Р Е Ш Е Н И Е
№619/12.4.2022г.
гр. Пловдив, 12 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ІX състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВ адм. дело № 2070 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят Н.З.Х., ЕГН **********, с адрес *** (хотел
„Монет“), чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.,***, офис 402, оспорва
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/04/1/0/03233/3/01/04/01,
с изх. № 01-6500/1290 от 05.05.2021г. на изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, с който на основание чл. 7 от Наредба № 9/21.03.2015 г., във
връзка с неизпълнението на чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1, чл.15 ал.1, чл.17
ал.1, ал.4 и ал.12 от Договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016 г., при
установени нарушения на чл.30 ал.1 т.4 и т.9 и ал.6, чл.54 ал.1 т.1 от Наредба
№ 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г., както и на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 91 390,60
лв.
Жалбоподателят
счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, за което подробни съображения са изложени в
жалбата и писмени бележки по делото. Претендира се отмяна на акта. Претендира
разноски.
Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете
страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореният административен акт е връчен на Н.З.Х. на 28.05.2021г.,
видно от известие за доставяне на л 703, т. ІІІ (независимо от допусната
техническа грешка при посочването на датата на получаване, а именно 28.05.2020г., доколкото АУПДВ е
изпратен на 07.05.2021г.), а жалбата
е подадена чрез органа на 09.06.2021г., т.е. същата е подадена в предвидения за
това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установява се, че оспорващият Н.Х. е регистриран като
земеделски производител и е ползвател по Договор № 16/04/1/003233 от 30.06.2016
г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Закупуване на специализирани
машини за обработка на лозови насаждения“.
Съгласно т. 2. 1 от Договора, първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 91 390,60 лв. Съгласно чл.4 от Договора
окончателният размер на финансовата се изплаща на ползвателя въз основа на
подадена заявка за окончателно плащане, а съгласно чл.3 ал.4, сумата по чл.4 се
изплаща съобразно действително извършените допустими разходи в изпълнение на
одобрения проект. Ползвателят се задължава да изпълни/завърши инвестицията,
предмет на договора в срок до 24 месеца, а за проекти с включени СМР или
създаване на трайни насаждения-до 36 месеца, считано от датата на подписване на
договора.
Съгласно разпоредбите на раздел ІV от Договора, Фондът
има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото
използване на инвестицията и за спазване на всички договорни и нормативни
задължения.
Съгласно чл.13 ал.1 от Договора ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него.
Одобрените в договора за финансиране разходи по проекта,
видно от Таблица в Приложение № 1 към договора (л.126), са свързани със
закупуване на колесен трактор, пръскачка, шредер, дискова брана, пароструйка и
елекрически ножици, за което са одобрени за финансиране разходи в общ размер на
130 558,00 лева, по които одобрената субсидия е 91 390,60 лева.
По договора, на 27.06.2018г., е извършено плащане в общ размер
на 91 390,60 лв. В съответствие с правомощията на ДФЗ, по заповед №429060
от 08.02.2021г., в периода 10.02.2021г.-17.02.2021г. е извършена проверка на
място, в хода на които са установени нарушения на чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1,
чл.15 ал.1, чл.17 ал.1, ал.4 и ал.12 от Договор № 16/04/1/0/03233 от 30.06.2016
г., както и чл.30 ал.1 т.4 и т.9 и ал.6, чл.54 ал.1 т.1 от Наредба №
9/21.03.2015 г. за прилагана на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони, а именно: неизпълнение на заложената в бизнес
плана заетост; неизпълнение на одобрения бизнес план в период 2 години и 10
месеца, при определен мониторингов период от 3 години; неподдържане на
биологично производство в стопанството; неизпълнение на интензитета за
биологично земеделие.
С писмо с изх. № 01-6500/1290 от 09.03.2021 г. (л.646-653)
изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 26, ал.
1 от АПК уведомява Х. за открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) във връзка с констатациите от
направена проверка за неизпълнение на задълженията по договора. Посочени са и съответните санкции за всяка установена нередност,
както и приложимите норми от законодателството и от договора. На жалбоподателя
е указано, че при несъгласие с направените констатации има право в 14 - дневен
срок от получаване на писмото да представи писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане и при необходимост на приложи
писмени доказателства. Писмото е получено на 18.03.2021г., видно от известие за
доставяне на л. 653, т. 3 от делото.
На 26.03.2021г. в ДФЗ постъпва възражение от Н.Х., с
което изразява несъгласието си с така направените при проверката констатации,
към което са приложени документи.
Впоследствие, на основание чл.27 ал.3 и ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, изпълнителният директор на ДФЗ е издал АУЗД № 16/04/1/0/03233/3/01/04/01,
с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 91 390,60 лв. Органът е приел в процесния
административен акт, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по договора
за спазване на одобрения бизнес план,
В хода на съдебното производство, по искане на
жалбоподателя са допуснати и изготвени ССчЕ, съдебно-агрогехническа експертиза
и комплексна ССчЕ и съдебно-агрогехническа
експертиза за изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор,
неоспорени от страните. Съдът кредитира експертизите като обективни,
безпристрастни, компетентни и изясняващи поставените въпроси и при необходимост
ще ги обсъди в изложението си.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган -
Изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания, каквото е и процесното (на основание чл. 162, ал. 2, т. 8
и т. 9 от ДОПК), се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон
не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 20а, ал.1 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. Следователно ръководителят на съответната
администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27, ал.3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр.
51/2019 г. в ЗПЗП се създават нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които
Изпълнителният директор на фонда, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Актът е издаден в писмена форма при спазване изискванията
на чл. 59, ал.2 от АПК, съдържа фактически и правни основания, въз основа на които
е издаден.
По отношение на административнопроизводствените правила
–административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на
административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил
възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и
представяне на доказателства. Доколкото е налично уведомяване по чл. 26 от АПК,
то не е налице нарушаване правата на лицето да разбере за започналото
производство. Изпратено е и получено писмо с изх. № 01-6500/1290 от 09.03.2021г.
от изпълнителния директор на ДФЗ , като жалбоподателят е уведомен редовно и му
е дадена възможност да ангажира доказателства и становище по установеното
неизпълнение.
По отношение на спазване на процедурата в настоящия
случай административният орган е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, относими към вида на акта и реда за
неговото издаване.
Приложимите разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП
са приети със ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.,
поради което същите са действащо право към датата на образуване на процесното
административно производство и към датата на постановяване на оспорения АУПДВ.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК.
От цитираните разпоредби следва, че след изменението на
ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. Вложената от законодателя воля при
новата регламентация на правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за
разграничаване на различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до
възстановяване на безвъзмездната финансова помощ и въведен различен ред за установяване
на тяхната дължимост. По реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се установява
дължимостта на възстановяването на помощта при нарушения, представляващи
основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а по
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП се установява дължимостта на възстановяването на помощта,
при неизпълнение на други нарушения по условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, произтичащи от секторното законодателство. По начин на
законодателна редакция, ал. 7 е приложима само ако нарушенията не се
квалифицират по ал. 6, т. е. когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1,
т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
В случая, видно от мотивите в акта, фактическото
основание за издаване на същия е неизпълнението на заложения бизнес план В
административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение представлява
неизпълнение на предвижданията на одобрения бизнес план, което поражда
задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ.
Константно в съдебната практика на Върховен административен съд на Република
България се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са
индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР)
и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата
помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция
по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, т. е. органът е следвало да приложи правилото на
чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, като издаде решение на налагане на финансова корекция, а
не АУПДВ, както е процедирал в случая. След цитираното изменение на ЗПЗП, в
сила от 28.06.2019 г., нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към
ЗУСЕСИФ: по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова
корекция - по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на
административния акт – решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от
ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 27, ал. 7 на ЗПЗП, при
неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава.
Следователно неправилната преценка на органа относно
приложимия вид на акта и процедурата по неговото издаване, представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на формата на
акта, тъй като засяга материалноправните основания за дължимост на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено
в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. е приложим
към настоящия казус. Параграф 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2
от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за
периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за
периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг, не намира приложение в случая. Периодът на мониторинг на договора е
изтекъл преди датата на образуване на административното производство и преди
издаване на процесния АУПДВ.
Само за пълнота, следва да се посочи, че от установеното
по делото, чрез представените писмени доказателства от административната
преписка, както и от приетите по делото съдебни експертизи, съдът счита, че не
се установява неизпълнение на бизнес плана от ползвателя на финансовата помощ.
Изложеното обоснова извод, че оспореният административен
акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила,
следователно са налице основанията за неговата отмяна.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано
направени и посочени в приетия по делото списък на разноските (лист 777) в размер
на 1760 лв., в това число - 10 лв. внесена държавна такса, 1750 лева депозит за
вещи лица.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 16/04/1/0/03233/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1290 от 05.05.2021г. на
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Н.З.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** (хотел „Монет“), чрез процесуалния си представител
адвокат Н.А.,***, офис 402, сумата от 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/
лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: