№ 324
гр. Варна, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от А. С. П.,
чрез адв. К. Т., против решение № 194 от 26.04.2024 г., постановено по т. д. №
20233100900265/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалвания
съдебен акт е отхвърлен предявеният от П. срещу „УниКредит Булбанк" ЕАД
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 41 221.95 лв., представляваща дадена без основание
по нищожни клаузи в договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за
банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. и нищожен Анекс № 2 от
23.12.2015 г., представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015 г. до
10.02.2022 г., получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на
посочените неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Въззивницата излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Оспорва изводите на съда, че процесният Договор за
банков кредит № 762/05201/309 е сключен от нея в качеството й на съдружник
в ДЗЗД „Алекса“ и ДЗЗД „Морела I“, и че няма качество на потребител по
1
същия договор. Сочи, че не е сключила договора и не е отправяла искане за
кредитиране в качеството си на съдружник в посочените неперсонифицирани
дружества, а е подписала договора от името на същите в качеството им на
солидарни длъжници, а не на кредитополучатели. В тази връзка излага, че за
обезпечаване на кредитния риск „УниКредит Булбанк“ ЕАД е изискало
дружествата, в които участва да бъдат съдлъжници по договора, но същите не
са кредитополучатели и получените средства не са послужили за развитие на
търговската им дейност. Сочи, че е кредитополучател по договора в
качеството си само и единствено на физическо лице и всички средства по
договора са усвоени и връщани от нея по разкритата на нейно име като
физическо лице банкова сметка. Оспорва процесният договор да е за
търговски цели и с предназначение за извършване на търговска или
професионална дейност. Твърди, че от момента на изграждане процесната
сграда се използва единствено и само за задоволяване на жилищни нужди,
никога не е била отдавана под наем или използвана за търговски цели, а
помещението, посочено като магазин, е с такъв статут, поради обективна
невъзможност да бъде обособено като гараж. Излага доводи за наличието на
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, доколкото
същият нито в проекто-доклада по делото, нито в окончателния си доклад е
поставил под съмнение потребителското качество на въззивницата и не е дал
указания за ангажиране на доказателства в тази насока. Твърди, че между
страните по делото никога не е било спорно, че договорът за кредит е сключен
от нея като физическо лице – потребител, както и че отпуснатите средства са
за лични нужди, а не за такива, свързани с търговската дейност на
гражданските дружества, каквато те не упражняват. Предвид горното моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В законоустановения срок въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“
АД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез адв. Й. С. и адв. С. Ш.. В
същия се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и се
моли последната да бъде оставена без уважение. Сочи се, че фактите по
делото опровергават твърдението на жалбоподателя, че процесният договор е
сключен с оглед личните нужди на ищцата. В тази връзка се излагат доводи, че
имотите са четири апартамента, мезонет и магазин и е очевидно, че същите са
много за задоволяване на жилищните нужди на едно семейство, като
2
магазинът по предназначение не е за лични нужди. Излага се, че ищцата е
сключила последователно за период от около 10 месеца (на 11.04.2007 г. и на
28.02.2008 г.) два договора за кредит с цел „текущи нужди“, като в понятието
„текущи нужди“ на физическо лице и семейството му не се включва
финансиране в общ размер на 240 000 лева за 10 месеца. За необосновано се
счита възражението на ищцата, че същата е действала само като физическо
лице, доколкото видно от договора, тя е действала и като представител на
двете дружества. Поради това счита за правилен крайния правен извода на
съда, че процесният договор не е сключен за лични и семейни нужди. Намира
за неоснователни възраженията за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, доколкото в изпълнение на задължението си по закон
да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор, съдът служебно е
изследвал дали ищцата е действала в качеството на потребител по смисъла на
ЗЗП. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на
направените доказателствени искания. Претендира разноски.
Настоящият въззивен състав, като взе предвид становищата на
страните, изразени в исковата молба и въззивната жалба, съответно в
отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по първоинстанционното търговско дело №
20233100900265 по описа на Окръжен съд – Варна за 2023 г. е било
образувано по предявен от А. С. П., ЕГН **********, постоянен адрес в гр.
Варна, ул. „Х М“ № 44, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет.1, офис 1,
против „Уникредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андрея Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 41 221.95 лв.,
представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в договор за кредит,
а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008
г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015 г., и представляваща надплатени лихви
за периода 23.12.2015 г. – 10.02.2022 г., получени в резултат на увеличаването
на ГЛП по силата на посочените неравноправни клаузи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
3
В исковата молба и в уточняващата молба към нея се твърди, че т. 11.1.3
от Договор за банков кредит № 762/05201/309, както и Анекс № 2 към него от
23.12.1015г. са нищожни, като неравноправни и неуговорени индивидуално,
както и поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че анексът е
нищожен и поради това, че към него не е посочена методиката за определяне
на годишния процент на разходите на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит. Също така се твърди, че чрез промяна на приложимия
годишен лихвен процент по кредита чрез посочените неравноправни клаузи се
установява значително разминаване между договореното, дължимото и
действително заплатеното и то в полза на кредитора, като разликата е в размер
на 41 221.95 лв., която се явява недължимо платена без основание в полза на
банката.
В отговора на исковата молба „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че
т.11.1.3 от договора за кредит не е неравноправна, като тя предвижда, че
годишният лихвен процент се изчислява като сбор от едномесечен СОФИБОР
и фиксирана надбавка по договора, като е уговорен минимален размер на
възнаградителната лихва от 8.45 %. През периода 23.12.2015 – 10.02.2022 г.
ищцата е изплащала лихва, представляваща сбор от фиксирана надбавка от
6.081 % и индекса за съответния период. В хода на изпълнението СОФИБОР е
отменен и е заменен с индекса ОДИ.
Също така, твърди се в отговора на исковата молба, че Анекс № 2 към
договора за банков кредит не е нищожен, тъй като с него е намалена
възнаградителната лихва от 8.45 % на 6.6 %, както и годишният процент на
разходите от 8.7866 % на 7.5479 %. Анексът бил сключен по искане на ищцата
поради влошеното й финансово състояние. Въвеждането на елемента
„премия“ в базовия лихвен процент е направено през 2008 г. с протокол на
управителния съвет на банката. През 2015 г. при подписването на анекса и при
формирането на базовия лихвен процент не е включван компонент „премия“.
Освен това в отговора на исковата молба се прави възражение за
погасяване по давност на исковата претенция за сумите, платени от П. на
банката преди 12.05.2018 г.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Договорът за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. е
подписан от въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД с въззивницата А.
4
С. П. като кредитополучател, Д Н Д, ЕГН **********, като солидарен
длъжник и като ипотекарен длъжник, Алекса ДЗЗД, БУЛСТАТ *********,
като солидарен длъжник, представлявано от А. П., която има участие в това
гражданско дружество 90 %, и от Морела I ДЗЗД, БУЛСТАТ *********,
представлявано от А. П., която има участие в това гражданско дружество 95
%.
Съгласно регистър БУЛСТАТ основната дейност на Алекса ДЗЗД е
„Търговия на дребно в специализирани магазини с други стоки,
некласифицирани другаде“, а на Морела I ДЗЗД – „Търговия на дребно с
други нехранителни стоки, некласифицирана другаде“.
В процесният договор за банков кредит като цел на договора е посочено
„текущи нужди“.
Основният правен въпрос пред настоящата инстанция е дали
въззивницата А. П. като страна по договора за банков кредит има качеството
„потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
съответно дали може да се ползва от защитата по ЗЗП, което би й дало право
да претендира нищожността на клаузи от договора за банков кредит и на
Анекс № 2 от 23.12.2024 г. поради неравноправност по Глава шеста на ЗЗП,
който имплементира Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /§ 13а, т. 9 от ЗЗП/.
Настоящият състав счита, че П. е подписала Договор за банков кредит №
7621/05201/309 от 28.02.2008 г. и Анекс № 2 от 23.12.2015 г. като потребител
по смисъла на ЗЗП по следните съображения и мотиви :
Съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП „Потребител“
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
В процесният договор за банков кредит като кредитополучател е
посочена А. П. като физическо лице, като в самия договор е посочено, че целта
на кредита е „текущи нужди“ /т.е. кредитът не е свързан с търговската или
професионална дейност на П./. Това дава основание на настоящия състав да
приеме, че като страна по договора въззивницата има качеството „потребител“
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Допълнителен аргумент за този основен
5
правен извод на въззивния съд е факта, че между страните не се спори, а и от
показанията на свидетеля във въззивното производство И А И се установява,
че получените пари са били използвани за завършване на обектите от сградата
на ул. „Х М“ № 44 в гр. Варна, които са ипотекирани като обезпечение на
получения от П. кредит. Това не е свързано с търговската и професионална
дейност на П. предвид посочената по – горе основна дейност на двете
граждански дружества, в които тя участва /съгласно Определение №
828/09.06.2023 г. на ВОС по първоинстанционното т.д. № 20233100900265/23
г. – л. 124, П. е била регистрирана като самоосигуряващо се лице с осигурител
ДЗЗД Алекса/. Съдът, при формиране на своя краен правен извод съобразява и
цени показанията на свидетеля И А И, които са непосредствени,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, от които се установява, че обектите в сградата на ул. „Х М“ №
44 се използват за лични жилищни нужди, а не за търговска дейност.
Посоченият в представените доказателства обект, наименуван като „ магазин“
не е довършен и не се използва по посоченото предназначение.
По посочените правни съображения, настоящият съдебен състав достига
до установеност на качеството „ потребител „ на А. П. по смисъла на ЗЗП по
Договор за банков кредит № 7621/05201/309 от 28.02.2008 г. и Анекс № 2 от
23.12.2015 г.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство твърди, че
клаузата на т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309 е нищожна,
както и нищожност на целия Анекс № 2, сключен на 23.12.2015 г.
Съгласно т. 11.1.3 от договора за банков кредит при кредити,
издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи
главница, лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
анюитетна вноска/, годишният лихвен процент по кредита за съответния
лихвен период от лихвения план се фиксира в размера т. 4.1а и не се променя
освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му
най-малко с 1 /един/ пункт.
Също така, съгласно втория параграф на т. 11.1.3 Кредитополучателят
6
дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния
лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а,
определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната
вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1
/един/ пункта от размера, определен от Кредитора в деня на сключването на
настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на
настоящата точка. Кредиторът уведомява Кредитополучателя за извършената
промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в
искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в Условията по
кредити на физически лица.
Клаузата на т. 11.1.3 от договора за кредит не е индивидуално уговорена
между кредитора и кредитополучателя. Тя е била изготвена предварително и
ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието й /чл. 146, ал. 2
ЗЗП/. С нея се осигурява възможност за увеличаване на годишния лихвен
процент само при неговото увеличаване с повече от един пункт. Не е
предвидена възможност при промяна на пазарните условия, водещи до
понижаване на базисния лихвен процент, лихвата да бъде намалена. Целият
риск от промяна на пазарните условия е възложен върху потребителя, а
банката не е поела никакъв риск. Това поставя кредитополучателя в
неравнопоставено положение спрямо банката, уговорката е в негова вреда
като потребител и води до съществено неравновесие в отношенията между
страните /в този смисъл Решение № 12 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2032/2021 г., IV г. о., ГК, /.
Ищцата не носи доказателствена тежест за твърдяния от нея
отрицателен факт, че клаузата на т. 11.1.3 не е индивидуално уговорена.
Обратно, съгласно изричната разпоредба на чл. 146, ал. 4 ЗЗП търговецът носи
тежестта да докаже положителния факт, че спорната клауза е индивидуално
договорена. Доказателства за осъществяване на такъв факт по делото няма. По
изложените правни съображения настоящият състав намира, че клаузата на т.
11.1.3 от договора за кредит е частично нищожна относно следните условия:
че годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя, освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най–малко с
един пункт.
7
Горепосочената частична нищожност на клаузата на т. 11.1.3 обаче не
обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от
кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от базов
лихвен процент с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка /в този смисъл Решение № 92 от
9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК, /.
Относно твърдяната от въззивницата нищожност на § 7 до Анекс № 2 от
23.12.2015 г. съдът намира, че § 7 от Анекс № 2 е нищожен поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С Анекс № 2 от 23.12.2015 г. е определен
краен срок за издължаване на кредита – 10.11.2024 г. Също така е променен и
годишният лихвен процент на 6.60 %, формиран като сбор от пазарен лихвен
индекс, равен на стойността на 3-месечен СОФИБОР 0.519 и фиксирана
надбавка в размер на 6.081 %. Съгласно т. 9.4. от Общите условия, при които
„УниКредит Булбанк“ АД предоставя на физически лица кредити, обезпечени
с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити /л. 141 от
първоинстанционното т.д. № 265/23г. на Окръжен съд – Варна/ годишният
лихвен процент се променя /увеличава или намалява/ автоматично съобразно
промяната на договорения приложим лихвен индекс, която промяна е с
повече/по-малко от 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента
на промяната размер на приложимия лихвен индекс. Считано от 01.07.2018 г.,
тъй като индексът СОФИБОР спира да бъде публикуван, той е заменен от нов
лихвен индекс „Осреднен депозитен индекс“ /ОДИ/, като промяната е валидна
за всички договори за кредити в лева, които са отпуснати преди и след
01.07.2018 г. Тази промяна не води до увеличаване на лихвения процент по
договорите за кредит съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по първоинстанционното т.д. № 265/23г. на Окръжен съд - Варна
/л. 187 от делото/.
Според § 7 от Анекс № 2 от 23.12.2015г. при предпоставката, че поради
влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя, предизвикано от
прекратяване на трудово правоотношение или намаляване на месечния му
доход спрямо нивата, които са били актуални при сключването на Договор за
банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г., с цел облекчаване
възможностите за обслужване на кредита с подписването на настоящия анекс
първоначалните условия по Договор за банков кредит № 762/05201/309 от
28.02.2008г. са изменени. Това изменение се изразява чрез намаляване размера
8
на месечната погасителна вноска и/или разсрочване на погасяването на
кредите, считано от датата на настоящия анекс за определен период или за
целия остатъчен срок на кредита, като Банката си запазва правото, за което с
подписването на анекса кредитополучателят и солидарните длъжници дават
съгласието си, едностранно, с 15-дневно писмено предизвестие да възстанови
условията по Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г., така
както са били договорени и установени до сключването на настоящия анекс, в
случай че месечният доход на кредитополучателя се възстанови до нивата,
които са били актуални при сключването на Договор за банков кредит №
762/05201/309 от 28.02.2008 г., и преди този анекс, съответно, ако се подобрят
обстоятелствата и/или възможностите за погасяване на дълга.
Възможността банката едностранно, по своя преценка да прекрати
действието на Анекс № 2 и да възстанови условията по Договор за банков
кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г. поставя страните в неравноправно
положение. Също така, няма данни по делото, че тази клауза е индивидуално
договорена. Напротив, от показанията на свидетеля И А И пред първата
инстанция се установява, че въззивницата А. П. е подписала Анекс № 2 при
условия, които не са й дали възможност да се запознае подробно със
съдържанието му.
Предвид изложеното, § 7 от Анекс № 2 от 23.12.2015 г. е нищожен
съгласно чл. 146 ЗЗП.
Точка 5.8. е друга клауза от Анекс № 2, която е нищожна, но поради
противоречие със закона /чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/. Тази точка съдържа
формула за определяне на обезщетението /неустойката/ за забава като
процент в съответствие с приложимата според валутата на кредита законна
лихва, начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по
кредита /анюитетна вноска или вноска за главницата и/или възнаградителна
лихва/. Т.е. тази клауза предвижда възможност за начисляване на лихва върху
лихва /анатоцизъм/ чрез начисляване на неустойка в размер на законната
лихва върху просрочени анюитетни вноски, които включват и
възнаградителна лихва. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД анатоцизмът е допустим
само съгласно наредбите на Българската народна банка. Според чл. 294, ал. 2
от Търговския закон уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само
между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 33Д. Поради
9
това т. 5.8 предвижда възможност за анатоцизъм, който противоречи на
закона, и това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че т. 5.8 от
Анекс № 2 нищожна. Твърдението на въззивницата, че Анекс № 2 е нищожен
поради нарушение на ЗПК обаче е неоснователно. Законът за потребителския
кредит /ЗПК/ е неприложим към процесния договор за кредит, тъй като
съгласно чл. 4, ал. 1 т.2 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за
договори за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо
обезпечение върху недвижим имот.
Предвид изложеното, § 7 и т. 5.8 от Анекс № 2 от 23.12.2015г. са
нищожни, но тяхната нищожност не обуславя нищожността на целия анекс.
Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да
се прилага и без тези клаузи. Също така, според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. И
тъй като Анекс № 2 може да се прилага и без § 7 и т. 5.8, то Анекс № 2 не е
изцяло нищожен.
Исковата претенция на П. е за заплащане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
на сумата от 41 221.95 лв., представляваща надплатени без основание лихви
съгласно Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008г. след
приспадане на непогасената съгласно първоначално договореното главница в
общ размер на 41 221,95 лв. за периода 23.12.2015 г. до 10.02.2022 г., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата претенция до окончателното
заплащане на сумата.
Следователно въззивницата претендира за заплащане на надвнесена
лихва единствено за периода 23.12.2015 г. – 10.02.2022 г., когато е бил в сила
Анекс № 2 от 23.12.2015 г. Както бе посочено по – горе, съдът го приема за
частично нищожен по отношение на § 7 и на т. 5.8.
Предвид изложеното, относно размера на дължимата и реално внесената
от въззивницата лихва през периода 23.12.2015 г. – 10.02.2022 г. следва да се
имат предвид точки 8.3 и 8.4 от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по първоинстанционното търговско дело № 265/23г. на Окръжен
съд - Варна /л. 190 от делото/, което настоящата инстанция кредитира като
10
компетентно и професионално дадено. Съгласно т. 8.3 от заключението
разликата между дължимата и платената от П. възнаградителна лихва за
периода 23.12.2015 г. – 10.02.2022 г. при лихвен процент сбор от СОФИБОР,
респективно ОДИ плюс непроменяема надбавка от 6.081 на сто, приложими
съгласно Анекс № 2, който е бил в сила между страните през този период, е
782.09 лв. Следователно тази сума следва да се счита получена без основание
от въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД за процесния период.
Ответникът е направил своевременно /с отговора на исковата молба в
първоинстанционното производство/ възражение за погасяване по давност на
претенцията на въззивницата - ищца за суми, платени от нея до 12.05.2018 г. /а
именно – повече от пет години преди завеждането на първоинстанционното
дело на 12.05.2023 г./. Претенцията за тези суми следва да се счита погасена
по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно т. 8.4 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза в
първоинстанционно производство разликата между дължимата и платената от
П. възнаградителна лихва за периода 12.05.2018 г. – 10.02.2022 г. при лихвен
процент сбор от СОФИБОР, респективно ОДИ плюс непроменяема надбавка
от 6.081 на сто, приложими съгласно Анекс № 2, който е бил в сила между
страните през този период, е 562.98 лв. В този размер исковата претенция на
П. е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до 41 221.95 лв.
искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед разликата в изводите на първата и втората инстанция,
решението на Окръжен съд – Варна по т.д. № 265 по описа за 2023 г. следва да
бъде отменено в частта, с която искът на А. П. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД отхвърлен,
до размера на сумата от 562.98 лв., като в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата до 41 221.95 лв. решението на първата инстанция бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно уважената част от иска, въззиваемата страна и ответник в
първоинстанционното производство „Уникредит Булбанк“ АД следва да
заплати на адвокат К. Т. като процесуален представител на А. П.,
възнаграждение за предоставена безплатна помощ по чл. 38 от Закона за
адвокатурата в първоинстанционното и второинстанционното производство в
размер на 108 лв., а съобразно отхвърлената част от иска въззивницата А. П.
следва да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сторени разноски в
11
първоинстанционното производство в размер на 2 292 лв. и разноски във
второинстанционното производство в размер на 1 947 лв. съгласно чл. 78 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 194 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по
търговско дело № 265 по описа за 2023 г., с която е отхвърлен предявеният от
А. С. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х М“ № 44,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1, против „УниКредит
Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от
законните си представители Андреа Тониети и Цветанка Георгиева Минчева,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 41 221.95 лв., представляваща дадена без основание
по нищожни клаузи в договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за
банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008г. и нищожен Анекс № 2 от
23.12.2015 г., представляваща надплатени лихви за периода от 23.12.2015 г. до
10.02.2022 г., получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на
посочените неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, в частта за сумата до 562.98 лв.
И вместо него постановява :
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андреа Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, да заплати на А. С. П., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „Х М“ № 44, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет.
1, офис 1, сумата от 562.98 лв. /петстотин шестдесет и два лева и деветдесет
и осем стотинки/, представляваща надплатена лихва за периода от 12.05.2018
г. до 10.02.2022 г., по Анекс № 2 от 23.12.2015 г. към Договор за банков кредит
№ 762/05201/309 от 28.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждането на исковата молба /12.05.2023 г./ до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд –
12
Варна по търговско дело № 265 по описа за 2023 г., с което е отхвърлен
предявеният от А. С. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х
М“ № 44, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1 против
„УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андреа Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 41 221.95 лв.,
представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в договор за кредит,
а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит № 762/05201/309 от
28.02.2008г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015 г., представляваща
надплатени лихви за периода от 23.12.2015 г. до 10.02.2022 г., получени в
резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените неравноправни
клаузи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, в частта за
разликата над 562.98 лв. до 41 221.95 лв.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андреа Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, да заплати на адвокат К. Т., личен № ХХХХХХХХХХ по
карта № VAK0860, член на Адвокатска колегия – град Варна, с адрес на
адвокатска кантора: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1, възнаграждение за
предоставена безплатна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно
уважената част от иска, в размер на 108 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 194 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по
търговско дело № 265 по описа за 2023 г., В ЧАСТТА, с която А. С. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х М“ № 44, съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1, е осъдена да заплати на „УниКредит
Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от
законните си представители Андреа Тониети и Цветанка Георгиева Минчева,
сторени съдебни разноски в първоинстанционното производство в размер на
2 324 лв., за сумата от 32 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 от 26.04.2024 г. на Окръжен съд –
13
Варна по търговско дело № 265 по описа за 2023 г., В ЧАСТТА, с която А. С.
П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х М“ № 44, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1, е осъдена да заплати на
„УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андреа Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, сторени съдебни разноски в първоинстанционното
производство, за разликата от 32 лв. до 2 324 лв.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Х М“ № 44, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П К“ № 3, ет. 1, офис 1, да заплати
на „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от законните си представители Андреа Тониети и Цветанка
Георгиева Минчева, сторени съдебни разноски във второинстанционното
производство съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 1 947 лв., на
основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14