МОТИВИ
към присъда по НОХД №
8872/2011г. по описа на ПРС - ХXIII
н.с.
С внесен от Районна прокуратура - гр. Пловдив обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Н.Л.М., ЕГН: **********, за това, че:
В
периода от 07.06.2011г. до 27.09.2011г., в с. Строево, обл. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-
на 07.06.2011г. е отнел мобилен телефон марка “LG”
на стойност 100 лева и сумата от 150 лв. от владението на С.А.М.;
-
на 17.08.2011г. е отнел велосипед марка “Балкан” модел “Тенеси 26” на стойност
209 лв. от владението на С.П.Т.;
-
на 27.09.2011г. е отнел 1 чифт маратонки “Пума” на стойност 110 лева от владението
на Г.А.М.,
или всички вещи на обща стойност 569
лева – престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1
т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
По
направено в съдебно заседание искане от подсъдимия и неговия защитник съдът е
допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и на основание чл. 372 ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, като подкрепящо се от
събраните в досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебното производство не е конституирана допълнителна страна – граждански
ищец.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа обвинението с горната правна квалификация на
деянията, застъпва тезата, че същото е доказано по несъмнен начин
и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като предлага при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б”
от НК да се определи наказание “пробация”
за срок от една година и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3,
т.е. до размер от 1 година, и да се изразява в пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес”, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” с периодичност три пъти седмично, “200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото”, както и “забрана да напуска жилището, което
обитава за времето от 22.00 часа вечер до 06.00 часа сутрин”. Сочи също, че в тежест на подсъдимия следва да бъдат вазложени направените
по делото разноски.
Назначеният
от досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия М. – адвокат К.Ч., заема
становището, че признатата изцяло от подзащитния й фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от приобщените по делото
доказателства, съответно, че извършеното престъпление и неговото авторство са
безспорно доказани. Също настоява да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т.
2 б. “б”
от НК, но като се определи и наложи на
подсъдимия М. по-лекото по вид наказание, а именно - “обществено порицание”, предвид младата
възраст на дееца, чистото му съдебно минало, направеното от него самопризнание
и изразеното съжаление за стореното. От друга страна, счита за основателно и
подкрепя искането на прокурора относно налагането на пробационната мярка
“ограничение в свободното придвижване”, респ. на забраната подсъдимият М. да
напуска жилището, което обитава, в часовия интервал от 22.00 до 06.00 часа.
Подсъдимият М. в съдебно заседание признава
вината си и се разкайва за извършеното. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като зявява съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Поддържа становището на защитника си
и моли за снизходителност при определянето на наказанието, като декларира
готовност да се поправи, както и да възстанови причинените от престъплението
имуществени вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.Л.М. е роден на ***г***, живущ ***, ул. “Ангел Кънчев” №
13, българин, български гражданин, с начално образование – завършен четвърти
клас, неженен, неосъждан, ЕГН: **********. От
2001г. до 2006г. е пребивавал в Дом за деца - гр. Панагюрище, а след
това в СПИ - с. Стойките до 2009г., когато е настанен за една година в СПИ - с.
Драгоданово, от където е освободен през лятото на 2010г. и от тогава живее при майка
си Л.С.Д. – общ работник в кравеферма в с. Строево, в която им осигуряват храна
и подслон. Баща му е неизвестен.
Подсъдимият М. се води на отчет в ДПС, като
срещу него има заведени множество ЗМ, преимуществено за кражби. Същият, според
ИДПС при РУП с. Труд е по характер спокоен, контактен, неагресивен, в каквато насока са и преките
впечатления на настоящия съдебен състав.
На
06.06.2011г. вечерта свид. С.М. ***,
където вечеряла заедно с останалите членовете на семейството си. Около
23.30 часа всички си легнали, но преди това, прибирайки се в къщата, свид. М.
забравила своята дамска чанта на пейката в двора. Около 02.30 часа на
07.06.2011г. подс. Н.М. минавал покрай дома на свид. М.. Установил, че входната
врата на двора не е заключена, влязъл и видял на пейката забравената от свид. М.
дамска чанта. Подсъдимия бръкнал в чантата и от нея взел сумата от 150 лева,
както и мобилен телефон марка “LG”. На следващия ден подс. М. заминал за гр. Костенец, където
предоставил на свид. Н. Симеонов мобилния телефон, за да го ползва няколко дни
и после го продал на непознато за него лице за сумата от 20 лева. Получените
пари, както и тези взети от чантата на свид. М., подсъдимият похарчил за храна
и дрехи.
След като се върнал в с. Строево през
нощта на 17.08.2011г., около 02.00 часа подсъдимият влязъл в двора на свид. Т. ***,
където забелязал подпрян до стената на
къщата велосипед марка “Балкан”, модел “Тенеси 26”, който свид. Т. бил закупил няколко
дни по-рано. Подс. М. взел велосипеда и потеглил с него за гр. Пловдив, където
на едно от кръстовищата го продал за сумата от 20 лв. на непознат за него
таксиметров шофьор.
Около 03.00 часа през нощта на
27.09.2011г. подсъдимият отново минал покрай дома на свид. М.. През
незаключената входна врата на двора влязъл вътре и пред вратата на къщата видял
чифт маратонки марка “Пума”, собственост на свид. М.. Подс. М. ги взел и
започнал да ги носи. Не след дълго отново заминал за гр. Костенец.
На 05.10.2011г. свид. Н. Симеонов
получил призовка да се яви в РУП - с. Труд. Подс. М. го придружил и тъй като се
досетил, че сигурно Симеонов е призован във връзка с откраднатия на 07.06.2011г.
мобилен телефон. Пред полицейските служители подс. М. признал авторството на
горните деяния и доброволно предал принадлежащите на свид. М. маратонки, с
които бил обут и в този момент.
Според заключението на назначената по
делото стоковооценъчна експертиза, стойността на вещите – предмет на
престъплението /изключая отнетите от владението на свид. М. пари в размер на
150 лева, представляващи по същността си универсален измерител на стойност,
поради което и не се нуждаят от оценка/, е общо 419 лева, в т.ч., както следва:
-
мобилен телефон марка “LG”
към 07.06.2011г. – 100 лв.;
-
велосипед марка “Балкан” модел “Тенеси 26” към 17.08.2011г. – 209 лв.;
-
маратонки “Пума” към 27.09.2011г. – 110лв.,
или общо стойност на всички отнети от
подс. М. вещи възлиза на 569 лева.
Изготвената по дознанието съдебно-психиатрична експертиза, заключава,
че подс. Н.Л.М. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ гр. Пловдив, като макар непълнолетен е разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; в инкриминирания
период е бил в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни и мотивирани действия,
не се е намирал под въздействието на алкохол или психоактивни вещества; личността
му е в процес на изграждане, с намален самоконтрол, възрастово и ситуитивно
обусловен; поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано; може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес.
Разпитан
в качеството на обвиняем, подсъдимият М. се е
признал за виновен, изразил е съжаление за постъпките си и е дал подробни обяснения
по предявеното му обвинение.
Тази фактическа обстановка,
съответна на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
прие за категорично установена въз основа направеното от подсъдимия М. в хода
на досъдебното производство /л. 35, 36 и 46 дозн./, и в съдебно заседание /л. 19 нохд/ самопризнание;
от депозираните по дознанието показания на свидетелите С.П.Т. /л.
47 дозн./, С.А.М. /л. 48 дозн./, Г.А.М. /л. 49 дозн./, Н. Райчов Симеонов /л.
53 дозн./ Атанас Георгиев М. /л. 50 дозн./ и Л.С.Д. /л. 51 дозн./; от заключенията
на СОЕ /л. 55-56 дозн./ и СПЕ /л. 59-61
дозн/; както и от следните, прочетени на основание чл.
283 от НПК, писмени доказателствени средства: заверено копие на гаранционна
карта за мобилен телефон марка “LG”
на свид. М. /л. 8 дозн./,
копие на гаранционна карта, ведно с фискален бон, за велосипед марка “Балкан”
модел “Тенеси 26” на свид. Т. /л. 24 дозн./, протокол за доброволно предаване
от 05.10.2011г. /л. 32 дозн./, копие от удостоверение за раждане на подс. М. /
л. 65 дозн./, разписка от 03.11.2011г. за връщане на ВД – един чифт маратонки
“Пума” на свид. М. /л. 67 дозн./, справки от мобилните оператори /л. 69-70, 73-74 и 76-82 дозн./, справки в
АИС “БДС” и ЦПР /л. 84-87 дозн./, справка за съдимост /л. 89
дозн., л. 9 нохд/ и характеристична
справка на подсъдимия М. /л. 90 дозн./.
По делото няма веществени
доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели,
намирайки ги за добросъвестни, логични, последователни, непротиворечиви,
допълващи се помежду си, от писмените доказателства по делото и от неоспорените
експертни заключения, възприети за изготвени с необходимите
професионални знания и опит в
съответната област, кореспондиращи и на депозираните от подсъдимия М., в
качеството му на обвиняем по дознанието, негови обясненията, които се явяват
източник на обективна и достоверна доказателствена информация.
Поради това, при постановяване на
присъдата съдът ползва самопризнанието на подсъдимия, като подкрепящо се от
събрания в досъдебното производство еднопосочен доказателствен материал, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид така установените безспорни
фактически положения, съдът зае становището, че с процесното си поведение подсъдимият Н.Л.М. е съществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63
ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Категорично изяснено от обективна
страна е, че за времето от 07.06.2011г.
до 27.09.2011г. при една и съща
обстановка и еднородност на вината подсъдимият М. е извършил три отделни
деяния, всяко от които осъществяващо състав на едно и също
престъпление – кражба, като последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предхождащото го. Безспорно е, че в инкриминирания период подс. М. е отнел
чужди движими вещи – мобилен
телефон, пари, велосипед и маратонки, представляващи годен предмет на кражба, тъй като към момента на престъпното
посегателство върху тях са имали определена стойност, възлизаща общо на 569 лева, като до момента на отнемането им тези вещи са се намирали
във владението на техните собственици /свидетелите С.М., С.Т. и Г.М./, което с действията си подсъдимият е прекратил,
установявавайки трайно своя фактическа власт върху тези вещи въпреки
отсъствието на съгласие от страна на владелците им.
Вън от съмнение е също и
обстоятелството, че макар непълнолетен, към процесния период подсъдимият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия М. с ясно изразен и обективиран в
действията му пряк умисъл. Той напълно е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е искал настъпването на неговите забранени от закона последици,
които непосредствено е преследвал. Разбирал е, че вещите, на които
посяга са чужди и имат стойност, както и, че лишава от фактическа власт техните
владелци, като е целял именно да установи своя такава върху предмета на
престъплението, действал е с намерение противозаконно да присвои чуждите вещи,
желаел е да се разпореди с тях в личен интерес, което е и сторил. Това се
установява по безсъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от непротиворечивите
гласни и писмени доказателства по делото.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Н.Л.М. за ВИНОВЕН по
повдигнатото му обвинение за това, че в
периода от 07.06.2011г. до 27.09.2011г., в с. Строево, обл. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 07.06.2011г. е отнел мобилен
телефон марка “LG” на стойност 100
лева и сумата от 150 лв. от владението на С.А.М.;
- на 17.08.2011г. е отнел велосипед
марка “Балкан” модел “Тенеси 26” на стойност 209 лв. от владението на С.П.Т.;
- на 27.09.2011г. е отнел 1 чифт
маратонки “Пума” на стойност 110 лева от владението на Г.А.М.,
или всички вещи на обща стойност 569
лева – престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1
т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази горната правна квалификация на деянието и прецени като
смекчаващи обстоятелства признанието на вината, направено от подсъдимия, както
в съдебната фаза на процеса, така и в досъдебното производство; искреното му разкаяние и критично отношение към
извършеното; оказаното от него
пълно съдействие на разследването, което в максимална степен допринася за
разкриване на обективната истина по делото; младата възраст на подс. М. –
навършени броени месеци преди инкриминирания период 16 години, съответно все
още неукрепналата му психика и податливост на негативното влияние на средата, липсата към този момент на завършеното емоционално
и волево изграждане и трайно формиране на личността; тежкото му материално и
социално положение, както и условия при които е израснал, лишен от родителска
опора и грижа; чистото му съдебно минало; невисоката стойност на вещите-предмет
на пресъплението, респ. на причинените имуществени вреди /малко над две
минимални работни заплати при МРЗ за страната, възлизащи към м. септември 2011г. на 540
лева/, а също и тяхното частичното доброволно възстановяване. Като отегчаващи
обстоятелства съдът констатира проявената от подс. М. престъпна упоритост,
отразена в процесната му усложнена - продължаваната престъпна дейност, както и
времето на извършването на всяко от включените в нея деяния, а именно тъмната част на денонощието.
Отчетените смекчаващи обстоятелства, според
настоящия съдебен състав са не само многобройни, но и налагат извода, че дори най-лекото предвидено
за престъплението за престъплението по чл. 194 от НК след редукцията на чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК, а именно “лишаване от свобода” без специален минимален
предел, т.е. с възможен общ минимум от три месеца, в случая се явява
несъразмерно тежко, поради което, при
условията на чл. 58а
ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б” от НК и решителен превес на смекчаващите обстоятелства,
наложи на подсъдимия Н.Л.М.
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ, изразяващо се, на основание на основание чл. 42а ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 вр.
ал. 2 т. 1,
т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. и чл. 42б ал. 1, ал. 2 и ал. 3 т. 3 от НК, в пробационните мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС:*** с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО,
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”
и “ОГРАНИЧЕНИЕ В СВОБОДНОТО
ПРИДВИЖВАНЕ - забрана за напускане на
жилището, което обитава в часовия интервал от 22.00 до 06.00 часа.”.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
намери, че именно така определеното
наказание по своя вид, срок и съвкупност от мерки за контрол и въздействие, се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и личността на
подсъдимия, адекватно и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на
подсъдимия М. направените по делото разноски за експертизи на досъдебното
производство общо в размер на 70 /седемдесет/
лева, като го осъди да заплати тази сума по сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: