., в размер на 55,99 лв.; мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.11.2019 г. - 16.09.2020 г. (вкл.) в размер на 105,90
лв.; законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.09.2020 г.) до окончателното изплащане на
задължението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5