Р Е Ш Е Н И Е
№ 569/12.7.2021г.
12.07.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, девети състав , в публично заседание на двадесет и втори юни , през две хиляди двадесет и първа година , в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛИНА ПОПОВА
при
секретаря А.Метанова като разгледа докладваното от съдия Попова
адм. дело № 184 по описа
на съда за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава ХІХ от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс / ДОПК /.
Образувано е по жалба на М.М.Ч. ЕГН ********** *** , против Ревизионен акт №
Р-16001319005996-091-001/16.11.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив потвърден с Решение № 101/05.02.2021
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди 2014 г. и 2017г. по реда на чл.122 от ДОПК
е определена основа за облагане с данъци и са определени задължения по ЗДДФЛ
общо в размер на 6221,85лв. за 2014 г. и 1359,90 лв. за 2017 г. и задължения за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ за 2014 г. в общ размер от 5603,20
лв. и за невнесените в срок задължения са начислени лихви. В жалбата са
изложени твърдения, че ревизионният акт е постановен в нарушение на
материалния закон, в следствие неправилно тълкуване на събраните в хода
на ревизията доказателства. Жалбоподателят претендира, че в хода на административната процедура са
допуснати процесуални нарушения, като не му е осигурена възможност да представи
доказателства, макар, че срокът за това е бил продължен. Поддържа се още , че
ревизионният доклад въз основа на който е издаден ревизионния акт- е неправилен и незаконосъобразен. Липсва основание за преминаване
към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, като в нарушение на процедурата не са му били връчени
протоколи за посещение на място на притежаваните от него недвижими имоти. Наред
с това се поддържа, че било недопустимо съставянето на протоколи за
установяване на цени на недвижими
имоти и то от сайтове в интернет.
Оспорва се правилността на приетото в хода на ревизията заключение от лицензиран
оценител , включително и в частта относно извършена от жалбоподателя замяна ,
при която се поддържа , че не е налице несъответствие между пазарната стойност
на двата имота, поради което и това несъществуващо несъответствие се отразява
по недопустим начин върху приетата от административния орган данъчна основа. Моли
за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната
страна, Директора на Дирекция „ОДОП”, гр.Пловдив , чрез процесуалния си представител, в представени по делото писмени становища оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Оспорва и заключението на изготвената по делото съдебно- оценъчна
експертиза. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в
законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок,
налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Със
заповед за възлагане на ревизия № Р-160013190005996-020-001/12.09.2019 г. ,
изменена със ЗВР № Р-160013190005996-020-002/18.09.2019 г. и ЗВР №
Р-160013190005996-020-003/13.01.2020г., издадени от началник сектор при ТД на
НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на М.М.Ч. , която обхваща задължения от
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2014 г. и 2017 г. , както и задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО –УПФ за период 2014 г. Резултатите от ревизията са
обективирани в ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК № Р-160013190005996-092-001/26.03.2020
г./ л.151 /.
Предмет на проверка в настоящото производство е издадения Ревизионен акт №
Р-16001319005996-091-001/16.11.2020 г., от орган по приходите при ТД на
НАП – гр.Пловдив потвърден с Решение № 101/05.02.2021
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди 2014 г. и 2017г. по реда на чл.122 от ДОПК
е определена основа за облагане с данъци и са определени задължения по ЗДДФЛ
общо в размер на 6221,85 лв. за 2014 г. и 1359,90 лв. за 2017 г. и задължения за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ за 2014 г. в общ размер от 5603,20
лв. ,като за невнесените в срок задължения са начислени и дължими лихви в общ размер от 7107,60 лв.
В хода на ревизионното производство са установени
следните факти, относими към повдигнатия пред съда спор:
Процесната ревизия обхваща периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. , като
проверката е извършена по отношение на доходи на М.М.Ч., в качеството му на
местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.
За ревизираните
периоди от името на Ч. не са подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията същият е бил вписан като едноличен търговец с наименование „М.Ч. ***,
но е бил заличен през 2012 г. и през ревизирания период не е осъществявана
дейност от лицето в качеството му на търговец. М.Ч. е
назначен на длъжност кметски наместник, община Велинград, а от 12.11.2015 г. е
назначен за кмет на с. Чолакова. Лицето е семейно – съпруга Ф.Ч.. На съпругата на лицето също е извършена ревизия,
приключила с издаването на РА, обжалван от Ф.Ч..
Извършената проверка за съпоставка на имуществото и
доходите на физическото лице за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., е документирана с протокол № ПФ-
16001319000798-073-001/30.05.2019 г., като е
било установено , че през
ревизирания период Ч. чрез покупко - продажба е придобил в режим на СИО с Ф.Ч.
следните недвижими имоти:
1. Апартамент № 14 в гр. Велинград, ул. Янко
Молхов 12 ет.4, ап.14 със застроена площ от 61,90 км.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тераса и коридор заедно със
съответните идеални части от общите части но сградата, представляващи 7,90 кв.
м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място в което е построена сградата, съставляващо ПИ 8555 по регулационния план
на Велинград с НА №8 том I рег.№ 143 дело от 09.01.2014 г. за сумата в размер
на 16320,00 лв.
2. ПИ целия с площ от 394 кв.м. съставляващ
парцел 8 от масив 170 с пълен кадастрален номер № 170008 по плана за
земеразделяне в землището на гр. Велинград, местността „ЕЛ подстанция" и ПИ
целия с площ от 1 428 кв.м. съставляващ парцел 20 от масив 170 с пълен
кадастрален номер № 170020 по плана за земеразделяне в землището на гр.
Велинград местността „ЕЛ подстанция" с НА № 51 том I рег.№ 640 дело 50 от
12.02.2014 г. за сумата в размер на 80,00
лв.
3. Поземлен имот УПИ ХХ I-508,519 в
кв.17 с площ от 247 кв. м. по регулационен план на с Юндола и едноетажна Вилна
сграда със застроена площ от 30.00кв.м. в с .Юндола, общ. Велинград с НА №54
том I рег.№ 989 дело 47 от 02.04.2014 г. за сумата в размер на 2 615,30 лв.
4. Дворно място съставляващо ПИ
7002 в квартал 120 по регулационния план на гр. Велинград от 1 160 кв.м.,
за който е отреден поземлен имот с площ 1226 кв. м. заедно с построен в него
Автоканал с площ от 48 кв. в гр. Велинград с НА №190 том I рег.№ 2330 дело 189
от 04.06.2014 г. за сумата в размер на 7
200,00 лв.
5. 1/7 идеална част от ПИ с начин на трайно
ползване жилищна територия УПИ I- 816, целия 936 кв.м., съставляващ парцел 16
от масив 148, имот с пълен кадастрален номер 148016 по картата на землището на
град Велинград в местност Марина ливада с НА № 32 том III рег.№ 5044 дело 431
от 13.11.2014 г. за сумата в размер на 650,00 лв.
6. Апартамент №6 заемащ южната
част на четвърти етаж на кота +7,40 с площ от 55,95 кв. м. състоящ се от дневна
–трапезария и кухненски бокс, спалня, баня и тоалетна и тераса и 8,25 кв. м
идеални части от общите части в масивна сграда апартаментен блок, находящ се в
местността Марина ливада в землището на гр. Велинград, без посочен административен
адрес с НА №101 том II рег.№ 1713 дело 287 от 13.11.2014 г. за сумата в размер на 4 224,40 лв.
7. 1/7 идеална част от поземлен имот с начин на
трайно ползване жилищна територия, целия 936 кв. м., съставляващ парцел 16 от
масив 148 имат с пълен кадастрален номер 14 8016 по картата на землището на
град Велинград, местност Марина ливада ведно с Апартамент №4 заемащ южната част
на третия етаж кота + 4,60 с площ 61,31 кв. м, в това число 9,51кв.м идеални
части от общите части на сградата състоящ се от спалня, дневна трапезария,
кухненски бокс с баня тоалетна и тераса, в масивна сграда апартаментен блок с
НА №199 том I рег.№ 1155 дело 190 от 01.08.2014 г. за сумата в размер на 4 738,70 лв.
8. Чрез замяна е придобит магазин
за промишлени стоки № 1 състоящ се от търговска зала, склад и санитарен възел
със застроена площ от 54,80 кв.м. в четириетажна много фамилна сграда с офиси и
търговски обекти заедно с прилежащите му 7,46% идеални части от общите части на
сградата равняващи се на 6,27 кв. м., заедно с 29,91/ 402 идеални части от
дворното място, в което е построена сградата находящо се в гр. Велинград, ул. „Патриарх
Евтимий“ с площ от 400 кв. м., съставляващо УПИ Х I -3820 в квартал 1113 по
плана на гр. Велинград, като М. и Фатиме
Чолакови заменят горния имот с Апартамент № 6, заемащ южната част на четвърти
етаж на кота +7,40 с площ от 55,95кв.м. и 8,25 кв. м идеални части от общите
части в масивна сграда апартаментен блок, находящ се в местността Марина ливада
в землището на гр. Велинград, без посочен административен адрес с НА № 42 , том І, ре. № 763, н.дело № 42/2017 г.
На връчено ИПДПОЗЛ №
Р-16001319005996-040-001/17.10.2019 г. относно налични парични средства в брой
към 01.01.2014 г. към 01.01.2015 г., към
01.01.2016 г., към 01.01.2017 г., както и към 31.12.2017 г. от ревизираното
лице с писмо Вх№-4435/24.10.2019 г. са предоставени писмени обяснения, че М.Ч.
е разполагал с 15-16 хиляди лева към 01.01.2014 г., като от тях 10 000,00 лв. са от наследство на родителите и 5-6
хиляди са спестени от работа и пенсия. Освен тези пари са съхранени и 7 000,00
лв. на съпругата Ф.Ч. 5 000,00 лв. от наследство от нейните родители и 2 000,00
лв. от спестявания от заплати. Общо семейството съгласно обясненията е
разполагало с около 23 000,00 лв. към 01.01.2014 г. и към края на годината с около 2 000,00
лв. по 1 000,00 лв. на всеки съпруг. Не са посочени налични суми към 01.01.2017
г. и към 31.12.2017 г.
При извършването на насрещна проверка, данъчните
органи са констатирали въз основа на справка в информационните масиви на НАП,
че майката на Ч. е починала през 1985 г., а баща му през 2009 г., като
пенсията, която е получавал месечно е била в размер на 156,49 лв. Относно
доходите на родителите на съпругата Ф.Ч. е установено, че майката й е починала
през 2012 г., като пенсията, която е получавала месечно е 136,08 лв. а баща и
през 2011 г., като пенсията, която е получавал месечно е 142,88 лв.
М.Ч. е
твърдял също , че е получил парични средства в брой от обработване на
земеделска земя, отглеждане на картофи, отглеждане на животни – крави и от
продажба на наследствени частни гори, както и от получени субсидии от
наследствени недвижими имоти – гори и земеделски земи. Посочил е , че лицето Сали
Ахмедов Ч. ***, като пълномощник е
получавал субсидиите по своята банкова сметка, ***медов Ч. да представи заверени
копия на пълномощни, с които е упълномощен от М.М.Ч. *** от с. Чолакова да
получава субсидии от ДФЗ от наследствени недвижими имоти – гори и земеделски
земи, копия на документи, които са подадени в Държавен фонд Земеделие.В писмените
си обяснения Сали Ахмедов Ч. е записал , че не е бил
упълномощен от никой и не знае за какво
става дума относно М.Ч. ***. Във връзка с връченото искане от задълженото лице
не са били представени други документи и доказателства.
Позовавайки се на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК,
органите по приходите са определили пазарни цени на недвижимо имущество
придобито от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза, съгласно Наредба № Н9/14.08.2006 г., като в
заключението са определени размери на пазарни цени на
недвижимите имоти / без ДДС / както следва:
1. Апартамент № 14 в гр. Велинград,
ул. Янко Молхов 12 ет.4, ап.14 със застроена площ от 61,90 км.м., заедно със
съответните идеални части от общите части но сградата, представляващи 7,90 кв.
м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място в което е построена сградата, съставляващо ПИ 8555 по регулационния план
на Велинград с пазарна цена 26 500,00 лв.
2. ПИ целия с площ от 394 кв. м.
съставляващ парцел 8 от масив 170 с пълен кадастрален номер № 170008 по плана
за земеразделяне в землището на гр. Велинград, местността „ЕЛ подстанция"
и ПИ целия с площ от 1 428кв.м. съставляващ парцел 20 от масив 170 с пълен
кадастрален номер № 170020 по плана за земеразделяне в землището на гр.
Велинград местността „ЕЛ подстанция“ с
пазарна цена 38 900,00 лв.
3. Поземлен имот УПИ ХХ I-508,519 в
кв.17 с площ от 247 кв.м. по регулационен план на с. Юндола и едноетажна вилна
сграда със застроена площ от 30.00 кв.м. в с. Юндола, общ. Велинград с пазарна
цена 10 100,00 лв.
4. Дворно място съставляващо ПИ
7002 в квартал 120 по регулационния план на гр. Велинград от 1 160 кв.м.,
за който е отреден поземлен имот с площ 1226 кв. м. заедно с построен в него
Автоканал с площ от 48 кв. в гр. Велинград с пазарна цена 24 800,00 лв.
5. 1/7 идеална част от поземлен
имот с начин на трайно ползване жилищна територия УПИ I- 816, целия 936 кв. м.,
съставляващ парцел 16 от масив 148, имот с пълен кадастрален номер 148016 по
картата на землището на град Велинград в местност Марина ливада с парна цена
на 3 700,00 лв.
6. Апартамент № 6 заемащ южната
част на четвърти етаж на кота +7,40 с площ от 55,95 кв. м. и 8,25 кв. м.
идеални части от общите части в масивна сграда апартаментен блок, находящ се в
местността „Марина ливада“ в землището на гр. Велинград, без посочен
административен адрес с пазарна цена 19 600,00
лв.
7. 1/7 идеална част от поземлен
имот с начин на трайно ползване жилищна територия, целия 936 кв.м., съставляващ
парцел 16 от масив 148 имат с пълен кадастрален номер 14 8016 по картата на
землището на град Велинград, местност Марина ливада ведно с Апартамент № 4
заемащ южната част на третия етаж кота + 4,60 с площ 61,31 кв. м, в това число
9,51кв.м идеални части от общите части на сградата с пазарна цена 25 100,00лв.
8. Магазин за промишлени стоки № 1
състоящ се от търговска зала, склад и санитарен възел със застроена площ от
54,80 кв.м. в четириетажна много фамилна сграда ,заедно с прилежащите му 7,46%
идеални части от общите части на сградата равняващи се на 6,27 кв.м., заедно с
29,91/ 402 идеални части от дворното място, в което е построена сградата
находящо се в гр. Велинград, ул. Патриарх Евтимий с площ от 400 кв. м.,
съставляващо УПИ Х I -3820 в квартал 1113 по плана на гр. Велинград /
заменен от Чолакови с Апартамент №6 / с пазарна цена на
обекта 49820,00 лв. / при ½ СИО - 24 910,00 лв. за лицето /.
В резултат на направената съпоставка между
стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и получени от него доходи,
е установено несъответствие за 2014 г. в размер на 67 821,66 лв. След тези констатации органите по приходите са приели за
облагаем доход на лицето установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни
вноски е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с
прилежащите лихви за просрочие.
За 2017 г. е установено, че лицето е реализирало
доходи от замяна на недвижимо имущества, като с НА № 42 том I, рег.№ 763, дело № 42 на
23.02.2017 г. апартамент № 6 от 55,95 кв.м., находящ се в гр. Велинград,
местност Марина ливада е заменен за магазин и дворна място в гр. Велинград. Констатирана
е положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване , която в
съответствие с чл. 33 ал.1 ЗДДФЛ е
коригирана с 10 % и така е определена данъчната основа в размер от 13599,00 лв.
/ образувано от разликата 15110,00 лв. /24 910,00 лв. представляващи 1/2
пазарната цена на магазина - 9 800,00 лв.
/½ пазарната цена на апартамента
при закупуването/ , намалена с 10 % разходи от 1 511,00лв./ Изчислен е и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.
След като са изследвали
твърденията на жалбоподателя относно възможността да има налични парични средства
в брой органите по приходите са приложили нормата на чл. 164 от Граждански
процесуален кодекс и съответно възможността да се докажат получени парични
средства в случаите, когато не е необходим писмен акт като форма на доказване
на сделката чрез декларация по реда на чл. 34 от АПК, изходяща от съответните
лица, участници в правната сделка. Като налични парични средства в брой в
началото на ревизирания период е приета сума в размер на 5 000,00 лв.
След установяване на посочените
по-горе обстоятелства , органът по приходите е приел , че за 2014 г. и 2017 г. са налице предпоставките
на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК / данни за укрити приходи/доходи/ и чл. 122
ал.1 т. 7 ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период/ за
определяне на данъчните основи, по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия
кодекс. На М.Ч., на основание чл. 124,
ал.1 от ДОПК е връчено уведомление и е връчена за попълване
декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Лицето е представило сборна/за 2014 г и
2017 г./ и съвместна/обща със съпругата му/ декларация в законово определения
срок.
В хода на ревизионното производство е констатирано, че М.Ч. не е
декларирал извършване на стопанска дейност и няма регистрация като
самоосигуряващо се лице. За периода от 19.01.2012 г. до 28.10.2015 г.
е назначен по трудови правоотношения в
община Велинград на длъжност кметски наместник, а от 12.11.2015 г. –
12.12.2019 г. на длъжност кмет.
Тъй като в хода на ревизионното производство е
установено несъответствие между направените от М.Ч. разходи и декларираните и/или
получените приходи/доходи за 2014 г. в
размер на 67 821,66 лв. е определен
осигурителен доход и дължимите от него задължителни осигурителни вноски по реда
чл. 124а от ДОПК в качеството му на самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху
дохода, установен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Върху установения с
ревизията нов размер на осигурителния доход за 2014 г. на задълженото лице, на
основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО,
органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за ревизирания период и
прилежащите лихви, като е приложено ограничение до максималния месечен размер
на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като
установеният с ревизията облагаем доход го надвишавал.
За
изясняване на спора от фактическа страна по настоящото дело е допусната съдебно
–оценъчна експертиза , от вещо лице със счетоводна компетентност, чието
заключение като надлежно мотивирано по поставените задачи , съдът е приобщил към доказателствения материал по делото. Вещото лице е изчислило пазарната
цена на недвижимите имоти по процесните сделки на базата на нотариални
актове за реално извършени продажби на недвижими имоти подобни на процесните. Взети са предвид вида
на имотите, квадратура и продажна цена и са изчислени средни цени на кв.м.На
база направената извадка е изчислена
средна пазарна цена за съответните години и имоти. Вещото лице е представило в табличен вид определената
пазарна оценка , която съобразена с режима на СИО е в общ размер от 64470,04
лв. при цена по нотариални актове от 35828,40 лв. Според това заключение за три
от имотите пазарната оценка е по ниска
от цената по НА / т.3,4 и 5 / а за останалите имоти – я надхвърля значително.
След като е взело предвид признатите налични парични средства и получените от
проверяваното лице доходи , вещото лице ги е съпоставило с ½ пазарната
стойност на придобитото имущество и така е определило , че превишението е в
размер на 53915,34 лв. , при което данъка за внасяне е определен на 3483,33 лв.
Вещото лице е дало заключение, че размера на това превишение обосновава
начисляване на осигурителните вноски по
КСО и ЗЗО върху максималния осигурителен
доход в размер на 28800,00лв. за 2014 г., както е прието и в оспорения в
настоящото производство ревизионен акт. По отношение на процесната замяна вещото лице
е дало заключение, че липсва положителна разлика между продажната и придобитата
пазарна стойност.
При
тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
Относно определените данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди през 2014 г.
и 2017 г.
Не е спорно , че жалбоподателят е физическо лице и
неговите доходи подлежат на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ. Не е спорно и се
установява , че за ревизирания период
жалбоподателят / при режим на СИО / е бил страна по процесните възмездни
сделки / покупко- продажби през 2014 г. и замяна през 2017 г./. Според жалбоподателя Ч. неправилно и неоснователно
при определяне на задълженията му за
данък върху доходите на физическото лице, е бил приложен материалния закон и в
тази връзка основните му възражения се свеждат до неправилно определяне на
пазарната оценка на недвижимите имоти по сделките и от тук- неправилно
определяне на данъчната основа.
По делото е допусната съдебна оценъчно- счетоводна
експертиза, вещото лице, по която е предложило пазарни стойности на процесните
самостоятелни обекти на база на анализа на реално извършени сделки на същия тип
имоти през същите периоди. Дори и на тази основа обаче , вещото лице е дало заключение , че пазарните оценки на
недвижимите имоти предмет на процесните сделки / с изключение на три от тях / се различават няколко пъти от тези
/с по-високи стойности /, от тези които са декларирани в нотариалните актове. Съдът
не кредитира заключението на експерта относно сделка с предмет 1/7 ид.ч. от ПИ
148016, ведно с апартамент № 4, тъй като пазарната стойност на този имот е
относима към определяне на данъчната основа за 2014 г. / момента на неговото
придобиване с НА 199/2014 г./ , а не към датата на неговото отчуждаване през
2017 г. / с НА № 109/2017 г./ и чл. 13 ал.1
т.1 а от ЗДДФЛ тук е неприложим. В съдебно заседание при определяне на
пазарната цена на процесните имоти, процесуалният представител на ответника чрез
представено писмено становище е оспорил използвания метод и компетентност на
вещото лице.
След анализ на събраните в настоящото производство
доказателства, съдът дава вяра на
заключението от извънсъдебната фаза на
производството за сметка на това прието в хода на съдебното дирене, тъй като намира,
че начинът, по който са определени средните продажни цени на кв. м. в хода на
административното производство за процесните години са съобразени с начина за прилагане на
съответните методи , регламентирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г./Наредбата/. Съдът не е научен арбитър в областите на
специални знания, необходими за решаване на спора, поради което единствено
кръга на използваните от експертите методи и вътрешната логика на заключението
могат да бъдат оценявани от него и то в контекста на другите доказателствени източници.
В извършената в административното производство експертиза , изрично е
посочено , че са използвани методи определени в Наредбата – метод на
увеличената стойност, метод на амортизираната възстановителна стойност , метода
на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и метода на
пазарните сравнения / аналози /. Приложените методи са надлежно мотивирани при
анализ и отчитане на спецификата на
всеки един от обектите, като са извършени корекции за постигане на съпоставимост при
отчитането на съответните показатели. Направен е необходимия задълбочен и детайлен анализ на сделките
между несвързани лица, условията, при които те са сключени, при съпоставими
условия и анализ на факторите, които влияят върху тази съпоставимост-
характеристики на имота, функции, състояние
и други икономически условия / честота на търсене и предлагане в региона
и др./
Доказателствата, събрани при
извършване на проверка на имущественото
и финансовото състояние на жалбоподателя , приобщени по реда на ДОПК при извършване на ревизията показват, че са
налице предпоставките за реализиране на състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7
от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК.
Действията на органите по приходите в тази
насока са правилни и обосновани. Съгласна чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ
облагаемия доход от продажба или замяна на недвижимо имущаство се определя,
като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на
имуществото се намалява с 10% разходи. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ
непаричните доходи се остойностяват към датата на придобиването им по пазарна
цена.
От изложеното се налага извода, че по делото са налице конкретни данни, от които се установява по безспорен начин, че
договорените между жалбоподателя и
съответния купувач, респективно – цените на двете насрещни престации по
замяната - са различни от тези отразени в съответните
нотариални актове. Други доказателства не се сочат от жалбоподателя и не се твърди да съществуват.
Презумпцията за достоверност на РА, установена с чл. 124, ал. 2 от ДОПК не е
оборена в настоящото производство със средствата на насрещното доказване.
Основание за прилагане на презумпцията е успешно проведеното главно доказване
от приходната администрацията на наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.2
и т. 7 от ДОПК. Доказателствената тежест на органите по приходите в ревизията
по особения ред на чл. 122 от ДОПК за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
следва от чл. 124, ал. 2, in fine от ДОПК. В настоящото производство страните не са оспорили факта на извършване от данъчно задълженото
лице на действия на разпореждане на намиращи се в режим на СИО недвижими имоти през ревизираните периоди. Спорът
относно пазарната стойност на
недвижимите имоти, респективно
положителната разлика при тяхната замяна
е решен с позоваване на източник на специални знания – заключението на
приетата в ревизионното производство експертиза, което по изложените по –горе
съображения съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
облагаемия доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми
по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през съответната данъчна година, с изключение на доходите, които са
необлагаеми по силата на закон. Императивното изискване на разпоредбата на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ е доходът да е от източник, които не е изрично посочен в
ЗДДФЛ, както е в настоящия случай. Органите по приходите не са установили други
източници на доходи при М.Ч. , изрично посочени в чл. 35, т. 1- 5 от ЗДДФЛ,
като доказателства в подкрепа на твърденията за получени доходи от посочените
източници не се представят и в съдебното производство. С оглед на така
изложеното и при преценка на доказателствата по делото може да се направи
извода, че при извършване на ревизията органите по приходите обективно са
определили задълженията на Ч. по ЗДДФЛ,
като същите са подкрепени с доказателства събрани по реда и със способите на
ДОПК.
Относно задълженията по КСО и ЗЗО за 2014 г.
След установените в хода на ревизия данни за несъответствие
между направените от Ч. разходи и декларираните
и получени приходи / доходи за
2014 г. , ревизиращият орган е определил осигурителен доход и дължими
осигурители вноски по реда на чл. 124 а ДОПК.Тъй като ревизираното лице , не е
посочило източника на своите приходи / доходи за покриване на извършените
разходи и поради това не би могло да се
установи дали доходите са придобити от дейност , за която не е предвидено задължение за осигуряване по КСО и
ЗЗО, то на основание чл. 123 ал.1 ДОПК следва да се приеме , че тези доходи
са на самоосигуряващо се лице, чиито осигурителни вноски подадат в хипотезата
на чл. 124а ДОПК.
Задълженията за ЗОВ на Ч. са определени при
съобразяване на максималния размер на
осигурителния доход , който за 2014 г. е 28 800,00 лв. ,при положение, че
установения с ревизията облагаем доход го
надвишава . Взети са предвид доходите от трудови правоотношения и размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно нормите на КСО / чл. 6 ал.1 т.2 и чл. 157 ал.1 т.1 в / , както и на
здравноосигурителната вноска по реда на ЗЗО / чл.40 ал.1 т.2 /. За невнесените
в законния срок задължения , върху определения осигурителен доход са начислени
и дължимите лихви / чл. 113 КСО и чл. 107 ЗЗО /.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на ревизионното
производство процесуални нарушения. Тези възражения са изложени още при
обжалване по административен ред, като в решението си административният орган е
обосновал правилни и законосъобразни изводи. На първо място не е спорно, че
жалбоподателят е получил възможност и е реализирал своето право да подаде в
срок възражение против ревизионния доклад , в което е изложил и своите искания относно начина на определяне на пазарните цени
и допускане на нова експертиза. Освен това не е спорно, че срокът за представяне на нови
доказателства е бил удължен с нарочно писмо / уведомление № Р-
16001319005996-РУС-001от 21.10.2020 г. -л.144/ и дори да няма данни за неговото
получаване от жалбоподателя преди издаване на РА / л.143/и да се приеме , че е
налице процесуално нарушение , то би
било несъществено,тъй като не е нарушено правото на защита на проверяваното
лице. В хода на административното производство жалбоподателят е подал в срок и
жалба против издадения ревизионен акт, като в своето потвърдително решение
Директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив
е изложил подробни съображения по твърдените нарушения на процедурата. Не се
подкрепят от доказателствата събрани в хода на производството, възраженията на жалбоподателя, че не е
подписал цитираните в жалбата седем протокола / всички от 14.10.2019 г. - л.559
-572 /за посещение на място от данъчните служители , тъй като видно от
съдържанието на тези документи, при съставянето им са присъствали и са се подписали – лично жалбоподателя М.Ч.
или неговия син Муса Ч.. Тези документи са връчени още веднъж на жалбоподателя
и като приложения към издадения ревизионен доклад / т.3-9 - л.165/.Що се касае
до Протокол № 1640805/ 20.10.2020 г., същият сам по себе си не е документът,
който определя размера на пазарните цени на недвижимите имоти , а е послужил
като обосновка за допускане на оценъчна експертиза в ревизионното производство
и този протокол също е връчен на жалбоподателя като приложение към РД / т.62/.
С оглед изложените по- горе мотиви настоящият съдебен
състав намира, че оспорването на М.М.Ч. против
Ревизионен акт № Р-16001319005996-091-001/16.11.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив потвърден с Решение № 101/05.02.2021
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика ” – Пловдив при ЦУ на НАП, е неоснователно. Оспореният РА е постановен от компетентен орган, в кръга
на правомощията му, като не се констатираха съществени нарушения при провеждане на
административното производство по ревизия, както и нарушения на материалния закон.
Процесуалните представители и на двете страни са направили своевременно
искания за присъждане на разноски.С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне
на оспорването на М.М.Ч. на осн. чл. 143
ал. 3 от АПК искането на процесуалния представител на ответника по делото се
явява основателно, като в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени
сторените от административния орган разноски, в случая възнаграждение за
юрисконсулт. Същите следва да бъдат определени в съответствие с материалния интерес
по делото и предвид разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ на стойност 200,00 лв. при цялостно отхвърляне на жалбата, под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на така изложеното и на посочените по-горе
законови основания, и на основание чл. 160, ал. 1, пр. трето от ДОПК,
Административен съд Пазарджик :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ по
жалба на М.М.Ч. ЕГН ********** *** против
Ревизионен акт № Р-16001319005996-091-001/16.11.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив потвърден с Решение № 101/05.02.2021
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика ” – Пловдив при ЦУ на НАП, като
неоснователно.
ОСЪЖДА М.М.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция по приходите 200.00
/двеста лева/ разноски по настоящото
дело, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със
съобщенията за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Пазарджик до
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/