Р Е Ш Е Н И Е
№ 1668
град Бургас , 16.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански
състав
на шестнадесети юни
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 10020 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба М.А.А.,
ЕГН **********,*** чрез адв. К.К.,*** против „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25. Ищецът сочи, че при
проверка на ЦКР при БНБ е установил, че ответникът е заявил негово задължение.
По електронна поща било отправено искане да се уточни какво е вземането и
неговия размер. От страна на ответника се получил отговор, че това е вземане по
договор на А. с „Алфа Банк“ АД , за което бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/ цесия/ от 23.04.2018г. твърди се, че към 25.11.2019г.
задължението на А. било : 14658.05лева главница, 3998.85лева договорна лихва и
2847.01лева законна лихва за забава. Ищецът претендира, че няма задължения към
ответника , а ако има такива те са погасени по давност. Претендира се да се
установи с решението по делото, че ищецът М.А. не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, сумата от 1250.00лева, частична сума от дължимата законна лихва за
забава в размер на 2847.01лева. Претендират се разноските по настоящото дело. Направени са доказателствени
искания. Представени са писмени доказателства.
Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София , депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковата молба се счита за допустима, основателна по отношение на института на
даваността. Сочи се, че задължението на А. произтича от Договор за
потребителски кредит – ваканция № 551-51/ 21.05.2008г. сключен между него и „Алфа Банк – клон
България“ АД, което е станало част от „Юробанк България“ АД. Въз основа на
посочения договор , кредиторът е предоставил на ищеца заемната сума от
15000лева. С Анекс № 1/ 04.02.2010г. , крайният срок за издължаване на кредита
е определен на 04.02.2020г. С Договор за прехвърляне на вземания от
21.12.2017г. вземането спрямо А. е било прехвърлено на „СГ Груп“ ООД, а на
23.04.2018г. с друг договор за цесия – на ответника по делото. Ответникът е бил
упълномощен да съобщи за извършената цесия на А., като се твърди, че това е
станало на с писмо, но същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Счита
се, че предявения частичен иск е основателен по повод заявената настъпила
давност. Претендира се разноските да се възложат на ищеца, поради факта, че
дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и
адв. К.К.,***.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. Депозираният писмен отговор се поддържа с
изрична молба.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение, основавайки се на признанието.
Настоящият състав намира, че така признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, че ответникът е направил признание
на предявения срещу него иск, поради което са налице предпоставките на
горецитираната разпоредба и настоящото решение се постановява при признание на
предявения иск.
Следва, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника да се възложат разноските
по делото, които са били направени от ищеца. Не се споделя виждането, че
ответника не е дал повод за водене на делото. Както се вижда , преди
предявяване на иска е водена комуникация между страните с оглед заличаване
вписването в ЦКР на БНБ. Изрично ищецът е посочил, че желае въведените данни за
задължението му да бъдат заличени по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22/
16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, което не е било сторено от
дружеството като лице по чл. 4, ал. 1 в едноседмичния срок за това. Воденето на
настоящото производство е било нужно за доказване твърденията на А.. Следва
ответникът да заплати сумата от общо 350.00лева разноски – 50.00лева за
внесената държавна такса и 300.00лева за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 235,
чл. 236 и чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че М.А.А., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25, сумата от 1250.00лева/ хиляда двеста и петдесет
лева/ законна лихва за забава, частично от сумата 2847.01лева/ две хиляди
осемстотин четиридесет и седем лева и една стотинка/ законна лихва за забава,
претендирана от страна на ответника към ищеца към 25.11.2019г. и заявена в ЦКР
при БНБ въз основа на сключен на 21.05.2008г. Договор за потребителски кредит –
ваканция № 551- 51 с „Алфа Банк – Клон България“ АД, ЕИК *********, гр. София/
понастоящем част от „Юробанк България“ АД/ , вземането по който е продадено с
Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. от страна на „Юробанк
България“ АД на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, гр. Монтана , ул. „Васил
Левски“ и прехвърлено на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 23.04.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“
№ 25 да заплати на М.А.А., ЕГН **********,*** сумата от от общо 350.00лева/
триста и петдесет лева/ разноски по делото – 50.00лева/ петдесет лева/ за
внесената държавна такса и 300.00лева/ триста лева/ за заплатеното адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: