Решение по дело №346/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Л. С. С., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 2, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 314/05.02.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който на Л. С. С. са установени допълнителни задължения, както следва:

1. за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2018 г. в размер на 1 308,00 лева – главница, и 631,48 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 6 962,00 лева – главница, и 2 653,26 лева – лихви, за д.п.2020 г. в размер на 2 862,00 лева – главница, и 800,53 лева – лихви, за д.п.2021 г. в размер на 9 406,00 лева – главница, и 1 677,20 лева – лихви, и за д.п.2022 г. в размер на 6 544,00 лева – главница, и 472,39 лева – лихви;

2. за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за д.п.2018 г. в размер на 244,80 лева – главница, и 136,08 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 268,80 лева – главница, и 122,17 лева – лихви, за д.п.2020 г. в размер на 292,80 лева – главница, и 103,31 лева – лихви, за д.п.2021 г. в размер на 312,00 лева – главница, и 78,43 лева – лихви, и за д.п.2022 г. в размер на 248,40 лева – главница, и 40,25 лева – лихви.

Ревизионният акт се оспорва на основанието по чл. 146, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, с възражения за нарушение на материалния закон. Оспорват се формираните данъчни основи за процесните години, като се твърди, че преведените суми по всички дебитни карти, финансови платформи и терминали, както и по банковите сметки, са с произход получени от Л. С. доходи от Франция в периода 2010-2022 г., вкл. и помощи от френската трудова борса. Твърди се, че жалбоподателят периодично е получавал парични средства в брой от баща си С. С. Х. /получени от него като дивидент/, с които е захранвал кредитните си карти и е погасявал задълженията си по тях. По подробно изложени съображения се изразява становище за недължимост на определените с ревизионния акт задължения за социално и здравно осигуряване, тъй като съгласно КСО и ЗЗО осигурителен доход е само този от трудова дейност, но не и доходът с неустановен източник, като регламентираната в чл. 123, ал. 1 от ДОПК презумпция е само относно облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за осигурителния доход. Направени са възражения за недължимост на начислените задължения за лихви предвид обявеното през месец март 2020 година извънредно положение във връзка с въведените противоепидемични мерки. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспорения РА и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране от ответната страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение се моли за присъждането им в минимален размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие. Доводи за незаконосъобразност на РА се излагат в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По валидността на РА:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323001939-020-001/05.04.2023 г. /л. 4-5/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията е установяване на задължения за: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ; 3. ДОО – за самоосигуряващи се; 4. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; 5. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 година. Определен е ревизиращ екип в състав: П. Р. И. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, 2. Д. С. М. – старши инспектор по приходите, като е посочено, че ревизията следва да се извърши в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР – 10.04.2023 година /л. 3/. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000323001939-020-002/07.07.2023 г. /л. 7-8/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, е изменена първоначално издадената ЗВР относно срока за извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до 08.09.2023 година.

Със Заповед № Р-03000323001939-023-001/11.08.2023 г. /л. 10-11/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, производството по извършване на ревизията е спряно, считано от 11.08.2023 г. за срок до 11.09.2023 година.

Със Заповед № Р-03000323001939-143-001/12.09.2023 г. /л. 13-14/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, на основание чл. 35 от ДОПК, производството по извършване на ревизията е възобновено, считано от 12.09.2023 г., като е определен срок на ревизията след възобновяването: 10.10.2023 година.

Н. И. Б. е надлежно оправомощена да издава ЗВР със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. /л. 1-2/, издадена от и.д. директор на ТД на НАП Варна, и Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. /л. 2/, издадена от директора на ТД на НАП Варна.

За резултатите от ревизията от посочения в ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323001939-092-001/24.10.2023 година /л. 545-642/. Ревизията е приключила с РА № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г. /л. 657-683/, издаден от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна – възложил ревизията, и П. Р. И., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е оспорен по административен ред с жалба вх. № К-47617-8/01.12.2023 г. до директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 314/05.02.2024 г. го е потвърдил изцяло.

Представените като административна преписка документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на констативната част на ревизионния доклад /РД/, представляващ неразделна част от РА, и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.

Л. С. С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене на територията на Република България, женен с три деца, които към ревизирания период са непълнолетни. От м.10.2022 г. С. е едноличен собственик и управител на „Аслан Груп“ ЕООД. Ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации /ГДД/ за периода 2018-2022 година.

При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че за ревизирания период Л. С. С. не реализира доходи от изплатени дивиденти от дружества, в които има участие, не реализира доходи по извънтрудови правоотношения, от дейност като едноличен търговец, от упражняване на свободна професия и занаятчийска дейност, от извършване на услуги с личен труд.

От ревизираното лице са представени писмени обяснения /л. 64-67/, в които сочи като източник на финансиране през ревизирания период доходи от работа по трудов договор във Франция. Декларирал е налични парични средства в брой към 01.01. и към 31.12. на всяка ревизирана година.

На л. 59-63 от адм. преписка е приложен безсрочен трудов договор, сключен между дружеството H E S Hygiene Eco Services S.A.R.L. с ограничена отговорност, и Л. С. С., от 28.11.2018 г., в сила от 01.12.2018 година.

Събрани са данни от банкови и други финансови институции, доставчици на платежни услуги, спедиторски фирми, ОД на МВР Варна и ОД на МВР Силистра, Община Варна, както и от трети лица.

1. По ЗДДФЛ

Извършена е съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, и декларирани и/или получени доходи за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., при която не е констатирано несъответствие.

При анализ на банковите сметки на лицето на Л. С. са установени внесени от лицето парични средства, както следва:

- по сметка в ОББ АД /л. 242-318/ са внесени: 2 530,00 лева през 2018 г.; 3 010,00 лева през 2019 г.; 6 187,95 лева през 2020 г.; 6 740,00 лева през 2021 г. и 8 645,00 лева през 2022 г.;

- по сметки при „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД /л. 163-195/ са внесени: 10 800,00 лева през 2018 г.; 66 167,00 лева през 2019 г.; 21 654,80 лева – 2020 г.; 63 786,16 лева през 2021 г. и 56 055,00 лева през 2022 г.;

- по сметка при „Алекс Файнанс“ АД /л. 199-234/ са внесени: 713,60 лева през 2019 г.; 1 071,74 лева през 2020 г. и 19 137,55 лева през 2021 г.;

Констатирано е, че Л. С. е получил парични средства чрез доставчици на платежни услуги, както следва:

- чрез системата „Изипей“ АД /л. 143-151/ в размер на 19 137,55 лева през 2021 г. и в размер на 991,20 лева през 2022 г.;

- чрез „Лео експрес“ ЕООД /л. 347/ в размер на 4 220,00 лева през 2021 година.

От ревизираното лице не са представени доказателства за основанието на направените преводи/внесени суми, поради което от органите по приходите е прието, че паричните средства представляват недекларирани доходи.

Въз основа на горното от ревизиращите е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и наличие на данни за укрити приходи или доходи. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК /л. 76-77/, с което ревизираният данъчен субект е уведомен, че основата за облагане с данъци и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 72-74/. Въпреки предоставената възможност от Л. С. не е взето становище и не са представени доказателства във връзка с връченото уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК.

Въз основа на установените факти и след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, относими към ревизираното лице, както и след намаляване на облагаемия доход с дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, са определени годишна данъчна основа на доходи от други източници и дължим данък, както следва:

- за 2018 г.: Данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 13 085,20 лева, представляваща внесени парични средства с неустановен произход общо в размер на 13 330,00 лева /по сметка в ОББ АД – 2 530,00 лева и по сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД – 10 800,00 лева/, приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които са приспаднати дължимите от ревизираното лице задължителни здравни осигуровки в размер на 244,80 лева. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 308,00 лева;

- за 2019 г.: Данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 69 622,40 лева, представляваща внесени парични средства с неустановен произход общо в размер на 69 891,20 лева /по сметка в ОББ АД – 3 010,00 лева, по сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД – 66 167,60 лева, и по сметка в „Алекс Файнанс“ АД – 713,60 лева/, приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които са приспаднати дължимите от ревизираното лице задължителни здравни осигуровки в размер на 268,80 лева. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 962,00 лева;

- за 2020 г.: Данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 28 621,69 лева, представляваща внесени парични средства с неустановен произход общо в размер на 28 914,49 лева /по сметка в ОББ АД – 6 187,95 лева, по сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД – 21 654,80 лева, и по сметка в „Алекс Файнанс“ АД – 1 071,74 лева/, приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които са приспаднати дължимите от ревизираното лице задължителни здравни осигуровки в размер на 292,80 лева. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 862,00 лева;

- за 2021 г.: Данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 94 062,31 лева, представляваща внесени парични средства с неустановен произход общо в размер на 94 374,31 лева /по сметка в ОББ АД – 6 740,00 лева, по сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД – 63 786,16 лева, по сметка в „Алекс Файнанс“ АД – 490,60 лева, получени преводи чрез „Изипей“ АД в размер на 19 137,55 лева и чрез „Лео експрес“ ЕООД в размер на 4 220,00 лева/, приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които са приспаднати дължимите от ревизираното лице задължителни здравни осигуровки в размер на 312,00 лева. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9 406,00 лева;

- за 2022 г.: Данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК в размер на 65 442,80 лева, представляваща внесени парични средства с неустановен произход общо в размер на 65 691,20 лева /по сметка в ОББ АД – 8 645,00 лева, по сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД – 56 055,00 лева, и получени преводи чрез „Изипей“ АД в размер на 991,20 лева/, приети за доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които са приспаднати дължимите от ревизираното лице задължителни здравни осигуровки в размер на 248,40 лева. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 544,00 лева.

На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, върху невнесените в срок данъчни задължения са установени задължения за лихви.

2. По Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/

Органите по приходите констатирали, че през ревизирания период Л. С. не е осигурен по трудови или други правоотношения. Установено е, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. от ревизираното лице няма подадени декларации обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“. Задълженото лице е самоосигуряващо се лице в „Аслан Груп“ ЕООД.

Предвид горното, на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, върху установената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. чл. 124а ДОПК са определени задължения за здравноосигурителни вноски, както следва:

- за 2018 г.: 12 месечни авансови вноски по 20,40 лева, или общо в размер на 244,80 лева;

- за 2019 г.: 12 месечни авансови вноски по 22,40 лева, или общо в размер на 268,80 лева;

- за 2020 г.: 12 месечни авансови вноски по 24,40 лева, или общо в размер на 292,80 лева;

- за 2021 г.: 12 месечни авансови вноски по 26,00 лева, или общо в размер на 312,00 лева;

- за 2022 г.: дължими осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за периода м.01-09.2022 г. в размер на 248,40 лева /3 месеца по 26,00 лева + 6 месеца по 28,40 лева/ и декларирани с декларация обр. 6 осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в „Аслан Груп“ ЕООД в размер на 156,88 лева за периода м.10-12.2022 г., или общо в размер на 405,28 лева.

За невнесените в срок здравноосигурителни вноски са установени задължения за лихви, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

Възприемайки изцяло фактическите и правните доводи на ревизиращия екип, решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК потвърдил с решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт. Прието е, че въпреки представените доказателства за получени доходи от трудови правоотношения и обезщетения от Франция същите са в размер, който не е достатъчен за покриване на внесените по банковите сметки на С. парични суми през ревизираните години, поради което направените от жалбоподателя вноски по банковите сметки/карти са с източник от Република България и подлежат на облагане по реда на българското законодателство. За неоснователни са счетени твърденията за получаване на парични средства от бащата на жалбоподателя, за което не са налице доказателства. По отношение на установените задължения за здравноосигурителни вноски са изложени съображения, че същите са определени на основание чл. 30, ал. 1 и чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответните периоди, а не върху получен от жалбоподателя доход.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени 4 /четири/ броя данъчни известия за периода 2014-2017 г., издадени от съответните компетентни органи на Република Франция, и извлечение на сметки в евро, ведно с превод на български език /л. 52-72 от делото/, както и 64 /шестдесет и четири/ броя месечни извлечения за периода от м.09.2017 г. до м.12.2022 г. от банковата сметка на Л. С. във Франция, по която са превеждани заплатите му, както и безсрочен трудов договор от 28.11.2018 г., в сила от 01.12.2018 г., идентичен с представения в хода на ревизионното производство, ведно с превод на български език /л. 99-274 от делото/.

От трето неучастващо по делото лице – „Транскарт Файненшъл Сървисис“ /ТФС/ АД, гр. София, е предоставена информация за сключен със С. С. Х. договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от дата 29.08.2007 година. Посочено е, че кредитът се усвоява при всяко ползване на платежната карта и се погасява от получените по сметката суми /захранвания, банкови преводи/. Представена е справка за движението по издадената от дружеството на С. С. Х. платежна карта за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 година /л. 91-92 от делото/.

По делото са събрани гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетел е разпитано лицето С. С. Х. – баща на жалбоподателя, който заявява, че през ревизирания период е предоставял парични суми на сина си Л. С., по около 10000-15000 лева годишно, които са му предавани по карта и на ръка. Твърди, че парите са с произход разпределени дивиденти от търговски дружества. Сочи, че при посещенията на жалбоподателя в България парите са му предоставяни на ръка, за което не са съставяни документи, като впоследствие с тези пари той си е захранвал картата в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Не се твърдят и при извършената от съда служебна проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията, които да обосновават отмяна на ревизионния акт.

Относно приложението на материалния закон съдът приема следното:

По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124, ал. 2 от ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Доколкото в конкретния случай основание за преминаване към облагане на оспорващия с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за определяне на осигурителния доход за установяване на задължения за ЗОВ за здравно осигуряване за самоосигуряващи се по особения ред за ревизираните периоди са недекларираните от жалбоподателя доходи, внесени от него по банковите му сметки и по сметки и карти, издадени от небанкови институции, както и изплатени чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД, съдът намира, че едни и същи факти обосновават както преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, така и определянето на данъчната основа, поради което, след установяване на произхода на средствата, с които са захранвани сметките и картите на Л. С., и на основанието за получаване на паричните средства чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени основите за облагане с данъци и ЗОВ, както и дължимите пряк данък и ЗОВ за здравно осигуряване за самоосигуряващи се.

Относно определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ:

Между страните по делото не се спори, че през ревизираните данъчни периоди /2018-2022 г./ Л. С. е захранвал собствените си банкови сметки и карти, както и че през 2021 г. и 2022 г. са му изплатени парични суми чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД, за които органите по приходите приемат, че представляват облагаем доход с неустановен произход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

В чл. 8 от ЗДДФЛ са посочени различните източници на доходи. В чл. 35 от ЗДДФЛ са изброени облагаемите доходи от други източници, като съгласно т. 6 такива са и доходите от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В ЗДДФЛ липсва легална дефиниция на понятието „доход“, но цитираните норми дават основание доходът да се определи като положително изменение в имуществото, което ако не е посочено в чл. 13 от ЗДДФЛ, е облагаемо по аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от това дали е от източник, изрично посочен в този закон /чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/. Оттук следва, че получени от ревизираното лице парични средства, които са без доказан произход и основание, следва да се квалифицират като доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

С оглед презумптивната доказателствена сила, придадена на фактическите констатации в ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК /аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК/, каквато безспорно е процесната, приключила с оспорения ревизионен акт, и доколкото установяването на основанието за превеждане на парични средства е положителен факт от действителността, неговото доказване е в тежест на ревизирания данъчен субект, който следва да установи с допустими, относими и необходими доказателства произхода и основанието за получаване на средствата, с които са захранвани неговите сметки и карти, както и на изплатените му парични суми чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД.

За доказване на произхода и основанието на паричните средства, с които Л. С. е захранвал сметките и картите си, са ангажирани писмени /безсрочен трудов договор и извлечения от банкова сметка в евро/ и гласни доказателства /показанията на свидетеля Х./. Представеният трудов договор свидетелства за наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и посочения в него френски работодател, като от месечните извлечения от банковата сметка на С. се установява изплащането на договореното трудово възнаграждение. Размерът на последното обаче не е достатъчен, за да покрие направените от оспорващия вноски по банковите си сметки/карти. Освен това от движението по банковата сметка се установява, че още в месеца на превеждане на възнаграждението от Л. С. са извършвани разплащания с контрагенти, които са на същата или дори по-висока стойност от преведената от работодателя сума, поради което не може да се приеме, че получената сума, представляваща изплатено трудово възнаграждение, е използвана за захранване на сметките и картите му. Във връзка с това следва да бъде отбелязано също така, че не са налице данни за изтегляне на средствата, за тяхното съхраняване и за последващото им внасяне по съответните сметки и карти.

Недоказано е и твърдението за получаване на парични средства от бащата на жалбоподателя С. С. Х.. Последният, в свидетелските си показания, заявява, че регулярно е предоставял парични суми на сина си Л. Х., по около 10000-15000 лева годишно, като твърди, че същите са с произход от изплатени дивиденти. Това твърдение обаче не е подкрепено с никакви доказателства. По своята правна същност соченото предоставяне на сумите представлява дарение, което по аргумент от чл. 225 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ е реален договор, т.е. изисква се реалното предаване на предмета на дарението /в случая определена парична сума/ от дарителя на дарения. За тази цел е необходимо дарителят да е разполагал с вещта и да е предал същата във владението на дарения, като вследствие на дарствения акт тя преминава в неговия патримониум, едва след което последният може да се разпорежда с нея. В случая не са налице данни за наличие на парични средства у С. С. Х., които същият да е в състояние на дари на своя син. Въпреки твърденията на жалбоподателя и на свидетеля за изплатени дивиденти на Х., по делото не са налице такива данни. Изплащането на дивидент предполага осъществяването на сложен фактически състав, включващ участие в търговско дружество, реализирана от последното печалба, взето решение от собственика/собствениците за разпределяне на дивидент и изплащането му на съдружника/съдружниците. От жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест за установяване на произхода на внесените по банковите му сметки/карти парични средства, не са ангажирани доказателства за установяване на посочените обстоятелства. Няма данни и твърдения, че С. Х. е собственик/съсобственик на търговско дружество, че същото през процесните периоди е реализирало печалба в конкретен размер, която след това, по взето решение с протокол от проведено общо събрание на съдружниците, е разпределена като дивидент. Освен това в жалбата не се сочи нито конкретен размер на предоставените суми, нито точният момент на предоставянето им, за да може да се извърши съпоставка с размера и датите на направените от оспорващия вноски. С оглед горното от събраните по делото доказателства не се установява възможността на бащата на жалбоподателя да му предостави парични средства, които впоследствие Л. С. да внесе по банковите си сметки/карти. При изграждане на изводите си в тази част съдът съобрази и ниската доказателствената стойност, която имат показанията на свидетеля Х. предвид близките му родствени отношения с жалбоподателя /роднини по права линия от първа степен – баща и син/.

Недоказването на произхода на паричните средства, с които жалбоподателят е захранвал банковите си сметки/карти, обуславя правилността на изводите на органите по приходите, че същите представляват доходи с неустановен произход от източник в Република България, които не са необлагаеми, и подлежат на облагане като доходи от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Поради това, противно на твърденията в жалбата, е налице основание за включването на тези суми в определената по реда на чл. 122 от ДОПК облагаема данъчна основа за съответните ревизирани години.

За доказване на основанието за получаване на сумите, изплатени чрез системата на „Изипей“ АД в размер на 19 137,55 лева през 2021 г. и в размер на 991,20 лева през 2022 г., и чрез „Лео експрес“ ЕООД в размер на 4 220,00 лева през 2021 г., от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства. Сумите са наредени от различни физически лица, за които не са предоставени никакви данни и същите не са посочили основанието за превеждане на паричните средства. Основанието за изпращането на сумите от описаните в справката лица не се установява и от посочения в справката референтен номер, който представлява допълнителен идентификатор при тегленето на парите, а не визира основанието за превеждането им. При това положение, след като не е доказано основанието за получаване на наредените чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД парични средства, които безспорно са изтеглени от Л. С., както и че същите са необлагаеми, правилно от органите на приходната администрация е прието, че същите представляват облагаем доход на жалбоподателя от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК.

Определената по особения ред за облагане данъчна основа представлява сбор от внесените от жалбоподателя парични средства в банковите му сметки/карти и получените парични преводи чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД. Същата не включва недостиг на парични средства във връзка с извършените имуществени съпоставки за процесните данъчни периоди, при които не са констатирани несъответствия, поради което наведените в тази насока възражения в жалбата и в писмените бележки са неоснователни.

Предвид извършените от жалбоподателя захранвания на собствените му сметки/карти, издадени от различни банкови и небанкови институции, чийто произход не се установи, и с оглед получените от него парични средства без основание чрез системата на „Изипей“ АД и чрез „Лео експрес“ ЕООД, представляващи такива с недоказан произход, т.е. недеклариран доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и отчитайки факта, че за ревизираните години Л. С. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за облагане. При това положение в тежест на оспорващия е да обори установените в хода на ревизията факти, тъй като при доказани основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното – аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с която доказателствена задача в случая Л. С. не се е справил.

Относно определените задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО:

Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.

Предвид констатираното в хода на ревизионното производство, че през ревизираните данъчни периоди Л. С. не е бил осигурен по трудови или други правоотношения, както и че няма данни за подадени декларации обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“, правилно, на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, с ревизионния акт са установени дължими здравноосигурителни вноски съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за всяка от процесните години и са начислени лихви за невнасянето им в срок. Размерът на задълженията за здравноосигурителни вноски правилно е определен върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за съответните периоди, а не върху получен от жалбоподателя доход, поради което наведените в жалбата възражения за липсата на доходи от трудова дейност са неоснователни.

Доколкото с оспорения РА на жалбоподателя не са установени задължения за ДОО – за самоосигуряващи се, и за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се /макар същите да са били включени в предметния обхват на ревизията/, релевираните съображения във връзка с неправилното определяне на такива задължения е неоснователно.

Лишено от основание е и възражението в жалбата за недължимост на начислените задължения за лихви предвид обявеното през месец март 2020 година извънредно положение във връзка с въведените противоепидемични мерки. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ не се съдържа правна норма, изключваща начисляването на лихви върху незаплатени в срок публични задължения, вкл. такива за данъци и задължителни осигурителни вноски, и в частност за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, съответно отписването на лихвите като недължими.

Предвид изложените съображения съдът намира, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 463,11 лева, определени съобразно обжалвания материален интерес /35 163,90 лева/, които подателят на жалбата следва да бъде осъден да заплати.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Варна, Втори състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. С., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 2, против Ревизионен акт № Р-03000323001939-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 314/05.02.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който на Л. С. С. са установени допълнителни задължения, както следва:

1. за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за д.п.2018 г. в размер на 1 308,00 лева – главница, и 631,48 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 6 962,00 лева – главница, и 2 653,26 лева – лихви, за д.п.2020 г. в размер на 2 862,00 лева – главница, и 800,53 лева – лихви, за д.п.2021 г. в размер на 9 406,00 лева – главница, и 1 677,20 лева – лихви, и за д.п.2022 г. в размер на 6 544,00 лева – главница, и 472,39 лева – лихви;

2. за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване за д.п.2018 г. в размер на 244,80 лева – главница, и 136,08 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 268,80 лева – главница, и 122,17 лева – лихви, за д.п.2020 г. в размер на 292,80 лева – главница, и 103,31 лева – лихви, за д.п.2021 г. в размер на 312,00 лева – главница, и 78,43 лева – лихви, и за д.п.2022 г. в размер на 248,40 лева – главница, и 40,25 лева – лихви.

ОСЪЖДА Л. С. С., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 2, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата в размер на 3 463,11 лева /три хиляди четиристотин шестдесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.