Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 17.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4034
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 19.03.2017г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника Договор
за стоков кредит №
2661867, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 749.00 лева,
представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от търговски
обект – случая домакински електроуреди. Кредитодателя превел тази парична сума
по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена
стоката на 19.03.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че
общият размер на кредита е 833.94 лева, включващ главницата и еднократна
застрахователна премия от 25.17 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 26%, фиксирана за целия период на договора или в
размер на 59.77 лева. Така общият размер на кредита станал 833.94 лева, който ответникът
се задължил да върне на 6 броя месечни погасителни вноски в размер на 138.99
лева всяка – първата вноска с падеж 21.04.2017г., а последната с падеж на
21.09.2017г. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, но кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора,
при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на
кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
202.80 лева за периода 21.04.2017г. до 04.03.2019г. На 20.11.2017г. бил сключен
индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков
договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от
първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит
№ 2661867/19.03.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2661867 от
28.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес,
но същото се върнало в цялост като неполучено. На 13.06.2019г. до ответника
било изпратено второ уведомително писмо, но отново същото било върнато като
неполучено. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 1314/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 774.17 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит №
2661867/19.03.2017г. за периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г.; 59.77 лева,
представляваща договорна лихва за периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г. и 202.80
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.04.2017г.
до 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1314/2019г. по описа на РРС. Претендира направените
по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Ю.Ф.С. призован по регистрираните му постоятен
и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител му особен
представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от
предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради
което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Ю.С..
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2017г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника Договор
за стоков кредит №
2661867, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 749.00 лева,
представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от търговски
обект – случая домакински електроуреди, която кредитодателя превел по банкова
сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена стоката на
19.03.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер
на кредита е 833.94 лева, включващ главницата и еднократна застрахователна
премия от 25.17 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 26%, фиксирана за целия период на договора или в размер
на 59.77 лева, поради което така общият размер на кредита станал 833.94 лева,
който ответникът се задължил да върне на 6 броя месечни погасителни вноски в
размер на 138.99 лева всяка – първата вноска с падеж 21.04.2017г., а последната
с падеж на 21.09.2017г. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, но кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към
договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той
дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава
в размер на 202.80 лева за периода 21.04.2017г. до 04.03.2019г.
На 20.11.2017г. бил сключен
индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков
договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от
първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит
№ 2661867/19.03.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2661867 от
28.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес,
но същото се върнало в цялост като неполучено. На 13.06.2019г. до ответника
било изпратено второ уведомително писмо, но отново същото било върнато като
неполучено. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите
са били връчени на назначения на ответника особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.55 от делото.
Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора за потребителски кредит подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 1314/2019г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от представения по
делото дубликат на фактура № 28220159238/19.03.2017г. /л.12/, издадена от търговеца
„Технополис България” ЕАД за закупена стока от Ю.С., от която е видно, че
цялата сума по договора в размер на 749.00 лева е платена на 19.03.2017г. с
кредитна карта на първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
От момента на сключване на договора за стоков кредит, до момента на цесията,
ответникът не е направил никакви плащания на задълженията си по процесния
кредит. Към датата на образуване на заповедното производство – 05.03.2019г.,
общият размер на дължимите от Ю.С. суми са 774.17 лева – главница и 59.77 лева
– договорна лихва за периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г. Съгласно уговореното
в чл.13, ал.1 от ОУ, приложими към договора, в случай на забава на плащането на
дължимите суми по договора, заемателят дължи обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница за всеки ден забава. Освен това обезщетение
кредиторът има право да получи и обезщетение в размер на договорната лихва,
начислявана върху просрочените главници за всеки ден на забава. Дължимата лихва
за забава на плащанията на погасителните вноски до датата на цесията
20.11.2017г. е в размер на 102.78 лева, а лихвата за забава, изчислена в размер
на законната лихва за периода от датата на цесията 20.11.2017г. до
04.03.2019г., когато е образувано заповедното производство е в размер на 101.07
лева. Общият размер на дължимата лихва за забава по кредита за периода от
21.04.2017г. до 04.03.2019г. включително е 203.85 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че 19.03.2017г.
е бил сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
и ответника Договор за стоков
кредит № 2661867, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 749.00
лева, представляваща цената на стоката, която кредитополучателя закупил от
търговски обект – случая домакински електроуреди, която кредитодателя превел по
банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от където била закупена стоката
на 19.03.2017г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият
размер на кредита е 833.94 лева, включващ главницата и еднократна
застрахователна премия от 25.17 лева, както и че се дължи възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 26%, фиксирана за целия период на договора или в
размер на 59.77 лева, поради което така общият размер на кредита станал 833.94
лева, който ответникът се задължил да върне на 6 броя месечни погасителни
вноски в размер на 138.99 лева всяка – първата вноска с падеж 21.04.2017г., а
последната с падеж на 21.09.2017г. Кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, но кредитът не е
бил обявен за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите
условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя
суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава
в размер на 202.80 лева за периода 21.04.2017г. до 04.03.2019г.
На 20.11.2017г. бил сключен
индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков
договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от
първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит
№ 2661867/19.03.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2661867 от
28.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора адрес,
но същото се върнало в цялост като неполучено. На 13.06.2019г. до ответника
било изпратено второ уведомително писмо, но отново същото било върнато като
неполучено. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите
са били връчени на назначения на ответника особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.55 от делото.
Съдът намира за неоснователно
направеното основно възражение от назначения особен представител на ответника,
че ищеца нямал качеството на кредитор спрямо него, тъй като не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.13, ал.6 и 7 от общите условия към сключения договор, съгласно която
кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договор
без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Няма законова пречкапървоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, от което е видно, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2661867 от 28.11.2017г., изпратено чрез
Български пощи на посочения му в договора адрес, но същото се върнало в цялост
като неполучено. На 13.06.2019г. до ответника било изпратено второ уведомително
писмо, но отново същото било върнато като неполучено. Тези две уведомления са
приложени и към исковата молба, като същите са били връчени на назначения на
ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея,
видно от съобщението на л.55 от делото. Уведомление приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело №
1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата,
последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо нея.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимите от
ответника парични суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, които съвпадат
с претендираните от ищеца /лихвата за забава дори е претендирана в по-нисък
размер/. Съгласно експертизата от момента на сключване на договора за стоков
кредит, до момента на цесията, ответникът не е направил никакви плащания на
задълженията си по процесния кредит. Към датата на образуване на заповедното
производство – 05.03.2019г., общият размер на дължимите от Ю.С. суми са 774.17
лева – главница и 59.77 лева – договорна лихва за периода 21.04.2017г. до
21.09.2017г. и лихва за забава по кредита за периода от 21.04.2017г. до
04.03.2019г. включително в размер 203.85 лева.
Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло
доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва
да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 774.17 лева,
представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 2661867/19.03.2017г. за периода
21.04.2017г. до 21.09.2017г.; 59.77 лева, представляваща договорна лихва за
периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г. и 202.80 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 21.04.2017г. до 04.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.08.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1314/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 1314/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 25.00 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 575.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещото лице и назначения особен представител, както и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Ф.С., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 774.17 лева /седемстотин
седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор за стоков
кредит № 2661867/19.03.2017г. за периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г.; 59.77
лева /петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода 21.04.2017г. до 21.09.2017г. и 202.80 лева /двеста и
два лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода 21.04.2017г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 05.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1314/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ю.Ф.С., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 1314/2019г.
по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.Ф.С., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 575.00 /петстотин седемдесет и пет/
лева - направени по настоящото дело разноски
и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: